Р Е Ш Е Н И Е
№ 1689
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети септември, две хиляди двадесет втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
при секретаря Теодора Цанова и с участието на прокурора Росен
Каменов разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административно дело
№ 1491, по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, черз юрк. Ч., и касационна жалба на И.Д.И.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат М., против Решение № 596/11.04.2022 г.,
постановено по АД № 2776/2021 г. на Административен съд Пловдив.
Касаторът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, обжалва решението в частта, с която е осъден
да заплати на И.Д.И., обезщетения в размера над 500 лева до присъдения общ от 5872,61лв.
(пет хиляди осемстотин седемдесет и два лева и шестдесет и една ст.) за
претърпени неимуществени вреди. Излагат се съображения за необоснованост и
неправилност на съдебния акт. Иска се отмяна на решението в осъдителната му
част и отхвърляне на касационната жалба на И..
Касаторът И.Д.И. обжалва решението в частта, в която
предявените от него искове по чл. 284 от ЗИНЗС против ГДИН, са отхвърлени и
иска същите да се уважат изцяло. Изложени са съображения за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд по отношение на твърденията на ищеца за липсата
на битови условия в Затвор Пловдив и в Затвор Пазарджик, поради което се иска
отмяната на съдебното решение и постановяването на друго, с което исковата
претенция да бъде уважена изцяло.
По депозираните касационни жалби не са представени писмени
отговори.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита решението
на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, предлага да бъде
оставено в сила.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с
доводите и съображенията на страните, Административен съд Пловдив, ХХ състав
приема следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК
от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от
всяка от тях част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред Административен съд - Пловдив се е
развило по исковата молба на И.Д.И., с ЕГН **********,***, чрез адвокат М.(уточнена
в с.з. на 24.11.2021г.), с която на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл.
285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, за заплащане на обезщетение в общ размер на 30 000
лв. за причинени неимуществени вреди по време на престой в Ареста гр. Пловдив,
Затвора гр. Пловдив, Затвора гр. Пазарджик - пенитенциарни заведение под
юрисдикцията на ответника, за периода от 18.05.2015г. до 22.02.2019г., ведно със законната лихва
от 23.02.2019 г. до окончателното влизане в сила на постановеното по спора
решение, и за периода 08.05.2020г. до 12.10.2020г., ведно със законната лихва
от 13.10.2020 г. до окончателното влизане в сила на постановеното по спора
решение. Общата сума от 30000 хиляди лева за обезщетение на неимуществени вреди
на ищеца е формирана от обективно съединени 5 искови претенции, заявени в
размери на: 1. 2 000 лв., ведно със законната лихва считано от 23.02.2019 г. до
влизане в сила на решението, което ще бъде постановено по правния спор, за
претърпени от него неимуществени вреди през периода от 08.05.2015 г. до
16.07.2015 г. при престоя му в Арест - Пловдив, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение
„задържане под стража“ през посочения период, и по-конкретно: принуждаван е да
се съблича при всяко свиждане на адвокат; липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – под 3 кв. м. нетна площ на човек); наличие на
насекоми, гризачи и мухъл; липса на възможност за проветряване, както и
недостатъчна слънчева светлина, поради малкия прозорец в арестното помещение;
2. 5 000 лв., ведно със законната лихва считано от 23.02.2019 г. до влизане в
сила на решението, което ще бъде постановено по делото, за претърпени от него
неимуществени вреди през периода от 16.07.2015 г. до 16.05.2016 г. при престоя
му в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в безпомощност, болки, срам и унижение,
в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода през посочения период, и по-конкретно: липса на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите); наличие на хлебарки и
дървеници; липса на вентилация, както и недостатъчна слънчева светлина, поради
малкия прозорец на спалното помещение; лошо състояние на санитарния възел (без
клекало на тоалетната, изпочупени плочки и липса на преградна стена, която да
го отделя от останалата част на килията); 3. 18 000 лв., ведно със законната
лихва считано от 23.02.2019 г. до окончателното влизане в сила на решението по
настоящото дело, за претърпени от него неимуществени вреди през периода от
16.05.2016 г. до 22.02.2019 г. при престоя му в Затвора гр. Пазарджик, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода през посочения период, и по-конкретно: липса на
достатъчна жилищна площ във всички килии, в които е бил настанен (нетната площ
на килиите не е надвишавала 3 кв. м. на човек); липса на вентилация, достатъчно
светлина и достатъчно свеж въздух; лошо състояние на тоалетната в килията му –
неработещи казанчета, счупени плочки, липса на работещи чешми и умивалници,
тоалетната не е шумоизолирана; лошо състояние на банята, която е обща за всички
затворници в отряда – налагало се да се къпят заедно по 30-40 човека, като се
изчакват взаимно, душовете са само 5-6, от които тече или студена, или гореща
вода; наличие на мухъл и плесен в затворническите помещения; липса на изолация
на външните стени на затвора, вследствие на което отоплението зимата било много
трудно и имало случаи, в които температурата в спалните помещения през зимата
ставала много ниска, а на ищеца не са предоставяни достатъчно дебели завивки;
спалното му и постелено бельо се сменяло изключително рядко, което създавало
предпоставки за развъждане на насекоми и най-вече дървеници и бълхи в леглата
на затворниците; непредоставяне на индивидуална и корекционна работа; не му е
дадена възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и
групова работа, което е довело до поведенческа и личностна криза; липса на
достатъчна мебелировка; 4. 1 000 лв., ведно със законната лихва считано от
13.10.2020 г. до влизане в сила на решението по настоящото дело, за претърпени
от него неимуществени вреди през периода от 08.05.2020 г. до 02.06.2020 г. при престоя
му в Арест гр. Пловдив в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ през
посочения период, и по-конкретно: принуждаван е да се съблича при всяко
свиждане на адвокат; липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите
– под 3 кв. м. нетна площ на човек); наличие на насекоми, гризачи и мухъл;
липса на възможност за проветряване, както и недостатъчна слънчева светлина,
поради малкия прозорец в арестното помещение; 5. 4 000 лв., ведно със законната
лихва считано от 13.10.2020 г. до влизане в сила на решението по настоящото
дело, за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 02.06.2020 г.
до 12.10.2020 г. при престоя му в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в
безпомощност, болки, срам и унижение, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през
посочения период, и по-конкретно: липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите); липса на вентилация, както и недостатъчна слънчева
светлина, поради малкия прозорец на спалното помещение; наличие на хлебарки и
дървеници; лошо състояние на санитарния възел (без клекало на тоалетната,
изпочупени плочки и липса на преградна стена, която да го отделя от останалата
част на килията).
С обжалваното решение Административен съд Пловдив, ХVІІ
състав е отхвърлил исковите претенции на И.Д.И. с ЕГН ********** да бъде
осъдена ГДИН да му заплати сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 23.02.2019 г. до влизане в сила на съдебното решение за претърпени от него имуществени
вреди през периода от 08.05.2015 г. до 16.07.2015г. при престоя му в Ареста гр.
Пловдив и сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.10.2020 г. до влизане в сила на съдебното решени за претърпени от
него имуществени вреди през периода от 08.05.2020 г. до 02.06.2020г. при
престоя му в Ареста гр. Пловдив. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е
осъдена да заплати на И.И.: 1.обезщетение в размер
на 1237, 28 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.02.2019 г. до влизане в сила на съдебното решение, за претърпени от него
неимуществени вреди в периода от 16.07.2015 г. до 16.05.2016 г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода в Затвор Пловдив, като съдът е отхвърлил иска в тази му част до
пълния му размер от 5000 лв.; 2. обезщетение в размер на 4377, 38 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2019 г. до влизане в сила
на съдебното решение, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от
16.05.2016 г. до 22.02.2019 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор Пазарджик,
като съдът е отхвърлил иска в тази му част до пълния му размер от 18000 лв.; 3.обезщетение
в размер на 257, 95 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.10.2020 г. до влизане в сила на съдебното решение, за претърпени от него
неимуществени вреди в периода от 02.06.2020 г. до 04.06.2020 г. и в периода от
21.08.2020 г. до 12.10.2020 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор Пловдив,
като съдът е отхвърлил иска в тази му част до пълния му размер от 4000 лв. и за
останалите подпериоди в рамките на общия исков период от 02.06.2020 г. до
12.10.2020 г.
Административен съд Пловдив е осъдил
ГДИН, да заплати в полза на Г.Г.М. сумата от 280 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
първоинстанционното производство.
За да постанови този резултат, съдът
приема, че при пребиваването на И. *** от 08.05.2015 г. до 16.07.2015 г. и от
08.05.2020 г. до 02.06.2020, не се установява администрацията на ГДИН да е
извършила незаконосъобразни действия и бездействия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. За периодите от 16.07.2015 г. до 16.05.2016 г. при престоя на ищеца в
Затвора гр. Пловдив, от 16.05.2016г. до 22.02.2016г. в Затвора гр. Пазарджик, не
се доказва от страна на ответника, че е осигурил минимална жилищна площ на
ищеца за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Недоказаност от
страна на ответника за спазване изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е и за
периода 02.06.2020г.-04.06.2020г. и от 21.08.2020г. до 12.10.2020г. Съдът е
приел, че администрацията на ГДИН е осигурила обзавеждане, принадлежности,
спално бельо, осветление, отопление, проветряемост на помещенията, работещи
санитарни възли, баня и умивалници, корекционна работа, дезинфекция и
дератизация на помещенията. Не се установява нечовешко и унизително отношение.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата инстанция споделя съображенията, изложени в
мотивите на обжалваното решение. Съдът е приел, че по отношение на уважената
част от исковите претенции са налице всички изискуеми материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на
затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължението да
осигурят на лишения от свобода достатъчно жилищна площ, с оглед изискването на
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. От тези фактически бездействия И.Д.И. безспорно е
претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото,
събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка
и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни
правни изводи за претъпени неимуществени вреди. Правилен е изводът на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неспазване изискването на
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за част от периодите на пребиваване в местата за
изтърпяване на наказанието.
Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД
съдът е определил и размера на обезщетенията за отделните искови периоди,
отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите,
интензитета и периода на увреждане, съобразявайки ги с нормативноустановените
изисквания. Съдът е съобразил присъдената законна лихва с ТР № 3 от
22.04.2005г. на ВКС и така заявеното от ищеца.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател И., че от страна
на първоинстанционния съд не са съобразени критериите, въведени от ЕСПЧ по
подобен род дела. В мотивите на обжалваното решение съдът е позовал на практика
на ЕСПЧ. Първоинстанционният
съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон.
Неоснователно е искането на касационния
жалбоподател – ГДИН, за намаляване размера на присъденото обезщетение. Изводите
на съда за размера му, съответстват на правилната преценка на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им въздействие върху ищеца, предвид
условията на пренаселеност в помещенията, в които е пребивавал. Първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви за процесните периоди, полагаемата се жилищна
площ и доказателствената тежест на страните. Според оборимата презумпция,
въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди се предполагат до
доказване на противното, което в случая не било проведено успешно от ответника
за част от исковите периоди за пренаселеността на килиите. При определяне на
размера на обезщетението, съдът е преценил характера на деянието, естеството на
увреждането и степента на претърпените морални страдания с оглед личността на
ищеца, както и времето на престоя на ищеца при тези условия и е определил
справедлив размер на присъдените обезщетения. Изводите в тази насока са
правилни и обосновани. По тези съображения, настоящият съдебен състав на
касационната инстанция преценява като обоснован и верен решаващия извод на съда.
Първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на
ответника за изтекла погасителна давност, но в случая това не оказва влияние
върху законосъобразността на обжалваното решение. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ, субсидиарно приложение намира нормата на чл.110 от ЗЗД, според която с изтичане на петгодишен давностен срок се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно т.4 от ТР №
3/2004 г. на ВКС, за начален момент, от който започва да тече
погасителната давност, се счита преустановяването на съответните
незаконосъобразни действия или бездействия на административните органи. В
случая пребиваването на ищеца в Затвор Пазарджик е преустановено с условното му
освобождаване на 22.02.2019 г. Искът за този период е предявен преди изтичането
на петгодишен давностен срок и не може да се отхвърли поради изтекла
погасителна давност. Същият извод е относим и за последяващия период на
пребиваване на И. *** – от 02.06.2020г. до 12.10.2020г.
По изложените съображения не са налице посочените в
касационните жалби отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано,
съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено
в сила.
При този краен извод разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, Административен съд Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 596/11.04.2022 г., постановено по АД
№ 2776/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.