Решение по дело №398/2016 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 350
Дата: 17 октомври 2016 г. (в сила от 12 ноември 2016 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20165320100398
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 17.10.2016                   Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На двадесет и първи септември                две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: С.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 398 по описа за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.

Ищецът – З. „Л.И.” АД *** твърди, че във връзка с образувано на основание член 410 от ГПК от ищцовото дружество заповедно производство за издаване на заповед за изпълнение срещу П.Д.П. било образуваното ч.гр.д. № 157/2016г. по описа на Районен съд К.. По същото постъпило възражение от ответника, поради което и на основание член 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с неизплатеното задължение към З. „Л.И.“ АД от страна на ответника, предявява настоящия иск. Твърди, че на 07.11.2010г. около 03.20 часа, в град К., на улица „******“ № 38, водачът на лек автомобил марка „******“, модел **** с peг. № *****, П.Д.П., поради употреба на алкохол над допустимата норма по закон и при движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП в друго ППС, което от удара удря паркираното пред него трето ППС. За настъпилото пътно транспортно произшествие бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 86/07.11.2010г. За причиненото пътно транспортно произшествие, ответникът бил признат за виновен, съгласно споразумение между него и РП К. по НОХД №498/2011г. По аргумент от разпоредбата на член 300 от ГПК, вината на ответника П.Д.П. била безспорно установена. Към датата на събитието, отговорността на водача на лекия автомобил - П.Д.П. била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в З. „Л.И.“ АД, съгласно застрахователна полица № ***** със срок на валидност от 04.10.2010г. до 03.11.2011г. От описаното ПТП бил пострадал - Х.Х.Ч., в качеството му на пътник в автомобила. Същият претърпял неимуществени вреди - счупване на таза, разкъсване на пикочния мехур, кръвоизлив зад коремницата, счупване на дясна ключица, счупване на седмо ребро, флебит и тромбофлебит на десния долен крайник. Пострадалият, чрез пълномощника си адвокат Г.Д., предявил пред З. „Л.И.“ АД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП, поради което била образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-1000-63-11-7347. По силата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и в съответствие с установените като вид и степен вреди, З. „Л.И.“ АД изплатило на пострадалия Х.Х.Ч. застрахователно обезщетение в размер на 25 000.00 лева. Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание член 274, ал. 1, т. 1-отм. от Кодекса за застраховането, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, З. „Л.И.“ АД придобива право на регрес срещу виновния водач П.Д.П. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 25000.00 лева.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да приеме за установено със сила на присъдено нещо по отношение на П.Д.П., че същият има задължение към З. „Л.И.“ АД в размер на 25000.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане. Претендира за направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ - П.Д.П. счита претенцията да допустима, но неоснователна поради следното: От всички представени по делото писмени доказателства свързани е регистрираното ПТП на 07.11.2010г. с участието на ответника било видно, че датата на плащане па застрахователното обезщетение от ищеца до датата на предявяване на исковата претенция в съда - 16.02.2016г. е изтекла погасителна давност, т.е. ответникът не дължи каквото и да било обезщетение за ПТП-то. Твърди, че никъде и по никакъв начин, в представените писмени доказателства ищцовата страна не показва или установява да са извършвани определени правни действия, с които да с налице прекъсване на погасителната давност на претендираното вземане. Нещо повече - никъде в исковата си молба ищецът не твърди да е извършил правни действия или да е изпращал регресна покана, по доброволен ред да е поканен ответникът да възстанови дължима сума. Към датата - 16.02.2016г. е изтекъл срока на погасителната давност на претендираното вземане. Имайки в предвид тези обстоятелства, моли съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С исковата молба е предявен иск по член 422 от ГПК във връзка с член 274, ал.1, т.1 КЗ (отм.), за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 25 000 лева,  представляваща регресно вземане на заплатени от застрахователя - ищец обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

По делото е приложено заповедно ч.гр.д. № 157/2016г. по описа на РС - К., съгласно което същото е образувано по заявление от 11.02.2016г. с вх. № 1675г. по описа на Районен съд град К.. Съдът е уважил заявлението, като е издал заповед за сумите и на основанията, на които е предявен иска. Срещу заповедта, в срока по член 414 от ГПК длъжникът е подал възражение, а в срока по член 415 от ГПК, заявителят е предявил настоящия иск по член 422 от ГПК.

По делото са приети полица по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” №  *****/03.11.2010г.,  за процесния автомобил - марка „******“, модел **** с peг. № *****, която е сключена между ищеца и ответника П.Д.П.. В полицата е отразено, че застраховката е валидна от 04.10.2010г. до 03.11.2011г. Плащането било уговорено на 4 вноски, като първата е в размер на 63.00 лева до 03.11.2010г., втората вноска от 40.00 лева до 03.02.2011г., третата вноска от 40.00 лева до 03.05.2011г., а четвъртата от 40.00 лева – до 03.08.2011г. Не се спори по делото, че П.Д.П. е собственик на въпросното МПС – марка „******“, модел **** с peг. № *****.

Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 86/07.11.2010г., в същият е отразено, че на 07.11.2010г. около 03.20 часа, в град К., на улица „******“ № 38, водачът на лек автомобил марка „******“, модел **** с peг. № *****, П.Д.П. поради употреба па алкохол над допустимата норма по закон и при движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП в друго ППС, което от удара удря паркираното пред него трето ППС. От причиненото ПТП пострадал е Х.Х.Ч., който пътувал в автомобила.

За причиненото пътно транспортно произшествие е образуваното НОХД № 498 по описа за 2011г. при РС – К., като е сключено споразумение между П.Д.П. ***, по силата на което - П.Д.П. е признат за виновен, в това, че на 07.11.2010г., в град К., при управление на лек автомобил марка „******“, модел **** с peг. № ***** е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на пикочен мехур, което е причинило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на Х.Х.Ч., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта на 0.5 на хиляда, а именно – 1.56 на хиляда, установено по надлежния ред, с протокол за химическа експертиза № 1096 от 09.11.2010г.

Видно от Доклад по щета № 0000-1000-63-11-7347 за причинените имуществени и неимуществени щети на Х.Х.Ч., е изчислено обезщетение в размер на 25 000 лева. Видно от представените – Споразумение № 092/09.02.2012г. и платежно нареждане № ********* от 09.03.2012г., на З. „Л.И.” АД *** е превел на Х.Х.Ч. сумата от 25 000 лева, представляваща  обезщетение по щета № 0000-1000-63-11-7347.

По делото, като свидетел е разпитан - Х.Х.Ч.. Същият твърди, че през 2010г. бил участник в ПТП. Пътували с колата на П. ***, като отивали на дискотека. Водач на МПС бил П.П.. Сочи, че пътувал в колата, седнал на задна дясна седалка до задна дясна врата. В К., на улица „******”, където е казиното на Х. Д. била паркирана кола на посоченото лице, марка ******. Твърди, че тяхната кола поднесла и се ударили в колата на Х. Д.. След реализиране на ПТП изпитал силна болка и не си спомня нищо - кои са били с него, кои са го извели от автомобила, идването на Бърза помощ. Твърди, че първо бил откаран за лечение в К. болница и от там са го пренасочили към хирургиите на „*****“ в град П.. Няма друга представа за ПТП. Сочи, че от ПТП-то имал спукване на таз от дясна страна, счупване на срамна кост от дясна страна, след което фрагмента от тази счупена кост му перфорира пикочния мехур, счупена дясна ключица и счупено или спукано дясно ребро. Твърди, че претърпял само една операция, като бил обездвижен два месеца на легло, без гипс. Общо възстановителния му процес продължил около 4 месеца, от които два месеца бил на легло, а после два месеца започнал да се опитва да става. Имал проблем с вестибуларния апарат, тъй  като ставайки му се завило свят, затова пак лягал. Последвало раздвижването, което продължило следващите 2-3 месеца. Сочи, че когато се реализирало ПТП-то, времето било влажно. Сочи, че двамата с П. били пили алкохол.

По делото е изслушано заключение на вещото лице доктор Е.Б. по назначената съдебно-медицинска експертиза, което съдът го възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно приетото заключение, във връзка с ПТП на 07.11.2010г. пострадалият Х.Х.Ч. на 23г. е получил: разкъсване на пикочния мехур; кръвоизлив зад коремницата; счупване на седалщина кост на таза; счупване на ключица; счупване на VII ребро; флебит и тромбофлебит на десния долен крайник. Уврежданията са причинени от действието на твърди тъпи предмети, условие за каквото има в купето на лек автомобил при авто-злополука. Пикочният мехур е бил разкъсан от фрагмент на счупена кост на таза. Разкъсването на пикочния мехур е от характер да причини постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Опасността произтича от излизането на урина извън пикочния мехур в коремната кухина. Животът и здравето на пациента са съхранени с проведената операция. Счупването на седалищна кост на таза вдясно е причинило трайно затруднение на движението на снагата за повече от тридесет дни. Възстановителният период е около 3 месеца. Счупването на ключицата вдясно е причинило трайно затруднение на движението на съответната ръка за повече от тридесет дни. Възстановяването трае около 2 месеца. Непосредствено след ПТП, Ч. не е губил съзнание. Според заключението на вещото лице, флебит и тромбофлебит на десния долен крайник е заболяване на периферните венозни съдове. Засегнат е десният крак на Ч.. Заболяването протича с асептично възпаление и склонност към образуване на тромби - кръвни съсиреци. В повечето случаи се появява като усложнение след травма във връзка с обездвижването. Съществува и като самостоятелно заболяване. В случая съществува връзка между обездвижването след травмата и тромбофлебита. На Ч. е проведено е правилно лечение и няма данни за развитие на тромб-емболия - кръвни съсиреци, които запушват кръвоносни съдове в белия дроб. Причинено е разстройство на здравето, извън случаите на член 128 и чл. 129 от НК.

По делото е изслушано заключение на вещото лице доктор Т.П. по назначената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът го възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно приетото заключение, най-вероятен от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: водачът П.Д.П. е управлявал лек автомобил „****** ***“ по платното за движение на улица „******“ в град К. в посока от запад на изток. По това време лек автомобил „****** ***“ е бил паркиран в лявата част на платното за движение и лек автомобил „О.О.“ е бил паркиран също в лявата част на платното, източно от лек автомобил „****** ***“. Когато водачът на лек автомобил „****** ***“ е бил на около 54 м., той е реагирал като е отклонил автомобила рязко на ляво и така е загубил управление. Автомобилът се е завъртял към лявата част на платното, където е настъпил удар. Ударът е настъпил в дясната страна на лек автомобил „****** ***“ и в задната част на лек автомобил „****** ***“. В следствие на удара, лек автомобил „****** ***” се е придвижил на изток и така е настъпил втори удар в предната част на лек автомобил „****** ***“ и в предната част на лек автомобил „О.О.“. След ПТП, лек автомобил „****** ***“ е спрял на дясната си страна, след което е бил обърнат на гумите си на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоснимките на местопроизшествието, а лек автомобил „****** ***“ е лек автомобил „О.О.“ са останали на местата отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.

Съгласно заключението, скоростта на движение на лек автомобил „****** ***“ в момента на настъпване на удара с лек автомобил „****** ****“ е била около 71 km/h., а в момента на загуба на контрол върху управлението и отклоняване на ляво е била около 78 km/h.

Първият удар между лек автомобил ****** ***“ и лек автомобил „****** ***“ е настъпил върху платното за движение в конфликтната точка на първоначален контакт, която приблизително се намира:

ПО ДЪЛЖИНА срещу ориентир (2), приет в протокол за оглед;

ПО ШИРОЧИНА на около 2.50 -3.00 m южно от Ориентира (2) върху северната лента на платното за движение.

Първоначално, контакт между лек автомобил „****** ****“ и лек автомобил „****** ***“ е осъществен в задна дясна врата на лек автомобил „****** ****“ и задна дясна част на лек автомобил „****** ***“. Пътникът – Х.Ч. се е намирал на задна дясна седалка на лек автомобил „****** ****“.

Според заключението, вторият удар между лек автомобил „****** ****“ и лек автомобил  „О.О.“ е настъпил върху платното за движение в конфликтната точка на първоначален контакт, която приблизително се намира:

ПО ДЪЛЖИНА на около 6.00 - 7.00т източно от Ориентира (2] приет в протокола за оглед върху северната лента на платното за движение.

ПО ШИРОЧИНА на около 1.60 -2.80 m южно от Ориентира (2) върху северната лента на платното за движение.

Вещото лице заключава, че със скорост на движение около 78 km/h, водача П.Д.П. на лек автомобил „****** ****“ с peг. № ***** е нямал възможност да избегне настъпващото ПТП, тъй като мястото, на което се е намирал лек автомобил „****** ****“ в момента на загуба на контрол върху управлението от страна на водача му попада в Опасната зона.

Причината за настъпилото ПТП-то от техническа гледна точка е, че водачът П.Д.П. на лек автомобил „****** ****“ при движението си със скорост около 78 km/h е отклонил автомобила наляво, като по този начин е изгубил контрол върху управлението му, след което е настъпил удара в паркирания в лявата лента срещу него лек автомобил „****** ***“.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявен е иск с правно основание член 422 във връзка с член 415, ал.2 и член 124 от ГПК във връзка с член 274, ал.1, т.1 от КЗ-отм. във връзка с член 86 от ЗЗД - иск за установяване съществуване на вземане на застраховател срещу застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, причинил вреди на трето лице от деликт, който е застрахователно събитие, при което ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, застраховано при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“, за които застрахователят е платил обезщетение в размер 25 000.00 лева, за което вземане е издадена заповед, по реда на глава ХХХVІІ-ма от ГПК.

При този иск в тежест на ищеца е да установи, че с ответника са били обвързани от валидно правоотношение по „Гражданска отговорност“, че през време на същото е настъпило застрахователно събитие, като ответникът е увредил трето лице, при което събитие ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, отделно следва да установи плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя - ищец в размер на пазарната им стойност към настъпване на събитието.

Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на собственици, ползватели, държатели или водачи на МПС. Законът за застраховането разбира под водач на МПС лицето, което непосредствено управлява МПС, без да е нужно да е собственик, ползвател, държател, като за да бъде обхванат от застрахователна закрила той следва да е упълномощен от горепосочените лица. В случая е безспорно установено, че към момента на деликта, МПС-то е било във фактическата власт на ответника – собственик на автомобила.

 

Правото на застрахователя да иска от застрахованото при него лице, причинило вредата в хипотезата на член 274 от КЗ-отм., след плащането на застрахователното обезщетение, е регресно право. Това право е предвидено само за един вид имуществена застраховка - Гражданска отговорност на собственици, ползватели, водачи на МПС. Това право е специално предвидено в закона. При тези хипотези, застрахователят е освободен от задължение да покрие вреди, претърпени от застрахован, но той е длъжен да изплати на пострадал обезщетение за вредите, претърпени в следствие на поведението на застрахования. От момента, в който е удовлетворил третото увредено лице, в полза на застрахователя е възникнало регресното му право срещу деликвента да му възстанови платеното застрахователно обезщетение. (В този смисъл Решение № 279 от 29.05.2007 г. на ВКС по т. д. № 1037/2006 г., ТК).

За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към момент на възникване на деликтна отговорност на застрахования към третото лице, поради причиняване на застрахователно събитие, при което застрахован е провел поведение, попадащо в хипотеза на член 274 от КЗ-отм., плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в размер на пазарната стойност на вреди към настъпване на събитието, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.

Хипотезата на разпоредбата на член 274, ал.1 от КЗ-отм. урежда като предпоставка за възникване на правото на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да търси връщане на изплатено от него обезщетение за вреди причинени от застрахован на трето лице, поведение на застрахования, след употреба на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. В доказателствена тежест на застрахователят е да установи по делото това поведение на застрахования.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на експертизата, по делото е установено че процесното ПТП е настъпило от противоправно поведение на ответник, който е нарушил правила за движение след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Участието на ответника в ПТП-то е безспорно установено с представеното и влязло в сила споразумение по НОХД № 948 по описа за 2011г. при РС-К., което обвързва гражданския съд на основание член 300 от ГПК относно елементите на непозволеното увреждане. Така по делото е несъмнено извършеното от ответника деяние – нарушение на правилата за движение, съгласно чл.20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, неговата противоправност и виновността на дееца, като за тези факти не следва да бъдат събирани други доказателства извън цитираните обвързващи съдебни актове. В хода на наказателното производство е доказано, че една от причините за настъпване на произшествието е загубата на управление на автомобила от страна на водача и употреба на алкохол.

При така възприетото съдът приема, че отговорността на ответника към ищец по член 274 от КЗ-отм. следва да се ангажира за изплатени от ищеца обезщетение за вреди от това ПТП.

С оглед на изложеното, съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на претендираната сума, представляващи стойност на вреди причинени от ответника на третото лице при управление на МПС, застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ причинени при ПТП, след употреба на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и за които вреди ищецът е изплатил обезщетение на увредено лице.

Доколкото по делото не са ангажирани доказателства от ответника, че е погасил задълженията, то съдът приема че следва да уважи иска изцяло.

По възражението на ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност.

Въпросът за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя е разрешен със задължителна за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на член 290 от ГПК – Решение № 131/07.10.2011г. по т.д.№ 806/2010г. на ВКС, І т. о., Решение № 70/23.06.2011г. по т.д.№ 624/2010г. на ВКС, І т. о., решение № 144/26.01.2010г. по т.д.№ 532/2008г. на ВКС, ІІ т. о. и др., в които е прието, че регресните искове на застрахователя по член 274 от КЗ-отм. се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетението на правоимащото лице. Регресното право на застрахователя срещу деликвента възниква по силата на закона, а не по силата на застрахователния договор, обвързващ застраховащ и застрахован, поради което не възниква от датата на застрахователното събитие (увреждането), а от момента на плащане на обезщетението на увреденото лице. Предвид това, искът на застрахователя, насочен към виновния водач за плащане на изплатеното застрахователно обезщетение, се погасява с общата петгодишната давност по член 110 от ЗЗД, която започва да тече от момента плащането, с което възниква и самото регресно право, а не от датата на деликта (в този смисъл и ППВС № 7/ 1977г.).

Плащането от страна на ищеца е извършено на 09.03.2012г. (л.69 от делото). Заявлението по член 410 от ГПК е подадено в КРС на 11.02.2016г. (видно от пощенското клеймо, приложено по частно гражданско дело № 157/2016г. по описа на КРС), т.е. преди изтичане на 5 години от плащането. Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.

         По отношение на разноските:

         Ищецът претендира разноски за производството пред настоящата инстанция и в заповедното производство. Предвид изхода от процеса, на основание член 78, ал. 1 от ГПК и съобразно т.12 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в исковото и заповедното производство в пълен размер. Направените от ищеца разноски в заповедното производство са в общ размер на 1780.00 лева, от които 1280.00 лева възнаграждение на юрисконсулт и 500.00 лева държавна такса, които са изцяло уважени и присъдени на страната. В исковото производство са представени за направени разноски в общ размер на 2300.00 лева, съгласно и представения списък на разноски по член 80 от ГПК, както следва: внесена държавна такса по сметка на РС - К. в размер на 500.00 лева; внесен депозит за САТЕ в размер на 250.00 лева; внесен депозит за СМЕ в размер на 250.00 лева; внесен депозит за свидетел в размер на 20.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1280.00 лева, съобразено с минималните размери, установени в чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради уважаване на иска в пълен размер, следва да се осъди ответникът да заплати разноски на ответника в исковото производство в общ размер на 2300.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р       Е       Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Д.П. *** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „****” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.С.М. - Г. и П.В. Д. - изпълнителни директори сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева,  представляваща регресно вземане на заплатени от застрахователя - ищец обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” №  ***** от 03.11.2010г., за автомобил - марка „******“, модел **** с peг. № *****, за ПТП на 07.11.2010г. в град К., на основание член 422 от ГПК във връзка с член 274, ал.1, т.1 от КЗ-отм. и член 86, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 11.02.2016г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед № 85 от 16.02.2016г.  за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК по частно гражданско дело № 157/2016г. по описа на Районен съд К..

ОСЪЖДА П.Д.П. *** с ЕГН ********** да заплати на „****” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.С.М. - Г. и П.В. Д. - изпълнителни директори сумата 2300.00 лева, представляваща деловодни разноски, направени в исковото производство.

ОСЪЖДА П.Д.П. *** с ЕГН ********** да заплати на „****” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.С.М. - Г. и П.В. Д. - изпълнителни директори сумата 1780.00лева, представляваща разноски, направени в заповедното производство по частно гражданско дело № 157/2016г. по описа на Районен съд К..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., в двуседмичен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.