Р Е Ш Е Н И Е
№1627
гр. Перник, 14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 03111 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД срещу М.Е.Г., с която се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 361 лева, представляваща главница по договор за кредит № ********** от 31.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се посочва, че между М.Е.Г. и „4финанс“ ЕООД е сключен договор за кредит № ********** от 31.05.2014 г. , при който договарянето е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние. По силата на този договор, ответната страна получила 110 лева на 31.05.2014 г., 100 лева на 20.06.2014 г., 100 лева на 08.07.2014 г. и 51 лева на 15.07.2014 г. Уговорена била падежна дата 27.09.2014 г. за връчщане на предоставените парични средства, но ответникът не изпълнил задължението си. Между „Кредитреформ България“ ЕООД и „4финанс“ЕООД бил сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищцовото дружество били прехвърлени всички вземания, произтичащи от договора за кредит. Твърди се, че ответната страна е уведмоена за извършената цесия.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Кредитреформ България“ ЕООД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу М.Е.Г. за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01918 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от М.Е.Г., поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иска за установяване на вземането си.
По делото е представен неподписан договор за кредит №
********** от 31.05.2014 г. между М.Е.Г. и „4финанс“ ЕООД. По силата на този договор дружеството следвало
да предостави 110 лева на ответната страна, която следвало да върне до
29.06.2014 г.
Приложени са неподписани анекси от 20.06.2014 г., 08.07.2014 г. и 15.07.2014 г. към договора за кредит, с които се уговоря допълнително предоставяне на парични средства, като от последния става ясно, че общият размер на кредита е 361 лева, който следвало да се върне до 29.07.2014 г.
Приложени са
неоспорени четири броя преводни нареждания, от които става ясно, че ответникът
е получил парични средства както следва: 110 лева на 31.05.2014 г.; 100 лева на
20.06.2014 г.; 100 лева на 08.07.2014 г. и 51 лева на 15.07.2014 г., т. е. общо
361 лева. От тези документи се установява, че наредител е „4финанс“ ЕООД, а
получател М.Е.Г..
В последното съдебно заседание е постъпила молба на ищцовата страна, с която уведомява съда, че ответникът е заплатил 300 лева по процесния кредит. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК този факт следва да се съобрази по делото. С оглед изявленията на ищеца, съдът намира, че непогасеният размер на главницата възлиза на 61 лева.
По делото е представен
договор от 01.02.2012 г. за прехвърляне на вземания и приложение към него,
сключен между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД. В обсъждания
договор за цесия се посочва, че се прехвърлят вземания към ответника, произтичащо
от договора за кредит. Представено е уведомление от цедента, адресирано до
ответника, касаещо прехвърлянето на вземанията. Съдът приема, че ответникът е
уведомен за цесията, което е извършено с получаването исковата молба и
приложеното уведомление към нея от назначения особен представител на ответника.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
В тежест на ищеца е да установи,
че между страните по делото е сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от
разстояние, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства.
За да възникне между страните
облигационно правоотношение от вида договор за заем, като потребителят на този
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредиторът пък действа по занятие, т. е. предоставянето на кредити е основният
му предмет на търговска дейност, то към този договор са приложими изискванията
на Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 10
от ЗПК
договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.
За разглеждания договор/и се
твърди, че е сключен/и от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6
ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова услуга“
е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.
В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - ЗЕДЕП.
В конкретния случай са налице четири платежни
нареждания, от които става ясно, че ответната страна е получава суми по
кредита. От поведението на ответната
страна не може да се заключи, че е оспорвала действителността на изявлението,
за което не може да се позовава на нищожност поради липса на писмена форма.
Нещо повече ответникът не оспорва приложните писмени доказателства (договори и
анекси).
По делото липсват технически
или електронни записи, от които да е установено по безспорен начин, че на
ответника е връчен договор за кредит, съдържащ клаузи съобразени със специалната уредба на този вид договори, уредени в чл. 11 ЗПК.
Преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3 ЗПФУР). Анализът на
цитираните разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и
недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение,
което при спор следва да се докаже от доставчика.
Представеният неподписан договор за креди, а некси и общи условия не установяват наличието на електронно заявление, направено от ответната страна. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Такъв в производството не се установи да е съставен. Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 70/ 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). В конкретния случай, ищецът не е ангажирал доказателства за съставянето на електронни документи, от които да се установи по безспорен и категоричен начин сключването на договор за кредит от разстояние.
Горното води до извод, че сключеният
договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не са
спазени разпоредбите на чл. 11 ЗПК. Предвид изложеното и на основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Безспорно се установи, че ответникът е получил 361 лева по кредита, като
от изявленията на ищцовата страна се установява, че е погасена сума от 300
лева. В този смисъл дължимата главница по кредита е 61 лева.
По делото се установи, че
между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД е сключен договор за цесия
по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество е
прехвърлено вземането по процесния договор
за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става
титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но
действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Представено е уведомление от цедента,
адресирано до ответника, касаещо прехвърлянето на вземанията. Съдът приема, че
ответникът е уведомен за цесията, което е извършено с получаването исковата
молба и приложеното уведомление към нея от назначения особен представител на
ответника. В този смисъл с получаването на уведомлението,
цесията има действие спрямо длъжника.
Горното налага извод за
основателност на исковата претенция до размера на 61 лева - главница по договор за кредит, като претенцията за
разликата от тази сума до предявения размер следва да се отхвърли като
неоснователна.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска.
В настоящото производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 25 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в
минимален размер), т. е. в общ размер на 125 лева. В заповедното производство
са направени разноски както следва; 25 лева - държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъдят всички разноски независимо
от частичното уважаване на исковата претенция, тъй като това се дължи на
поведението на ответника, който е извършил плащане в хода на процеса, което е
съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че М.Е.Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** ДЪЛЖИ на „Кредитреформ
България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Шандорф Петьофи“
№ 10 сумата в размер на 61 лева, представляваща
главница за предоставени парични средства по договор за
кредит № ********** от 31.05.2014 г. и анекси от 20.06.2014 г., 08.07.2014 г. и
15.07.2014 г. ,
сключен между М.Е.Г. и
цедента „4финанс“ ЕООД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия в полза
на цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението (20.03.2019 г.) до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 01918 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за ралзиката от 61 лева до предявения
размер от 361 лева.
ОСЪЖДА М.Е.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Шандорф
Петьофи“ № 10 сумата в 125 лева –
разноски в исковото производство и сумата от 75 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 01918 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01918 по описа за 2019 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.