Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и девети септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря П.И.и прокурора от
ВТОП Весела Кърчева разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10213/2023 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от адв. К.М. от САК, като процесуален представител на М.А.М. против Решение
№ 280 от 31.05.2023г. по АНД №387/2023г. на Районен съд - Велико Търново, с
което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6865419, издаден от
ОД на МВР – Велико Търново (ЕФ), с който на касаторката е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т.3 от ЗДвП.
В
касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че
неправилно въззивният съд е приел, че е спазен срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН,
приемайки, че същият е започнал да тече от получаването на декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП от ползвателя на автомобила, доколкото такава възможност изобщо
не е предвидена в закона. Не споделя и извода на съда за неприложимост на
чл.34, ал.1 от ЗАНН по отношение на процедурата по издаване на ЕФ. Посочва, че
доколкото електронния фиш представлява акт едновременно с установителни (като
АУАН) и със санкционни функции (като НП), то следва сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН да бъдат прилагани в производствата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Извън
това твърди недоказаност на нарушението, тъй като изводът за наличие на
въведено с пътен знак В-26 ограничение за процесния участък, въззивният съд е
направил въз основа на представена по делото схема на пътния участък,
която обаче е издадена над две
години и шест месеца след датата на
нарушението, като не са налице данни дали е относима към случая. Посочва, че от
съда не са събрани и доказателства относно наличието на растителност в пътния
участък, ограничаваща видимостта на водача да възприеме пътните знаци В-26 и Т2. Поддържа, че не е спазено и изискването на чл.10, ал.3
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., а именно да е направена снимка на
разположението на уреда. Изтъква в този смисъл, че според протокола за
експлоатация, техническото устройство е било монтирано в служебния автомобил,
но доколкото липсва снимка на разположението му остава недоказано дали същият автомобил
е бил стационарен или е заснел
нарушението в движение. Посочва обаче, че дори и да се приеме, че полицейския
автомобил е бил стационарен и устройството е било монтирано в него, то
заснемането на нарушението е направено през автомобилното стъкло, което оказва
влияние на показанията на техническото средство, като от съда не са събрани
доказателства дали техническото средство е било настроено да прави точно и
коректно заснемане на скорост отчитайки
типът преграда – стъклото на съответния автомобил. По тези изложени в жалбата
възражения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на
друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменен
електронният фиш. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.
В съдебно
заседание, касаторката, не се явява и не се представлява. По делото са
депозирани писмени бележки от адв. М., като процесуален представител на
касаторката, в които поддържа доводите си за незаконосъобразност на решението
на районния съд.
Ответникът
по касационната жалба - ОД на МВР – Велико Търново, в представено по делото писмено
становище оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен – постановен в съответствие с материалния
закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и обоснован.
Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. При условие на
евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспорваното решение и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения,
намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава 12 от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като оспорваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Въззивната
инстанция правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по
делото:
На 11.10.2020
г., в 15:43 часа, в обл. Велико Търново, общ. Полски Тръмбеш, ПП І -3, км 16+000,
до бензиностанция „Петрол“ в посока гр. Плевен, при ограничение
След
приспаднат толеранс от
Впоследствие,
на 04.11.2023 г. същата е представила декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в
която е декларирала, че на посочените във фиша време и място автомобилът е бил
във владение на М.А.М., като към декларацията е приложено копие от СУМПС на М..
Въз основа на декларацията срещу жалбоподателката е издаден процесният Електронен
фиш серия К № 6865419 на ОДМВР Велико Търново, връчен на 22.02.2023 г.
В законния
срок фишът е оспорен пред ВТРС, който е намерил, че при издаване на ЕФ не са
допуснати процесуални нарушения и същият е законосъобразен и по същество.
Приел, че съдържанието на електронния фиш е съобразено с изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Отхвърлил е възражението, че ЕФ е издаден след изтичането
на шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок. В тази връзка
съдът е развил мотиви, че началото на производството по издаване на ЕФ се
поставя със заснемане на нарушението посредством техническо средство, което
заменя фазата на съставяне на АУАН. Прието е, че самото заснемане на
нарушението с АТСС има функцията на АУАН, а електронният фиш – на НП, като в
случаите, в които е подписана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и се промени
авторството на извършеното нарушение, срокът по чл. 34 от ЗАНН започва да тече
от получаването на декларацията, когато е открит нарушителят. Прието е, че в
случая декларацията е подадена на 04.01.2023 г., а ЕФ е издаден на 11.01.2023 г.,
поради което не може да се твърди изтичане на посочения шестмесечен срок. За несъстоятелно
е намерено и възражението, че ЕФ е издаден след изтичане на едногодишния срок
по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от извършване на нарушението. В този смисъл е
изтъкнато, че доколкото ЕФ се приравнява на НП, то за него не важат сроковете
по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като дисциплиниращият ефект за наказващият орган се
явява общият давностен срок по чл. 84 от ЗАНН вр .чл.81, ал. 3 и чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК, т.е. абсолютната давност от 4 години и шест месеца от извършване на
нарушението до влизане в сила на НП, респ. ЕФ. Намерил е, че от събраните по
делото доказателства е доказано извършването на нарушението, както и
самоличността на субекта с оглед представената декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от ползвателя на МПС. Формирал е извод
за правилност на дадената от административнонаказващия орган
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността му по
индивидуализиране на наказанието, определено от закона в абсолютен размер.
При така
установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в
производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на
материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото
доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически
изводи, които са в съответствие с константната практика на АСВТ и се споделят
изцяло от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат
преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Изложените
многобройни възражения в касационната жалба съдът намира за неоснователни. Неоснователно
е възражението на касаторката, че при издаване на ЕФ
е пропуснат едногодишният давностен срок от извършване на нарушението по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. Константна е практиката на АСВТ, че самото заснемане на
нарушението с АТСС има функцията на АУАН, а електронният фиш – на НП /така
напр. решенията по КНАХД №№ 10306/2013 г., 10452/2014 г., 10097/2018 г. и др./.
При това положение са неприложими срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както
правилно е приел ВТРС, а приложение намира разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, според която образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
издаването на акта. С оглед спецификата на производството, в случай, че е
подписана декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и се променят данните за
авторството на извършеното нарушение следва да се приеме, че срокът по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН започва да тече от получаването на декларацията, когато е открит
нарушителят /така и решение по КНАХД № 10237/2020 г., №10056/2021 г. на АСВТ/.
В случая декларацията е била подадена на 04.01.2023г., а електронния фиш е бил
издаден на 11.01.2023 г., при което е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Неоснователно е и твърдението за недоказаност на нарушението, тъй като
представената по делото схема на хоризонталната маркировка и вертикалната
сигнализация в участъка от пътя, в който е заснето нарушението, не е актуална. Видно
от материалите по въззивното дело е, че от съда е отправено искане до
ОПУ-В.Търново за предоставяне на скица с хоризонтална маркировка и вертикална
сигнализация /пътни знаци/ за процесния участък от пътя, където е констатирано
нарушението, актуална към 11.10.2020 г. (датата на заснемане на нарушението).
Налице е и постъпил отговор, към който е приложена схема на път I-3 „Бяла- Плевен“
от км. 15+000 до км. 17+000 /л. 43 и л.44/, като изрично е отбелязано в
съпроводителното писмо, че същата е актуална към 11.10.2020г. От така
представената и приета схема е видно, че на км.15+738 в посоката за движение
към гр. Плевен е поставен пътен знак В-26, като е поставена и табела за
действие на ограничението Т2 – 1000 метра, т.е. въведеното ограничение действа
до км. 16+738. С оглед на това е безспорно, че към датата на нарушението на
описаното в ЕФ място км. 16+000 е действал пътен знак В-26. Относно
възражението на касаторката, че въззивният съд не е изследвал и не е събрал
доказателства за наличието на растителност, ограничаваща видимостта на водача
към съответния пътен знак, следва да се подчертае, че в жалбата си пред първата
инстанция тя не е направила такива твърдения, нито е ангажирала доказателства в
тази насока. Такива са наведени едва пред настоящата инстанция. Следва да се
отбележи, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по доказателствата.
Казано с други думи, в производството, образувано по касационна жалба се
извършва проверка за законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт на
база на събраните доказателства и е недопустимо събирането на нови такива.
Допустими са само писмени доказателства, установяващи касационните основания,
които основания са изчерпателно изброени в чл. 209 от АПК. Сред така посочените
касационни основания не попада “непълнотата на доказателствата”, следователно
събирането на доказателства, отнасящи се до съществото на спора приключва във
въззивното производство. В светлината на изложеното се налага изводът, че ако
касаторката е желаела да бъдат събрани доказателства в подкрепа на тези доводи
е следвало да стори това при разглеждането на делото пред районния съд.
Неоснователно се поддържа, че в случая не е спазено и изискването на чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а именно да е направена снимка
на разположението на АТС. В конкретния казус изобщо не е било необходимо
изготвянето на снимка на разположението на уреда. Действително разпоредбата на чл.
10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. изисква изготвянето на снимка
на разположението на уреда, но това изискване касае само единия подвид мобилни
АТС и системи за контрол на скоростта, а именно - тези, които са временно
разположени на участък от пътя. По делото не се спори, а и се установява от
приложения по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство л. 25 от делото на ВТРС, че процесното нарушение е установено с
техническо средство мобилна система за видеоконтрол TFR1-M649/14, която не е била временно разположена на
пътя, а е била прикрепена към превозно средство (служебен автомобил с рег. № ВТ
9655 ВН). Ето защо такава снимка на разположението на уреда не е била изискуема
по закон. За пълнота на изложението трябва да се отбележи, че по този въпрос
практиката на АСВТ по касационни дела е абсолютно постоянна и непротиворечива –
вж. например Решение № 72 от 12.03.2021 г. на АдмС - Велико
Търново по к. а. н. д. № 10023/2021 г., Решение
№ 6 от 25.01.2021 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10294/2020 г., Решение № 155 от 14.09.2020 г. на АдмС -
Велико Търново по к. а. н. д. № 10132/2020 г. Решение
№ 124 от 17.07.2020 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10076/2020 г.
и други.
Що се отнася до твърденията за недоказаност на
начина, по който е заснето нарушението, предвид липсата на данни дали патрулния
автомобил е бил стационарен или в движение, следва да се отбележи, че от
приложения протокол за използване на АТСС – л.25 от делото на ВТРС, е видно, че
за режим на измерване е посочено „С“ – стационарен, т.е патрулният автомобил не
е бил в движение, или иначе казано, мобилната АТСС за
контрол на скоростта е била позиционирана неподвижно. Това кореспондира
и с отразеното в индикатор „Патрул“ от снимковия материал, където е отбелязано
„0“, т.е служебния автомобил на контролните органи не е бил в движение при
заснемане на нарушението. При това
положение, противно на твърденията в касационната жалба, напълно установимо от
доказателствата по делото е, че мобилното АТСС, с което е заснето
нарушението, е било в неподвижно позициониран патрулен автомобил.
На последно място, неоснователно се твърди недоказаност на нарушението
поради недостоверност на данните, отчетени от техническото средство. В случая
от АНО са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 на Български институт по метрология и Протокол № 6-6-20 от
10.07.2020 г. на лаборатория за проверка на използваната мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, от които се установява,
че АТС е одобрен тип средство за измерване, преминало метрологична проверка, т.
е. че е било изправно към датата на процесното нарушение. При установена
изправност на техническото средство, няма основание да се приеме, че някои от
отразените в него параметри, са неверни. Оплакването за недостоверност на показанията на техническото средство
предвид липсата на представени по делото доказателства за влиянието на стъклото
на патрулния автомобил върху регистрираните показания е неоснователно. В тази
връзка следва да се отбележи, че касаторката /жалбоподателка пред РС/ не е
правила искане пред въззивния съд, който е именно инстанцията по установяването
на фактите и събирането на доказателствата, за изискване на доказателства за
въздействието на стъклата на патрулните автомобили върху точността и
обективността на показанията на техническите средства. Неизискването на такива
служебно, без да е правено такова изрично искане от страна по делото, не
съставлява нарушение.
Предвид
горното настоящият касационен състав намира, че оплакванията, така както са
формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото не се
оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като такова следва да
се остави в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 280 от 31.05.2023 г. по АНД № 387/2023г. на Районен съд - Велико
Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.