№ 207
гр. Варна, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110205167 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Г. П. Г. – ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0001525/
17.09.2021г. на Директора на РД "Автомобилна администрация", с което му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. на основание
чл.177 ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП .
В жалбата се навеждат доводи за това, че наказателното постановление е
издадено при нарушение на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е било взето предвид имотното
състояние на нарушителя и дали същия като водач на МПС е имал или не налагани
наказания по ЗДП и ЗАвП.На следващо място се сочи, че постановлението е издадено в
нарушение на чл.53 ал.1 от ЗАНН , тъй като липсва мотивирана преценка за
приложението на чл.28 от ЗАНН, а е направено бланкетно и формално отразяване, че
не са налице основания случая да бъде приет за маловажен.Поради това се иска отмяна
на постановлението , а в условията на алтернативност - намаляване на размера на
наложеното наказание.
В съдебно заседание въз. Г. , редовно призован, явява се лично и поддържа
жалбата на посочените в нея основания.По същество отново моли наложеното му
наказание да бъде отменено, тъй като товарът е бил насипен и няма как при
натоварване да се следи какво количество се пада на ос.
1
Въззиваемата страна, редовно призована , не се представлява . В
съпроводителното писмо са изложени доводи за това, че постановлението е правилно,
обосновано и законосъобразно и се иска потвърждаването му. Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е направено искане за
присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.07.2021г. въз. Г. извършвал обществен превоз на товари , като
управлявал товарен автомобил Скания“ кат. N 3, с две оси, с рег № В 60 54 ВР с
прикачено полуремарке с рег. № В 77 21 ЕК ,кат.04, с три оси, по маршрут гр. Девня-
с. Красен. Около 11.20ч. на автомагистрала „Хемус“, пътен възел „Летище“ , той
бил спрян за проверка от служители на РД „АА”, един от които св. Т.Т.. При
проверка на документите се установило, че въз. Г. превозва 24 920 кг. пясък. Св.Т.
измерил разстоянието между осите на полуремаркето, което било с пневматично
окачване и се установило, че то е над 1,3м . След това било извършено и измерване на
теглото на управлявания от въззивника автомобил с мобилна електронна везна „Dini
Agreо”, модел „DFWKR”. Средството за измерване било с поставен стикер за годност
с номер 01134. Било извършеното измерване ос по ос и по отразените резултати св.Т.
установил, че натоварването на осите надвишава нормата от 24 000кг. с 1 145кг. При
измерването било установено и общото тегло на управляваното от въз.Г. превозно
средство, което било 40 100кг. Въззивникът не представил квитанция за разрешено
претоварване от АПИ. Поради това св. Т. съставил против въз.Г. акт за установяване
на нарушение, в който описал установеното при проверката и квалифицирал
действията му като нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП вр. чл.7 ал.1 т.3 б.”б” от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.При личното предявяване на акта , както и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление,
като изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка, както и правната
квалификация на нарушението по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП вр. чл.7 ал.1 т.3 б.”б” от
Наредба № 11/03.07.2001г.За него на въз. Г. била наложена „Глоба“ в размер на 1
000лв. на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св Т.Т. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях стана ясно, че нарушението е установено при извършената
проверка и измерване с ел.везна.Свидетелят посочи, че везните се разполагат на
пътното платно и се измерва натоварването на всяка ос поотделно, като автомобила се
качва на тях.Св.Т. посочи още, че е съставил акта защото е надвишено натоварването
2
на ос на полуремаркето.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно-наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства , които преценени в тяхната
взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0001525 / 17.09.2021г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на РД „Автомобилна инспекция”-Варна към
изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-
30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта , информационните технологии.То е
издадено в шест месечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Самото
нарушение е описано в пълнота, като са посочени всичките му съставомерни
признаци. Посочени са нарушените материално- правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани. Нито при предявяване на акта, нито в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани писмени възражения, в които да са наведени
спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Наказващият орган е изложил
съображения защо не приема случая за маловажен, с което е изпълнил задълженията
си по чл.53 ал.1 от ЗАНН.По никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е приел, че
въз.Г. е допуснал нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.7 ал.1 т.3 б.”б” от
Наредба № 11/03.07.2001г.Тези разпоредби определят допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси, визирани в чл.6 ал.1 от
наредбата, с пневматично окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване. В чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от наредбата е предвидено, че сумата от
натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато
разстоянието между осите е над 1,3 м. е 24 тона.От съдържанието на приложената по
преписката разпечатка от направеното измерване , което не се оспорва, се установява,
3
че измерените стойности на ос 3, ос 4 и ос 5, съответстващи на ремаркето , са
съответно 8 470 кг, 8 050кг. и 8 625 кг., като сборът им е 25 145 кг.При разрешено
натоварване от 24 тона, е налице превишение с 1 145 кг.Поради това съдът намира за
безспорно установено, че въз.Г. е извършил описаното в акта и наказателното
постановление нарушение, тъй като е управлявал ППС по път отворен за обществено
ползване , ремаркето на което е било с маса, надвишаваща допустимата сума от
натоварванията на ос от 24т. без да има издадено разрешение от АПИ, респективно без
да са били заплатени съответни такси по ЗП.
Съдът намира, че допуснатото от въззивника нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Същото е формално и за неговата
съставомерност не е необходимо настъпването на вредни последици, за да се приеме,
че тяхната липса води до извод за по-ниска степен на обществена опасност на самото
нарушение в сравнение с останалите от този вид. Поради това съдът намира, че
правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно е била определена и санкционната норма- чл.177 ал.3 пр.3 от ЗДП, тъй
като именно в нея е предвидена санкцията за водач , който управлява ППС с
натоварване на ос, която надвишава нормата, определена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред,
каквото виновно поведение от страна на въз.Г. в случая е налице.
Съдът намира обаче , че при определяне на размера на наложеното наказание
„Глоба” наказващият орган не се е съобразил данните за личността на въззивника,
както и с всички обстоятелства, при които е било извършено нарушението. Поради
това и отчитайки липсата на данни въз.Г. да е системен нарушител на ЗДвП и ЗАвП,
съдът намира, че следва да намали наложеното му наказание „Глоба“ от 1 000лв. на
500 лв., в минималния предвиден в чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП размер . Съдът намира, че
това наказание като размер е съответно на допуснатото нарушение и в цялост ще
изпълни целите на ЗАНН.
Доколкото по делото не е било осъществено процесуално представителство на
наказващият орган, съдът намира, че искането за присъждане на възнаграждение за
такова представителство, посочено в съпроводителното писмо следва да бъде
остановено без уважение.От страна на въз.Г. пък не е направено искане за присъждане
на разноски, по което съдът да се произнася.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.2 т.4 вр. ал.7 т.2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001525/ 17.09.2021г. на
4
Директора на РД "Автомобилна администрация", с което на Г. П. Г. е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. на основание чл.177
ал.3 т.1 пр.3 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание „Глоба“ от 1 000лв. на 500/ петстотин/ лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство в полза на РД „АА“-варна.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5