Решение по дело №8864/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              07.02.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                         ЧЛЕНОВЕ:           ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                         КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8864 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 26.03.2019г., гр.д.15785/18г., СРС, 51 с-в се осъжда „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД да заплати на П.Д.П. на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 8 117,40 лева - застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.09.2016г. по второкласен път № 55, ведно със законната лихва от 07.03.2018г. до окончателното плащане, сумата 100 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди под формата на направени разходи за преглед и издаване на медицинско удостоверение А-175/2016г., за психологично изследване и интервю от 23.02.2017г., сумата 241,20 лева – застрахователно  обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се пропусната полза  от неполучаване на трудово възнаграждение за периода от 26.09.2016г. до 17.11.2016г. и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 678,71 лева – лихва за забава през периода от 02.05.2017г. до 26.02.2018г., отхвърля исковете за разликата над 8 117,40 лева до пълния претендиран размер от 17 000 лева, за разликата над 100 лева до претендираните 117,40 лева, за разликата над 241,20 лева до претендираните 1 000 лева и през периода от 18.11.2016г. до м.02.2017г. и за разликата над 678,71 лева до предявените 2 455,73 лева и през периода от 26.09.201 г. до 01.05.2017г., като осъжда ответника да заплати на ищцата сумата 217,63 лева – разноски и по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 365,49 лева – държавна такса, а ищцата да заплати на ответника сумата 255,70 лева – разноски.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди постъпва въззивна жалба от ищцата П.Д.П.. Счита присъдения размер на обезщетението за занижен. Не са съобразени всички причинени физически и емоционални болки и страдания, налични към настоящия момент, които вероятно ще останат за цял живот. Има предвид чувството за безспокойство при возене в автомобил, тревожност и напрегнатост при спомена за преживяната катастрофа, след която вече е различен човек с безвъзвратно променено психическо и здравословно състояние. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважи искът. Оспорва жалбата на ответника по иска.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД. Счита обезщетенията за прекомерни. Достатъчни са изплатените от него 400 лв. за имуществени и неимуществени вреди. Обезщетението следва да се намали поради съпричиняване от пострадалата ищца, която не е пътувала с поставен предпазен колан. В тази връзка не са съобразени констатациите на вещото лице за липса отпред в автомобила на тъпи и остри предмети, които биха причинили нараняванията по лицето. Трябва да се отчете, че претърпените травми се свеждат до охлузвания по главата и тялото, които не налагат рехабилитация, нито прием на медикаменти и не оставят трайни външни белези. Не следва да се кредитират показанията на сина и съпруга на ищцата като заинтересовани в нейна полза. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете. Оспорва жалбата на ищцата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбите оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.

В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:

Според съдебно-автотехническата експертиза, ПТП от 26.09.2016г. настъпва поради движение на увреждащия товарен автомобил с несъобразена скорост по наклонен и мокър път, довело до навлизане в лентата за насрещно движение и удар с лекия автомобил, в който пътник е ищцата П.Д.П..

Неоснователно е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поддържано от ответника „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, при който е застрахован увреждащият товарен автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“. Действително, в съдебно-медицинската експертиза се посочва, че във връзка с множеството порезни рани в средната част от челото на ищцата и в основата на носа, трудно могат да се посочат части от купето на автомобила, с които пострадалата да осъществява контакт при правилно поставен предпазен колан. В допълнение, обаче вещото лице заявява, че за липсата на констатирани тежки вътрешни травми трудно може да се намери обяснение без правилно поставен предпазен колан при задължителен сблъсък с предните седалки. Приема, че липсата на тежки травми на характерни места, счупвания на кости, разкъсвания на вътрешни органи или кръвоизливи в кухините на тялото, посочва категорично, че ищцата е била с колан, който е намалил максимално тежестта на уврежданията.

Настъпването на удара при използван предпазен колан от ищцата се установява и чрез съвпадащите показания на непосредствените очевидци – свидетелите Иван Янев и Владимир Янков. Няма пречка за кредитиране на показанията, въпреки евентуалната заинтересованост на свидетелите от благоприятния изход на спора за ищцата, като тяхна съответно съпруга и майка. При преценката по чл.172 ГПК, въззивният съд отчита, че показанията се основават изцяло на преки впечатления, кореспондират и взаимно се допълват както помежду си, така и със заключението на СМЕ, представени са последователно и житейски правдоподобно, не са опровергани или разколебани с други преки доказателствени средства.

         По същите съображения следва да се възприемат свидетелските показания, съвпадащи с установеното от съдебно-медицинската експертиза относно претърпените физически и психологически травми от ищцата.

         Вещото лице установява мозъчно сътресение и множество мекотъканни травми – рани, кръвонасядане и отоци по темето, челото, основата на носа, лява и дясна мишница и предмишница, лявото бедро,  лявата подбедрица и поясно кръстна област. Оздравителният период трае две-три седмици. Възможни последици от мозъчното сътресение са известна амнезия, световъртеж, гадене, главоболие, нарушения на съня.

Според свидетелите, след пътния инцидент, ищцата страда от нарушения в паметта, загуба на сън, има нощни кошмари, развива силен страх от пътуване с остатъчен ефект, оплаква се от главоболие, трудно се изправя поради световъртеж и болки от травмите, продължават болките в кръста и гърба, не може да извършва тежък физически труд, нито да стои дълго време права, в началото на възстановяването изпитва битови неудобства и има необходимост от помощ за личния тоалет.

         С оглед вида, интензитета и продължителността на реално претърпените травматични болки и страдания, свързани с мозъчно сътресение и множество рани с кръвонасядания по главата и тялото, причинили нарушения в паметта и съня, болки, световъртеж, затруднени движения, битови неудобства, все още продължаващи болки в кръста и гърба, както и остатъчни страхови представи от пътуване с МПС, въззивният съд по реда на чл.52 ЗЗД определя обезщетение за неимуществени вреди от 8 500 лв. След приспадане на изплатените от ответника 382,60 лева за неимуществени вреди, остатъкът от дължимото обезщетение възлиза на 8 117,40 лв. Над този размер до пълния предявен от 17 000 лв., искът по чл.432, ал.1 КЗ е неоснователен. 

При липсата на други конкретни оплаквания в жалбата на ответника по исковете срещу формираните в решението фактически и доказателствени изводи относно уважената част от исковете за обезщетения за имуществени вреди и мораторна лихва, както и след съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, съдът при условията на ограничен въззив не дължи служебна проверка за правилност на решението в тази част.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете, ведно със законни последици и е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени  вреди.

Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло в сила.

Поради неоснователност на жалбите, насрещните страни не си дължат разноски.

         По изложените съображения, съдът

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.03.2019г., гр.д.15785/18г., СРС, 51 с-в в частта, с която се осъжда „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД да заплати на П.Д.П. на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 8 117,40 лева - застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.09.2016г. по второкласен път № 55, ведно със законната лихва от 07.03.2018г. до окончателното плащане, сумата 100 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди под формата на направени разходи за преглед и издаване на медицинско удостоверение А-175/2016г., за психологично изследване и интервю от 23.02.2017г., сумата 241,20 лева – застрахователно  обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се пропусната полза  от неполучаване на трудово възнаграждение през периода от 26.09.2016г. до 17.11.2016г. и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 678,71 лева – лихва за забава през периода от 02.05.2017г. до 26.02.2018г., отхвърля исковете за разликата над 8 117,40 лева до пълния претендиран размер от 17 000 лева, като осъжда „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД да заплати на П.Д.П. сумата 217,63 лева – разноски и по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 365,49 лева – държавна такса, а П.Д.П. да заплати на „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД сумата 255,70 лева – разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.