№ 37908
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110141370 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства, които са относими, необходими и следва да се допусне събирането им.
Възраженията на ответника за недопустимост на иска не се споделят от съда.
Последните не касаят допустимостта на претенцията, а следва да се коментират по същество
от съда с крайния му съдебен акт.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2024г. от
12:20 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
Съобщава на страните проекта си за доклад:
Производството е образувано по предявени от М. Д. П. срещу „...“ ЕООД
установителни искове с правно основание чл. 143, ал.1 и ал.2, т.9 от ЗЗП за прогласяване на
нищожност на клаузата на чл.21 от договор за наем от 29.04.2005г., както и на клаузата на
чл.1, ал.3 от допълнителното споразумение към договора за наем от 29.05.2015г.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на
29.04.2005 г. е сключила с ответника Договор за наем на собствения и недвижим имот, а
именно: стая 16 със застроена площ от 21,21 кв.м, находяща се на 10 етаж в сграда с адрес в
гр.Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 96, заедно с фасадната западна стена на стаята. По
силата на чл.21 от договора същият е бил продължен за срок от 10 години с подписването на
споразумение от дата 29.05.2015г.Твърди, че през 2023г. се е опитала да се свърже с
ответника с цел обсъждане на сключване на нов договор за наем с различна цена, поради
настъпилите сериозни инфлационни процеси и увеличената пазарна цена на наемите.
1
Излага, че след неуспешно опит за връзка с наемателя, на посочените в чл.3 номера от
допълнителното споразумение е изпратила официално уведомително писмо. Заявява също,
че е получила отговор от друго юридическо лице с което не е имала договорни отношения с
което се твърди, че договора за наем е автоматично продължен до 29.04.2031г. Твърди, че ако
наемателя по договора е заместен от друго лице, то наемателят не е изпълнил задължението
си по чл. 24, ал.2 от договора, да я уведоми за правоприемство, като така ищцата била
поставена в пълна невъзможност да осъществи необходимата комуникация, преговори и да
извършва правни действия срещу евентуалното ново дружество, което е встъпило в правата
на наемателя по договора. Счита, че уговорката на чл.21 от договора за наем която е
пренесена в чл.1, ал.3 от допълнителното споразумение и уреждаща автоматичното
удължаване срока на договора, в случай, че в двуседмичен срок преди изтичането му никоя
от страните не извести другата че не желае продължаване на договора, е неравноправна и
уврежда правата на ищцата като лице имащо качеството „потребител“, като противоречаща
на чл. 143, ал.2,т.9 от ЗЗП.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който
излага съображения за подсъдността, допустимостта и и основателността на исковата
претенция. Намира договорът да е подписан от двете страни, и по този начин ги обвързва.
Навежда, че ищецът няма качеството „потребител“ съгласно §13,т.1 от ДР на ЗЗП. Посочва,
че ищецът неправилно тълкува уговореното в чл. 24, ал.2 от договора, тъй като тази
уговорка се отнася до случаите, когато индивидуалната лицензия за осъществяване на
далекосъобщителна дейност на наемателя бъде прехвърлена на друго юридическо лице, а в
конкретиката на случая „...“ ЕООД замества „Виваком България“ ЕАД, с предишно
наименование БТК ЕАД, като наемател по договора за наем, вследствие отделяне, на
основание чл. 263т, ал.2 от ТЗ, вр. чл. 262в от ТЗ, а не поради прехвърляне на индивидуална
лицензия за осъществяване на дейността на първоначалния наемател, поради което не е
налице задължение за уведомяване от Виваком, с предишно наименование БТК ЕАД, и на
частния правоприемник за настъпилото правоприемство. Оспорва по същество твърденията
на ищеца за неравноправност на клаузата на чл. 21 от договора, доколкото между страните
не е сключен потребителски договор, клаузата била договорена между равноправни страни
по наемно правоотношение и следвало да намери приложение чл. 9 от ЗЗД. Самата сделка
нямала търговски характер.
Сочи, че на 29.05.2015г. е подписано Допълнително споразумение № 2 към договора,
което е вписано в Служба по вписванията - Пловдив с вх.рег.№ 16172 от 03.06.2015г., акт
№33, том 9, като с него страните уговарят нов срок на Договора за наем и нова увеличена
месечна цена, както и механизъм за актуализирането й. Съгласно чл.1, ал.2 от Допълнително
споразумение № 2, срока на договора за наем се продължава с нови 8 години, считано от
29.04.2015г., т.е до дата 29.04.2023г., а в чл.2, ал.3 била предвидена възможност за
продължаване на срока за нови 8 години. Твърди, че считано от 04.10.2022г. ответното
дружество е отделено дружество с наименование “...” ЕООД, което в качеството на
универсален правоприемник встъпва в правата на наемателя, включително и по договора за
наем с ищеца М. Д. П.. Излага твърдения, че ищцата е уведомена със съобщение с изх.№
121/18.05.2023г., получено на 20.05.2023г. за отказа на “...” ЕООД за повишаване на
месечната наемна цена, тъй като не е налице основание за увеличаване на наемната цена с
почти 100%. Допълнително наемодателят М. Д. П. е уведомена за актуалният срок на
договора за наем - до дата 29.04.2031г., съгласно Допълнително споразумение № 2 от
29.05.2015г., представляващо неразделна част към договор за наем от 29.04.2005г.
Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е сключен процесния договор и допълнително споразумение,
качеството си „потребител“ по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП, че процесните договорни
клаузи противоречат на императивни правни норми, посочени в исковата молба, тоест на
2
соченото основание.
ОБЯВЯВА за безспорно обстоятелството, че на 29.04.2015 г., между страните е
сключен Договор за наем от 29.04.2005г. и Допълнително споразумение към него от
29.05.2015г.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
УКАЗВА на страните, с оглед принципа за процесуална икономия /чл.13 ГПК/ и ги
приканва да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна
поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ, като
указва на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и
размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК). С оглед
разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални
представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от
съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой
страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3