Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                                 гр. София, 01.04.2021г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на първи април две хиляди  двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                    Председател: Анна Ненова

                                                                                         

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.т.д. № 493 по описа за 2021г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.

 

Образувано е по жалба с вх. № 20210318162453 на П.К.П., чрез адв. Н.К., срещу отказ рег. № 20210308143208/09.03.2021г. по заявление образец А4 вх. № 20210308143208 на жалбоподателя, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписването на прекратяване участието на жалбоподателя  като съдружник в „Б.-ПБ” ООД, с ЕИК ******, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, съответно заличаване на жалбоподателя като съдружник в дружеството по поле 19 от партидата на дружеството.

Към заявлението са били приложени документи за внесена държавна такса, адвокатско пълномощно, писмено предизвестие от 01.12.2020г. за напускане, връчено от  П.К.П.  на П.К.П.  като управител на същата дата, както и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ от заявителя.

П.К.П. е била заличена като управител на дружеството „Б.-ПБ” ООД на 02.03.2021г., на основание чл. 141, ал. 5 от ТЗ, въз основа на предходно заявление образец А4 20210224164044.

 

            Отказът за заличаване на жалбоподателя като съдружник е мотивиран с това, че жалбоподателят не е легитимирано лице по чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ да иска вписването (заличаването); наложен е запор върху дружествения дял на напускащия съдружник; както и липсва решение на общото събрание, уреждащо съдбата на дружествените дялове, попълване на капитала и промяна в дружествения договор.

 

            В подаден отговор по делото Агенцията по вписванията  поддържа изложените съображения по постановения отказ.

 

            Жалбоподателят намират отказа на Агенцията по вписванията  незаконосъобразен. Прекратяването на членственото правоотношение на съдружника е  настъпило в момента на изтичане на срока на отправеното предизвестие и при бездействие на управител на дружеството  няма пречка съдружникът лично да поиска заличаване. Жалбоподателят се позовава на Решение № 46 от 22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС, ТК, ІІт.о. Сочат се и решения на окръжни и апелативни съдилища относно право на съдружника сам да поиска заявяване за вписване на прекратяването на членството си в търговското дружество. Напускащият съдружник  не следва да търпи негативни последици от бездействието на дружеството. Отделно се излагат съображения, че изпълнително дело № 20098410402238 на ЧСИ Неделчо Митев, по което  е наложен запор върху дружествен дял, е прекратено и запорът е трябвало да бъде вдигнат, като той и не препятства прекратяванет она членственото правоотношение.

           

По жалбата съдът намира следното:

           

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. 

 

            По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

           

Не е било налице  изискването по чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, включено в обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията по чл. 22, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписването и на това основание постановеният отказ за вписване е законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявлението изхожда от оправомощено лице. Това са лицата, посочени в разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1-т.4 от ЗТРРЮЛНЦ – търговецът, чрез представляващото го лице, прокуристът, друго лице в предвидени от закон случаи и адвокат с изрично пълномощно по упълномощаване на останалите посочени в чл. 15, ал. 1, т. 1-т.3 от ЗТРРЮЛНЦ лица. Лицата са изрично посочени в закона, без кръгът им  да може да бъде разширяван при разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ или по аналогия на закона. Аргумент в този смисъл са мотивите към Проекта на Закона за търговския регистър (602-01-5/28.01.2006г.) – да бъдат легитимирани да подават заявление  едноличният търговец, представителят на юридическото лице – търговец и друго оправомощено лице, което е възприето и в ЗТРРЮЛНЦ при приемането му. Предвиждането и в проектозакона, и в окончателно приетия ЗТРРЮЛНЦ отговаря на чл. 5 от Първа директива на Съвета от 09.03.1968г. за съгласуване на гаранциите, които държавите – членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 58, втора алинея от договора, за  защита на интересите на съдружниците и трети лица, с цел тези гаранции да станат  равностойни на цялата територия на Общността – всяка държава–членка да определя лицата, които извършват формалностите във връзка с оповестяването.

Изричното посочване на оправомощените по смисъла на чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ лица в чл. 15, ал. 1 изключва приложението по аналогия и на разпоредбата чл. 141, ал. 5 от ТЗ относно възможността освободеният управител да иска заличаването си като такъв. Това е хипотеза от посочените по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 141, ал. 5 от ТЗ, но по отношение на съдружника  аналогия е недопустима. Не се касае за неуреден случай по смисъла на чл. 46 от ЗНА, за да бъде прието, че и съдружникът в тези случаи може да заявява за вписване прекратяване на членството си, а за липса на такова оправомощаване.  Такава аналогия не би съответствала и на целта на  ЗТРРЮЛНЦ и ТЗ, тъй като при вписване освобождаването на управителя се съобразява, че това може да бъде външно за дружеството лице, осъществявало дейността си по договор за управление или трудов договор. По отношение на настъпилото обстоятелство по прекратяване на членственото правоотношение на жалбоподателя като съдружник е приложимо предвиждането, че във вътрешните отношения членственото правоотношение е прекратено и това е достатъчно за защита на правата му. Той би могъл да уведоми и Агенция по вписванията за липсата на заявяване за вписване на обстоятелството, при което дружеството би носило административно-наказателна отговорност, както и при липсата на вписан управител повече от три месеца – да поиска от Прокуратурата предявяване на иск за прекратяване на дружеството по чл. 155, т. 3 от ТЗ.   

Предвиждането  проверката на обстоятелствата по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, включително чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, да предпоставя произнасянето на длъжностното лице по регистрацията по същество с допускане или отказ за вписване, заличаване и обявяване, изисква  произнасяне по същество на жалбата от съда – дали постановеният отказ е законосъобразен. Няма основание жалбата по делото да бъде оставяна без разглеждане с прекратяване на производството.

  Към момента няма задължителна съдебна практика на ВКС по въпроса относно легитимацията на напускащ съдружник да иска заличаването си в търговския регистър, но по-скоро постановените съдебни решения са за стриктно приложение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, включително с възприемане, че е недопустимо вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице  (напр. Определение № 479 от 24.08.2015г. по ч.гр.д. № 829/2015г., ВКС, ТК, І т.о., Решение № 140 от 15.10.2015г. по т.д. № 2092/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 141 от 02.03.2011г. по т.д. № 736/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

Решение № 46 от 22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС, ТК, ІІт.о., посочено от жалбоподателя, не касае легитимацията на съдружника да иска вписване. 

Настоящият състав не е обвързан от практиката на други съдебни състави в  съдилищата, която е противоречива. Същевременно въпросът е предмет на образувано тълкувателно дело пред ВКС, ОСТК (т. 5 от въпросите по тълк. дело № 1/2020г.), но към момента няма постановено по делото тълкувателно решение, което да бъде съобразено.  

Или поради липса на предпоставки по чл. 21, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ заявлението в случая да изхожда от оправомощено лице, исканото вписване (заличаване) не може да бъде извършено, независимо, че неоснователно от длъжностното лице по регистрация е било посочено, че е било необходимо решение на общото събрание на дружеството „Б.-ПБ“ ООД във връзка с освобождаването – този извод противоречи на възприетото в Решение № 46 от 22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС, ТК, ІІт.о.

Допълнително, макар да не е посочено изрично в постановения отказ, по разбиране на настоящия съдебен състав, в случая не е налице и надлежно връчено предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ от съдружника поради начина на връчване на предизвестието на напускащия съдружник– на себе си като управител на дружеството с ограничена отговорност, при качеството на П.К.П. управител към 01.12.2020г.

   Действително дружеството с ограничена отговорност влиза в правоотношения с третите лица и съдружниците чрез управителя, който приема от името на дружеството действията на тези лица (пасивна представителна власт).
„Б.-ПБ“ ООД, представлявано от управителя на П.К.П., е лице различно от на П.К.П. (в този смисъл и т. 2 от ТР № 3/2013 от 15.11.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС). В хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ обаче  уведомяване (предизвестяване) на съдружника – управител на самия себе си не може да се приеме достатъчно и това следва от логическото тълкуване на разпоредбата, от духа и смисъла на закона. Това е поради характера и последиците на предизвестието.  Единствено с предизвестието по волята на съдружника едностранно се прекратява членственото правоотношение. Но това правоотношение  е възникнало по волята и със знанието на всички съдружници със сключването на дружествен договор (чл. 114 от ТЗ) и за прекратяването (изразената воля за напускане) съдружниците следва да бъдат уведомени, съответно да бъде уведомено самото дружество, а не единствено управителя - съдружник. В разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ е предвиден и срок на предизвестието и това е за осигуряване на достатъчно време за уреждане на отношенията във връзка с прекратяването, в което участие взимат останалите съдружници  – предприемане от общото събрание  на изменение на дружествения договор,  евентуално промяна в капитала (чл. 137, ал. 1 от ТЗ), уреждане на имуществените отношения между дружеството, в което съдружникът вече няма да участва, и самия съдружник, при вероятността той да не бъде вече и управител на дружеството, независимо, че уреждането на тези отношения няма връзка с прекратяването на членственото правоотношение.

Отделно от това настоящият съдебен състав споделя и съображението на длъжностното лице по регистрацията, че вписаният запор върху дружествения дял на заявителя препятства възможността той да прекрати членственото си правоотношение.   

По реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК е бил наложен запор върху дружествените дялове на П.К.П.  в „Б.-ПБ“ ООД поради нейни парични задължения към трето лице, за което е било образувано и изпълнително производство пред частен съдебен изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл. 451, ал. 1 от ГПК, от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. В случая от налагането на запора съдружникът – длъжник не е можел да променя членственото си правоотношение така както то е съществувало като съвкупност от права и задължения, включително да го прекратява, независимо как след прекратяването това правоотношение се изменя по съдържание и дали за съдружника  възниква право да уреди имуществените последици с дружеството въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, съответно да получи стойността на дела си. Евентуално прекратяването в този случай може да е по реда на чл. 517 от ГПК от  пристъпилия към изпълнение  кредитор, който има право да предяви и иск за прекратяване на дружеството, с възможност да получи плащане от самото дружество – припадащата се на длъжника част от имуществото на дружеството, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, остойностена към момента на прекратяването (чл. 513 от ГПК и съдебната практика по прилагането му - Решение № 77 от 06.06.2012г. по т.д. № 573/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 114 от 01.10.2009г. по т.д. № 271/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 101 от 25.06.2012г. по т.д. № 877/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

Или  след налагането на запора за жалбоподателя съществува забрана да се разпорежда с правата, съставляващи съдържанието на членственото й правоотношение, включително да го прекратява. Вписаният запор се съобразява до отмяната му и нито съдът, нито длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията могат да преценяват налице ли са основания за отмяната му, а това следва да е по молба на жалбоподателя до частния съдебен изпълнител, ако действително изпълнителното производство срещу нея е било прекратено.

 

Воден от горното съдът         

  

 

                                                            Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ без уважение  жалба с вх. № 20210318162453 на П.К.П., с ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. Н.К.,***, партер, срещу отказ рег. № 20210308143208/09.03.2021г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията по заявление образец А4 вх. № 20210308143208.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен  срок от съобщаването му на жалбоподателя и Агенция по вписванията.

           

 

 

                                                                                  Съдия: