№ 239
гр. Шумен, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Т. Б. Д.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20213630201542 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0000986 от 30.06.2021г. год. на
директор РД “ АА“ гр. Шумен, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, с което на Б. АХМ. АД., ЕГН ********** е наложено
административно наказание: глоба в размер на 2000лв. на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, за
нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
Същият не се явява лично в съдебно заседание, като изпраща представител адв. К. при
ШАК.
За административно- наказващшя орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2021г., около 11,10 часа, в обл. Шумен по републикански път II-73, на 1
км след с. Ивански в посока гр. Шумен, била извършена проверка на управляван от
водача автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № Н 96 41 ВХ от кат. N2, собственост на
„Трансмат А. “ ЕООД,ЕИК ********* извършващ превоз на товари за собствена сметка“-
към момента на проверката без товар , по маршрут с. Ивански – гр. Шумен кв. Дивдядово
,видно от писмено обяснение от водача от 26.03.21г. и снимков материал .
При проверката проверяващите установили, че при извършване на превоз на товари
за собствена сметка с МПС с № Н 96 41 ВХ водача А. в момента на проверката не
представя заповед на едноличния търговец или управляващия ЮЛ, за чиято сметка се
извършва превозът или на упълномощено от тях със заповед лице, в заповедта се посочват
датата или периодът за извършване на превоза , часовете на тръгване и маршрутът на
движение както и видът на товара .
За констатираното нарушение на жалбоподателя е издаден Акт за установяване на
1
административно нарушение серия А – 2020, №289585 от 26.03.2021г., в който
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушен чл. 18, т.4 от Наредба № Н - 8 от
27.06.2008г. на МТ-при извършване на превоз на товари за собствена сметка с МПС с № Н
96 41 ВХ водача А. в момента на проверката не представя заповед на едноличния търговец
или управляващия ЮЛ, за чиято сметка се извършва превозът или на упълномощено от тях
със заповед лице, в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза,
часовете на тръгване и маршрутът на движение както и видът на товара.
Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, без
отразени възражения.
Впоследствие обаче, се е възползвал от законното си право и е депозирал писмено
възражение в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН към което е приложил писмени доказателства,
включително и заповед № 30 от 01.01.2021г. за извършване на превоз за собствена сметка
на стока в периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. , която е ирелевантна по казуса, доколкото
се отнася за друго МПС с рег .№ Н 7430 ВС , а не за процесното което е било спряно за
проверка.
Към АУАН е приложен, снимков материал, обяснения на водача, копия на
тахографски листи.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно -
наказателната преписка, е издадено наказателно постановление №23-0000986 от
30.06.2021г. год. на директор РД “ АА“ гр. Шумен, определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, с което на Б. АХМ. АД., ЕГН **********
е наложено административно наказание: глоба в размер на 2000лв. на осн. чл. 93, ал.1, т.1 от
ЗАП, за нарушение на чл. 18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание
чрез разпита на актосъставителя, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства и снимков материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В хода на
административно - наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да
се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
В конкретния случай АНО е преценил, че е извършван превоз за собствена сметка от
водача, управляващ автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № Н 96 41 ВХ от кат. N2,
собственост на „Трансмат А. “ ЕООД,ЕИК *********, към момента на проверката без
товар , по маршрут с. Ивански – гр. Шумен кв. Дивдядово.
Съгласно параграф 1, чл.1 от ДР на ЗАП, по смисъла на този закон „Обществен
превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който
се извършва с моторно превозно средство, а „Превоз на товари“ е превоз на товари с моторно
превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни
превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове,
направени във връзка с превоза съобразно параграф 1, чл. 3 от ДР ЗАП. В чл. 4 на параграф 1
от ДР на ЗАП е регламентирано, че „превоз за собствена сметка" е: а) превоз на товари без
заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от
водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато
този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се
превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието,
а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били
продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или
поправени от него, или б) превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска
цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства,
управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.
Съгласно нормата на чл. 18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ при
извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от
контролните органи следните документи:1. заверено копие на трудовия договор, с който е
назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на
водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът, и/или заверено копие на
2
договор, с който водачът е предоставен на разположение на лицето по чл.9 ;2. копие на
фактурата за товара или копие на документ, удостоверяващ, че превозваните товари
принадлежат на едноличния търговец или юридическото лице или са продадени, закупени,
дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него;3.
разрешително, ако такова се изисква по силата на двустранни или многостранни спогодби,
по които Република България е страна;4. заповед на едноличния търговец или управляващия
юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях
със заповед лице; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза,
часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара;5. карта за
квалификация на водача;6. заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република
България в съответствие с чл. 12 б ал.10 от ЗАП. Съгласно нормата на чл. 9 от Наредба № Н
- 8 от 27.06.2008г. на МТ, превоз на товари за собствена сметка е превоз на товари без
заплащане и формиране на печалба, предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети въз основа на договор
за лизинг или за наем пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или предоставени на разположение
съгласно договор, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е
предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се
експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за
негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него.
Същевременно, от приложеното по делото доказателство – трудов договор от
08.04.2013г., се установява, че жалбоподателят работи по трудов договор в „Трансмат А. “
ЕООД,ЕИК ********* от 08.04.2013г. Горното обстоятелство се потвърди и от показанията
на разпитания по делото свидетел Г., по искане на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че водачът, при
извършената проверка на посочената в АУАН и НП дата, управляващ автомобил марка
„Мерцедес“, с рег. № Н 96 41 ВХ от кат. N2, собственост на „Трансмат А. “ ЕООД,ЕИК *********
извършващ превоз на товари за собствена сметка, в момента на проверката не е представил
заповед на управляващия /ЮЛ, за чиято сметка се извършва превозът или на упълномощеното от
него със заповед лице т.е. че е допуснато нарушение на чл. 18, т.4 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008г. на МТ. Горното обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитания
по делото актосъставител в с.з. проведено на 09.11.2021г:“…………….Към момента на
проверката водачът нямаше в себе си заповед …………….Актът, който съставих на
водача, е само за това , че не представи заповед……“
Разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАП (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм., бр. 60
от 2020г., в сила от 7.07.2020г.) предвижда, че водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба 2000
лв. - при първо нарушение.
Съпоставката между двете норми обаче сочи категорично, че в предметния им
обхват попадат различни хипотези.Докато текста на чл. 18, т.4 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008г. на МТ визира задължение при извършване на превози на товари за собствена
сметка водачът представи при поискване от контролните органи заповед на едноличния
търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или
на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или периодът
за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът
на товара, санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАП се прилага за извършване на
превоз без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
А съгласно нормата на чл. 93, ал.2 от ЗАП водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не
представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
3
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв. Административно
наказание за нарушението на чл. 18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ е
установено в нормата на чл. 93, ал.2 ЗАП и в този смисъл липсва корелация и между
посочената като нарушена правна норма и приложената към нея санкционна такава.
Съдът намира, че в конкретната ситуация приложима норма за извършеното
нарушение по чл. 18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, е чл. 93, ал. 2 от ЗАП
предвиждаща глоба от 100 лв.
Административно наказващия орган е допуснал неправилно приложение на
материалния закон при избора на надлежната санкционна разпоредба. Установената
материална незаконосъобразност не е основание за цялостна отмяна на издаденото
наказателно постановление, а само за неговото изменение, защото приложимата за деянието
разпоредба на чл. 93, ал.2 от ЗАПП е значително по – благоприятна за нарушителя, в
сравнение с приложената разпоредба , т. е. не се влошава положението на жалбоподателя.
Тъй като производството по оспорване на наказателното постановление пред районния съд
протича по реда на НПК, то за първоинстанционните районни съдилища е допустимо
приложението на чл.337, ал.1, т.2 от НПК – за прилагане на закон за същото, еднакво или по
– леко наказуемо престъпление, поради което няма пречка съдът да измени наказателното
постановление в тази му част и да приложи закон за по – леко наказуемо нарушение при
същите фактически положения. В този смисъл съдът съобрази и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на Върховен
административен съд, съобразно която в производството по реда на раздел пети, глава трета
за обжалване на наказателни постановления от ЗАНН, районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Настоящата инстанция намира ,че
разпоредбата на чл. 337, ал.1, т.2 от НПК е приложима, тъй като при разглеждане на въззивни
жалби по административно наказателни дела се прилага чл. 84 от ЗАНН, регламентиращ, че
доколкото в ЗАНН няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. Обратното би означавало
съдът да освободи нарушителя изцяло от административно наказателна отговорност при
доказаност на извършено административно нарушение от фактическа страна, което противоречи
на целите на административното наказание –чл. 12 от ЗАНН, тъй като , за да бъде отменено НП се
изисква не само санкционираното лице да не е извършило нарушение според квалификацията на
основанието за ангажиране на административно-наказателната му отговорност в НП, а и според
фактите на обвинението.
По възражението за маловажност - Настоящият съдебен състав намира, че не са
налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН в конкретния казус. По аргумент от
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение
да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. С издаването на наказателното постановление
последният недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен. Съобразно
Тълкувателно решение № 1/12. 12. 2007г. на ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
със закона. Преценката на съда е относно материалната законосъобразност на наказателното
постановление от гледище на нормата на чл.28 от ЗАНН. Настоящата инстанция намира, че
не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, касаеща маловажност на деянието. Преценката за
маловажност следва да се прави на базата на всички установени по делото факти, касаещи
вида на нарушението, начина на извършване и други, които от своя страна обуславят по-
ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид. В случая не са налице обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. С деянието, обявено за
наказуемо се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за
извършване на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и
конкретно документите, които водачите, извършващи такъв превоз, следва да представят на
контролните органи, който ред, предвид завишените изисквания при осъществяването му и
предвидените високи санкции за нарушаването му, се ползва с висока степен на защита.
Освен това, деянието не е резултатно - не е свързано с настъпване на вреди, за да е
възможно тяхната липса или незначителност да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
4
С оглед гореизложеното наказателно постановление следва да бъде изменено само
в санкционната част, като се преквалифицира деянието по чл. 93, ал.2 от ЗАП и се намали
наложената санкция от глоба в размер на 2000 лева на глоба в размер на 100 лева.
Поради всичко изложено по-горе и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №23-0000986 от 30.06.2021г. год. на
директор РД “ АА“ гр. Шумен, с което на Б. АХМ. АД., ЕГН ********** е наложено
административно наказание: глоба в размер на 2000лв. на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, за
нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, като преквалифицира
приложената санкционна разпоредба по чл. 93, ал.2 от ЗАП и намалява размера на наложената
санкция от глоба в размер 2000, 00 лева на глоба в размер на 100, 00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд, в 14 - дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5