Определение по дело №3001/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1964
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20207180703001
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1964

гр. Пловдив, 23.11.2020 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ – ХХVІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 3001/2020г по описа на съда и се запозна със събраните материали, установи следното:

Производство по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК.

Образувано е по жалба на Б.Н.М.,*** против Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед №ЗСП/Д-РВ/311/10.11.2020г. на Директор  Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив за прекратяване на отпусната месечна помощ, считано от 01.10.2020година и на Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед №Д_РВ-Л-16/10.11.2020година на Директор Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив, с която е лишен от правото на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП за срок до 30.09.2022 година. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане. Сочи се, че издадените заповеди са немотивирани, незаконосъобразни и при неправилно установени обстоятелства, като допуснатото им предварително изпълнениеби могло да причини значителна и трудно поправима вреда на жалбоподателя, свързана със задоволяване на основни жизнени потребности. Иска да се отмени допуснатото предварително изпълнение. Не се претендират разноски.

Ответният административен орган – Директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив оспорва в писмено становище жалбата, като сочи, че по двамата посочени административни акта не е издавано разпореждане за предварителното им изпълнение.

С писмо вх.№19220/23.11.2020година е постъпила административната преписка по издадените заповеди на Директор Дирекция „СП“-Пловдив.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Подадената жалба е недопустима по следните съображения:

По подадено заявление- декларация вх.№ЗСП/Д-РВ/311/30.012020година на Б.М. със Заповед №ЗСП/Д-РВ/311/04.02.2020г. му е била отпусната месечна помощ по чл.9 от ППЗСП в размер на 49.50 лева. С оглед постъпило Удостоверение №2/03.04.2020година и Удостоверение №3/22.05.2020г. на Район „Централен“ при Община Пловдив се е установило, че от негова страна не са отработени дължимите 14 дни обществено полезен труд по включването му като безработен в програма за заетостта по чл.12б от ЗСП. В тази връзка били издадени и процесните Заповед №ЗСП/Д-РВ/ 311/10.11.2020г. на Директор  Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив за прекратяване на отпусната месечна помощ за допълване на доходите, считано от 01.10.2020година на жалбоподателя и Заповед №Д_РВ-Л-16/10.11.2020година на Директор Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив, с която Б.М. е лишен от правото на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП за срок до 30.09.2022 година. Първата посочена заповед е издадена на основание чл.13 ал.2 ЗСП и чл.28 ал.1 от ППЗСП, а втората на основание чл.12 ал.6 от ППЗСП. По отношение на нито една от процесните заповеди не е било издадено разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК за тяхното предварително изпълнение. Същите на осн. чл.13 ал.5 от ЗСП могат да се оспорят пред горестоящият административен орган- Директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив. В настоящия случай липсва надлежен административен акт, който да подлежи на оспорване по реда на чл.60 ал.5 от АПК. Липсва надлежен административен акт, който да притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 14 от АПК във вр. чл.60 ал.1 АПК, и който да подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол за законосъобразност би подлежал крайният акт на Директор РД „Социално подпомагане“-Пловдив и то само, ако актът не е благоприятен за жалбоподателя. Наличието на годен за оспорване индивидуален административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не е налице годен за оспорване акт и жалбата на Б.Н.М. следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото да се прекрати.

Воден от горното и на основание и на основание  чл. 159, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 21, ал.1 -4 от АПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.Н.М. ***, подадена на осн. чл.60 ал.5 АПК против Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед №ЗСП/Д-РВ/311/10.11.2020г. на Директор  Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив за прекратяване на отпусната месечна помощ, считано от 01.10.2020година и на Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед №Д_РВ-Л-16/10.11.2020година на Директор Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив, с която е лишен от правото на месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП за срок до 30.09.2022 година.

ПРЕКРАТЯВА производството по частно административно дело № 3001/2020 г. по описа Административен съд -Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд по реда на АПК.

СЪДИЯ: