Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 7339
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 82136
от 27.04.2020 г., постановено по гр. д. № 9975/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав, З. „Л.И.“ АД е осъден да заплати на П.С.Р.,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 1 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, дължими въз основа на
застрахователна полиза № BG/22/115002611913/21.10.2015
г. за застраховка „Гражданска отговорност“, поради настъпило на 09.12.2015 г.
ПТП на първокласен път I-5 км.71+600,
причинено по вина на застрахования П.А.П., изразяващи се в претърпени болки и
страдания от причинената му черепно – мозъчна травма, изразяваща се в контузия
на главата и сътресение на главен мозък; анамнезни
данни (оплаквания от болки) в областта на врата и ляво рамо, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на настъпване на вредите – 09.12.2015 г., до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер
от 1 000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв. Ответникът е осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.,
сумата от 164, 17 лв., представляваща разноски, съразмерно с уважената част от
иска., както и да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 90 лв., представляваща разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗАдв. вр. с чл.25, ал.1 НЗПП, сумата
от 275 лв.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е отхвърлен предявения иск за сумата над 1 000 лв. до 7 000 лв., е депозирана
въззивна жалба от ищеца – П.С.Р.. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че по делото са доказани по категоричен начин
предпоставките на чл.45 ЗЗД, които пораждат отговорността на прекия причинител
на вредите спрямо увреденото лице. Отговорността на ответника е обусловена от
тази на прекия причинител на вредите, поради което същият му дължи обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди. Макар правилно да е приел липсата
на съпричиняване на вредоносния резултат, решаващият съд неправилно е определил
размера на дължимото застрахователно обезщетение. В случая на ищеца е причинена
черепно – мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата и сътресение на
главен мозък; анамнезни данни (оплаквания от болки) в областта на врата и ляво рамо, което реализира
критериите на медико-биологичния признак болка и страдание. Съгласно
заключението на вещото лице д-р Ц.Г.по изслушаната по делото съдебно –
медицинска експертиза получените телесни увреждания са причинили временно
разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота, довели до интензивни
болки и страдания. Всяка една от телесните повреди е довела до затруднения,
болки и страдания за ищеца. Предвид получените травматични увреждания и
преживеният психически стрес вероятно целият живот на ищеца ще бъде повлиян от
настъпилия инцидент в отрицателен аспект. Счита, че определеното от съда
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в нарушение на чл.52 ЗЗД и последователната съдебна практика. Съдът не е съобразил и
застрахователните лимити за годината на пътния инцидент, както и конкретните
икономически и обществени условия в страната. Счита, че обезщетение в размер на
7 000 лв. би репарирало претърпените от него неимуществени вреди. В този размер
би съответствало и на практиката на ВКС. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи предявения иск за разликата над уважения размер до
7 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника З. „Л.И.“ АД, с който оспорва
жалбата. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, а релевираните от
жалбоподателя доводи са неоснователни. Решаващият съд е обсъдил в цялост ангажираните
по делото доказателства, съобразил е заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно – медицинска експертиза. Ищецът е получил леко зашеметяване, като му е
поставена диагноза с оглед възможността да бъде прегледан и да се опишат
оплакванията му. Съдът е съобразил периодът на възстановяване на ищеца и
действително претърпените негативни усещания, както и обективното му състояние.
Ищецът се е възстановил напълно от получените травми за кратък период от време,
без остатъчни последици за здравословното му състояние. Решаващият съд е
съобразил естеството на причинените вреди на пострадалия и е присъдил
справедлив размер на дължимото застрахователно обезщетение, като е съобразил
всички относими обстоятелства и причинените на ищеца неудобства. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди,
че на 09.12.2015 г., на път I-5, е настъпило
ПТП с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“,
рег. № ********, управляван от П.А.П. и лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. № ********, управляван от П.С.Р., в резултат
на което е пострадал последния. При управление на автомобила то П.П.е предприел маневра изпреварване на движещия се пред него
автомобил, управляван от ищеца, без да се убеди, че може да заеме място пред
него, без да го принуждава да променя посоката на движение, вследствие на което
го блъснал странично и отпред. Във връзка с пътния инцидент е съставен протокол
за ПТП, като на виновния водач е ангажирана административно-наказателната
отговорност. Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП е загубил съзнание. По
спешност е прегледан в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново, където му
е поставена следната диагноза: мозъчно сътресение, контузия на главата,
контузия на шиен отдел и ляво рамо. По своя медико-биологичен характер тези
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Твърди, че в резултат от получените травматични увреждания е търпял болки и
страдания за продължителен период от време и тепърва ще търпи. Към датата на
ПТП гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие от
21.10.2015 г. до 20.10.2016 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 09.12.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените
поделото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Счита, че същият не е подкрепен с
доказателства относно всички елементи за деликтната отговорност на виновния
водач. Поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
завишено по размер. Прави възражение за съпричиняване от пострадалия, който не
е използвал обезопасителен колан в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП. Твърди, че
ищецът е попречил на водача на изпреварващия го автомобил при прибирането му в
собствената му пътна лента, като е увеличил скоростта си на движение. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Видно от представения по делото констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 109/2015 г., съставен от МВР-РУ-Полски Тръмбеш, на
09.12.2015 г., в 19.30 ч., на ПП I-5, км.71+600,
община Полски Тръмбеш, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“, собственост и управляван от П.А.П. и
лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. № ********,
собственост на А.А.А.и управляван от П.С.Р.. Като
обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че П.А.П., като водач на лекия
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. № ********,
предприема маневра изпреварване без да се увери, че може да заеме мястото пред
изпреварваното МПС, без да то принуждава да променя посоката на движение и
блъска странично и отпред изпреварвания от него лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“, рег. № ********. В протокола е
удостоверено, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“,
рег. № ********, е представена застрахователна полица по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, валидна за периода
21.10.2015 г. до 20.10.2016 г. От настъпилото ПТП са пострадали 6 лица, сред
които ищеца, който е с диагноза – комоцио церебре,
прегледан в ЦСМП – гр. Велико Търново и настанен в НХО на МОБАЛ – гр. Велико
Търново, под наблюдение. Образувано е досъдебно производство, като е съставен
АУАН на виновния водач П.А.П..
Видно от представената справка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. № ******** за периода 05.01.2015 г. –
04.01.2016 г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответника.
Съгласно представеното писмо от 13.01.2017 г. на
виновния за процесния пътен инцидент водач е съставено наказателно
постановление № 16-0319-000008 от 27.01.2016 г., което е връчено на лицето на
09.05.2016 г. и е влязло в законна сила на 17.05.2016 г.
Съгласно представената епикриза, издадена от МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново, Неврохирургично
отделение, ищецът е постъпил на 09.12.2015 г. и е изписан на 12.12.2015 г.
Постъпил е по спешност, след претърпяно ПТП. Ударил си главата, загубил
съзнание за неопределено време. Оплаквал се от главоболие, болки във рата и
рамото. Постъпил е за лечение и наблюдение. Окончателната диагноза, поставена
на ищеца, е мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма. На ищеца са назначени контролни прегледи, с дадени указания за диета и
режим. Уточнено е медикаментозното лечение при изписването.
От заключението на вещото лице инж. Б.К.Т.по
изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза, се установява, че от
техническа гледна точка механизмът на ПТП е следният: водачът П.П., със стаж една година като водач на МПС, решава да
изпревари движещия се пред него автомобил, но не прави реална преценка на
скоростта на , отдалечеността му преди да се прибере в лентата си на движение и
засича изпреварвания автомобил, удряйки го в предната лява част на купето.
Водачът е започнал да се прибира по – рано, като не е наблюдавал в дясното
странично огледало дали вече може да се прибере, без да се допусне колизия с
изпреварвания автомобил.
Пред СРС е изслушана и съдебно – медицинска
експертиза. От заключеното на вещото лице д-р Ц.Н.Г.се установява, че
непосредствено след проценото ПТП, на 09.12.2015 г.,
при прегледи и изследвания на ищеца са установени данни за следните травматични
увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата и
сътресение на главен мозък; анамназни данни (оплаквания от болки) в областта на врата и ляво рамо. Тези травми са
причинени от директно или индиректно действие на твърди тъпи предмети и могат
да се реализират в условията на ПТП, каквито данни се съобщават. Мозъчното
сътресение е най-леката степен на закрита черепно-мозъчна травма. То протича с
общомозъчни симптоми и без изразени огнищни
неврологични прояви. Вещото лице пояснява, че в основата на болестната картина
лежат процеси на задържане (потискане) в кората на главния мозък. Тези процеси настъпват в
резултат на патофизиологични промени и невродинамични разстройства, ангажиращи кората на големите
мозъчни полукълба, а след това и подкорието и сегментите рефлексни центрове,
включително и вегетативните структури. В следващия период процесът на задържане
последователно отслабва в подкоровите структури и се
съсредоточава м големите мозъчни полукълба. При леките степени на сътресение,
какъвто е и разглеждане случай, липсват видими промени в мозъчните структури. В
повечето случаи след мозъчно сътресение пострадалите губят спомен за случилото
се с тях, като това може да е симптом както на степенна промяна на съзнанието,
така и на пълна загуба на съзнание и е най-важният признак на мозъчното сътресение.
След няколко минути болният идва в ясно съзнание, което преминава фазата на
краткотрайна дезориентираност със или без спомен за случилото се. При леко
помрачаване на съзнанието е налице кратковременна дезориантираност,
световъртеж, каквато описват очевидни за състоянието на пострадалия. В по –
тежки случаи е възможно да се установят понижен мускулен тонус, хипорефлексия, тазово-резервоарни нарушения, свързани с
уринирането, забавена сърдечна дейност, спадане на артериалното налягане,
разстройство на дишането. След проясняване на съзнанието се отбелязват паметови нарушения, антиградна и
ретроградна анамнеза – загуба на паметта за събития преди или след мозъчното
сътресение, промяна във фиксационната памет,
дезориентация за време. Много чест болните се оплакват от главоболие и
повръщане. По – късно е възможно да се наблюдават усилени вегетативни рефлекси,
главоболие, безсъние, световъртеж. По – леките степени на мозъчното сътресение,
за каквито са налице данни в конкретния случай, общомозъчните симптоми
преминават още в същия ден или през следващите 20-25 дни. Черепно-мозъчната
травма на ищеца съставлява временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Останалите травматични увреждания реализират критериите на
медико-биологичния признак болка и страдание.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Страните не спорят, а и от ангажираните доказателства
се установи, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя,
в каквато насока е и влязлата в сила като необжалвана част от постановеното
съдебно решение. За периода 21.10.2015 г. – 0.10.2016 г. гражданската
отговорност на водача на лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”,
рег. № ********, е покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената
задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ (отм.).
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората
алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая
автомобилът е управляван без противопоставянето на собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на 09.12.2015
г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на
който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е неправилно
предприета маневра изпреварване от водача на лекия автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“, рег. № ********, без да се убеди, че
може да заеме мястото пред изпреварваното МПС без да го принуждава да променя
посоката на движение. Деянието е противоправно, доколкото е в нарушение изискванията
на чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП. Във въззивното производство ответникът не поддържа релевираното с писмения отговор на исковата молба
възражение за сърпичиняване от страна на ищеца,
поради което и на основание чл.269 ГПК, този въпрос е извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
По релевираните доводи относно размера на
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди:
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ (отм.) регламентира
прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на
виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Ищецът е
претърпял травматични увреждания, описани по – горе, наложили оказването на
спешна медицинска помощ, провеждане на редица изследвания. При изписване от
болничното заведение на ищеца дадени медицински указания за диета и режим,
както и медикаментозно лечение. Травматичните увреждания са причинили на ищеца
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Следва да се съобрази
обстоятелството, че ищецът е претърпял лека черепно – мозъчна травма: мозъчно
сътресение, съпроводена със загуба на съзнанието за неопределено време,
оплаквания от главоболие, болки във врата и рамото. Общомозъчните симптоми са
продължили в рамките на 20-35 дни. Не са налице медицински данни за остатъчни
последици от получените травматични увреждания и ищецът е напълно възстановен
от получените травми. Към момента на увреждането ищецът е бил на 21 г. – в
активна трудоспособна възраст. Ето защо,
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка към момента на
настъпване на ПТП, установените застрахователни лимити, както и задължителните
указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 7 000 лв., което ще възмезди ищеца в най - пълна
степен за претърпените от него болки и страдания във връзка с настъпилите при
процесното ПТП травми
(определение № 657/23.11.2017 г. по т. д. № 1659/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
определение № 659/15.10.2012 г. по т. д. № 369/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО,
постановени по реда на чл.288 ГПК и др.).
Неоснователно е възражението
на ответника по жалбата, че ищецът е получил леко зашеметяване, като е
поставена диагноза единствено с оглед възможността да бъде прегледан и да се
опишат оплакванията му. Всички ангажирани по делото доказателства
непротиворечиво сочат, че на ищеца е поставена диагноза мозъчно сътресение. В
тази насока са и изводите на вещото лице д-р Ц.Г.по изслушаната съдебно –
медицинска експертиза, което не е оспорено от страните. Съдът изцяло възприема
експертното заключение като компетентно дадено, обстойно и задълбочено
обосновано. Същото изцяло кореспондира с останалите ангажирани по делото
доказателства.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, решението в обжалваната част следва да се отмени, като на ищеца
следва да се присъди сумата над 1 000 лв. до 7 000 лв. или още 6 000 лв. – обезщетение за претърпени неимущесдтвени вреди, ведно със законната лихва, считано от
09.12.2015 г. до окончателното изплащане.
По разноските по производството:
Жалбоподателят не е представил по делото договор за
правна защита и съдействие, удостоверяващ постигната уговорка за осъществяване
на безплатна правна помощ от представлявалия го по делото адвокат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по жалбата
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 120 лв.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която в тежест на ищеца е възложена сумата над 41, 67 лв. до 275 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на още 240 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 82136
от 27.04.2020 г., постановено по гр. д. № 9975/2017
г. по описа на СРС, IІ ГО, 52 състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен
предявеният от П.С.Р., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, срещу З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** Д, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) - за заплащане на сумата над 1
000 (хиляда) лв. до размера от 7 000
седем хиляди) лв., както и В ЧАСТТА,
с която П.С.Р., ЕГН **********, е осъден да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
сумата над 41, 67 (четиридесет и
един лева и шестдесет и седем стотинки) лв. до 275 (двеста седемдесет и пет) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** Д, да заплати
на П.С.Р., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. В.Н., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), сумата над 1 000 (хиляда) лв. до размера от 7 000 (седем хиляди) лв. или още 6
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във
връзка с настъпилото на 09.12.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано
от 09.12.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** Д, да заплати
по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 120 (сто и двадесет) лв.,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** Д, да заплати
по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от още 240 (двеста и четиридесет) лв., представляваща държавна такса.
Решението в останалата част е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.