РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Белоградчик, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20211310200162 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. В. Г. от гр. Б., обл. В., против Наказателно
постановление № 599/ 10.09.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което
на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. –
за нарушение на чл. 257, ал.1, т. 2 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от Закона за
горите.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
предвид изложените в същата съображения. Навеждат се доводи за
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Твърди се също, че в хода
на проведеното административнонаказателно производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като не са посочени нарушените
законови разпоредби, с което е нарушено правото на защита на наказаното
лице да научи в какво нарушение е обвинено. Сочи се също така, че АУАН не
е бил надлежно връчен на нарушителя. Оспорва се извършването на
нарушението от обективна и субективна страна, като жалбоподателя твърди,
че не е издал процесните превозни билети, за които е наказан.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят е представляван от адв. Г.Г. от
АК – Видин. В хода по същество, процесуалния представител на
жалбоподателя, пледира съда да отмени издаденото Наказателно
постановление, поради това, че позволителното за сеч не е издадено на името
на доверителя му, респективно – същия не е лицето, което следва да упражни
контрол за извършваната в имота сеч на дървесина.
Въззиваемата страна, в писмено становище представено по делото, молят
съда да потвърди издаденото Наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно, поради доказаност на нарушението.
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – Д.
М. В. – актосъставител.
За нуждите на делото, съдът е изискал от въззиваемата страна да
представи процесното Позволително за сеч с попълнени реквизити, в това
число – на кое лице е издадено същото, както и процесните превозни билети.
Изисканите доказателства са представени по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – Д. М.
В., на длъжност „главен специалист горски инспектор” към РДГ Берковица,
установи, че при извършена проверка в сечище, попадащо в територията на
ТПО ДГС – Белоградчик и находящо се в землището на с. Б., обл. В., било
установено нарушение в един от подотделите. Контролните органи
установили, че жалб. Г.Г. – служител на ДГС Белоградчик, е издал превозни
билети за 66 пл. куб. метра дървесина, а при проверка на терен било
установено, че реално добитото количество дървесина от този имот, е 5.00 пл.
куб. метра. Дървесината била измерена на терен. Не е установено останалото
количество дървесина, посочена в превозните билети от къде е добита.
Контролните органи поискали информация от ДГС – Белоградчик, кое е
лицето, което отговаря за този подотдел, при което били уведомени, че това е
жалбоподателя Г.Г. – горски надзирател.
2
За това, че жалб. Г.Г. е издал превозни билети по – голямо количество
дървесина от реално добитото /нарушение на чл. 257, ал.1, т. 2 във вр. с чл.
108, ал. 3 от ЗГ/, св. Д.В. му съставил АУАН № 599/ 06.08.2021 г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено наказателно
постановление № 599/ 10.09.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица.
От правна страна, съдът намира следното :
Съдът, при анализа на така събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира, че не се доказа по безспорен и категоричен начин
авторството на деянието – че именно жалбоподателят Г.Г. е лицето, което
следва да носи отговорност за установеното административно нарушение.
Дори и да се приеме, че е налице установено административно
нарушение на законовите разпоредби на Закона за горите, то при анализа на
събраните по делото доказателства, не се установи по един неоспорим начин,
че наказаното лице – жалб. Г., е субекта на това нарушение.
От доказателствата по делото е установено, че са издадени превозни
билети за 66.05 пл. куб. метра дървесина, докато реално добитото количество
дървесина от този имот е установено, че е в много по – малко количество –
5.00 пл. куб. м.
От жалбоподателят Г. е ангажирана административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите – за това, че не
е упражнил вменения му закон контрол в качеството му на горски надзирател.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, лицето на
което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива
на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
С оглед установяване на авторството на нарушението, съдът е изискал
информация от въззиваемата страна, кое е лицето на което е издадено
Позволително за сеч № 0615514 от 08.06.2021 г., предвид на това, че
представеното такова с административнонаказателната преписка е с
непопълнени реквизити.
В отговор на това, е постъпило Писмо от РДГ – Берковица, изх. №
РДГ01 – 06510 от 16.12.2021 г., в което е посочено, че при проверка в
3
Информационната система на ИАГ, е установено, че процесното
Позволително за сеч № 0615514 от 08.06.2021 г., е издадено на името на
Тодор Тодоров – лицензиран лесовъд на частна практика.
Видно е, че лицето на което е издадено позволителното за сеч и което
следва да упражни контрола по смисъла на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, е лице
различно от жалбоподателя Г.Г.. Поради това, съдът приема, че не се доказа
по един неоспорим начин авторството на нарушението. Предвид на това, че
позволителното за сеч е издадено на лице, различно от наказаното, то не се
доказа извършване на административно нарушение от страна на
жалбоподателя.
Не се доказа, че жалбоподателя Г.Г. е лицето, което следва да упражнява
нужния контрол по чл. 108, ал. 3 ЗГ в процесното сечище, тъй като
позволителното за сеч е издадено на друг лицензиран лесовъд. В
гореизложения смисъл, съдът намира, че не се доказа авторството на
нарушение, липсва субективния елемент за извършване на нарушението от
страна на жалбоподателя, което води до незаконосъобразност на издаденото
Наказателно постановление.
Поради това, съдът приема, че както АУАН, така и Наказателното
постановление, са издадени при неизяснена фактическа обстановка досежно
авторството и субективния елемент на нарушението.
В това производство, съгл. чл. 11 ЗАНН, по въпросите за вината
субсидиарно се прилагат правилата на НК, поради което и обвинението
следва да е доказано по неоспорим и категоричен начин. Основанието за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответния
правен субект, е конкретно извършено нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН,
което не може да почива на предположения и да бъде извличано по пътя на
формалната или правна логика.
Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че нарушението е
недоказано и законовата последица от това, е отмяна на Наказателното
постановление.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
4
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното
постановление, то въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
процеса. За това, че разноските са реално направени има безспорни
доказателства – договор за правна защита и съдействие, в който е посочен
размера на възнаграждението, както и че същите са платени в брой. Поради
това, въззиваемата страна следва да понесе в своя тежест направените от
жалбоподателя за разноски за адвокат в процеса, в размер на 300.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 599/ 10.09.2021 г. на
Директора на РДГ – Берковица, с което на Г. В. Г. от гр. Б., обл. В., ул.
„.......................” № .., с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ, му е
наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. 257, ал.1, т. 2
от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите.
ОСЪЖДА РДГ – Берковица, гр. Берковица, ул. „Митрополит Кирил“
№ 13, представлявана от инж. Сашко Каменов – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на
Г. В. Г. от гр. Б., обл. В., ул. „........................” № ., с ЕГН **********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 (триста) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5