Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ E състав
в публично съдебно заседание на дванадесет и втори януари хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр.д. № 14476
по описа за 2017 г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 146754 от 20.06.2019 г., постановено по гр. д. №
16519/2016 г. по описа на СРС, 59 състав, частично са уважени предявените от
ищеца И.И.И. срещу ответника З. „А.“ АД кумулативно обектвино съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане общо
сумата от 8978,88 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 30.09.2011 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 30.09.2011 г. до окончателното й изплащане, като
исковете са отхвърлени за разликата над уважения размер от 8978,88 лв. до
пълния предявен размер от 9010,00 лв. Със същото решение ответникът е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 2135,80 лв.,
представляваща направени разноски за производството пред СРС, .
Срещу
така постановеното решение, с което предявените искове са уважени до сумата от 8978,88
лв. е постъпила въззивна жалба от ответника З. „А.“ АД , чрез пълномощника си –
юриск. Р.Л., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са
изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че твърдените от ищеца разходи
за болногледач, лекарства, усилваща храна и транспорт са били реално направени,
тъй като единствените доказателства в тази насока били показанията на съпругата
на ищеца, която била заинтересована. Изготвените заключения на вещите лица също
почивали на показанията на съпругата, като не били ангажирани некакви
медицински документи. Поддържа, че СРС изобщо не е обсъдил своевременно
направеното възражение за изтекла погасителна давност, която започвала да тече
от момента на деликта, а не от направата на разходите. Моли съда да отмени решението
в обжалвана част и отхвърли предявените искове, като присъди и направените по
делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият
ищец - И.И.И., в срока по чл. 263, ал .1 ГПК не е подал отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Решението в частта, с която предявените от ищеца И.И.И.
срещу ответника З. „А.“ АД кумулативно обектвино съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над сумата от 8978,88
лв. до предявения размер от 9010,00 лв., не е обжалвано от ищеца и е влязло в
законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението в обжалваната част е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те
стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени
доводи във въззивната жалба, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав обхваща три
групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца; 2)
наличието на имуществени и/или неимуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от претърпяното увреждане и 3) наличието на
застрахователно правоотношение, което да произтича от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника – застраховател.
Страните не спорят, а и във въззивната жалба не са
релевирани оплаквания в насока, че следствие на виновно и противоправно
поведение на водача на л.а. „Форт Ескорт“ с рег. № *****- С.И.Х.на 30.09.2011 г. около 15:35 ч. в гр. София,
на бул. Янко Сакъзов е настъпило ПТП, като ищцеца - И.И.И. е получил
травматични увреждания – фрактура на 3 ти лумбален прешлен, дисхиза на
симфизата/отваряне на лобното съчленение на таза, както и че гражданската
отговорност на Х.е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, която е била валидна към
момента на ПТП-то.
По отношение на релевираното от жалбоподателя оплакване за недоказаност
на претендираните имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
болногледач, лекарства, усилваща храна и транспорт, следва да се отбележи, че
от показанията на св. Т.Т.И.– съпруга на ищеца, се установява че действително
такива са били извършени. Същата дава подробни сведения за периода след
инцидента, в които описва , че съпругът ѝ се е нуждаел и е приемал в
период от около 50 дни лекарството – американски аспирин и клексан, като едната
инжекция струвала 10 лв., която се поставяла от медицинска сестра и поставяла
превръзка от йодасепт и стерилни марли. Дава показания, че през този период му
се налагало да пие болкоуспокояващи – течен аналгин и аулин, а за калциране на
костите пиел и Милгама. Възстановяването продължило около 6 месеца, като през
този период ищецът се нуждаел и приемал по-специална храна – бульони, супи,
овче сирене, което приемал по половин килограм на ден, пресни плодове,
зеленчуци, а тъй като била ангажирана с отглеждането на малкото им дете да
помага в ежедневието на ищеца идвала и жена от селото, на която също се
заплащало. Била заплатена и сумата от 5400,00 лв. за поставяне на стабилизиращи
болтове, както и сумата от 230,00 лв. за стабилизиращ колан. През този период се
наложило се наложили три пътувания до Военна балница и пет пъти до МВР болница
в София, а разстоянието било 80 километра, като заплащали горивото.
По отношение оплакването за заинтересованост на показанията
на свидетеля Т.И., настоящият състав на съда намира същите за неоснователни.
Преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК съдът намира същите за конкретни и последователни,
а фактите за които дава показания свидетелят за лично и непосредствено
възприети. В тази връзка следва да се отбележи, че е логично и житейски обосновано
е сведения за битието на пострадал от ПТП, чието възстановяване е продължило
над 6 месеца в домашни условия, да имат членовете на неговото семейство, които
полагат лични грижи и в най-висока степен са съпричастни към болките, нуждите и
възстановителната терапия. Нещо повече, показанията на свидетеля И.
кореспондират на заключението на вещото лице по изслушаната по делото СМЕ, което
не е оспорено от страните, и което настоящият състав на съда намира за
компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие. В същото са описани последователността
в действията, съобразно установения медицинския протокол при такъв тип
травматични увреждания и назначената терапия в медицинската документация след
изписването на ищеца от болница, поради което са голословни оплакванията в
жалбата, че същата е изготвена само въз основа показанията на свидетеля И.. Вещото
лице е посочило, че на ищеца е изписан Клексан 0,4 мг. дневно подкожно, като
терапията продължавала до раздвижването на пациента, както и че е
препоръчително консумирането на богата на витамини, соли и белтъци храна, тъй
като начинът на хранене е непосредствено свързан с костното срастване и влияе
върху протичането му. Сочи, че е било необходимо закупуването на
транспедикуларна гръбнача система, тъй като същата е необходима за оперативното
лечение, като стойността на същия не се поемала от здравната каса, а след нея и
на стабилизиращ лумбален колан. Вещото лице е категорично, че И. е имал нужда
от чужда помощ при обслужването в ежедневието си в първите 3 месеца след
инцидента, както и че придвижването на ищеца с градски транспорт за контролните
прегледи е било рисково. В заключение следва да се отбележи, че процесуалните
правила за оценка на гласните доказателства предоставят суверенно право на
решаващия съд да кредитира всяко едно от тях, след като много внимателно го
анализира във взаимната му връзка с останалите доказателствени средства по
начин, който би му дал възможност да направи извод, че отразяват обективната
истина. В този аспект на мисли и по изложените по-горе съображения настоящият
състав на съда намира показанията на свидетеля Т.И. за обективно дадени и
кредитира с доверие.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по
изслушаната ССчЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие, се установява пълния размер на всяка
една от претенциите на ищеца по пера, като единствено транспортните разходи са
в по-нисък размер /107,00 лв./, което е било съобразено от СРС, тъй като искът
частично е бил отхвърлен. Следва да се отбележи, че по отношение на разходите
за транспедикуларна гръбнача стабилизация е представена и фактура и приложен
към нея касов бон, от който се установява, че ищецът реално е заплатил на ПСД
Комерс сумата от 5400,00 лв.
По отношението оплакването, касаещо своевременно направено с
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, следва да
се отбележи, че съгласно т.14 от ППВС № 7/1977 г. /което не е загубило сила/,
както и константната практика на ВКС – напр. решение № 144/26.01.2010 г. по
т.д.№ 532/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., правата по договора за застраховка
„гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от деня на
настъпване на застрахователното събитие, независимо от качеството на правните
субекти. В конкретния случай застрахователното събитие е настъпило на
30.09.2011 г., а исковата молба е подадена в СРС на 24.03.2016 г., т.е. преди изтичане на 5 /пет/ годишната давност на
30.09.2016 г. Ето защо и възражението за изтекла погасителна давност макар и
своевременно направено е неоснователно.
По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че по
правилността на обжалваното решение с въззивната жалба не са направени други
оплаквания, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а
предявената жалба отхвърлена.
В полза на адв. К.Н. не следва да се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ по смисъла на чл.
38 ЗАд, тъй като от представения по делото Договор за правна защита и съдействие
от 22.03.2016 г. /лист 17 по делото на СРС/ се установява, че такава не е била
договаряна, а ищецът е заплатил уговореното възнаграждение в размер на 1000,00
лв., като пълномощното е за всички съдебни инстанции.
С оглед на цената на иска въззивното
решение постановено по настоящето търговско дело не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 146754 от 20.06.2019 г., постановено по гр. д. № 16519/2016
г. по описа на СРС, 59 състав, в
обжалваната част, с която З. „А.“ АД е осъдено да заплати на И.И.И., ЕГН **********,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ общо сумата от 8978,88 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 30.09.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 30.09.2011 г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО в
частта, с която предявените от ищеца И.И.И., ЕГН ********** срещу ответника З.
„А.“ АД кумулативно обектвино съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ са отхвърлени за разликата над сумата от 8978,88 лв.
до предявения общ размер от 9010,00 лв., е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: