Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
20.11.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
21.10. 2020
на Година
Миглена
Кавалова
В открито засеД.е в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Радослава
Митева
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1167 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от С.Н.Г., ЕГН ********** с адрес: *** срещу В.Й.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, с която искова
молба е предявен иск с правно основание чл. 133, ал. 1, вр. с чл. 132, ал. 1,
т. 1 и т. 2 и чл. 131, ал. 1 от СК, за лишаване или за ограничаване на
родителските права на ответника спрямо малолетните деца на страните Д.В.Г., с
ЕГН ********** и Н.В.Г., с ЕГН **********.
Ищцата твърди, че с ответника по делото са бивши съпрузи, като сключеният помежду им граждански брак е прекратен с развод по вина на съпруга В.Й.Г. със съдебно решение № 310 от 14.06.2018г., постановено по гр.д. №
704/2018г. по описа на Районен съд гр. Дупница - влязло в законна сила, с което съдебно решение, съдът предоставил упражняването на родителските права и задължения по отношение на родените от брака на страните деца - Д.В.Г., с ЕГН ********** и Н.В.Г., с ЕГН ********** на ищцата, при която било определено и местоживеенето им на адрес: гр. Дупница, ул. „Мальовица“ № 10, съответно определен режим на лични отношения между децата и техния баща В.Й.Г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя /с преспиване/, по един месец през лятото, който да не съвпада с годишния платен отпуск на майката; в четните години - три дни през коледно-новогодишните празници, а в нечетните години - три дни през великденските празници, и допълнителни контакти с децата по всяко време при съгласие на майката; осъден е бащата да заплаща месечна издръжка на децата и предоставено за ползване семейното жилище на ищцата. Излага подробни съображения за твърдените от нея обстоятелства по описани ситуации на осъществявано от ответника физическо и психическо насилие спрямо нея и децата им на следните дати – 19.01.2019г.; 20.01.2019г.; 31.01.2019г.; 16.02.2019г.; 13.12.2018г.; 16.03.2019г.; 30.04.2019г.; 01.05.2019г., като в заключение сочи, че В.Й.Г. взема и връща обратно при нея децата им болни, неразположени, стресирани, в някои случаи неадекватни, с физически наранявания и травми. Твърди, че след срещите с бащата детето Д.не е контактно, отказва да се храни, оплаква се от болки в корема, ответникът ги настройвал негативно спрямо ищцата, упражнявал физическо и психическо насилие по отношение на нея, при което стресирал децата, накърнява и руши родителския й авторитет пред тях, възпитава у тях грубо отношение и насилие като пример на поведение, упражнява психическо насилие спрямо децата, налице били данни, че ответникът дава на двете деца алкохол, той също употребявал алкохол, при това в присъствие на двете деца, в резултат на която употреба се държал неадекватно, възпрепятства го да полага непосредствените грижи за децата - хранене, къпане, тоалет, преобличане, възпитаване, игри и забавления, но и поставя самите деца в пряка опасност за тяхното емоционално, социално, нравствено и физическо благополучие и развитие, не спазвал и нарушавал режима на лични контакти, възпрепятствал децата да осъществяват контакти с ищцата, като ги укрива и не ги връща. Твърди, че детето им Д.Г. бил обявен за издирване, подаден бил сигнал за отвличането му, след което на следващия ден, ответникът го върнал, не давал на децата издръжка и като цяло не полагал грижи за тяхното възпитаване и отглеждане. Предвид горното при условията на евентуалност предявява следните искове: главен иск за лишаване на ответника от родителски права по отношение на двете деца - на основание чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, вр. с чл. 131, ал. 1 от СК и на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, вр. с чл. 131, ал. 1 от СК, а в условията на евентуалност – иска с правно основание чл. 131, ал. 1 СК.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се оспорват изложените в исковата молба твърдения, както и основателността на предявените искове.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно
и в тяхна съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно е по делото, че ищцата и
ответника са бивши съпрузи и сключеният помежду им граждански брак е прекратен
с развод по вина на съпруга В.Й.Г. със съдебно решение № 310 от 14.06.2018г.,
постановено по гр.д. № 704/2018г. по описа на Районен съд – Дупница, влязло в
законна сила, с което съдебно решение, съдът е предоставил упражняването на
родителските права и задължения по отношение на родените от брака на страните деца
- Д.В.Г. с ЕГН ********** и Н.В.Г. с ЕГН ********** на ищцата, при която е
определено и местоживеенето им на адрес: гр. Дупница, ул. „Мальовица“ №
10, определен е режим на лични отношения
между децата и техния баща – ответника в производството В.Й.Г..***
е постановил решение № 301 от 08.06.2018
г. по гр.д № 822/2018 г., с което ответникът е задължен по силата на наложена
мярка за защита от домашно насилие да се въздържа от извършване на такова
спрямо ищцата в настоящия процес.
С Постановление за обединяване на
досъдебни производства от 08.01.2019г. на РП-Дупница досъдебно производство вх.
№ 23/2019 г., ДП № 16/2019 г. по описа на РП гр. Дупница (образувано на
07.01.2019 г. за това, че на 08.12.2018 год. в гр. Дупница за неизпълнение на
съдебно решение по гр. дело № 822/2018 год. по описа на ДнРС, с което В.Й.Г. е
задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение С.Н.Г., Д. В.Г. и Н.В.Г.
- престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК) е обединено към досъдебно производство
вх. № 3193/2018 г., ДП № 950/2018 г. по описа на Районна прокуратура, гр.
Дупница и ДП № 740/2018 г. по описа на РУ на МВР, гр. Дупница – които последни
две досъдебни производства за престъпления по чл. 296, ал. 1 НК и 198, ал. 1 НК
с обвиняем – ответника в настоящото производство.
Със заповед за защита от домашно насилие, постановена по в.гр.дело № 598/2019г. по описа на КнОС ответникът в настоящото производство е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение ищцата в настоящото производство, спрямо децата на страните, както и му е забранено да доближава на по - малко от 50 метра ищцата в производството и децата на страните за срок от 18 месеца, считано от 17.10.2019 г – датата на постановяване на решението на РС – Дупница по гр.дело № 329/2019г., въз основа на което е издадена заповедта за защита от домашно насилие по същото дело.
По делото е приет социален доклад изготвен от ИД директор на ДСП- Дупница, съгласно който основните грижи за децата се полагат от майката, която живее заедно с тях в къщата на родителите й. Осигурено е всичко необходимо съобразено с възрастта на децата. Хигиената е на необходимото ниво. Средата и условията са подходящи за отглеждане на деца. Майката проявява загриженост и ангажираност към изпълнение на родителските си функции. При извършено посещение в дома на бащата е установено, че в жилището са осигурени подходящи условия за децата Д. и Н.. Осигурена е самостоятелна стая, самостоятелни легла и всичко необходимо съобразно възрастта им. Осигурено е отопление. Хигиенно-битовите условия са много добри. И двете странни по делото нямат постоянна работа. Имат спестявания. Налице е емоционална привързаност на децата и с двамата родители. От детската ясла и детската градина за двете деца е получена информация, че не са открити белези за психическо насилие над тях, както не са имали и физически белези и травми, които да насочват за физическо носилие над същите. Д. е спокоен в детската градина има приятели, контактен е и е буден. Травми и белези на насилие не са установени и от педиатрите на децата, които са здрави и с проведени имунизации. По отношение на разногласията между родителите Дирекция „Социално подпомагане”- Дупница е издала направление за ползване на социални услуги, където следва да бъде постигната и установена нагласа за цивилизованост при решаване на личните проблеми между родителите, както и за настъпване на положителна промяна, касаеща взаимоотношенията между всички членове на семейството.
Приети са с писмо от 13.12.2019г. на ДСП – Дупница сигнали, преписки и други документи по случая с малолетните деца Д.и Н. Григорови, видно от които множество сигнали до ДСП – Дупница по повод разболявания на децата след упражняването на режима на лични контакти на децата на страните с ответника в настоящия процес и баща на децата, са подавани от ищцата в процеса и майка на децата на страните в различни периоди след 11.01.2019г. Съставен са планове за действие от ДСП – Дупница за детето Д.В.Г., издадено е направление за ползване на социални услуги на Д. Г., съставяни са протоколи от срещи – разговори на социални работници от ДСП – Дупница с родителите и детето, депозирани са сигнали до РП – Дупница и възлагани проверки от РП – Дупница на ДСП – Дупница по повод тези сигнали до РП – Дупница, както и констативни протоколи от органите на МВР по повод сигнали от ищцата до тях.
От ищцата за периода 2018 – 2019г. в РУ – Дупница има депозирани седем сигнала срещу ответника, като са изпращани на РП – Дупница за извършване на последващи действия от страна на правозащитния орган.
В хода на съдебното дирене са приети и други сигнали до ДСП – Дупница и протоколи от срещи – разговори, съставени от социални работници към ДСП – Дупница отново във връзка с подавани до ДСП – Дупница сигнали и от двете страни в процеса във връзка с възниквали конфликти при упражняване режима на лични контакти между ответника и децата на страните, определен с посоченото по – горе съдебно решение.
От издаденото удостоверение от СИС при РС – Дупница се установява, че има образувано изпълнително дело изпълнително дело № 20181510402069 по описа на СИС при РС – Дупница въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. дело № 704/2018г. по описа на РС – Дупница, с което ответникът е осъден да заплаща издръжка на децата си и по което изпълнително дело към датата на съдебното удостоверение – 10.12.2019г. няма постъпили от ответника в процеса суми. След служебна справка в СИС при РС – Дупница се установява, че през месец февруари 2020г. ответникът е превел сума по изпълнителното дело, след което отново няма постъпили плащания.
В проведеното по делото открито съдебно засеД.е на 17.12.2019г. по реда на чл. 176 ГПК, ищцата в настоящото производство е заявила, че не притежава към този момент банкова сметка *** „Нова Скуоша“ и никога не е получавала ежемесечни преводи от сметка на бащата на ответника, равностойни на дължимата издръжка.
В проведеното по делото открито съдебно засеД.е на 21.10.2020г. Дирекция „Социално подпомагане” Дупница чрез социален работник Красимира Антова изразява становище, че в интерес на двете деца е да бъдат ограничени контактите им с бащата.
РП - Дупница чрез прокурор Радослава Митева изразява становище за неоснователност на претенцията за лишаване от родителски права.
Съдът е изслушал ответника В.Г. при условията на чл. 133, ал. 2 СК в проведеното по делото открито съдебно засеД.е на 21.10.2020г., който счита, че не е основателно искането за ограничаване на родителските му права.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Милка И.Г. - майка на ищцата, Надежда Ангелова Г.- баба на ищцата, Васил Атанасов Атанасов и Веска Драганова Г. – майка на ответника.
В показанията си св. Надежда Г. - баба на ищцата С.Г. сочи, че бащата не бил виждал децата от май месец 2019 година. На 17.02.2019г. докарал децата като ги задържал в колата. Ищцата му казала да даде децата, а той започнал да я обижда, че била курва и ходела с много мъже. Наложило се да се обадят на полицията, тъй като ответникът взел телефона й и стискал ръката, имала синини. Последно май месец 2019г. взел децата и не ги върнал в определеният режим на лични контакти. Вечерта докарал малката, а Д. докарал след два дни. Детето било с цицина казало, че се е возило на четириколка. Било агресивно спрямо майката. Не е виждала бащата да има агресивно физическо поведение спрямо децата, децата имитарили баща си, който казвал „Милка, дебелата свиня” за майката на ищцата и баба на децата на страните. Винаги със скандали В. връщал децата и винаги викали полиция. Задържал ги в колата и обиждал майката пред тях. Д. не разговарял с нея. Не е казвал пред нея нищо за баща си, малката казвала „Мой тате дава бира и кола”, Д. ставал агресивен като видел баща си.
От показанията на св. Милка Г. - майка на ищцата се установява, че след като децата били при баща им за три дни, същият ги върнал в много влошено здравословно и психическо състояние. Д. казал, че баща му им е давал бира, вино и кола. На 27 декември Н. била с температура след като баща им ги върнал на същата дата. Голямото дете било със зачервено гърло и направило гнойна ангина, а малката била с ларингит. Свидетелката описва конкретни дати /19.01.2019г., 17.02.2019г. / като твърди, че ответникът извършвал многократно актове на насилие спрямо ищцата, обиждал я и й посягал пред децата. Твърди, че откакто големият им син се е родил само ищцата се е грижила за него. Твърди, че когато ответника връщал децата били подсечени, защото не ги къпе. Децата се държели неадекватно, когато били с него, съмнявали се, че им давал алкохол. Децата не са се срещали с баща си от 21.05.2019 г. Твърди, че откакто не се срещат с него са по-спокойни, особено Д.. След срещите с ответника детето започвало да обижда и показва средни пръстове по подражание на баща си. След като Д. посещавал психолог имало подобрение, тъй като било агресивно след всичките тези псувни, нападки и обиди, всичко рефлектирало върху децата. Проблемите настъпвали винаги когато ответникът връщал децата. Нямал подкрепяща среда. Родителите му видели детето за първи път, когато било на две годинки. Твърди, че бащата транспортира децата без столчета в колата. Децата не са споделяли, че баща им ги е бил. Не са споделяли, че при баща им да им е било студено, но ги е довеждал боси. Смята, че си идват гладни, защото започвали веднага да ядат. Не е виждала белези по децата, Д. си идвал два пъти с цицина, а Н. с две „петна” на дупето. Проблеми ставали когато В. връща децата.
От показанията на св. Васил Атанасов се установява, че подържа контакти с ответника, а с ищцата не се е виждал от около година. Един, два пъти се е виждал с ответника заедно с децата. При срещите им не е забелязал децата да са мръсни, гладни, ответникът купувал играчки на децата, не е виждал ответникът да проявява агресия към децата, когато бил в Канада плащал издръжка за децата.
От показанията на св. Веска Г. - майка на ответника се установява, че ищцата и ответника са живели при тях в Канада през 2016г., Н. се родила там и си тръгнали през юни 2017г. Живеели заедно в голяма къща, докато били при нея в Канада страните не са се карали, живеели нормално. След като се прибрали в България с децата се чували по скайп и вайбър, впечатленията й били че децата не са насила при бащата. В началото на декември се прибрали с мъжът й за месец, виждали се с децата на с. Мало село, където живеели. Твърди, че Д. има особена връзка с баща си, иска да му подражава, винаги да е с него, Н. също. През месец юли 2019г. помолила снаха й да види децата, но й било отказано. Майката на ищцата твърдяла, че е дошла за да отвлече децата, което било абсурдно. Била виждала децата само веднъж при психоложката, като я помолила да види децата. Д. се гушнал в нея, похвалил се че учи английски, танци и че не му харесва в детската градина. Когато сина й взима децата ги водел в апартамента си в Дупница или на село. От месец юли 2019 г. не са ходили в Канада, в този период не са пропускали нито една събота и неделя определени от съда за срещите им с децата. Децата все били болни или ги е нямало и не са осъществявяли личен контакт с тях. Твърди, че синът й не е говорил нищо лошо за С., даже още я обичал.
По делото са приети заключение на две комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи. От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвено от вещите лица д-р Р. и д-р М. се установява, в резултат на влошени семейни и конфликтни отношения у децата е налице синдром на родителско отчуждение и у двете деца към бащата, изразяващи се: при Д. с гневни реакции към родителите на майката, като отчуждаващ децата родител и като „нежелание и страх“ у Н., като резултат от страховете и тревожността на майката С.Г., насочени към фигурата на бащата. В тази връзка сочат вещите лица, в случай че твърденията на С.Г., че е обект на продължаващо и постоянно насилие от страна на В.Г. са верни, то ограничителните заповеди, които В.Г. следва да спазва и тревожността от „възможна опасност“ у С.Г. ще са неотменна част и от начина на функциониране на децата, както и обективна пречка за изпълнението на препоръчаният от съда режим на контакти с бащата. В случай, че отношението на майката към бащата е резултат от субективни преживявания на застрашеност, поведението на майката, заради собствените й страхове и съмнения не би се отразило благоприятно на функционирането и развитието на децата в дългосрочен аспект, както заради недостатъчна обоснованост и липса на обстоятелства, които да налагат ограничаване на контактите с бащата и неговото подкрепящо семейство, така и заради едноличните решения на родителя, който отглежда децата, което ги поставя в условия на риск и неравнопоставеност по отношение на родителската грижа. В проведеното по делото открито съдебно засеД.е на 28.07.2020г. вещите лица допълват, че децата са тревожни, защото майката е тревожна и генерира такава тревожност у тях - в малкото дете, защото е изключително зависимо от грижите на майката и нейното емоционално състояние, тъй като тя е основен родител, който полага грижи, а в голямото дете – как тя ще приеме отношенията му с бащата, няма данни в поведението и функционирането на децата те да са травмирани от типа на това да са наблюдавали някакво насилие между родителите им, при изследването на Д. няма данни да преживява травматично въобще такова събитие или да го отразява по някакъв начин - като видял баща си, детето не подходило като към човек, от който се страхува да не бъде наранено, а спонтанно тръгнало към него да го прегръща, след което се притеснило вече от реакцията на майката.
От заключението на повторната комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвено от вещите лица А.А. и Е.М. се установява, че е налице отчуждение и на двете деца от баща им, изразено в относително по-ниска степен, с давност според наличните предимно писмени данни от 6-8 месеца, най- вероятно от когато контактът с бащата е трайно прекъснат. В основата на възникване на отчуждението стои родителския конфликт, който поставя децата, особено детето Д.в тежък конфликт на лоялност и отчуждението, който служи като защитен механизъм за психично оцеляване в този момент. От друга страна и двете деца са в изразена зависимост от отглеждащия родител и правилата, въведени в това домакинство. Роля в поддържането на конфликта имат и двамата родители, като майката е в по-овластена позиция, с оглед предоставените й родителски права и в този смисъл нейната отговорност за предоставяне на възможности за поддържане на контакти на децата и бащата е голяма. Не се установяват данни за психологична основателност на отдръпването на децата от контакт с бащата, а по-скоро то се дължи на липсата на такъв за по-продължително време, като значение има и фактът, че поведението на отчужденост е подкрепено индиректно от поведението на майката.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи :
Предявени
са искове с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, вр. с чл. 131, ал. 1
от СК и на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, вр. с чл. 131, ал. 1 от СК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже, че - поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, в особено тежък случай – по иска по чл. 132, ал. 1, т. 1, респ. единствено той полага грижи за детето и осигурява издръжката му.
Ответникът от своя страна
следва да докаже, че е полагал грижи за детето във вид и обем, съответни на
нуждите му и е престирал средства за издръжката му или че са налице обективни
пречки, които са го възпрепятствали да изпълни тези си задължения, както и онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи,
правопрекратяващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе
си правни последици.
Лишаването от родителски права на основание чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, във вр. с чл. 131, ал. 1 от СК е крайна законоустановена мярка за защита интересите на детето (личност, възпитание, здраве, имущество) от собствения му родител, поради което следва да се налага от съда при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство от страна на родител по отношение на дете - насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние, поставяне в риск. По делото не се установяват такива особено тежки случаи на създадена опасност за живота и здравето на децата в резултат на виновно поведение (действие или бездействие) на бащата нито от събраните писмени доказателства, нито от събраните гласни такива, респ. от заключенията на двете комплексни експертизи.
В хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК се имат предвид случаи, когато без основателна причина трайно не се полагат грижи за детето и не се дава издръжка за него. От събраните по делото доказателства става ясно, че децата имат изградена връзка с баща си и не го възприемат като заплаха. Въз основа на решение № 58 от 03.04.2020г. по в. гр. д. № 598/2019г. по описа на ОС-Кюстендил е издадена заповед за защита от домашно насилие, с която на ответника е забранено да доближава на по – малко от 50 метра ищцата и децата на страните за срок от 18 месеца считано от 17.10.2019 г., което е обективна причина ответникът да не изпълнява родителските си права и задължения и да не предприема действия по осъществяване на лични контакти с децата съгласно определения му режим с влязлото в сила решение № 310/15.06.2018 г. по гр.д. № 704/2018 г. на РС-Дупница. Посочените в разпоредбата на нормата на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК две предпоставки, които налагат уважаване на иска следва да са налице кумулативно, като доказателствената тежест пада върху ищцата чрез правилата на пълно и главно доказване. Доколкото обаче се касае за отрицателни факти, това доказване следва да се осъществи чрез установяването на други положителни факти, а именно: полагането на грижи само от страна на майката, както и даването на издръжка за децата само от нея. Фактът на полагане на грижи само от страна на майката, поради неполагане на тиква от страна на бащата по необективни причини не се установява от ищцата, доколкото от събраните доказателства се установява наличието на привързаност на бащата към децата и желанието му да контактува с децата. Установява се връзка между децата и други членове на семейството му, а именно неговата майка и баща, явяващи се съответно баба и дядо на децата. Ответникът не е лишен от самосъзнанието на баща, иска контакти с децата и проявява желание да запази родителските си права. Установено е по делото, че преди да му бъде наложена мярка по ЗЗДН, изразяваща се в забрана да доближава децата си, се е възползвал от режим на лични отношения с децата. Не е налице изцяло и безпричинно пренебрегване на родителските задължения (в този смисъл Определение № 1359 от 27.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 767/2012 г.). Не е достатъчно само формално да се установи, че бащата не е полагал дължимите грижи, а че това поведение е съзнателен израз на дезинтересирането му от децата. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че не са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, а именно: трайно неполагани грижи от ответника без основателна причина и недаване на издръжка. Установява се недаване на издръжка на децата предвид което е образувано цитираното по – горе изпълнително дело, за което поведение на ответника се следват други предвидени механизми за защита на децата на страните, един от който е използван от майка им – именно образуване на изпълнително производство и събиране на такава по принудителен ред, но за да се уважи иска с правно основание чл. 132, ал. 1 т. 2 от СК - лишаване от родителски права двете предпоставки следва да са в кумулативно наличие предвид установената в разпоредбата на тази правна норма конюнкция. Предвид гореизложеното, както и с оглед събраните доказателства по делото съдът счита, че така предявеният иск се явява неоснователен. В тази връзка съдът намира за недоказано твърдението на ищцата, че поведението на ответника, представлява опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на децата, което може да бъде квалифицирано като особено тежък случай или бездействието на родителя, който нито полага грижи за израстването и възпитанието на децата си, нито дава издръжка. Не се доказа спрямо децата бащата да е упражнявал някаква форма на насилие и съществуващите конфликти между родителите не следва да бъдат основание и цел за прекъсване на физическата и емоционална връзката между децата на страните и ответника в процеса – техен баща. Съдът прави този си извод и въз основа да заключенията на двете комплексни съдебно -психиатрични и психологична експертизи, които категорично отричат ответникът да е опасен за личността, здравето, възпитанието и имуществото на децата си, както и че децата не изпитват страх от баща си, не го възприемат като заплаха, отношението на бащата към децата е „адекватно, топло и съобразително” и тревожността на Д.към момента на консултациите му в „П.У.Л.С“ не е индиция за обстоятелството, че към момента на консултирането му е бил тревожен по отношение на баща си, а е бил тревожен и продължава да е тревожен по отношение на наличния конфликт между родителите, съответно заключението на вещите лице, че децата, когато са подложени на такива рискови взаимоотношения, каквото са в това семейство, непрекъснато се чувстват виновни и притеснени да изразяват чувства към единия и другия родител, защото когато са при баща си и се върнат при майка си, се притесняват от нейната реакция, обвинения, абсолютно са безпомощни от тази невъзможност за комуникация между родителите, което ги поставя в изключително деликатно положение, те са между два свята, в които се опитват да балансират отношенията между родителите си и обичта, която изпитват и към двамата, и тъй като в случая децата са невербални като поведение и са на възраст, в която не могат да изразяват чувства и не могат да се защитят, започват да стават или тревожни, или поведенчески неспокойни, нарушава се сънят, но винаги е защитно поведение в зависимост от натиска на единия или другия родител.
По тези съображения, съдът приема, че не са налице доказателства, които в своята съвкупност по несъмнен начин да установят поведение на ответника, което да бъде определено като тежко посегателство върху децата личността, възпитанието, здравето, имуществото на децата на страните Д.и Н., за да се приложи най – тежките законодателна мярка по отношение на родителя – лишаването му от родителски права.
С оглед неоснователността на двата иска по чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, вр. с чл. 131, ал. 1 от СК и чл. 132, ал. 1, т 2 СК, следва да се разгледа евентуалният иск по чл. 131, ал. 1 СК.
В съдебните производства, засягащи правата на децата, за най – висшия интерес на детето съгласно КПД, съдът е длъжен да следи служебно. Интересите на детето не изключват, а изискват наличието на всяка материалноправна предпоставка - поведение на родителя (действие или бездействие); опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; причинно-следствена връзка между поведението и създадената опасност и вина, за да бъдат ограничени правата на неговия родител. Разликата в двата състава, при които законът допуска да бъдат ограничени родителските права (ал. 1 и ал. 2 на чл. 131 СК), се проявява във виновното поведение на родителя или в безвиновното негово състояние като причини за създадената опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, като отрицателната предпоставка за ограничаване на родителските права е случаят да не е особено тежък. Разликата между двете правни възможности - за ограничаване и за лишаване от родителски права (чл. 131 и чл. 132 СК) – е проявена в степента на създадената опасност за детето. Установено е по делото, че общуването между децата Д.и Н. с баща им насаме в неговия дом не е свързано с риск и не представлява опасност за личността и здравето им. Напрежението и конфликтите настъпват при връщането им и срещите на ответника с майката, изразяващо се в грубо и агресивно поведение, с обиди и обвинения в присъствието на децата, което е извършване на домашно насилие спрямо тях по смисъла на ЗЗДН и който факт е установен с влязло в сила решение на съд за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо ищцата и децата на страните, съответно неминуемо се отразява на емоционалното състояние на децата. Двамата родители непрекъснато подават жалби и сигнали един срещу друг пред съответните компетентни държавни органи, като обстоятелствата които са в разрез с най – висшия интерес на децата.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че са
налице предпоставки по чл. 131,
ал. 1 за ограничаване на родителските права на ответника В.Й.Г.: поведение на
родителя, създало опасност за личността, здравето и възпитанието на двете деца,
причинно-следствена връзка между поведението, вина на родителя, при „неособено тежък” случай. Ограничаването
може да се изрази в отнемането или в поставяне на условия при упражняването на
конкретни родителско право, като намесата е допустима ако упражняването на
конкретното право е вредно за детето – засяга негови основни права и интереси
на детето. Предвид осъщественото домашно насилие от страна ответника по
отношение децата на страните съгласно влязлото в сила съдебно решение, посочено
по – горе и установявайки, че действията му са довели в някакъв етап в
отношенията между страните в процеса до стресиране на децата, съдът намира, че
е основателен искът за ограничаване на родителските права на ответника Г. по
отношение на децата Дани и Н. и следва да бъде уважен в насока - поставяне на
условия при упражняването на конкретни родителско право, а именно изменение на
определения режим на лични отношения между бащата и децата постановен с решение № 310 от 14.06.2018г., по гр.д. № 704/2018г. на Районен съд – Дупница -
режимът на лични контакти да бъде ограничен и да се осъществява без
преспиване – с оглед всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
като следва да се осъществява – всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10:00 до 18:00 часа, без преспиване, като бащата
следва да взима на посочените дни от месеца и часове децата от дома на майката,
при която е определено местоживеенето им по съдебен ред, и която упражнява
родителските права понастоящем, и да ги връща в посочените дни от месеца и
часове отново там, по една седмица през лятото, която да не съвпада с
годишния платен отпуск на майката без преспиване; в четните години-два дни през
коледно-новогодишните празници без преспиване, а в нечетните години-два дни
през великденските празници без преспиване, както и да осъществява допълнителни
контакти с децата по всяко време, при съгласие на майката, с
която мярка като първоначални щадящи децата на страните срещи с баща им, тъй
като съдът намира, че емоционалната връзка между тях и баща им е нарушена
предвид наличните мерки по ЗЗДН и по отношение тях, съдът цели да провери
възможността за разширяването на тези срещи, предвид водещия за съда най – висш
интерес на децата, а не правата на родителите и доколкото съдът счита, че в
категорично в интерес на децата е да общуват с баща си с оглед установеното по
делото чрез заключенията на вещите лица по двете комплексни съдебно – психиатрични
и психологични експертизи. Следва да се посочи за пълнота и разпоредбата на
нормата на чл. 135 СК, съгласно която при изменение на обстоятелствата, съдът
може да измени мерките по чл. 131 в случая.
По разноските:
Предвид изхода от делото, на ищцата се следват разноски
съобразно уважената част от исковете - съдът
ще уважи единия иск ( евентуалния) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 300, 00 лева ( ½ от размера на адвокатския хонорар и депозита,
който е внесла за възнаграждение за вещи лица), като на основание чл. 77 ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в
размер на 809, 89 лева за окончателно одобреното възнаграждение на вещите лица А.
и М., каквото задължение е вменено на ищцата в последното по делото открито
съдебно заседание от 21.10.2020г. и към момента на постановяване на настоящото
съдебно решение не е изпълнено. На ответника също се следват разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК – половината от адвокатски хонорар и половината от
внесения за възнаграждение на вещи лица депозит ( с оглед отхвърляне на единия
иск) – 350, 00 лева и също на основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да
внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 386, 00 лева за окончателно
одобреното възнаграждение на вещите лица Р. и М., каквото задължение е вменено
на ответника в проведеното по делото открито съдебно заседание от 28.07.2020г.
и към момента на постановяване на настоящото съдебно решение не е
изпълнено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Н.Г., ЕГН ********** с
адрес: *** против В.Й.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** иск за лишаване на В.Й.Г.
от родителски права по отношение децата му Дани В.Г.,
с ЕГН ********** и Н.В.Г., с ЕГН **********, поради поведението на ответника, представляващо
опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето, което
може да бъде квалифицирано за особено тежък случай или поради това, че без
основателна причина трайно не полага грижи за децата си и не дава издръжка, на
основание чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК и чл. 131, ал. 1, т. 2 СК, като
неоснователен.
ОГРАНИЧАВА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА на В.Й.Г., ЕГН ********** с адрес: *** по отношение
децата му Дани В.Г., с ЕГН ********** и Н.В.Г., с ЕГН
**********, като ИЗМЕНЯ определения РЕЖИМ НА
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с решение №
310 от 14.06.2018г., постановено по гр.д. № 704/2018г. на
Районен съд гр. Дупница, по отношение на децата Дани
В.Г. с ЕГН ********** и Н.В.Г. с ЕГН ********** в следния смисъл: бащата В.Й.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** има режим на лични контакти с децата си Дани В.Г., с ЕГН ********** и Н.В.Г., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 до 18:00 часа, без
преспиване, като бащата следва да взима на посочените дни от месеца и часове
децата от дома на майката, при която е определено местоживеенето им по съдебен
ред, и която упражнява родителските права понастоящем и да ги връща в
посочените дни от месеца и часове отново там; по една седмица през
лятото, която да не съвпада с годишния платен отпуск на майката без преспиване, като бащата следва да взима на посочените дни от месеца и часове
децата от дома на майката, при която е определено местоживеенето им по съдебен
ред и ги връща в посочените дни от месеца и часове отново там; в четните
години - два дни през коледно-новогодишните празници без преспиване, а в
нечетните години - два дни през великденските празници без преспиване, като бащата следва да взима на посочените дни от месеца и часове децата от
дома на майката, при която е определено местоживеенето им по съдебен ред и ги
връща в посочените дни от месеца и часове отново там, както и да
осъществява допълнителни контакти с децата по всяко време, при съгласие на
майката.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК В.Й.Г., ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати на С.Н.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати
направените по делото разноски по делото съобразно уважената част от исковете в
размер на 300, 00 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.Н.Г., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на В.Й.Г., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати направените по
делото разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 350,
00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК С.Н.Г., ЕГН ********** с адрес: *** да внесе по сметка на РС – Дупница
сумата в размер на 809, 89 лева, представляваща доплащане за окончателно
одобреното от съда възнаграждение на вещите лица А.А. и Е.М..
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК В.Й.Г., ЕГН ********** с адрес: *** да внесе по сметка на РС – Дупница
сумата в размер на 386, 00 лева, представляваща доплащане за окончателно
одобреното от съда възнаграждение на вещите лица С.М. и В.Р..
Решението
подлежи на обжалване пред ОС - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: