№ 2549
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110166758 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ........... срещу ........., с която е
предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 11.10.2021 г. в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис
Обединител“ е настъпило ПТП с участието на застрахования при него по силата на
имуществена застраховка „Каско“ /полица № ....... г. със срок на валидност 04.12.2020
г. – 03.12.2021 г./ т.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № ............ и т.а. „Дачия Докер“ с рег.
№ ..........., управляван от ........, при следния механизъм: водачът на т.а. „Дачия Докер“ с
рег. № ........... поради неспазване на дистанция е ударил спиращия пред него на знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ т.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.
№ ............, в причинна връзка с което на последния са нанесени щети. Твърди, че на
06.12.2021 г. в качеството на застраховател е изплатил обезщетение в размер на сумата
от 1 130, 55 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение счита, че е встъпил в
правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото
към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1 130, 55 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 25 лв. или общо за сумата от 1 155, 55 лв. Твърди, че ответникът е
погасил част от сумата до размера на 861, 25 лв., като е останал непогасен остатък от
294, 30 лв., за който се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
07.09.2022 г. по ч.гр.д. № 45384/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът
е възразил.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи
сумата, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
........., с който оспорва иска по размер. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 22.08.2022 г. заявителят ........... е поискал издаването на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника ......... за сумата от 294, 30 лв.,
представляваща регресно вземане по щета № ........
С разпореждане на съда от 07.09.2022 г. е издадена исканата заповед за
изпълнение, като са присъдени и разноски в размер на общо 385 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от страна на длъжника.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането,
предмет на заповедта за изпълнение.
Безспорно е между страните, че на 11.10.2021 г. в гр. Пловдив, на бул. „Цар
Борис Обединител“ е настъпило ПТП с участието на т.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. №
............ и т.а. „Дачия Докер“ с рег. № ..........., управляван от ........, при следния
механизъм: водачът на т.а. „Дачия Докер“ с рег. № ........... поради неспазване на
дистанция е ударил спиращия пред него на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство!“ т.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № ............, в причинна връзка с
което на последния са нанесени щети.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП т.а. „Ситроен Берлинго“ с
рег. № ............ е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка
„Каско“ /полица № ....... г. със срок на валидност 04.12.2020 г. – 03.12.2021 г./.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача т.а. „Дачия Докер“ с рег. № ........... е била застрахована при ответника по силата
на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно е между страните, че на 06.12.2021 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 130, 55
лв., което се потвърждава от представеното преводно нареждане.
Безспорно е между страните, че ответникът е изплатил в полза на ищеца сумата
от 861, 25 лв. по образуваната при него щета.
От заключението на АТЕ се потвърждава, че щетите по т.а. „Ситроен Берлинго“
са в причинна връзка с процесното ПТП, както и че стойността, необходима за
възстановяването им, възлиза на сумата от 1 377, 58 лв. по средни пазарни цени.
Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че ликвидационните разноски на
ищеца са в размер на 25 лв.
С оглед така приетото съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по чл.415
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
2
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени
от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорни
между страните обстоятелства, които се подкрепят от ангажираните по делото писмени
доказателства.
С оглед изложеното с изплащането на застрахователно обезщетение ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на застраховател,
при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите,
респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи
действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или
частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде
купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
1 377, 58 лв.
Тази сума надвишава изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
1 130, 55 лв. Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя
повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в
размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно
обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното застрахователят се е суброгирал в правата на застрахования
за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1 130, 55 лв. и
ликвидационните разноски в размер на 25 лв. или общо за сумата от 1 155, 55 лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е изплатил в полза на ищеца сумата
от 861, 25 лв. по образуваната при него щета, поради което е налице непогасен остатък
3
в размер на сумата от 294, 30 лв.
По изложените съображения искът се явява изцяло основателен.
По разноските:
На ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 385 лв.
разноски за заповедното и сумата от 325 лв. разноски за исковото производство.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ........., ЕИК ........ дължи на ..........., ЕИК
......., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411 КЗ, сумата от 294, 30 лв.,
представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ....... във връзка с ПТП, настъпило
на 11.10.2021 г. в гр. Пловдив, ведно със законната лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК – 22.08.2022 г. до окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.09.2022 г.
по ч.гр.д. № 45384/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........ да заплати на ..........., ЕИК ......., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 385 лв. разноски за заповедното и сумата от 325 лв. разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4