№ 31679
гр. София, 11.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110133178 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. П. П., чрез
адв. Б. З. от САК, с пълномощно към исковата молба, срещу „ФИРМА“ ООД,
с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от
Договор за паричен заем № 5833291 от 29.06.2023 г., предвиждаща
начисляване на такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в
размер на 158,95 лева, както и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4,
ал. 2 от Договор за паричен заем № 5833291 от 29.06.2023 г., предвиждаща
неустойка в случая на непредоставяне на обезпечение, посочено в чл. 4, ал. 1
от контракта, в размер на 105,93 лева.
В исковата молба се твърди, че страните влязли в облигационни
отношения на 29.06.2023 г., подписвайки процесния договор за паричен заем
№ 5833291 за сумата в размер на 500 лева, при погасяването му чрез
заплащане на 11 броя двуседмични вноски, при годишен лихвен процент в
размер на 40,32 %, а ГПР в размер на 49,33 %. Ищецът обяснява, че по силата
на чл. 1, ал. 3 от съглашението кредиторът предоставя на потребителя
допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането на заемателя,
като за целта на последния се начислява допълнителна такса в размер на
158,95 лева, която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните
вноски по заема. Същевременно, в чл. 4, ал. 1 от контракта било уговорено, че
заемателят се задължава в срок до 3 дни от сключването на договора да
предостави на заемателя едно от следните обезпечения: поръчител –
физическо лице, което да отговаря на определите от кредитора условия или
банкова гаранция. Уговорено е още, че при непредоставяне на тази гаранция,
на заемателя се начислява неустойка в размер на 105,93 лева – чл. 4, ал. 2 от
договора. Ищецът навежда, че така регламентираните клаузи в процесния
договор за заем са нищожни и не отговарят на предвидения в закона стандарт.
1
Конкретно, целият договор е нищожен на основание чл. 10, ал. , вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма. Смята, че липсва
ясно определена методика за изчисление на ГПР по кредита, навеждайки
конкретни несъответсвия с изискванията на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1 и чл.
10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК. Освен това процесният договор представлява
еднотипен такъв, върху чието съдътржание потребителят не може да влияе.
По отношение на клаузата за неустойка сочи, че с нея се уговаря
допълнително обезщетение в полза на кредитора за неизпълнение на едно
акцесорно задължение, представляващо непредоставяне на поръчител, от
което обаче поведение на потребителя не произтичат вреди. Тоест тази клауза
дава възможност на кредитора за неоснователно обогатяване за сметка на
потребителя – заемател. Ето защо ищецът я намира за неравноправна и
нищожна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Наведени са оплаквания
касателно начина на формиране на годишния лихвен процент. Ето защо, моли
съда да се произнесе с решение, с което да уважи предявените искове, като
претендира сторените разноски, в това число адвокатски хонорар.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника
„ФИРМА“ АД (правоприемник на „ФИРМА“ ООД), като в срока по чл. 131
ГПК е постъпил отговор от него, чрез адв. А. Н. от МАК, с пълномощно към
отговора. В отговора на ответника се излага, че всички, изложени в
иницииращата производството искова молба твърдения и оспорвания по
отношение действителността на клаузите на процесния договор за кредит,
регламентиращи условия във връзка с предоставените на кредитополучателя
допълнителни услуги, са необосновани, неоснователни и недоказани, като
съображенията за това са следните. Първо при фиксирана лихва липсва
задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК. Отделно, ГПР не трябва да е по-висок от 5-кратния размер на законната
лихва, което изискване е удовлетворено. Неоснователни са твърденията на
ищеца за противоречие на договора с изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.
11 от ЗПК. Не счита, че неусточната клауза е неравноправна и нищожна.
Относно клаузата за начисляване на такса за експресно разглеждане на
документи във връзка със заявлението за заем, ответникът намира, че това е
допълнителна услуга, която доброволно е избрана от страна на ищеца и на
основание чл. 19 ЗПК, вр. с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК стойността
на същата не следва да се прибавя при изчислението на ГПР по договора. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете на
ищеца. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, като прави и
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерен размер на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът депозира насрещна искова
молба, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждане на ответника Б. П. да заплати на ищеца „ФИРМА“ АД
сумата в размер на 500 лева – главница по процесния договор за паричен заем
№ 5833291 от 29.06.2022 г., както и иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – мораторна лихва в размер на 47,69 лева, начислена
2
върху главницата за периода от 13.07.2022 г. до 30.11.2022 г. В насрещната
искова молба се твърди, че страните се намират в облигационна връзка по
повод сключеното съглашение за заем в размер на 500 лева, като
допълнително се извежда, че ответникът не е погасил дори част от своите
задължения към дружеството. Ето защо моли съда да постанови решение с
което да уважи исковете.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се
признават от страните и не се нуждаят от доказване.
В тежест на първоначалния ищец е да докаже:
1. че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените
с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на
императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави,
както и че същите имат неравноправен характер.
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава
своите искания или възражения.
В тежест на ищеца по насрещната искова молба е да докаже:
1. наличието на валидно договорно правоотношение, възникнало по силата
на Договор за паричен заем № 5833291 от 29.06.2022 г., което
обвързвало страните през процесния период;
2. обстоятелството, че ответникът усвоил договорената сума в пълен
размер;
3. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и
настъпването на тяхната изискуемост;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника по насрещната искова молба е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава
своите искания и възражения.
По отношение на доказателствените искания на страните, съдът намира,
че следва да бъдат приети приложените към отговора на исковата молба
писмени доказателства. Доказателственото искане на ищеца за издаване на
съдебно удостоверение, което да послужи пред Дирегция „Регистри“ при БНБ
за получаване на информация относно всички сключени договори за
подтребителски кредит между страните, както и движението по тях, е
неоснователно, доколкото излиза извън предмета на проверка в настоящото
производство. Искането на ищеца за задължаване на ответника да предостави
по делото на основание чл. 190 ГПК цялото кредитно досие, както и
извлечение от счетоводството за извършени плащания от ищеца,
включително да предостави копие от дгоовра, СЕФ и застраховка е
неоснователно, предвид че в едната си част е ирелевантно за спора, в друга
част – исканият докуемент е представен от ответника с отговора на исковата
молба, а в останалата част – ответникът е посочил с отговора, че СЕФ е
3
изготвен в 1 екземпляр и е предоставен на ищеца при сключването на
договора. Доказателственото искане на ответника да се задължи ищеца по чл.
190 ГПК да представи по делото Стандартен европейски формуляр е
основателно. Искането на отвеника за задължаване на ищеца да представи по
делото „цитирания в сиковата молба договор за паричен заем“ е
неоснователно, след като договорът е представен вече по делото, макар и от
ответника.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140,
вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно
за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е
потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г.
ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени искове за реално изпълнение на
задължения по договор следи служебно за нищожност на същия поради
противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави.
УКАЗВА на първоначалния ответник и ищец по насрещния иск
„ФИРМА“ АД /правоприемник на „ФИРМА“ ООД/, чрез адв. Николовска, в
1-седмичен срок от получаване на съобщението, с нарочна молба, с препис за
другата страна, да уточни основанието в договора (конкретна клауза), на
което претендира договорната лихва в размер на 47,69 лева, като изрично
посочи дали това е мораторна лихва или възнаградителна такава, като при
неизпълнение в срок, насрещната искова молба в тази част ще бъде върната
от съда.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени установителни
искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от
Договор за паричен заем № 5833291 от 29.06.2023 г., предвиждаща
начисляване на такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в
размер на 158,95 лева, както и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4,
ал. 2 от Договор за паричен заем № 5833291 от 29.06.2023 г., предвиждаща
неустойка в случая на непредоставяне на обезпечение, посочено в чл. 4, ал. 1
от контракта, в размер на 105,93 лева.
Предмет на делото са и насрещно предвени обективно кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Б. П. да заплати на ищеца
„ФИРМА“ АД сумата в размер на 500 лева – главница по процесния договор
за паричен заем № 5833291 от 29.06.2022 г., както и иск с правно основание
4
чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – мораторна лихва в размер на 47,69
лева, начислена върху главницата за периода от 13.07.2022 г. до 30.11.2022 г.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се
нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ИЩЕЦ П. е да докаже:
1. че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените
с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на
императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави,
както и че същите имат неравноправен характер;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които
основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА ПО НАСРЕЩНАТА ИСКОВА МОЛБА
„ФИРМА“ АД е да докаже:
1. наличието на валидно договорно правоотношение, възникнало по силата
на Договор за паричен заем № 5833291 от 29.06.2022 г., което
обвързвало страните през процесния период;
2. обстоятелството, че ответникът усвоил договорената сума в пълен
размер;
3. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и
настъпването на тяхната изискуемост;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА ПО НАСРЕЩНАТА ИСКОВА
МОЛБА е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички
факти, на които основава своите искания и възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и
ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при
постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на
ищеца по чл. 190 ГПК да представи по делото договор за паричен заем №
5833291 от 29.06.2022 г.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца Б. П. П., на основание чл. 190 ГПК, да представи
по делото Стандартен европейски формуляр, даден му преди сключване на
5
договора за паричен заем № 5833291 от 29.06.2022 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
15.11.2023 г. от 09:40 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по
делото и по дадените със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата
молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6