№ 52
гр. Враца, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20211420201036 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. От ЗАНН.Образувано е по
жалба на Н. Н. К. от с****** чрез упълномощен процесуален представител-
адв.К.К. против НП№ 21-1795-000132/27.09.2021 г. на Началник група към
ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което за извършено нарушение по чл.140, ал.1
ЗДвП са наложени административни наказания: глоба от 200.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, както и за извършено нарушение по чл.150а, ал.1
ЗДвП е наложено наказание глоба от 100.00 лв. на основание чл.177, ал.1,т.2
ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното НП, поради допуснати нарушения на
материалния закон. Отправя се искане за цялостната му отмяна.
Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и
становище по жалбата.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
1
легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, при следните
съображения:
На 05.07.2021 г., около 12.15 ч. на третокласен път 1306, км.21+500 с
посока на движение от с.Върбица към с.Габаре, полицейски служители към
РУ-Враца спрели за проверка управляван от настоящия жалбоподател
т.а.”ЗИЛ 130” с рег.№*****, като при проверката е констатирано, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради бракуване /на
16.12.02 г./, т.е. не е регистриран по надлежния ред. Установено е и че
жалбоподателят не притежава СУМПС валидно за категорията към която
спада управляваното МПС-не притежава категория „С”. На място срещу
жалбоподателя е съставен АУАН №123/05.07.21 г. за две нарушения по
чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.150а, ал.1 ЗДвП. Последвало е прекратяване на
административно-наказателното производство в частта на нарушението по
чл.140, ал.1 ЗДвП с резолюция на наказващият орган от 12.07.21 г. на
основание чл.33, ал.2 ЗАНН, а преписката в тази й част е била изпратена по
компетентност на ВРП с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 НК.
Едновременно с това и въз основа на горепосочения АУАН, е било издадено
НП№21-1795-000114/27.07.21 г., в което са описани и двете нарушения, но
първото- по чл.140, ал.1 ЗДвП не е санкционирано /в НП е посочено „чл.345,
ал.2 НК-глоба в размер на 0 лв.”/. Санкционирано е само второто нарушение
по чл.150а, ал.1 ЗДвП, като на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
100.00лв. на основание чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП. Въпросното НП не е било
обжалвано и е влязло в законна сила, като жалбоподателят надлежно е
заплатил и наложената с него глоба.
Междувременно въз основа на останалите изпратените материали от
РУ-Враца, е образувана пр.преписка №3750/21 г. по описа на ВРП и е
извършена допълнителна полицейска проверка, в рамките на която е
установено, че процесния автомобил е собственост на трето лице, по чието
искане превозното средство е било с прекратена регистрация /бракуване/ през
2002 г., а табелите за ДКН обявени за издирване през 2009 г. Към момента на
констатираното управление от жалбоподателя, автомобилът му бил
предоставен инцидентно от баща му за извършване на услуга по превоз на
товар, непридружен с каквито и да са документи и жалбоподателят не е знаел
за прекратената регистрация. Пр.преписка е приключила с постановление на
2
ВРП от 17.08.21 г. с отказ за образуване на досъдебно производство. Според
мотивите на постановлението извършеното от жалбоподателя деяние не
покрива признаците на престъпление по чл.345, ал.2 НК от субективна
страна, поради липсата на знание за служебното прекратяване на
регистрацията, като материалите по преписката са изпратени на сектор „ПП”-
Враца за реализиране на административно-наказателна отговорност. Въз
основа на горепосоченото постановление е последвало и издаването на
обжалваното НП, с което за извършеното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и
на основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени наказания глоба 200.00 лв. и
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца. С това НП отново
е санкционирано с глоба от 100.00 лв. второто нарушение по чл.150а ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП.
Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на
приобщената като доказателства прокурорска преписка, съдържаща
цитираните АУАН, сведения на полицейските служители извършили
проверката на жалбоподателя и собствените му обяснения, справки за
регистрацията и дерегистрацията на процесния автомобил, справка за
нарушител, цитираното НП№21-1795-000114/27.07.21 г., квитанция за
заплатена глоба по него и др.
Изложените в НП фактически констатации относно констатираните
нарушения по чл.140, ал.1 и чл.150а ЗДвП, принципно не се оспорват и от
страна на жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
В административно-наказателното производство започнало по реда на
чл.36, ал.2 ЗАНН и завършило с обжалваното наказателно постановление не
са допуснати процесуални пороци от категорията на “съществените” и
представляващи основание за отмяна на НП. Атакуваното постановление
съдържа всички задължителни реквизити по чл.57 ЗАНН, в това число време
и място на извършване на нарушенията, точно и ясно описание на
нарушенията и съответстваща на това описание правна квалификация.
По същество на спора, в частта досежно първото нарушение по чл.140,
ал.1 ЗДвП:
Въз основа на фактическите констатации в НП, потвърдени изцяло и от
3
горецитираните писмени материали от прокурорската преписка, в случая
безспорно се установи, че на инкриминираните дата и място, жалбоподателят
е управлявавал нерегистриран по надлежния ред лек автомобил, поради
което и са налице всички елементи от обективна страна на състава на
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Нарушението е и субективно съставомерно,
тъй като е извършено при условията на непредпазливост и в конкретна нейна
форма-небрежност. Макар и несобственик на МПС-то, но в качеството си на
водач, жалбоподателят е бил длъжен преди да предприеме управлението на
автомобила да провери дали същият разполага с необходимите документи за
управлението му, в това число СРМПС, ЗЗ”ГО”, ГТП и др. Въпреки това е
предприел управлението без да се увери в редовността на неговата
регистрация и в наличието на необходимите за управлението му документи. В
този смисъл и всички възражения на жалбоподателя относно липсата на
знание за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила,
съответно за невиновното извършване на нарушението, се явяват
неоснователни.
В случая не са налице и предпоставки за квалифициране на нарушението
като маловажно такова по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото се касае за
формално нарушение, при осъществяването на което винаги се засягат
обществени отношения, свързани с правилата за движението по пътищата и
изискванията към ППС за участие в пътното движение. В случая и
конкретните обстоятелства касаещи процесното деяние не сочат на липсваща
или явно незначителна обществена опасност.
Отчитайки вида и характера на извършеното нарушение, конкретната му
обществена опасност и тази на самия жалбоподател като водач на МПС
/съгласно справката за нарушител/, наложените от наказващия орган
наказания- глоба в минимален размер от 200.00 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за минимален срок от шест месеца, съгласно
санкционната норма на чл.175, ал.3 ЗДвП, се явяват съобразени с
изискванията на чл.27 ЗАНН и целите на чл.12 ЗАНН.
При така изложените съображения, в коментираната му част
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
В частта досежно нарушението по чл.150а ЗДвП:
По делото безспорно се установи, че въпросното нарушение е било
4
предходно санкционирано с друго влязло в сила НП№21-1795-
000114/27.07.21 г. на същия АНО. При това положение сегашното му второ
санкциониране се явява недопустимо и в нарушение на забраната по чл.17
ЗАНН, поради което и само на това основание, обжалваното НП подлежи на
отмяна в тази му част.
При този изход от делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение от
300.00 лв., което е в минималния размер, съобразно чл.18, ал.2, вр.чл.7,
ал.2,т.1 от НМРАВ.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП№21-1795-000132/27.09.2021 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Враца, РУ-Враца, В ЧАСТТА, с която на Н. Н.
К. от с******, с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.140, ал.1
ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на
МПС за срок от 6 месеца.
ОТМЕНЯ НП№21-1795-000132/27.09.2021 г., издадено от Началник
група към ОДМВР-Враца, РУ-Враца, В ЧАСТТА, с която на Н. Н. К. от
с******, с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП и
на основание чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100.00 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. К. от с******, с
ЕГН:********** направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
5
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6