Р
Е Ш Е Н И Е № 260227
гр. Хасково, 23.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7 –и
граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март две
хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Ваня Кирева, като разгледа докладваното от съдия
Иванова-Георгиева гр. д. № 2899 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от М.К.А.
срещу Е.З.А. с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 30.10.2019г.,
чието прекратяване желае без съдът да се произнася по вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка.
Посочва, че с ответницата имат едно ненавършило пълнолетие дете П. М. А.,
като не възразява родителските права върху детето да бъдат дадени за
упражняване на ответницата, при установен и посочен в исковата молба режим на
лични отношения с ищеца. Ищецът заявява готовност да заплаща издръжка в размер
на 165 лева месечно на детето П. А. чрез неговата майка и законен представител.
Няма претенции за ползването на семейното жилище, находящо се в
гр. Хасково, ****, собственост на ответницата. Не възразява ответницата да
запази брачното си фамилно име, тъй като същото съвпада и с предбрачното й
такова.
Ищецът заявява, че по време на брака с ответницата не са придобили нито
движимо, нито недвижимо имущество в режим на съпружеска имуществена общност. Не
претендира издръжка след прекратяване на брака.
Не претендира разноски по делото.
В съдебно заседание, провело се на 31.03.2021г.,
ищецът не се явява, представлява се от адвокат Ч. с изрично пълномощно.
Процесуалният представител потвърждава волята на своя доверител за развод.
Поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи. Не претендира разноски по
делото.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се прави
признание на иска за развод. Ответницата изразява желание бракът да бъде
прекратен с развод без произнасяне по вината. Желае да й бъдат предоставени за упражняване родителските права
над детето П. А.. Не оспорва предложения от ищеца режим на лични контакти,
както и размер на издръжка. Потвърждава, че семейното жилище на страните се
намира на адрес – гр. Хасково, ****, **** и същото е собственост на
ответницата, придобито по наследство. Настоящият адрес на малолетното дете П. А.
съвпада с адреса на семейното жилище. Не желае промяна във фамилното си име,
доколкото и преди и след сключването на граждански брак фамилното име на
ответницата е било А.. Съгласна е след прекратяването на брака страните да не
си дължат издръжка. Също като ищеца сочи, че нямат придобито имущество в режим
на съпружеска имуществена общност. Не претендира разноски.
В съдебно заседание, ответницата се
явява лично. Поддържа отговора на исковата молба, като желае прекратяване на
брака с ищеца без произнасяне на съда по вината и предоставяне на родителските
права върху детето П. А. на нея, при посочения от ищеца режим на лични
отношения и размер на издръжка.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа следното:
От
представеното и прието по делото удостоверение за сключен граждански брак оригинал
№ 190000****, издаден на **.**.20**г. от община Хасково, въз основа на акт за
граждански брак № **** от **.**.20**. се установява, че страните са сключили
граждански брак на **.**.**г. в гр. Хасково.
Видно от удостоверение за раждане дубликат
от 27.11.2017г., издадено въз основа на акт за раждане №** от *.*.20*. от
община Хасково страните имат едно дете – малолетната П. А., ЕГН **********,
родена на ***г.
На основание чл. 146, ал. 1 ,т. 3 от ГПК
съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че семейното жилище се намира в
гр. Хасково, ****, **** и същото е собственост на ответницата.
В съдебно заседание, провело се на 31.03.2021г.,
е разпитан доведеният от ищеца свидетел А.М.. От показанията й се установява,
че страните по делото се намират във фактическа раздяла от ноември месец
2019г., когато ищецът заминал да живее и работи в Германия. От тогава същият се
бил прибирал в Република България само веднъж. Свидетелката посочва, че
страните поддържат контакт помежду си, но само по повод общото им дете.
Изразява мнение, че е невъзможно брачната им връзка да бъде заздравена и бракът
им да се запази. От заминаването на ищеца майката отглеждала детето. Съдът дава
вяра на показанията на свидетелката, тъй като същите са последователни, подробни
и житейски логични. Свидетелят е съсед на страните, познава и двете страни в
производството, поради което пресъздава преките си впечателения от отношенията
им. Същевременно няма данни, от които да може да се направи извод, за
евентуална заинтересованост на свидетеля от изхода по настоящия правен спор.
От служебно изискания социален доклад се
установяват обстоятелства идентични с твърдените от страните и с констатираните
от останалия доказателствен материал. При направеното проучване от социалния
работник било констатирано, че страните били във фактическа раздяла от ноември
2019г., когато ищецът заминал за Германия. От тогава детето П. било отглеждано
единствено от другия родител и от ответница в настоящото производство – Е.А.. Изразено
е мнение на социалния работник, че за детето се полагат адекватни грижи от
страна на майката, която е задоволила изцяло базисните му потребности - осигурила
е подходящи дрехи според сезона, възрастта и пола, пълноценна храна, подходящи
играчки и средства за забавление съобразени с възрастта на детето. Детето има
избран личен лекар и посещава детска градина. Социалният работник е посочил, че
детето се отглежда добре, като майката полагала необходимото старание да
създаде добър режим на хранене и спане на детето и да му осигури сигурна и
спокойна семейна среда. В жилището, в което живеят се поддържали добри хигиенно–битови
условия, като за малолетната П. има достатъчно пространство. Застъпено е
становище, че майката притежава необходимия родителски капацитет и е в
състояние да осигури на детето си сигурна и спокойна семейна среда. Между
майката и детето има силна изградена емоционална връзка. Такава по сведения от
майката има и между бащата и детето, като комуникацията между тях протичала
чрез разговори и видеовръзка чрез мобилни приложения предвид местожителството
на бащата.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК
ответницата изразява желанието си да упражнява родителските права върху
роденото от брака дете, като смята, че притежава необходимия родителски
капацитет.
Детето не е било изслушвано предвид
възрастта му.
По делото не са ангажирани доказателства
за доходите на страните.
Други допустими и относими доказателства
по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. От посочената разпоредба
следва изводът, че преобразуващото субективно право да се иска прекратяване на брака
по съдебен ред възниква само при едно основание - настъпването на дълбокото му и непоправимо
разстройство. Според постановление № 1 от 1957г. на Пленум на ВС и
постановление № 10 от 03.11.1971г. на Пленум на ВС разстройството на брака е
дълбоко, тогава когато е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на
взаимност, уважение и доверие между съпрузите, при което брачната връзка е само
формална и съдържанието й не съответства на предписаното от закона и добрите
нрави. Необходимо, за да се допусне прекратяване на брака чрез развод, е съпрузите
да не могат да преодолеят настъпилото разстройство на брака и да са в
невъзможност да възстановят нормалните си съпружески отношения. Съдебната
практика е извела някои от по-често срещаните причини за разпадането на
брачната връзка. Една от тях е продължителната фактическа раздяла на съпрузите.
От събраните по делото доказателства (показанията на свидетелката Милкова,
които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви), се установа, че
от преди повече от 1 година страните по делото са във фактическа раздяла,
ответникът е напуснал семейното жилище и от тогава контактите със съпругата му
са били единствено по повод на грижите за общото им дете. Следователно може да
се направи безспорен извод за съществуването на продължителна фактическа
раздяла на съпрузите.
Наличието й обаче не е абсолютно основание за прекратяване на брака. Не
всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, но в настоящия случай тя е довела до невъзвратимо
нарушаване на нормалното съдържание на брачната връзка, поради което тя е
останала само формална и като такава следва да се прекрати. Съпрузите не
поддържат контакт по между си и са нарушили задълженията си за взаимно
уважение, разбирателство и съвместно съпружеско съжителство – чл. 14 и чл. 15 от СК. Безспорно е, че вече над 1 година съпрузите живеят разделени, а и самите
страни в настоящото производство изрично са заявили, че считат брака си за
дълбоко и непоправимо разстроен и желаят същият да бъде прекратен.
С оглед изложените мотиви съдът намира, че искът по чл. 49, ал. 1 от СК
е основателен, поради което бракът между страните следва да бъде прекратен.
Нормата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съдът се произнася по
вината за прекратяване на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В
настоящия случай такова искане не е отправяно до съда нито от ищеца, нито от ответницата,
поради което съдът не следва да се произнася относно вината за състоянието на
брачната връзка.
Съгласно чл. 322, ал. 1 от ГПК всички
брачни искове може да се съединяват помежду си, като с тях задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните
отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката
между съпрузите и фамилното име, като съгласно чл.59, ал.2 СК дори и да не са
предявени тези искове, при липсата на споразумение между съпрузите, съдът
служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се
предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и
родителите и издръжката на децата. Страните имат едно общо дете, което не е
навършило пълнолетие, поради което съдът следва да се произнесе служебно относно
родителските права, личните отношения и издръжката на детето, тъй като страните
не са постигнали споразумение по тези въпроси, макар и да са изразили сходни
позиции и да нямат разногласия по тях.
От значение за предоставяне
упражняването на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на
разглеждания случай, с оглед на това, че
моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у
децата на нравствени добродетели при възпитанието им. Законодателят предоставя
възможността съдът да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
децата, като при преценка на кого да се предостави упражняването на
родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на децата, техния пол,
както и материално-битовите условия за живот, които може да предложи всеки от
родителите. Извършвайки тази преценка и отчитайки именно тези обстоятелства - касае
се за момиче на 4 – годишна възраст със силно изградена емоционална връзка с
майката и предвид данните по делото, че за нея от над 1 година насам се е
грижила единствено майката, съдът намира, че на нея следва да бъде предоставено
упражняването на родителските права. В този смисъл е постигнато и съгласие
между родителите, макар то да не е оформено по надлежен ред. Съдът намира, че с
предоставянето на родителските права на майката интересите на детето ще бъдат
максимално защитени, още повече, че от данните по делото не може да се направи
извод, че последната не притежава нужните родителски качества за полагане на
грижи и умение за възпитаване на дете, а точно обратното – изразеното мнение на
социалния работник е, че майката притежава необходимия родителски капацитет за
осигуряване на сигурна и спокойна семейна среда, както и за правилното
отглеждане и възпитаване на детето.
Съдът определя детето П. А. да живее при майка си, която
ще упражнява родителските права, а и не са налице изключителни основания по
чл.59, ал.7 СК за настаняването й при други лица или роднини, или в
специализирана институция.
Режимът на лични отношения
на родителя, комуто не са предоставени родителските права, трябва да позволява
запазване, поддържане и засилване на емоционалната връзка на родителя с детето,
както и възможността този родител пълноценно да участва във възпитанието на
детето. По делото от изготвения социален доклад и от изразеното становище при
изслушването на майката, се установява, че детето има силна емоционална връзка
с майка си, като поддържа добра такава и с бащата въпреки местожителството му.
Съответно на бащата следва
да бъде определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 19:00 часа на неделния с
преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката. Съдът намира, че в настоящия случай не са налице
предпоставки за определяне на защитни
мерки за изпълнение на решението в частта за режима на лични отношения
между бащата и детето.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Последното отрицателно условие се отнася за децата
и тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите. Но безусловността на задължението по чл. 143, ал. 2 от СК не
се отнася до възможностите на задълженото лице /родителя/ да дава издръжка.
Размерът на
издръжката се определя съгласно предвидените в СК правила. Съгласно чл. 142,
ал. 1 от СК принципът е, че размерът на дължимата издръжка се определя според
нуждите на правоимащото лице и възможностите на задълженото лице, тоест при
баланс на интересите на страните по правоотношението. Когато се касае за
издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, законодателят е приоритизирал
интересите на детето, във връзка с основното начало за поставяне на децата под
закрилата на държавата и обществото – чл. 14 от Конституцията на Република
България, като с императивна правна норма е установил минималния размер на
издръжката, дължима от родителите на техните деца.
Според чл. 142,
ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, установена за страната по предвидения в
закона ред. Съгласно постановление № 331 от 26.11.2020г. за определяне размера
на на минималната работна заплата за страната на Министерски съвет считано от
01.01.2021г. размерът на минималната работна заплата е 650 лева, което
обстоятелство съдът следва да отчете при постановяване на съдебния си акт с оглед
нормата на чл 235, ал. 3 от ГПК. Следователно минималният размер на издръжката,
определен по правилото на чл. 142, ал. 2 от СК, е в размер на 162,50 лева. Този
размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото се съотнася с
минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум
на трудово възнаграждение за едно лице, заето по трудово правоотношение – в
този смисъл правната теория Ц. Цанкова, М. Марков, А. Станева, В. Тодорова, В.
Петров, Е. Балевска, Б. Дечева и В. Мичева, „Коментар
на новия Семеен кодекс“, С., 2015г., стр. 462. В резултат на това се
приема, че родителят следва да дава издръжка на своето дете, дори остатъчният
му доход да е по-нисък от минималната работна заплата, но не по-нисък от
¾ от размера й.
Съгласно чл. 49,
ал. 2 и чл. 50, ал. 2 от Правилника за прилагане на закон за закрила на детето
средствата предоставяни на лицата, при които са настанени деца, спрямо които е
взета мярка за закрила „настаняване при близки и роднини“ или „настаняване в
приемно семейство“, се определят в зависимост от възрастта на детето. Съобразно
този законов критерий необходимите средства за издръжка на дете от 3 до 14 години е 3,5 – кратният размер на гарантирания
минимален доход. Размерът на гарантирания минимален доход е 75 лева –
постановление № 305 от 19.12.2017г. за определяне на нов месечен размер на
гарантирания минимален доход. Следователно размерът на средства за едно дете на
възраст от 3 години до 14 години предоставян по посочения ред е 262,50 лева. По
аналогия може да се направи извод, че минимално необходимите средства за
издръжка на едно дете на посочената възраст е в размер на 262,50 лева. Следва
обаче да се наблегне на обстоятелството, че този размер е минимален и касае
друг вид обществени отношения и може да бъде използван единствено за ориентир.
Размерът на издръжката следва да се
определя винаги конкретно съобразно нуждите. След като размерът на издръжката
се определя от нуждите на лицето се поставя въпросът какво се включва в това
понятие. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, като се има предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства от значение за случая.
От събраните по
делото доказателства се установява, че детето П. А. е на възраст от 4 години и
посещава детска градина № ** „**“ в гр. Хасково. По делото не са представени
каквито и да е било доказателства относно нуждите и потребностите на детето,
поради което не може да се направи извод, че те са над обичайните. Ето защо
съдът приема, че адекватен на нуджите на детето общ размер на издръжката е от
265 лева.
Издръжката на
децата е задължение и на двамата родителите. С предоставянето упражняването на
родителските права на единия родител алиментното му задължение не отпада. Не
могат да бъдат пренебрегнати обаче грижите, които отглеждащият детето родител
полага за него. Затова този родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното
живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са
в полза на детето. В този смисъл са и дадените задължителни указания във връзка
с обобщаване практиката по делата за издръжка, а именно: „За размера на издръжката също така е от значение и обстоятелството при
кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето.
Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи“ – т. 4 от Постановление
№ 5 от 16.11.1970г., постановено по гр.д. № 5 по описа за 1970г. на Пленума на
ВС.
Възможността на родителите
да дават издръжка е предпоставка за нейния размер. По делото обаче не са ангажирани
никакви доказателства за реализираните от страните трудови и/или приравнени на
трудови доходи, нито пък такива за тяхното материално и имуществено състояние.
Едновременно с това не са представени доказателства, от които да може да се
направи извод, че страните са неработоспособни. Напротив те са в работоспособна
възраст. Същевременно по делото има данни, че ищецът работи в Германия, а
ответницата сама в съдебно заседание посочва, че работи надомна работа. Ето
защо съдът следва да приеме, че във възможностите на страните е да реализират
трудови доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за
страната (650 лева). Не се твърди и не се установява страните да са задължни да
заплащат издръжка на други лица.
Както вече беше посочено от
съда, издръжката на децата се дължи от двамата родители, като отглеждащият
родител по принцип следва да поеме по-малък дял от издръжката в пари с оглед
даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещане
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. От това
следва, че от размера на издръжката, съответстващ на нуждите на детето П., ищецът
следва да поеме по-висок размер в сравнение с майката, но до установената възможност
за това.
От общия размер на издръжката
майката следва да поеме 100 лева, а бащата останалите 165 лева, доколкото макар
да няма доказателства за възможностите му да я заплаща този размер на
издръжката е близък до минималния, а и ищецът сам предлага такъв размер. В
съдебно заседание ответницата е изразила мнение при изслушването й по чл. 59,
ал. 6 от СК, че е съгласна бащата да заплаща издръжка в размер на 165 лева. Ето
защо съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка
на детето си П. А. в размер на 165 лева. Издръжката следва да се присъди,
считано от датата на влизане в сила на решението до настъпването на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане – арг. т. 17 от Постановление
№ 5 от 16.11.1970г., постановено по гр.д. № 5 по описа за 1970г. на Пленума на
ВС
Съдът намира, че следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а според чл. 242, ал. 1, пр. 1 ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Поради това
съдът е длъжен да допусне служебно предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдената издръжка.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните-елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен дори и служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище (чл.56, ал.1, изр. второ от СК). Съгласно §1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В настоящия случай семейното жилище, находящо се в гр. Хасково, ****, ****, е съсобственост на ищцата и трети лица и в него към момента живеят ищцата и ненавършилото пълнолетие дете, като ответникът го е допуснал преди година и половина и няма претенции за ползването му, поради което и съдът намира, че последното следва да бъде предоставено за ползване на ответницата, на която е предоставено упражняването на родителските права.
Страните не претендират издръжка един на
друг.
Съгласно чл. 12 от СК при съставянето на акта за сключване на
граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно
име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на
съпруга си към своето. Аналогична на тази разпоредба е нормата на чл. 53 от СК
позволяваща при прекратяване на брака с развод съпруга, променил фамилното си
име, да възстанови предбрачното си фамилно име. Правото на име е абсолютно
субективно право на всяко физическо лице и само от неговата воля зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име,
или ще запази фамилното име, като становището на другия съпруг по въпроса за
възстановяването или не на предбрачното фамилно име е ирелевантен. Претенция
относно фамилното име на ответницата не е предявяване, доколкото предбрачното й
фамилно име е идентично с брачното й фамилно име. Ето защо съдът на основание
чл. 326 от ГПК следва да постанови след прекратяване на брака ответницата да
продължи да носи брачното си фамилно име – А..
Съгласно чл. 329, ал. 1,
зир. 2 от ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили и предвид
обстоятелството, че страните не претендират разноски, такива не им се следват. Следователно
в тежест на ответника остава държавната такса за завеждане на исковата молба за
развод в размер на 25 лева, а с оглед крайния резултат по делото страните
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Хасково всеки от
тях по 25,00 лева, представляващи окончателна държавна такса при решаване на
делото по иска за развод на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Ищецът дължи държавна
такса и върху присъдения размер на издръжката по отношение на детето в размер нна
237,60 лева за издръжката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК гражданския брак сключен на 30.10.2019г.
в град Хасково с акт за граждански брак № **** от 30.10.2019г. на община
Хасково между М.К.А., ЕГН **********, с адрес *** и Е.З.А., ЕГН **********, с
адрес ***, с развод като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването
на родителските права по отношение на детето П. М. А., ЕГН **********, родена
на ***г. на майката Е.З.А., ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето
на детето П. М. А., ЕГН **********, родена на ***г. при майката Е.З.А., ЕГН **********,
с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата М.К.А., ЕГН **********, с адрес *** с детето П. М. А., ЕГН **********,
родена на ***г., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09:00 часа на съботния ден до 19:00 часа на неделния с преспиване, както и един
месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА М.К.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплаща на детето си П. М. А., ЕГН **********, родена на ***г. чрез
неговата майка и законен представител Е.З.А., ЕГН **********, месечна издръжка
в размер на 165,00 лева, считано от датата на влизане в сила на решението до
настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242,
ал. 1, пр. 1 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване
на брака Е.З.А., ЕГН **********, с адрес *** да продължи да носи брачното си
фамилно име – А..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. Хасково, ****, **** на Е.З.А., ЕГН **********,
на основание чл.56 СК.
ОСЪЖДА Е.З.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сума в размер на 25,00 лева, представляваща държавна такса при решаване на делото по иска
за развод, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.К.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сума в размер на 25,00
лева, представляваща държавна
такса при решаване на делото по иска за развод и сума в размер на 237,60 лева,
представляваща държавна такса за присъдената издръжка, както и 5 лева държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните
пред Окръжен съд – Хасково, а частта, в която е допуснато предварително изпълнение,
решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Хасково в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.