РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110211497 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Ш. Н. срещу наказателно
постановление/НП/ № 002341/08.08.2022г., издадено от началник отдел
„Контрол и правоприлагане” в НУ към Агенция „Пътна
инфраструктура“/АПИ/, гр. София, с което на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 1800 лева на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 от
Закона за движение по пътищата.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Счита се, че не е установена самоличността на
нарушителя, още повече че същият не е собственик на ППС. Изтъква се, че
АУАН има две дати на съставяне – 30.01.22г. и 10.02.22г., което води до
невъзможност да се установи кога е извършено нарушението. Този порок бил
пренесен и в НП. Поради това и жалбоподателят счита, че не може да се
прецени срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН предвид невъзможността за
установяване на датата на съставяне на АУАН. Поддържа се, че е налице
нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, тъй като АУАН не е съставен в
1
присъствието на двама свидетели. Отделно от това описаният свидетел не бил
очевидец, поради което и АУАН следвало да се състави в присъствието на
двама свидетели. Изтъква се, че не е индивидуализирана административната
структура на актосъставителя, поради което се поставя под съмнение и
неговата компетентност, както и компетентността на
административнонаказващия орган. Счита се, че в процесния случай следва
да се издаде електронен фиш, а не НП съобразно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП.
Поддържа се, че не е посочено и точното място на извършване на
нарушението, както и че неясно е описано твърдяното административно
нарушение. Счита се, че остава недоказан механизмът на деянието, тъй като
при своевременно заплащане на издадените фактури от „Шел България“ ЕАД
при постоянно включено и работещо бордово устройство жалбоподателят е
осъществил вмененото му нарушение. Посочва се, че в НП не са изнесени
данни за техническото средство, като се изтъква, че не са ангажирани
доказателства за изправността му. Оспорва се, че на 30.01.2022г. процесното
МПС е управлявано от жалбоподателя. Счита се, че неправилно е посочена
санкционната норма на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Изтъква се, че жалбоподателят
не е нито собственик, нито ползвател на ППС. Поддържа се, че
жалбоподателят е наказан за нарушение, различно от описаното в
обстоятелствената част на НП. Наведен е довод, че не са посочени
обстоятелствата, при които е извършено НП, и доказателствата, които го
потвърждават. Като порок на НП се счита и липсата на коментар на вината на
нарушителя и смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и наличието на
основание за приложение на чл. 28 ЗАНН. Като нарушение се сочи и
неспазване на европейските източници на правото, а именно влезлият в сила
на 19.10.2021г. Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от
28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване/ЕУЕПТ/, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО.
Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Л, която
моли за отмяна на НП. Представя писмени бележки. С оглед доказателствата,
че жалбоподателят не е управлявал и е бил в почивка, както и че
2
актосъставителят не си спомня случая, счита, че не е установена
самоличността на нарушителя. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Д, който моли жалбата да
бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено. Представя писмени
бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2022г. в 13.10 часа св. В. М. спрял за проверка водач на ППС с
рег. № РВ 9727 АВ – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с
обща техническа допустима максимална маса 18000 кг., брой оси 5 - на
ГКПП- „Капитан Андреево“ при км0.766 на трасе изход тежки камиони. Била
установена самоличността на водача като С. Ш. Н., като след проверка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор № 20141 е установено, че на 30.01.2022г. в 12.28.16 ч., А-2,
6.804 км., София-Горни Богров 3, товарен автомобил с рег. № РВ 9727 АВ е
управляван извън населено място, като за посоченото ППС не е заплатена
пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
При тези данни от запис в системата № 002341/30.01.22г. св. В. М.
съставил на водача на ППС С. Ш. Н. АУАН № 002341/30.01.2022г. на
10.02.2022г.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1800 лв. за нарушение на чл.
139, ал. 7 ЗДвП на основание л. 179, ал. 3а ЗДвП.
Със заповед № РД-11-167/08.02.2021г. на председателя на АПИ
началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в АПИ е оправомощен да
издава НП. Видно от заповед № Р-НТУ-33/23.01.19г. Г Т е назначен на
длъжност началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в АПИ. Видно от
заповед № ИА-11-486/20.04.2021г. на председателя на УС на АПИ са
определени длъжностни лица, които да съставят АУАН, сред които и св. В.
М..
3
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като прие, че
същите непротиворечиво възпроизвеждат възприетите от него обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
както и въз основа гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.
В. М..
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи видно от приобщените по делото заповеди, с оглед на
което е неоснователно възражението за липса на компетентност на
актосъставителя и административнонаказващия орган.
Въз основа на извършена служебна проверка за законосъобразност от
процесуална страна съдът приема, че са основателни по-голяма част от
доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения и
недоказаност на нарушението.
На първо място основателен е доводът, че не е ясна датата на съставяне
на АУАН. В последния са посочени две дати – 30.01.2022г., както и
10.02.2022г. Първата дата е отразена след посочване на номера на акта - №
002341/30.01.2022г., след което като дата е вписана 10.02.2022г. Същото
несъответствие е пренесено и в НП, където също противоречиво е посочено,
че АУАН е № 002341/30.01.2022 от 10.02.2022. В
административнонаказателното производство не е позната очевидната
фактическа грешка, като допуснатото несъответствие следва да се оцени като
допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 57,
ал. 1, т. 3 ЗАНН. Неяснотата относно датата на съставяне на АУАН
възпрепятства преценката на съда за спазване на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН,
който е изтекъл в случай че датата на съставяне на АУАН е 30.01.2022г.
4
Съдът споделя довода за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Съгласно
данните от обстоятелствената част твърди се, че вмененото нарушение е
извършено на 30.01.2022г., с оглед на което свидетелят, вписан в АУАН, не е
нито свидетел очевидец, нито такъв при установяване на нарушението.
Поради това и АУАН следва да бъде съставен в присъствието на двама други
свидетели съгласно чл. 40, ал. 3 ЗАНН.
Неоснователен е доводът, че в процесния случай изобщо не е следвало
да се съставя АУАН и образуването на административнонаказателно
производство с АУАН е незаконосъобразно и в противоречие с чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП. Съобразно последната норма при нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Т.е. за разлика от нормата на чл. 189, ал. 3 ЗДвП при
нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП не е абсолютно задължително издаването на
електронен фиш, а това е само правна възможност.
Съдът счита, че надлежно е описано мястото на извършване на
нарушението, но не и други елементи от фактическия състав на твърдяното
нарушение. Видно от свидетелството за регистрация на ППС същото е
влекач, а не товарен автомобил, а в НП липсва точно описание на ППС.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП дължимите тол такси се определят въз основана
сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на
пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС,
броя на осите и екологичните му характеристики.
В НП не е посочена нито категорията на ППС, нито осите му, нито
екологични характеристики. Без наличието на тези характеристики на ППС не
може да се определи дали е извършено нарушение или не, тъй като не може
да се определи дължимата тол такса, респективно дали тя заплатена.
С оглед на това съдът приема, че не е налице и пълно описание от
обективна страна на нарушението и последното е съществено процесуално
нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
За пълнота следва да се посочи, че НП е и материално
незаконосъобразно.
5
Основателен е доводът за недоказаност на самоличността на
нарушителя. Актосъставителят не е констатирал управление на
жалбоподателя Н. на процесното ППС на 30.01.2022г. Видно от свидетелство
за регистрация на ППС същото е собственост на „Петко Ангелов БГ“ ЕООД.
Видно от извлечение от картите на водачите С. Н. и С Г, както и
командировъчна заповед на С Г е видно, че процесното ППС е управлявано на
30.01.2022г. от С Г, а не от жалбоподателя. На 30.01.2022г. същият е бил в
почивка и изобщо не е управлявал превозното средство. Поради това НП е
необосновано, не е установена и доказана самоличността на водача,
управлявал ППС на 30.01.2022г., като административнонаказателна
отговорност е ангажирана на водача, спрян за проверка едва на 10.02.2022г. на
ГКПП-Капитан Андреево.
Неправилно е посочена и санкционната норма на чл. 179, ал. 3а ЗдвП
като основание за ангажиране на отговорност на жалбоподателя. В
съответствие с описаното в АУАН и НП нарушение е нормата на чл. 179, ал.
3б, а не чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Именно нормата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП
предвижда, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът
или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция
в размер 2500 лв.
Налице е несъответствие между твърдяното в АУАН и НП нарушение и
съставът на нарушение, за който се ангажира административнонаказателна
отговорност. Отделно от това жалбоподателят не е нито собственик, нито
ползвател на ППС, за да бъде ангажирана неговата отговорност.
Доколкото съдът приема, че нарушението не е надлежно описано, може
да се сподели възражението за липса на описание на обстоятелствата при
извършването му. Доводите за субективната страна на деянието и за
приложение на чл. 28 ЗАНН е безпредметно да се обсъждат.
На последно място следва изцяло да се споделят доводите в жалбата
за неспазване на европейските източници на правото, а именно влезлият в
6
сила на 19.10.2021г. Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от
28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване/ЕУЕПТ/, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО.
Съгласно чл. 2, пар. 7 от Регламента доставчиците на ЕУЕПТ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване
на нередовността преди предприемане на принудителни мерки. Тази
възможност е предвидена от европейския законодател поради честите
технически грешки в устройствата и системите, поддържани от доставчиците.
Поради това и са регламентирани задължителни указания, които
доставчиците на услугата следва да представят на ползвателите на пътната
мрежа преди последните да бъдат санкционирани. АНО е следвало да даде
възможност за предеклариране на данните, ако е установил несъответствие,
съгласно чл. 18, ал. 1, т. 7 от Наредба за условията, реда правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние. АНО не е спазил принципа за пропорционалност и необосновано
е наложил административно наказание.
По всички гореизложени съображения НП като незаконосъобразно и
необосновано следва да се отмени.
При този изход на делото жалбоподателят има право на присъждане на
разноски. Видно от приобщения договор за правна помощ направените
разноски за адвокатско възнаграждение са в размер 600 лева. Поради това и
съдът осъди АПИ да заплати на жалбоподателя С. Ш. Н. 600 лева разноски за
адвокатско възнаграждение за съдебното производство. Съдът не споделя
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е
неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Минималното адвокатско възнаграждение е 480 лева в съответствие с чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Заплатеното адвокатско възнаграждение не
надвишава значително минималното съгласно Наредбата, като съдът не счита,
че следва да бъде намалявано.
7
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 002341/08.08.2022г., издадено
от началник отдел „Контрол и правоприлагане” в НУ към Агенция „Пътна
инфраструктура“/АПИ/, гр. София, с което на С. Ш. Н. е наложена глоба в
размер на 1800 лева на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 от Закона за
движение по пътищата.
ОСЪЖДА въззиваемата страна АПИ да заплати на С. Ш. Н. 600 лева
разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София град в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8