МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 26/2010
Г.
Подсъдимият Р.Г.С. е предаден на съд с
Обвинителен акт с обвинение по чл. 104, ал. 1 от НК за това, че на 07.01.2010
г. около 17:40-18:00 часа на път І – 2 Русе – Варна, на километър 114 + 116, в
района на бензиностанция 2304 “Пети километър” на “Петрол” АД, при полицейска
проверка, дал един брой банкнота със серия № АУ 6229106, емисия 1999 година, с
номинал 20 лева, на длъжностно лице – полицай Д.И.Д. – младши автоконтрольор
при група “Пътен контрол” при РУ на МВР – Шумен, за да не извърши действие по
служба – съставяне на акт за установяване на административни нарушения по ЗДвП
за управление на МПС – л.а. ВАЗ – 2107 с рег. № Р 7415 РХ без свидетелство за
управление на МПС.
Разпитан на досъдебното – бързо
полицейско производство подсъдимият се признава за виновен. В съдебно заседание
той и назначеният му служебен защитник правят искане делото да бъде разгледано
по реда на глава ХХVІІ от НПК като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на Обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът след като установи, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните от досъдебното производство доказателства,
с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Съдът, позовавайки се на направеното
самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани в БПП № 27/2010 г. на
РУ на МВР – Шумен приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.01.2010 г. подсъдимият Р.Г.С. и
брат му В. Г.С. ***, Варненска област с л.а. ВАЗ – 2107 с рег. № Р 7415 РХ,
който В. С. закупил, но покупката не била оформена по установения ред. Тъй като
той бил санкциониран за нарушения по ЗДвП и свидетелството му за управление на
МПС било отнето, помолил брат си да управлява автомобила. Подсъдимият се съгласил
въпреки, че бил неправоспособен. Около 17.30 часа двамата братя наближили град
Шумен и решили да спрат на бензиностанция “Пети километър” за да пият кафе и
закупят и сменят въздушен филтър на автомобила. Подсъдимият спрял встрани от
бензиноколонките и след като брат му купил филтъра, започнал да го монтира. По
същото време в близост до мястото полицаи Д.И.Д. – мл. автоконтрольор от група
“Пътен контрол” при РУ на МВР – Шумен и ст. Полицай И.Ц.К. от група “Охрана на
обществен ред” изпълнявали задълженията си по контрол на движението. Двамата
забелязали спиращия автомобил и решили да извършат проверка на водача и
пътника. С полицейския автомобил се придвижили до братята, представили се и
започнали проверка, като попитали кой е водача, чий е автомобила и поискали
нужните документи. Мъжете представили само документи за самоличност и големия
талон на автомобила, от който се установявало, че негов собственик е И.Г. от
град Русе. Подсъдимият заявил, че той управлява автомобила, но не притежава
свидетелство за управление на МПС и никога не е имал такова. Свидетелят В. С.
съобщил, че собственик на автомобила е той, но не е уредил формалностите по
продажбата и пререгистрацията му. Съобщил още, че е правоспособен водач, но
свидетелството му за управление на МПС е отнето за извършени нарушения на
закона. Полицаите направили справка и установили, че автомобилът не е обявен за
издирване, но че двамата мъже в него са с множество осъждания и че В. С. е
обявен за издирване за установяване на адрес по досъдебно производство.
Свидетелят Д. уведомил подсъдимия, че ще му състави акт за административно
нарушение за това, че управлява МПС без надлежно свидетелство. Полицаите
седнали в автомобила си и започнали съставянето на акта, а на братята наредили
да стоят до автомобила си. Свидетелят В. С. поискал разрешение да пуши цигара и
полицаите му разрешили, но извън територията на бензиностанцията и той се
отдалечил на около 20 метра от полицейския автомобил. При съставянето на акта
мл. контрольорът Д. установил, че липсва и валидна застраховка “Гражданска
отговорност” за автомобила, управляван от подсъдимия и му съобщил, че ще му
състави и втори акт за това нарушение. Подсъдимият започнал да моли полицая да
му прости и да не му съставя актове. Свидетелят Д. продължил да пише АУАН и
предупредил подсъдимия да не му пречи да изпълнява служебните си задължения.
Вместо да стори това, подсъдимият продължил молбите си и дори предложил на
полицаите да ги черпи с кафе. Свидетелят Д. му наредил да се отдалечи от
полицейския автомобил и го предупредил, че ако продължава с това си поведение
ще го задържи. Въпреки отправеното предупреждение, подсъдимият не се отказал от
намерението си да склони полицаите да не го санкционират и решил да им предложи
пари. Нямал пари у себе си и отишъл при брат си и му поискал 20 лева.
Свидетелят В. С. му казал да не се занимава с глупости, защото ще го задържат а
по съставените актове само ще го глобят и нищо повече няма да се случи. Подсъдимият
настоявал да вземе парите и обещавал, че като се приберат вкъщи ще му ги върне,
но че трябвало полицаите да скъсат актовете. Брат му се ядосал. Извадил една
банкнота от 20 лева, хвърлил я на земята и отново му казал да не се занимава с
глупости. Подсъдимият взел банкнотата и отишъл при полицаите, като им казал да
скъсат актовете, а той им даде 20 лева. Полицай Д. го попитал дали предлага
подкуп и му наредил да се маха и да не му пречи да пише. Подсъдимият продължил
да нахалства и тъй като не получил отговор къде да остави парите се пресегнал и
през отвореното стъкло на автомобила оставил банкнотата върху арматурното
табло. Взел свидетелството за регистрация и заявил на полицаите, че си тръгва и
започнал да се отдалечава без да е получил разрешение. Двамата полицаи бързо
излезли от автомобила и му поставили белезници. След задържането на подсъдимия,
свидетелят Д. с ръкавици взел банкнотата, продиктувал номинала и серийния й
номер на колегата си К., след което я поставил в хартиен плик. За случилото се
полицаите докладвали на оперативния дежурен в РУ на МВР – Шумен и по негово
нареждане закарали подсъдимия там за изясняване на случая.
Видно от заключението на назначената по
делото експертиза, банкнотата, дадена от подсъдимия, приобщена като веществено
доказателство по делото е истински паричен знак.
С деянието си от обективна и субективна
страна подсъдимият С. осъществил състава на престъпление по чл. 304, ал. 1 от НК. Подсъдимият съзнавал, че дава банкнотата от 20 лева на длъжностно лице за
да не извърши действия по служба, а именно за да не му бъдат съставени АУАН за
нарушения на Закона за движение по пътищата. От събраните на БПП доказателства
безспорно се установява, че двамата полицаи на инкриминираната дата били
назначени в състава на наряд, дежурен автопатрул и към момента на извършване на
деянието са изпълнявали служебните си задължения.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК. Доколкото в чл. 304, ал. 1 от НК не е предвиден
минимум за наказанието “Лишаване от свобода” съдът наложи наказание “Пробация”
на подсъдимия. При определяне на пробационните мерки и тяхната продължителност,
съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелство многобройните
осъждания на подсъдимия, извършваните от него системни нарушения на правилата
за движение и проявената упоритост при извършване на деянието. Ето защо, освен
първите две пробационни мерки, наложени за срок от две години, съдът определи и
трета, а именно “Безвъзмезден труд в полза на обществото” по 200 часа годишно
също за срок от две години. Това наказание ще изпълни целите предвидени в чл.
36 от НК за поправяне и превъзпитание на дееца, предвид неговото материално
състояние и на основание чл. 55 от НК, съдът не наложи предвиденото по- леко
наказание “глоба”. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК зачете времето, през
което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано
от 07.01.2010 г. до 26.01.2010 г.
Подсъдимият С. е осъждан многократно, по последната му присъда по НОХД № 1 / 2005
г. на ОС – Русе му било наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от
седем години. С определение по ЧНД № 253/2009г. на ОС – Враца, в сила от
06.06.2009г. бил условно предсрочно освободен от остатъка на наказанието в
размер на една година, три месеца и осемнадесет дни, като му бил определен и
такъв изпитателен срок. Съдът постановил в този изпитателен срок подсъдимият да
изпълнява пробационна мярка “Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от една година. Деянието по настоящото дело е осъществено в
определения изпитателен срок, поради което са налице предпоставките по чл. 70,
ал. 7 от НПК и съдът постанови подсъдимият С. да изтърпи поотделно и
неизтърпяната част от наказанието, от която е условно предсрочно освободен, тъй
като е извършил умишлено престъпление, за което се предвижда наказание
“Лишаване от свобода”. По делото са представени доказателства от ОС “Изпълнение
на наказанията”, гр. Русе, от които се установява, че подсъдимият изпълнявал
определената му пробационна мярка. Съдът намира, че изпълнението на тази
пробационна мярка е условие за условното предсрочно освобождаване и неизпълнението
й би могло да доведе до изпълнение на наказанието, от което осъденият е
предсрочно освободен. По тази причина срокът на изтърпяната пробационна мярка
не следва да бъде приспадан от наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи
отделно от наложеното му с тази присъда. Съдът постанови подсъдимият да изтърпи
наказание “Лишаване от свобода” в размер на една година, три месеца и
осемнадесет дни, от които е бил условно предсрочно освободен по присъдата на
РОС.
На основание чл. 307 а от НК съдът отне
в полза на държавата приложената към делото банкнота с номинал от 20 лева.
Осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
След постановяване на присъдата, съдът
на основание чл. 309 от НПК се произнесе по мярката за неотклонение. По делото
на подс. С. била определена мярка за неотклонение “задържане под стража”,
наложеното му наказание е по- леко от лишаване от свобода, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 309, ал. 2 от НПК, съдът замени мярката за
неотклонение с “подписка” и освободи подсъдимия от съдебната зала.
В този смисъл съдът се произнесе с
присъдата си.
Съдия: