Р Е
Ш Е Н
И Е №147
гр.Кюстендил, 05.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми март,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Мирослав Начев
Членове:
Веселина Джонева
мл.с.Симона Навущанова
при
секретаря: Вергиния Бараклийска,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№366/2018г. по описа на
ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивната жалба на В.Й.Д., с
ЕГН **********, с адрес: *** срещу решение №635/11.12.2017г. на Районен съд
(РС) – Дупница, постановено по гр.д.№882/2016г. по описа на същия съд,
поправено с определение №744/28.06.2018г. по същото дело.
С обжалваното решение РС-Дупница е отхвърлил като
неоснователен предявения от В.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, като
наследник на Й.Д.Д., срещу В.И.В., Р.В.В., В.М.В., Д.И.В.,***, Е. Б.М. от с.Ш. Г. ***, С.И.Г. ***,
В.И.Й. ***, Н.И. ***, М.С.С. ***, Д.М.С. ***, А.С.С. ***, Д.Б. ***, К.Й.В. ***, Р.Й.Ч. ***, Е.Й.М. и Л.Й.М.,
иск за установяване право на собственост към минал момент в полза на
наследодателя на ищците Й.Д.Д. върху нива от 1.5 дка
в м.„Долната мера“, в землището на с.Ресилово. Със същото решение В.Й.Д. е
осъден да заплати на В. Г. В. сумата от
300.00 лева деловодни разноски.
Във въззивната жалба се претендира цялостна отмяна на
обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което искът да бъде уважен
и да се присъдят на ищеца разноски за двете съдебни инстанции. Прави се
оплакване за немотивираност и процесуална незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Според жалбоподателя, ДРС не
се е произнесъл по доводите, изложени от страните, както и не е обсъдил
представените по делото доказателства, при което не е ясно как е формирал
правните си изводи, след като не е посочил какви факти приема за установени.
Твърди се, че съдът не е съобразил направеното в съдебно заседание изявление на
ответника К.В., с което същият е признал, че процесният
имот е бил собственост на наследодателите на ищеца към момента на образуване на
ТКЗС – факт, потвърден и от свидетеля И.Ш.. Застъпва се разбирането, че всяка
от страните по иска с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ следва да докаже претендираното право на собственост към момента на обобществяването, а по делото наследниците на Г.В. не са
представили доказателства за наличието на имот в местността „Мерата“ в
землището на с.Ресилово, с площ от 3.000 дка, като реституционното решение и
скицата към него не са такива доказателства, тъй като се отнасят до факти,
възникнали след възстановяване на собствеността. Наред с това се сочи, че в
заключението на в.л.Л.В. изрично е било посочено, че опис-декларацията на Г.Д.В.
от 1957г. за внасяне на земеделски имоти в ТКЗС липсва такъв имот. Като
безспорни се окачествяват и събраните по делото писмени доказателства – Емлячен регистър, опис-декларация и административното
производство по възстановяване на собствеността по пр.вх.№1916/18.12.1991г. на
ПК-гр.сапарева баня - че наследодателят на ищеца Й.Д.Д. е притежавал два имота в посочената местност, единият с
площ от 1.000 дка, а другият – от 0.500 дка към момента на внасянето им в ТКЗС.
Изтъква се, че през 1957г. имотът е бил собственост на бащата на ищеца – Й.Д.,
който го е притежавал, чрез неговата съпруга Л.Д.а, дъщеря на Д. Щ.. Като не е
обсъдил и съобразил всички доказателства по делото, въззивникът
счита, че ДРС е постановил немотивиран и неправилен съдебен акт.
В срока по чл.263 ал.2 от ГПК ответникът по жалбата В.И.В.,***,
чрез пълномощника адв.М.О. ***, е депозирал такъв. В
отговора се изразява становище за неоснователност на жалбата, съответно – за
правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, което се моли да
се потвърди. Отбелязва се, че макар и кратки и с някои неточности, мотивите в
оспорения акт са довели до постановяване на правилен краен резултат.
Изявлението на ответника К.В., което жалбоподателят счита за признание на иска,
не се подкрепяло от другите събрани доказателства. Този ответник говорел за
имот, собственост на наследодателите на ищеца, с площ от 6-7 дка, с триъгълна
форма и произволни граници. Свидетелят И.Ш. пък визирал имот в местността
„Средна мера“ от 5.000 дка, собственост на Л.Щ. с правоъгълна форма. Като
абсурдно се окачествява разбирането на жалбоподателя, че ответникът по иска
следва да докаже собствеността върху спорния имот, при положение, че самият
ищец не доказва границите и собствеността на претендирания
имот. Изтъква се, че в опис-декларацията на наследодателя на ищеца – Й.Д. са
записани две ниви – съответно в м.„Горна мера“ от 0.8 дка и в м.„Долна мера“ от
1.0 дка, чиито съседи не сочат на идентичност с процесните
имоти, за които се твърди, че са с площ от по 1.0 дка и 0.5 дка, намират се в
м.„Долна мера“ и граничат помежду си. Обръща се внимание и върху разминаването
на наименованието на местностите в различните документи, приложени по делото,
както и на направените констатации в заключението на вещото лице, като в
обобщение се сочи липсата на доказателства за притежаването на собственост
именно върху процесните имоти.
Останалите ответници по
жалбата не са подали отговори в предвидения от закона срок.
С определение №184/20.03.2018г. по в.гр.д.№79/2018г.
по описа на КОС, исковата молба на В.Д. бе оставена без движение, с указание да
бъдат индивидуализирани с граници и съседи към момента на кооперирането двата процесни имота, както и да бъдат конкретизирани
поддържаните придобивни основания, въз основа на
които ищецът твърди, че наследодателят му е станал собственик на имотите, като
посочи по наследство от кого Й.Д. ги е придобил, респ. кой е периодът на
упражнявано давностно владение върху тях ( с оглед
заявено в съдебно заседание от 12.09.2017г. пред ДРС основание за придобиване
на собствеността – наследство и давност).
В рамките на предоставения срок, с молба с
вх.№2891/05.04.2018г. В.Д., е посочил, че имотът с площ от 1.000 дка към
момента на кооперирането е съвпадал с имот №14084 по скицата на Воден
синдикат-Рила от 1940г., имал е триъгълна форма и е бил с граници и съседи: от
север – селска вада; от запад – имот на Л.И. Щ. (с №14085 по скицата на Воден
синдикат-Рила); от юг – имот на С.Х.В. (с №14130 по скицата на Воден
синдикат-Рила). Посочено е, че този имот го е притежавал Л.И. Щ., а след
смъртта му през 1942г. е преминал в наследство на неговата дъщеря Л.Щ., която
на 25.11.1945г. се е омъжила за Й.Д. и имотът е влязъл в патримониума
на семейството, като е бил обработван от двамата съпрузи до включването му в
ТКЗС през 1957г., към която дата евентуално се претендира да се приеме за
установено, че имотът е бил придобит от Д. на основание непрекъснато давностно владение, продължило повеч
от 10 години, при приложение на пар.4 от Закона за
собствеността, влязъл в сила на 17.12.1951г.
В същата молба по отношение на претендирания
имот от 0.500 дка не са изпълнени дадените от съда указания и е заявено
оттегляне на исковата претенция, на основание чл.232 от ГПК.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по
делото и взе предвид гореизложените обстоятелства, намира следното:
В.Д. е сезирал РС-Дупница с искова молба, с която е
предявил установителен иск за собственост на два
недвижими имота – земеделски земи, към минал момент – този на колективизацията.
Искът е с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Д. е обосновал правния си
интерес от иска с това, че наследодателят му е бил собственик на: нива с площ
от 1.000 дка, шеста категория, в м.„Долна мера“ и на нива с площ от 0.500 дка,
в м.„Долна мера“, двете, находящи се в землището на
с.Ресилово, които имоти е внесъл в ТКЗС. Ищецът посочил, че имотите са били
заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и с решение №Р1084 от 10.02.1993г.,
ПК-гр.Сапарева баня е признала правото на възстановяване в съществуващи
(възстановими) граници, непосредствено след което наследодателят на ищеца –
баща му Й.Д.Д., поч.на
03.01.1997г., влязъл във владение и започнал да обработва двата имота –
съседни, а след смъртта му, същите продължили да се обработват от ищеца. От
твърденията в исковата молба става ясно, че в решението на ПК имотите не са
били индивидуализирани с граници и поради липса на посочени съседи на същите, в
последствие е била проведена процедура по идентифицирането им, при която е
установено, че двата показани имота са били заснети като един, с площ от 1.158
дка и на място попадат върху имот с №040005 – собственост на наследниците на Й.Х.В.
и имот с №040062 – собственост на наследниците на Г.Д.В.. В петитума
на исковата молба, уточнен с молба с вх.№8766/20.07.2016г., е направено искане
да се признае за установено по отношение на ответниците,
че към момента на образуване на ТКЗС през 1957г. наследодателят на ищеца е бил
собственик на нива с площ от 1.000 дка, шеста категория, в м.„Долна мера“ и на
нива с площ от 0.500 дка, в м.„Долна мера“, двете, находящи
се в землището на с.Ресилово. В съдебно заседание, проведено на 12.09.2017г.
пълномощникът на ищеца е уточнил, че претендираното
право на собственост се основава на наследство и давност.
Както се посочи по-горе, след даване на указания на
ищеца за отстраняване на нередовности на исковата
молба, се уточниха границите и съседите на процесния
имот с площ от 1.000 дка, както и основанието, на което се сочи, че наследодателят
на ищеца е бил негов собственик. По отношение на другия имот това не бе
сторено.
С обжалваното решение ДнРС е
отхвърлил иска, касателно един имот – нива от 1.500
дка в м.„Долна мера“, землището на с.Ресилово.
Пред въззивната инстанция, с оглед уточнението на
исковата молба, на жалбоподателя, ищец в първоинстанционното
производство, е предоставена възможност да ангажира доказателства за твърденията си за настъпило наследствено правоприемство между
Л.И. Щ. и Л.Л.Щ., както и ако
намери за необходимо, да ангажира допълнителни доказателства за факта и периода на упражняване
на фактическа власт, уточнени в допълнителната молба.
Съдът е приел представена служебна бележка от 29.03.2018г.,
издадена от Кметството на с.Ресилово, според
която Й.М.Д. и Л.Л.Щ. са сключили граждански брак на 25.11.1945г.; Й.Д. е починал на
03.01.1997г., а съпругата му
Л.Д. – на 19.03.1993г.
Въззиваемият К.В. дава обяснения,
че спорният имот се намира в местността «Средна мера» в землището на с.Ресилово; има
триъгълна форма и е бил собственост
на Л.Щ..
В производството пред въззивния съд са разпитани
свидетелите И.Ш. и Д. М.. Според
първия свидетел, процесната нива е част от по-голяма нива на рода на Щ., от който
произхожда съпругата на Й.Д.
и тази нива й е мираз; намира се в местността «Средна мера». Според свидетеля
Д.М., в землището на с.Ресилово има местност «Средна мера» и местност «Долна мера».
Прието е по делото удостоверение с изх.№67/28.02.2019г., издадено от «Напоителни системи» ЕАД, клон Струма-Места, според
което по регистъра на «Воден синдикат Рила 1939-1940г.»,
имот с №14084, в землището
на с.Ресилово, м.«Средна мера» с площ 3.020 дка е с неизяснена собственост, а имот с №14085 в същото землище и местност и с площ от 5.240 дка е собственост на Л.И.С..
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, без
да намира за потребно на настоящия етап да обсъжда в пълнота събраните по
делото гласни и писмени доказателствени средства,
намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в
съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на
валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваната част, т.е.
изцяло, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница,
включително и допускащото поправка на очевидна фактическа грешка определение (представляващо
по своята правна същност решение), е валидно, но е недопустимо.
Този извод произтича от обстоятелството, че с
обжалваното решение РС-Дупница не се е произнесъл по действително предявения
иск, в случая – искове. Исковата молба, по която е било образувано делото е
била нередовна и нередовностите не са били отстранени
в хода на производството пред ДРС. Първоинстанционно
съдебно решение, постановено по нередовна искова молба не е недопустимо, тъй
като в теорията и практиката няма спор, че когато обжалваното решение е
постановено по нередовна искова молба, въззивният съд
не обезсилва направо първоинстанционното решение, а
предприема действия по отстраняване на нередовностите
й. В зависимост от естеството на нередовностите и
това дали те биват отстранени, въззивният съд може:
да реши правния спор; да обезсили първоинстанционното
решение и да прекрати производството по делото или да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Въззивният съд решава правния спор, когато исковата
молба бъде поправена в срок и няма случай на разглеждане на непредявен иск -
поправената искова молба се счита за редовна с обратна сила, като съдът сам
определя правната квалификация. Въззивният съд
обезсилва решението на първата инстанция и прекратява производството по делото,
когато нередовностите на исковата молба не бъдат
отстранени в срок. Когато обаче, след уточнение на исковата молба в срок се
установи, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск, въззивният съд следва да обезсили решението на
първостепенния съд и да му върне делото за ново разглеждане.
В настоящия случай са налице две хипотези. На първо
място, по отношение на иска, имащ за предмет претенция за установяване на
правото на собственост върху имот – нива с площ от 0.500 дка, находяща се в м.„Долна мера“ в землището на с.Ресилово, нередовностите на исковата молба не са отстранени пред
въззивната инстанция, доколкото имотът не е индивидуализиран, посредстом посочване на граници и съседи към релевантния
минал момент, като самият ищец заявява, че не поддържа иска си по отношение на
този имот. Производството по делото по този иск следва да се прекрати.
Прекратяването на производството по отношение на този имот трябва да се
предшества от обезсилване на съдебното решение в съответната част. Следва да се
има предвид, че районният съд въобще не се е произнесъл по този иск, което
очертава наличието и на друга хипотеза, предпоставяща
обезсилване на обжалвания съдебен акт - с атакуваното решение ДнРС се е произнесъл по непредявен иск. Съдът е бил сезиран
с установителни претенции по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ
относно правото на собственост върху два земеделски имота – нива от 1.000 дка и
нива от 0.500 дка. С решението съдът е отхвърлил иск за собственост по
отношение на един имот – нива с площ от 1.500 дка. Установителен
иск за право на собственост върху такъв имот не е бил предявен, т.е. съдът се е
произнесъл по иск, различен от действително предявения, в нарушение на принципа
на диспозитивното начало, според който предметът и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Горните съждения обуславят извода, че постановеното от
РС-Дупница решение, предмет на настоящата въззивна, е изцяло недопустимо и
следва да бъде обезсилено. По отношение на претенцията, касаеща
имота – нива от 0.500 дка, производството по делото следва да се прекрати, а по
отношение на претенцията, касаеща имота – нива с площ
от 1.000 дка, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на
съда, при съобразяване на направените от ищеца в хода на настоящото
производство уточнения относно индивидуализацията на имота и придобивните основания, както и на възраженията на
ответната страна.
2. Относно правилността на решението:
С оглед извода за недопустимост на обжалваното
решение, въззивният съд не дължи излагане на доводи
по съществото на спора, тъй като въпросът за правилността на съдебния акт може
да бъде повдиган само при положение, че същият е валиден и допустим.
3. Относно разноските:
С оглед прекратяването на производството по делото,
поради неотстраняване на нередовностите на исковата
молба от ищеца по отношение на единия имот и заявеното пред въззивната
инстанция неподдържане на тази претенция, на основание чл.78 ал.4 от ГПК, на
ответника В.В. се следват разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред ДнРС и КнОС, а именно – по 150.00 лева (половината на заплатените
хонорари) за всяка от двете инстанции, или общо 300.00 лева.
По отношение на останалите разноски, с оглед връщането
на делото за ново разглеждане относно иска за другия имот, такива не следва да
се възлагат на страните, но същите ще следва да се разпределят, съобразно
общите правила при решаването на делото.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
О Б Е З С И Л В А изцяло решение
№635/11.12.2017г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№882/2016г. по
описа на същия съд, поправено с определение №744/28.06.2018г. по същото дело.
П Р Е К Р А Т Я В А производството по делото, в частта относно предявения
иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по
отношение на ответниците, че към момента на
образуване на ТКЗС в с.Ресилово през 1957г. наследодателят на ищеца Й.Д.Д. е бил собственик на нива
с площ от 0.500 дка, в м.„Долна мера“, находяща
се в землището на с.Ресилово, общ.Сапарева баня.
В Р Ъ Щ А делото на
РС-Дупница за ново разглеждане от друг състав на съда на предявения от В.Й.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за
признаване за установено по отношение на ответниците,
че към момента на образуване на ТКЗС в с.Ресилово през 1957г., наследодателят
на ищеца Й.Д.Д. е бил собственик на имот - нива с площ от 1.000 дка, който към
момента на кооперирането е съвпадал с имот №14084 по скицата на Воден
синдикат-Рила от 1940г., имал е триъгълна форма и е бил с граници и съседи: от
север – селска вада; от запад – имот на Л.И. Щ. (с №14085 по скицата на Воден
синдикат-Рила); от юг – имот на С.Х. В. (с №14130 по скицата на Воден
синдикат-Рила), на основанията, посочения в молба с вх.№2891/05.04.2018г. по в.гр.д.№79/2018г. по описа на
ОС-Кюстендил.
ОСЪЖДА В.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.И.В.
с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300.00
лева (триста лева), представляваща общ размер на сторени разноски за
адвокатско възнаграждение за двете инстанции по исковата претенция, по
отношение на която производството по делото е прекратено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от датата на връчването на препис от
същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.