Решение по дело №353/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 427
Дата: 2 август 2023 г.
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20234110200353
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Велико Търново, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20234110200353 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, представляван по пълномощие от адв. *** от АК-Русе,
против Наказателно постановление № 22-1275-002049 от 17.01.2023 г. на Началника на
Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново, с което за нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1 и
137А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от с.з. са му
наложени административни наказания съответно глоба в размер на 200 лева и глоба в
размер на 50.00 лева, а на основание Наредба № Із -2539 на МВР са му отнети и общо 6
контролни точки. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез своя пълномощник поддържа
жалбата си.

Въззиваемата страна е депозирала писмено становище, като претендира и разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 844432 от
03.12.2022 г., инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители
на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушения на разпоредбите на
чл. 139, ал. 1, т. 1 и 137А, ал. 1 от ЗДвП, извършени от жалбоподателя и изразяващи се в
1
това, че на посочената в акта дата – 03.12.2022 г., в 18:00 часа, в гр. Велико Търново, на
кръстовището на ул. „И. Вазов“ и ул. „Читалища“, в посока на движение към ул.
„Читалищна“, управлявал собственият си товарен автомобил „Пежо Партнер“, бял на цвят, с
регистрационен номер ВТ 76 27 КХ, като по време на движение се движил със значителна
техническа неизправност (изгоряла дясна къса и габаритна светлина), автомобилът се
движил само със светеща лява светлина. По време на движение жалбоподателят управлявал
без поставен обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила. На място същият
отстранил част от техническата неизправност - поправил светването на късата светлина.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в
присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него с отбелязване,
че има възражения. Писмени възражения срещу АУАН не са постъпвали.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушенията под санкционните разпоредби на чл. 179, ал. 6, т. 2 и чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания
съответно глоба в размер на 2000 лева и глоба в размер на 50.00 лева. На основание
Наредба № Із -2539 на МВР са му отнети и общо 10 контролни точки.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
От приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР гр.
Велико Търново, е видно, че жалбоподателят и преди това е бил наказван за нарушение по
чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
От показанията на полицейските служители става ясно, че те са преки очевидци на
процесните събития и непосредствено са възприели съставомерните признаци на
нарушенията. Свидетелите са категорични, че управляваният от жалбоподателя автомобил е
бил с неработеща дясна светлина, а той без поставен обезопасителен колан. Същият се
държал арогантно и отправял заплахи към проверяващите.
Показанията на тези свидетели - очевидци са последователни, взаимно допълващи се,
непротиворечиви и логични, досежно главните факти, подлежащи на установяване в
настоящото производство. В тази връзка съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя,
които освен доказателствено средство са и средство за защита, и показанията на свидетеля
Байчев, негов близък приятел, доколкото същите са с ниска степен на достоверност и целят
единствено изграждането на защитна версия. Същите влизат донякъде и в противоречие с
обясненията на жалбоподателя по повод подадената от него жалба срещу действията на
полицейските служители.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
2
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
По същество: С деянията си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал.
1, т. 1 и 137А, ал. 1 от ЗДвП, осъществявайки съставите на административните нарушения
по чл. 179, ал. 6, т. 2 и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
Според настоящата инстанция, безспорно доказано е нарушението по чл. 139, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, съгласно който движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
технически изправни. Техническата изправност означава нормално функциониране на
всички системи на МПС. Разпоредбата на чл. 10 от Правилника за прилагане на ЗДвП
(ППЗДвП) урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които МПС
следва да се считат за технически неизправни. Сред изброените в чл. 10, ал. 1, т. 12 е
посочено, че технически неизправно МПС с неизправност по осветителната уредба има
когато: в) не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините.
Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани
в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Според т. 72 "значителни неизправности", включително
при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат
да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната
среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-
значителни несъответствия. В разпоредбата на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, освен категоризирането на неизправностите като незначителни неизправности,
значителни неизправности и опасни неизправности (ал. 1), в следващите три алинеи
видовете неизправности са дефинирани в по-разгърнат вид спрямо § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР
на ЗДвП. Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на
неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства –
Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от цитираната наредба.
В конкретния случай е доказано нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
неизправността на МПС се е изразявала в това, че не свети десен фар, безспорно установено
при извършената проверка. От текста на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се установява, че
придвижването с технически неизправно средство е принципно забранено и
осъществяването му в нарушение на визираното правило представлява нарушение. В случая
АНО е приел, че е налице значителна техническа неизправност. Предвид естеството на
неизправността в процесния случай, същата е съотносима към 4.1.1, б. "а" от цитираната по-
3
горе Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на ППС (Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г.), а
предвид установяване на същата през тъмната част на денонощието, правилно е
класифицирана като "значителна".
Безспорно доказано е и нарушението на разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП,
предвиждаща задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Показанията на полицейските
служители - извършили проверката, които са и очевидци на извършването на нарушението,
кореспондират помежду си, като и двамата са категорични, че са видели, че жалбоподателят
да управлява автомобила без поставен обезопасителен колан по време на движението на
автомобила, така както изисква разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, за да бъде деянието
съставомерно.
Разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 и 137А, ал. 1 от ЗДвП не изискват конкретна
форма на вина, за да се счетат нарушенията за съставомерни, т.е. те могат да бъде
извършени както при умисъл, така и при непредпазливост. Съобразно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като
цитираните разпоредби от ЗДвП не изключват наказуемостта при тази форма на вината.
Определените наказания са индивидуализирани в предвидените от закона твърди
размери, поради което липсват основния за намаляването им.
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г./ изключва приложението на чл. 28 и 58 г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП, поради което не
се налага допълнително обсъждане в тази насока.
Правилно на основание Наредба № Із-2539 на МВР, в приложимата й редакция, на
жалбоподателя са отнети и общо 6 контролни точки за нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7 от
ЗДвП.
Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 100.00 лева,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1275-002049 от 17.01.2023 г. на
Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя ***, с
4
ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания съответно глоба в размер на 200 лева и глоба в
размер на 50.00 лева, а на основание Наредба № Із -2539 на МВР са отнети и общо 6
контролни точки, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя *** да заплати в полза на ОДМВР Велико Търново
направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 100.00 лева.


Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5