РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Перник, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201222 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №42-0001345/20.05.2021г., издадено от
директор РД ”Автомобилна администрация“, гр. София, на М. К. К., ЕГН
**********, на основание чл.94, ал.1 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание глоба в размер 700 /седемстотин/ лева
за това, че на 11.05.2021г., около 16.00 часа, в гр. Перник, ул. ****, срещу
магазин Кауфланд, при извършена проверка се установило, че извършва
обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут гр.
Брезник – гр. Перник с автобус “Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******, като в
качеството си на водач на превозното средство не е издал превозен билет на
един пътник - Е. К. Д. с ЕГН **********, когато не е издаден и предварително
такъв документ – нарушение на чл.37а, т.7 от Наредба №2/15.03.2002г. за
условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване
на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от М.К., чрез пълномощника му адв. – Г.Б.. Моли издаденото
наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като се заема позиция, че вмененото нарушение не е
извършено, както и че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебното производство жалбоподателят поддържа жалбата.
1
В съдебните прения пълномощникът му излага допълнителни доводи за
недоказаност на вмененото нарушение и пледира за отмяна на обжалваното
постановление като незаконосъобразно, издадено в нарушение на закона, и
като необосновано, тъй като събраните доказателства не установяват
извършване на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към
отговорност.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. В съдебното производство представител
не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на
съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са
следните:
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е по чл.37а, ал.7 от Наредба №2/15.03.2002 г.
за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки
автомобили.
Фактите, на които се основава са следните:
На 11.05.2021г., около 16.00 часа, в гр. Перник, ул. ****, срещу магазин
Кауфланд, инспектори в РД „АА“ – София - Р. Б. А. и Г. М. Г., извършили
проверка на автобус “Мерцедес Спринтер“ с рег. № ******, управляван от
жалбоподателя М. К. К.. Въз основа на представените пътен лист
№322095/11.05.2021г., маршрутно разписание с час на тръгване 15.14ч. и
лиценз за превоз на пътници на територията на Република България №01787,
валиден до 04.04.2025г., издаден на „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД,
инспекторите установили, че се извършва обществен превоз на пътници по
редовна автобусна линия по маршрут гр. Брезник – гр. Перник. Инспекторите
извършили проверка на пътниците за наличие на превозен документ, въз
основа на която приели, че водачът М.К. не е издал превозен билет на един
пътник Е. К. Д. с ЕГН **********.
Въз основа горните констатации на място срещу К. било образувано
административнонаказателно производство с АУАН №288419, като
актосъставителят – инспектор Р.А. приел, че жалбоподателят виновно е
нарушил разпоредбата на чл.37а, т.7 от Наредба №2/15.03.2002 г. за условията
и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на
обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили.
2
В съставеният акт жалбоподателят не вписал обяснения и
възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил и правото си на писмени
възражения.
На 20.05.2021 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.94, ал.1 от ЗАвП наложил на М.К.
административно наказание за нарушението по-горе.
Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по
делото, а именно : показанията на свидетелите И. С. М. и Г. А. И., посочени
от жалбоподателя, и писмените доказателства: съставеният АУАН №
288419/11.05.2021г. г., пътен лист № 080564 от 14.07.2016г., заповед №РД-08-
30/24.02.2020 г. на МТИТС, заповед №589/31.01.2020г. на изпълнителен
директор ИА „АА“, длъжностна характеристика на актосъставителя, прие, че
вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по несъмнен начин,
което мотивира отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като
незаконосъобразен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното
производство тежестта на доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят
не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението, респ., че не е
действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако
не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП
доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда.
Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите
по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила и доказателствената тежест остава за
административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност
в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство
с оглед чл.84 от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН.
Въпреки взетите от съдебния състав мерки за разкриване на обективната
истина чрез допускане в качеството на свидетели на служителите на РД „АА“
инспектор Р.А. – съставител на АУАН, и инспектор Г.Г., присъствал при
установяване на нарушението, обстоятелствата по делото са останали
неизяснени по несъмнен начин предвид трикратното неявяване на двамата
3
свидетели в съдебно заседание след редовно призоваване, в два от случаите
без уважителна причина. При това положение, наличието на съставен акт не е
достатъчно, за да се приеме, че обстоятелствата в съдържанието му са
отразени обективно и точно и съответстват на действителността. Други
доказателства АНО не е ангажирал в процеса.
Поради това възраженията на жалбоподателя - че не е извършил
нарушението, не могат да бъдат игнорирани като недостоверни и защитни.
Нещо повече, макар да не е длъжен да доказва, че не е извършил
нарушението, позицията на К. не е голословна, тъй като в нейна подкрепа е
посочил доказателства, събрани в съдебното следствие. Показанията на
свидетелите И. М. и Г. И. подкрепят достоверността на версията му. Първата,
като майка на лицето, по отношение на което е констатирано нарушението,
установява, че на процесната дата е пътувала със сина си Е. Д. от с. Мещица
за град Перник. Твърди, че веднага след качването в автобуса е закупила от
шофьора два билета - за себе си и за своя син, които останали в нея.
Свидетелката посочва, че по време на пътуването се разделили, тъй като тя
слязла на спирка „Шахтьор“ в гр. Перник, а синът й продължил с автобуса до
следваща спирка. Според М. именно в този интервал от време водачът на
превозното средства бил спрян за проверка, при която, по изложената
причина, синът й не могъл да представи закупения и издаден му от водача
билет. От своя страна свид. Г. И. установява, че пътувал със същия автобус
за град Перник и лично възприел качването в с. Мещица на свид. М. и синът
й, които не познавал. Категоричен е, че двамата заплатили и получили
издадените от водача билети. Показанията на свидетеля И. съответстват на
изложеното от свид. М. и относно мястото, на което тя слязла от автобуса и
последвалата проверка от контролните органи.
Съдът не намира основания показанията на двамата свидетели да се
отхвърлят като недостоверни, тъй като в хода на производството не са
установени каквито и да е отношения между тях и жалбоподателя или
съществуването на определени обстоятелства, от които да се изведе пряка
или косвена заинтересованост от изхода на делото. От друга страна, поради
горепосочената незаинтересованост на въззиваемата страна да се ползва от
показанията на служителите на РД „АА“, извършили процесната проверка, то
в противовес на събраните по искане на жалбоподателя гласни доказателства
не са ангажирани други такива, които евентуално да дискредитират
доказателствената им стойност. Следва да се отбележи, че безспорният факт
на непредставен от пътника билет не означава непременно, че водачът на
превозното средство е нарушил нормата на чл.37а, т.7 от Наредбата.
Съгласно чл.101 от Закона за автомобилните превози пътник в моторно
превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг
превозен документ, също подлежи на наказване. По тази причина във всеки
конкретен случай следва да се изясняват причините за непредставяне на
документ за платена превозна цена, тъй като то може да е резултат от
причини извън поведението на водача на превозното средство, каквито
4
доказателства са събрани и в случая.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че вмененото на
М.К. нарушение не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните
доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че
фактическата обстановка е установена точно, че нарушението е извършено и
то виновно, и че законосъобразно е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност за него. Събраните в съдебното
производство нови доказателства по инициатива на жалбоподателя внасят
съмнение относно обективното, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по случая, от което следва, че АНО, върху когото лежи
тежестта на доказването, не е ангажирал убедителни доказателства за
осъществяването на нарушението по чл.37а, т.7 от Наредба №2/15.03.2002 г..
на МТ при обстоятелствата изложени в н.п.
Горното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят М. К. К. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
15.07.2021г., сключен между него и адв. Г.Б., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
а.н. дело, образувано въз основа подадената жалба срещу процесното
наказателно постановление в размер 300 лв., като е отразено заплащането му
в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото,
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от
бюджета на органа, издал отмененото наказателно постановление. Същото е в
минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1
от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН няма
възможност за намаляването му.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №42-0001345/20.05.2021г.,
издадено от директор РД ”Автомобилна администрация“, гр. София, с което
на М. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, *****, на основание чл.94,
ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание глоба в размер 700 /седемстотин/ лева за нарушение на чл.37а, т.7
от Наредба №2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на
5
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси и леки автомобили.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с адрес
град София, ул. Витиня №1, да заплати на М. К. К., ЕГН **********, с адрес
гр. Перник, *****, сума от 300 /триста/ лева, представляваща направени от
него разноски в производството за заплатено възнаграждение на един
адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6