Присъда по дело №546/2014 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 546/2014г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

С внесен от Варненска окръжна прокуратура по отношение на подсъдимият Н.А. *** - е  повдигнато обвинениe  по чл. 304а от НК  за това, че:

На 26.10.2013 год. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Дрин" и ул. Кракра" при полицейска проверка, дал подкуп - 1 брой банкнота със сериен № ББ 5237090, емисия 2006 год., с номинал 50 лева, на полицейски орган -младши автоконтрольор Д.Т.Д. и младши автоконтрольор Г.Х.Г. - служители в сектор „Пътна Полиция" при ОД на МВР - Варна, за да не извършат действия по служба - да не бъде задържан и отведен в сградата на Първо РУП при ОД на МВР - Варна на основание чл. 63 ал. 1 т. 5 от ЗМВР - при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 61 ал. 2 от ЗМВР, и да не му се извърши проверка за употреба на алкохол при управление на МПС на основание чл. 165 ал. 2 т. 1 и т. 3 от ЗДвП.

По искане на защитата и подсъдимия, съдът с определение обяви провеждането на съдебното следствие по реда на чл.373,ал.2 във вр. с чл.372,ал.4 от НПК.

В пледоарията си в хода на съдебните прения представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение и предлага съда да признае подсъдимия за виновен. С оглед вида на диференцираната процедура мотивира наказание “лишаване от свобода” наложено при условията на чл.58а, ал.1 като се приложи чл.54 от НК. Моли съда да определи наказание „лишаване от свобода” за престъплението по чл.304а НК под средния размер, което да бъде редуцирано съгласно изискванията на закона и отложено по реда на чл.66 от НК.  Не се противопоставя наказанието да бъде и определено при условията на чл.55 от НК, без да излага мотиви в тази насока, като в такъв случай предлага предвиденото в закона наказание „Глоба” за деянието по чл.304а от НК да не бъде налагано.

В пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия предоставя на съда реда, по който да бъде определено наказанието, като моли, ако бъде приложен чл.54 от НК наказанията „лишаване от свобода” и „глоба” да бъдат в минимален размер.

В последната си дума  подсъдимия изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание.

Съдът за да се произнесе, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство  доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият  Н.А.А. е роден на *** год. в гр. Разград. Същият е български гражданин и има завършено средно образование. Настоящия му адрес е в гр.Варна ул. „Коста Тюлев“ № 24 вх.1, ет.1. А. не е женен. Същия е неосъждан, поради настъпила реабилитация по право по отношение на влязла в сила присъда на 18.05.1998г. постановена по НОХД № 284/1995г на РС гр.Разград, с което му е наложено наказание от осем месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три години, за деяние по чл.194,ал.1 от НК вр с чл.63,ал.1,т.3 от НК. Подсъдимият притежава ЕГН **********.

Към 26.10.2013 год. свидетелите Д.Т.Д. и Г.Х.Г. заемали длъжността „младши автоконтрольор" II степен в сектор „Пътна полиция" отдел „Охранителна полиция" към ОД на МВР -Варна. За времето от 19:00 часа на 25.10.2013 год. до 07:00 часа на 26.10.2013 год. двамата били екип в авто-патрул № 655 по наряда на сектор „ПП" при ОД на МВР Варна. Около 02:00 часа на 26.10.2013 год. в района на кръстовището на ул. „Дрин" и ул. „Кракра", свид. Г. спрял за проверка лек автомобил „БМВ 520" с per. № В 49 26 CP управляван от подс. Н.А.А.. В автомобила се возили членовете на неговото семейство. Повод за спиране на автомобила бил прекалено бавното му и колебливо управление. След подадения сигнал от полицейските органи, А. спрял МПС зад патрулния автомобил.

Свид. Г.Г. отишъл до автомобила на подсъдимия, представил се и поискал да му бъдат дадени документите на водача и тези на автомобила за проверка. Подс. А. заявил, че в момента няма в себе си никакви документи, тъй като ги е забравил в дома си. Полицейският служител Г. поканил подсъдимия да слезе от автомобила си и да отиде до служебното МПС за извършване на справка. А. изпълнил указанията и отишъл до полицейския автомобил, където служителите му обяснили, че трябва да бъде установена неговата самоличност и му се извърши проверка за алкохол, за което е необходимо да бъде отведен до сградата на Първо РУП - Варна. Указали на водача да изпрати семейството си и да заключи паркирания автомобил.

В хода на разговора, на двамата полицейски служители им направило впечатление, че подс. А. лъха на алкохол. В това време, докато всички били отвън,  А. бръкнал в джоба на панталоните си, извадил от там една банкнота с номинал 50 лева, която хвърлил през отворения прозорец на патрулния автомобил и тя паднала на предната лява седалка. Подс. А. помолил полицейските служители да го пуснат като ги уверявал, че всичко е наред и не трябва да го проверяват, защото искал да си ляга. Свид. Д. и свид. Г. задържали  А. и уведомили дежурната част на Първо РУП, от където била изпратена оперативна група. Бил извършен оглед на местопроизшествие /протокол - л. 5/ с обект лек автомобил „Опел Астра" с ДК № В 3405 НС с обозначителни знаци „Полиция" по време на който била фиксирана чрез описване и фотографиране  / фотоалбум - л. 8-10/, и иззета банкнота с номинал 50 /петдесет/ български лева със сериен № ББ 5237090 емисия 2006г.

След установяване самоличността на подсъдимия, същият бил изпробван с Алкотест 7510 Дрегер, който отчел наличие на алкохол 0,85 промила. На А. бил съставен АУАН № 7313/26.10.2013 год. и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0402159.

По делото е назначена съдебно - техническа експертиза / л. 19-20/ с обект - банкнотата с номинал 50 лева със сериен № ББ 5237090.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: самопризнанията на подсъдимия; показанията на свидетелите Д.Д., Г.Гавраилов и К.К. писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие; справка за характеристични данни; копие от АУАН с бл.№192334, талон за мед.изследване №0402159 ;заповед за налагане на ПАМ №7313/2013г-всички издадени на 26.10.2013г. ;справка за съдимост; писмо рег.№ 47590/0.11.2013г. на Началник сектор „Човешки ресурси „ при ОД на МВР Варна ; типова длъжносттна характеристика; докладна записка; ежедневна ведомост на личния състав за 25.10.2013г на ПП МВР ; ежедневна форма на отчет за дрегер № 0096,часови график на сектор ПП при ОД на МВР Варна за 25.10.2013г. справка от 11.11.2013г.за нарушител от региона от ТАИС на сектор ПП ОД МВР Разград;  заключение от техническа експертиза и др.

Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се и незаинтерисовани показанията на свидетелите Д. Д., Г. Гавраилов и К. К..

Съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно дадено заключението от изготвената съдебно техническа експертиза, от което е видно, че предмета на подкупа е банкнота изготвена по изискуемия типографски способ за платежни средства в Р.България.

Подсъдимия се признава за виновен,  като призна  фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

І. От приложеното по делото писмо на Началник на Сектор „Човешки ресурси" ОД МВР -Варна/л. 29/, е видно, че свид.Д.Д. и Гавраил Гавраилов, към инкриминираната дата са заемали  длъжността младши автоконтрольор IІ и ІІІ ст. в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" сектор „Пътна полиция” ,отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Варна. Съгласно  т.1.2 от Заповед № Із-1745/ 28.08.2012 г.на Министъра на МВР, за определяне на длъжностните лица от МВР, които да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП - лицата заемащи  длъжността „младши автоконтрольор в ОДМВР СДВР и техните териториални звена са с компетенции да съставят АУАН по посочения закон, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.1 от ЗДвП  Съгласно чл. 31, ал.1 от Инструкция № I з - 1665 от 22.08.2013г. за организацията на работата и реда на осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение издадена от МВР /Обн. ДВ. бр.79 от 10 Септември 2013г./ пътният контрол се осъществява от служители, назначени в щатно обособените структури "Пътна полиция" и звената, осъществяващи пътен контрол по главните пътища и автомагистрали. Това обстоятелство е посочено и в длъжностната характеристика на длъжността „младши автокнтрольор” /л.30/ Съгласно чл. 39,,ал.1,т.3 от същия нормативен акт „ пътният контрол” се осъществява и чрез. контрол по спазване на правилата за движение и прилагане на административнонаказателни и принудителни административни мерки. В ал.4 на същия текст е конктретизирано, че „ пътният контрол представлява визуален или с помощта на технически средства контрол върху поведението на участниците в движението и на техническото състояние на ППС чрез: установяване на лицата, които нарушават правилата за движение по пътищата, и прилагане на съответните наказания и принудителни административни мерки, предвидени в ЗДвП – една от компетенцията /т.1/ на посочените по горе служители . Ноторно е, че административно наказателните мерки, съгласно ЗАНН се налагат в производство, започващо със съставяне на АУАН.

Съгласно чл. 53, ал.2 от ЗМВР / изм. - ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г./ част от „полицейските органи” са органите на Главна дирекция "Национална полиция" На последната е и възложен . контрола на безопасността на движението по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и на пътнотранспортните произшествия, съгласно чл. 52., ал.2, т. 10 от ЗМВР

Съгласно чл.61,ал.2 от ЗМВР  полицейските органи могат да установяват самоличността на граждани чрез: предоставяне на документ за самоличност; сведения от граждани с установена самоличност което познават лицето, или по друг начин  годен за събиране на достоверни данни.

Когато бъде невъзможно да се установи самоличността на лице по посочените по горе начини, полицейският орган е с правомощието да задържи лицето,съгласно чл.63,ал.1 от ЗМВР

Предвид горните обстоятелства е безспорно, че свид. Д. и Гавраилов са полицейски органи и са осъществявали задълженията си в качество на длъжностни лица, съобразно разпоредбата на чл. 93 т.1 от НК.

От обективна страна: изпълнителното деяние е извършено с действие - подсъдимия е бил спрян за проверка от компетентните органи и дал материална облага - дар на длъжностните лица, в качеството им на полицейски органи с цел да ги мотивира да не извършат служебните си задължения, след като са установили извършени от подсъдимия нарушения .

От субективна страна безспорно деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал  настъпването на тези последици.

На основание горното съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият Н.А.А. е осъществил състава на престъпления по чл.304а от НК, поради което го призна за виновен в това, че:

На 26.10.2013 год. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Дрин" и ул. Кракра" при полицейска проверка, дал подкуп - 1 брой банкнота със сериен № ББ 5237090, емисия 2006 год., с номинал 50 лева, на полицейски орган -младши автоконтрольор Д.Т.Д. и младши автоконтрольор Г.Х.Г. - служители в сектор „Пътна Полиция" при ОД на МВР - Варна, за да не извършат действия по служба - да не бъде отведен и задържан в сградата на Първо РУП при ОД на МВР - Варна на основание чл. 63 ал. 1 т. 5 от ЗМВР и да не му се извърши проверка за употреба на алкохол при управление на МПС на основание чл. 165 ал. 2 т. 1 и т. 3 от ЗДвП.

ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението - незачитане на установения правов ред в страната

При определяне на вида и размера на наказанията на подсъдимия Н.А.А. съдът взе предвид:

СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно минало; съдействие при разкриване на обективната истина по делото.

ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА- лоши характеристични данни с оглед извършено деяние и по чл.343б от НК, невлиящо на квалификацията.

Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието „подкуп”, невисоката степен на обществена опасност на дееца, неговото имуществено състояние при превес на смекчаващи вината обстоятелства над отегчаващите, на основание чл.304а НК и чл.54 от НК му определи наказание девет месеца лишаване от свобода и  „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева. Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, императивно приложима в случая на чл.372,ал.4 от НПК, съдът намали така определеното наказание „лишаване от свобода” с една трета /три месеца/ и наложи на подсъдимия такова в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА

Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, не очертаващи висока степен на обществена опасност въпреки игнорирането на установения правопорядък, не обосновават нуждата от изолирането на подсъдимия от обществото за да бъде превъзпитаван и поправян в условията на затвор. Не само чистото съдебно минало, но и социалния статус на лицето, трудово ангажиран макар и без договор обосновават приложимост на института на условното осъждане. Прилагайки разпоредбата на чл. 66 НК, регламентираща обсъждания институт, съдът отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция и му определи изпитателен срок от три години.

Страните по делото не мотивират определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, но поставиха на разглеждане приложимостта на цитираната норма. Съдът намери, че по делото не са налице нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителни такива. Нарушаване на правилата за ДвП при управление на МПС след употреба на алкохол , какъвто е настоящия случай и арогантното мислене, че това може да бъде прикрито след заплащане на органите на реда са явен показател, че подсъдимия  не е възпитан да уважава добрите нрави на обществото, където и двете деяния са недопустими и морално укорими. Избора на наказание под определените размери, както желае прокуратурата, подкрепено неубедително и от становището на защитата, без да са налице нужните предпоставки за това не би предизвикал съответните положителни промени в съзнанието на дееца. Подобно неоснователно приложение на материалния закон, при демонстрирана престъпна упоритост, като начин на поведение на подсъдимия, и с оглед интензитета, обективиран в честотата на престъпните прояви, и предвид облика на визираната инкриминирана дейност в контекста на общата престъпност, индициращ на сериозна социална нетърпимост, сочи на съществуваща реална опасност, същото да бъде възприето като безнаказаност.

Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да  поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,  да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението „подкуп” – 1 брой банкнота със сериен № ББ 5237090, емисия 2006 год., с номинал 50 лева

По делото са направени разноски в размер на 65,84  лв. /шестдесет и пет лева и 84 стотинки/, поради което съдът осъди  на основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимият да ги заплати  в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Варна.

Водим от горното, съдът постанови присъдата.

Мотивите се изготвиха на 23.06.2014г.

                                                        СЪДИЯ при ВОС: