Решение по дело №1617/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№17

гр. Несебър, 03.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 1617 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М.В.С. срещу наказателно постановление № 1474 от 19.09.2019г. на началник сектор „ОП” РУ Несебър, с което на жалбоподателката на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР, за извършено нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗМВР, е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. Жалбоподателката сочи, че не й е връчван АУАН. Чрез процесуалния си представител обръща внимание, че в чл. 64, ал. 1 ЗМВР се предвижда само писмено разпореждане, но не и устно такова. Моли обжалваното НП да бъде отменено, алтернативно санкцията да бъде намалена към предвидения минимум. Претендира разноски.

Ответната страна в производството – РУ на МВР Несебър, не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 11.09.2019г. св. Л., в качеството си на полицейски служител при РУ Несебър, изпълнявал служебните си задължения. Получил сигнал за скандал в общежитие „Кристал” в к. к. „Слънчев бряг”. Заедно със свои колеги около 14:15 се явил на място, където подалият сигнала заявил, че три лица от женски пол влезли в пререкания с него във връзка с неуредени отношения между него като наемодател и едно от трите лица от женски пол – като наемател. На полицейските служители било обяснено, че не бил платен наем за два дни. Наемодателят посочил на полицейските служители, че получил и оплаквания за шум от стаята на наемателката му, а на 11.09.2019г. заварил в стаята и други две момичета, които не са в наемно правоотношение с него. В тази връзка възникнал соченият скандал. Полицейските служители извършили проверка като влезли във въпросната стая - № 3 на първи жилищен етаж. В стаята установили три момичета, сред които жалбоподателката С., във видимо нетрезво състояние. Стаята била в неугледен вид – с разхвърляни бутилки с алкохол, угарки от фасове и наличие на остатъци от зелена тревна маса, миришеща на марихуана. Полицейските служители пристъпили към изясняване на фактическата обстановка, като поискали обяснения от наемодателя и момичето – наемател. При задаване на въпроси към наемателката вместо нея отговаряла жалбоподателката С., като същата попречила на комуникацията. Въпреки, че била помолена неколкократно от полицейските служители С. отказала да напусне стаята. При тези данни С. била задържана със заповед за задържане на лице от 11.09.2019г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. От св. Л. й бил съставен АУАН бл. № 782920 с № 1474 от 11.09.2019г. за нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗМВР. Тя отказала да подпише АУАН като нарушител и отказала да получи препис от АУАН, което било удостоверено с подписа на един свидетел – полицейският служител Тихомир Стоянов. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. № 782920 с № 1474 от 11.09.2019г., заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017г. на министъра на вътрешните работи, заповед № Iз-1759 от 28.08.2012г. на министъра на вътрешните работи, свидетелските показания на актосъставителя Л., протокол за личен обиск на лице, заповед за задържане на лице от 11.09.2019г., декларация при задържане. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Жалбоподателката не оспорва така установената фактическа обстановка, като нейните възражения са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № Iз-1759 от 28.08.2012г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдът намира, че не се констатират цитираните от жалбоподателката нарушения, свързани с връчването на АУАН. В чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН е предвидено, че АУАН се предявява на нарушителя за запознаване със съдържанието му и полагане на подпис, като при подписването препис от него се връчва на нарушителя срещу разписка. В чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е предвидено изключение от тези правила – когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В случая жалбоподателката е отказала да подпише предявения й АУАН и да получи препис от него. Това е изрично отбелязано в текста на акта, като за удостоверяването на тези обстоятелства е положен подпис от Тихомир Стоянов. Вярно е, че липсва точен адрес на този свидетел по смисъла на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, но последното не е съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като смисълът на изискването по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е свидетелят да може да бъде установен и съответно призован, за да потвърди това, което е удостоверил (вкл. при необходимост и пред съда). В случая св. Стоянов е индивидуализиран в достатъчна степен, като от актосъставителя е посочено, че става въпрос за полицейски служител. Ето защо не е имало пречка същият да бъде призован по местоработата си. Това обаче не е осъществено, тъй като от жалбоподателката не е изискано това лице да бъде разпитано като свидетел. Ето защо призоваването му за делото по никакъв начин не е било необходимо и липсата на точен адрес за това лице не представлява съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН. Налага се извод, че АУАН е съставен при спазване на правилата за това й връчен при отказ по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, поради което възраженията на жалбоподателя в обратна посока са неоснователни.

Що се отнася до материалната законосъобразност на НП, правните изводи на съда са следните:

Според чл. 257, ал. 1 ЗМВР който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. От фактическа страна по делото безспорно се установява, че св. Л. е изпълнявал служебните си задължения и в тази връзка е взел решение да извърши проверка на обстоятелствата, установени в стая № 3 в хотел „Кристал” в к. к. „Слънчев бряг”. Такова правомощие свидетелят е имал в качеството си на полицейски служител – арг. от 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Именно в изпълнение на функциите си по установяване на обстоятелствата, свързани с възникналия скандал между наемателка и наемодател, св. Л. е разпоредил на жалбоподателката да напусне наетото жилище, към което тя нямала отношение. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателката е отказала да изпълни задължението, като е пречила на полицейските служители да изпълняват функциите, за което е й задържана по ЗМВР – чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗВМР. Т.е. жалбоподателката безспорно е нарушила чл. 64, ал. 1 ЗМВР. Вярно е, че този текст предвижда писмено разпореждане, но в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР е дадена възможност на полицейските служители да отправят разпорежданията си и устно, а и в чл. 257, ал. 1 ЗМВР се съдържа и задължението за поведение на санкционираните лица. Следователно посоченото в текста на АУАН и НП нарушение безспорно е осъществено от жалбоподателката и не са налице нарушения във връзка с липсата на писмено разпореждане. В подобна насока е и Решение № 1731 от 12.10.2018г. по к.н.а.х.д. № 1767/2018г. по описа на Административен съд Бургас.

Относно размера на наказанието, което следва да се наложи, от значение е нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът намира, че обществената опасност на извършеното не може да се определи като ниска с оглед поведението на жалбоподателката, насочено към препятстване работата на полицейските служители. Липсата на предходни нарушения на ЗМВР следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Съдът намира, че на жалбоподателката е наложено справедливо и отговарящо на поведението й наказание в размер около средния в чл. 257, ал. 1 ЗМВР от 300 лв. С наказание в такъв размер ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Това наказание в най-пълна степен отговаря на обществената опасност на извършеното нарушение. В случая не са налице основания за налагане на наказание в по-нисък размер, тъй като наложеното наказание е достатъчно ниско (съобразно определените в санкционната норма рамки), а освен това обстоятелството, че жалбоподателката е пречела на извършването на полицейска проверка и неколкократно е отказала да напусне стаята следва да се отчете като такова, предполагащо налагане на наказание над предвидения минимум. Още повече, че необходимостта от проверка е била сериозна с оглед данните за извършено престъпление – установената в стаята суха зелена тревна маса.

С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до извод, че НП следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1474 от 19.09.2019г. на началник сектор „ОП” РУ Несебър, с което на М.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР, за извършено нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗМВР, е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: