Р
Е Ш Е
Н И Е
№
143
гр. Русе, 20.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 21
януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в. гр. дело №881 описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Р.Ц.Т. *** е обжалвала решението на Русенския
районен съд по гр.д.№3851/19г., с което е отхвърлен като неоснователен иска й
против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД за недължимост
на сумата 2263,04лв. по изп.д.№1208/2012г. по описа
на ЧСИ М. М., включваща 632лв. главница, 515,76лв. законна лихва от
16.03.2011г., 140,91лв. неолихвяеми вземания, 125лв.
присъдени разноски, 150лв. разноски по изп. дело и
699,31лв. такси по ТТРЗЧСИ и е прекратено производството по този иск по
отношение на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ СА клон България и върху нея са възложени
направените по делото разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението
и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете да
се уважат и да й се присъдят направените по делото разноски.
Ответниците оспорват
основателността на жалбата. Молят тя да не се уважава, обжалваното решение да
се потвърди и а им се присъдят разноските за въззивното
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния
срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е
неоснователна.
Районният съд е квалифицирал предявения против
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“СА клон България иск като недопустим и е прекратил производството
по делото в тази част, тъй като този ответник не е имал качеството на кредитор при
образуване на делото следствие на сключената с „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД договор за цесия, с който е прехвърлил
вземането си против жалбоподателката. Отхвърлил е
иска в останалата част като неоснователен поради недоказаност на релевираните в исковата молба обстоятелства, които според жалбоподателката са погасили вземането по изп.д.№1208/12г. по описа на ЧСИ М. М..
Обжалваното решение е постановено при правилно
изяснена фактическа обстановка и при съобразяване на процесуалните правила и
материалния закон. То се явява правилно и следва да се потвърди, поради което и
на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния акт.
Предявеният иск е по чл.439 ГПК. Той е от
категорията на отрицателните установителни искове,
поради което неговата допустимост зависи
от съществуването на интерес от предявяването му и правилното конституиране на
надлежните страни по него. Нормата е от императивен характер и определя
предпоставките за предявяването на иска, страните по него и момента, към който
следва да са възникнали обстоятелства, които според ищеца са довели до
погасяване на вземането, предмет на изпълнението. По делото не е спорно, че
преди предявяване на иска между ответниците е бил
сключен договор за цесия, с който процесното вземане
е било прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“СА клон България на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД, че той е заместил цедента
и е встъпил като взикател в изп.д.№1208/12г.
по описа на ЧСИ М. М.. Към момента на предявяване на иска цедентът
не е имал качеството на взискател по ипълнението, поради което не е бил и надлежна страна по
предявения иск. На това основание искът по чл.439 ГПК е бил недопустим по
отношение на този ответник. Прекратяването на производството по него в тази
част е съобразено с процесуалните правила и се явява правилно. Обжалваното
решение в тази част следва да се потвърди, като в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“СА клон България следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
В останалата част решението също се явява
правилно. Съгласно чл.439 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Релевираните в исковата молба обстоятелства и
събраните по делото писмени доказателства дават
основание да се приеме, че изпълнителният лист, по който е образувано
изпълнителното производство, е издаден в заповедно производство. Прекратяването
на производството по гр.д.№5159/2011г. по описа на Русенския районен съд, по
което е бил предявен иск по чл.422 ГПК против жалбоподателката
за установяване съществуването на вземане, присъдено по ч.гр.д.№2593/2011г. по
описа на с.с. поради липса на правен интерес,
предполага наличието на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.414 ГПК,
която е изпълнително основание по чл.404 ГПК, а не обезсилване на издадения
изпълнителен лист, каквото е твърдението на жалбоподателката.
Съществуването на изпълнително производство, образувано по издадения против нея
изпълнителен лист по ч.гр.д.№2593/2011г. по описа на РРС опровергава това й
твърдение, поради което искането й да бъде призната недължимост
на присъденото вземане поради обезсилване на издадения изпълнителен лист се
явява недоказано и рвилно е квалифицирано от районния
съд като неоснователно. Недоказано се явява и второто релевирано
в исковата молба основание за недължимост на
вземането по процесното изпълнително дело поради
погасяването му по давност. В производството по чл.439 ГПК върху ищецът е
възложено задължението да релевира всички факти,
погасяващи вземането на взискателя, и при условията
на пълно и главно доказване да установи съществуването им към момента на
предявяване на иска. В настоящото производство ищцата не е ангажирала никакви
доказателства за погасяване по давност на присъденото вземане, поради което искането й д бъде уважен иска й на това
основание се явява недоказано и правилно е квалифицирано от районния съд като
неоснователно. Неоснователно е и оплакването в жалбата за недължимост
на процесното вземане поради неизпълнение на
задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД за уведомяване на жалбоподателката
за извършената цесия. Към отговора на исковата молба цесионера
е представил пълномощно №3078/2016г. по
описа на нотариус В. Б. да изпълни задължението на цедента
по чл.99, ал.3 ЗЗД, като от негово име уведоми длъжниците
за сключената цесия. Такова уведомление е изпратено до жалбоподателката,
но се е върнало невръчено като непотърсено съгласно приложената към отговора
обратна разписка. То следва да се счита връчено на основание чл.8 от сключения
между жалбоподателката и цедента
договор а стоков кредит, тъй като е било адресирано на посочения в договора
адрес на длъжницата. С това е изпълнено законовото изискване за уведомяване на
длъжника за извършената цесия, поради което вторият ответник се явява носител
на процесното вземане и разполага с правото да
претендира събирането му в процесното изпълнително
производство. По делото не е доказано несъществуване на процесното
вземане на релевираните в исковата молба основания,
поради което решението в частта, с която предявения иск е отхвърлен като
неоснователен, се явява правилно и следва да се потвърди, като в полза на
„Кредит инкасо инвестмънс БГ“ЕАД следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство. Предвид цената на иска и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1729 от 24.10.2019г. на
Русенския районен съд по гр.д.№3851/2019г.
ОСЪЖДА Р.Ц.Т. *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България ЕИК ********* и на „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД с ЕИК ********* по 100лв. юрисконсулгско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: