№ 22827
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110162200 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т,ЕИК *****,със седалище и адрес
на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против В. Б. П.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
30,05 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021
г.,6,64 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г.,33,46
лева сума за дялово разпределение за периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г.,5,60
лева лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение и ответницата е клиент на топлинна енергия за топлоснабден
имот в гр.С,при което е пасивно легитимирана да отговаря за изпълнение на
задълженията за заплащане на топлинна енергия. Сочи се,че за процесния
период ответницата П. не е заплатила дължимата топлинна енергия и
главницата възлиза на 30,05 лева. С оглед обстоятелството,че цената на
доставена топлинна енергия не е заплатена в срок,ищецът претендира
мораторна лихва в размер от 6,64 лева за периода 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г.
С исковата молба са претендирани и парични суми за дялово разпределение и
мораторна лихва съответно в размер от 33,46 лева и 5,60 лева. Исковата
претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение
по реда на чл.47 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
установителните искове. Ищецът моли съда да уважи исковете.
1
Ответницата В. Б. П. в подадения писмен отговор чрез назначения
особен представител изразява становище за неоснователност на исковете –
оспорва съществуването на договорно правоотношение за доставка и
продажба на топлинна енергия,оспорва се факта на потребяване на топлинна
енергия,твърди се,че не е доказано от кого е реализирана фактическа власт
върху имота,нито са доказани потребените количества топлинна енергия и
цената на същата. В писмения отговор е посочено,че договорът,сключен с
третото лице помагач е срочен – за две години и към процесния период е с
изтекъл срок. Оспорена е годността на общия топломер. Формулирано е
възражение за изтекла погасителна давност. Ответната страна моли съда да
постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковата претенция за
основателна.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т претендира от В. Б. П.
сумите от 30,05 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г.,6,64 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 29.03.2023
г.,33,46 лева сума за дялово разпределение за периода м.07.2020 г. до м.04.2022
г.,5,60 лева лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаваен на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 19890/2023 г. по описа на СРС,42
състав.
Приети са общи условия на „Т за продажба на топлинна енергия за
битови нужди.
Представено е решение от 27.06.1996 г.,постановено по гражд.дело №
2068/1994 г. по описа на СГС,съгласно което е обявен за окончателен
предварителен договор,сключен между В. Б. П. и Л Б Б и М В В-Б,за
апартамент в *****. Съдебното решение е вписано.
Видно от удостоверение,издадено от Столична община – район
„И“,***** е пренаименован на ж.к.“*****“.
Приета е молба – декларация от 29.10.2002 г.,съгласно която В. Б. П. е
поискала откриване на партида за недвижим имот в ж.к.“*****“
бл.368,вх.В,ет.4,ап.63.
С договор № 3573/12.09.2002 г.,сключен между „Т С“ЕООД,като
изпълнител,и етажните собственици в бл.368 на ж.к.“*****“,като
възложители,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се задължили да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение на общото събрание на етажните собственици.
Представени са съобщения към фактури,издадени от „Т с получател В.
Б. П..
2
Видно от договор при общи условия,сключен между „Т и „Т С“ЕООД,за
извършване на услугата дялово разпределение,страните са постигнали
съгласие „Т С“ЕООД да реализира дялово разпределение на топлинна енергия
в сгради в режим на етажна собственост,а „Т приема да заплаща
възнаграждение.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след
което се приспадат технологичните разходи,които са за сметка на
доставчика,топломерът е преминавал периодична метрологична
проверка,което означава,че представлява годно средство за търговско
измерване,в сградата се ползва единствено топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване,главницата възлиза на 34,75 лева.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза относно
месечните задължения са издадени кредитни известия и са сторнирани,а на
31.07.2020 г. и 31.07.2021 г. са издадени общи фактури,общият размер на
незаплатено задължение възлиза на 30,05 лева,а лихвата за забава е 6,64
лева,начислената сума за дялово разпределение възлиза на 33,46 лева,а
лихвата за забава е 5,60 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск
има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер,за което е издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай
следва да бъде проведено доказване,че съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде
доказано доставеното количество топлинна енергия и цената на същата,а при
установяване на тези предпоставки ответницата следва да докаже,че е
изпълнила своите договорни задължения или са налице
обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на
13.04.2023 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че съществува договорно правоотношение относно доставка и
продажба на топлинна енергия – дружеството ищец реализира дейност по
доставка и продажба на топлинна енергия,а ответницата П. е клиент на
топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот. За да счете,че
ответницата е собственик на имота,съдът взе предвид представеното съдебно
решение,съдържащо отбелязване,че е вписано,с което е обявен за окончателен
договор за топлоснабдения имот с купувач ответницата П.. Съгласно
чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,при което
3
ответницата е задължена да заплаща стойността на доставена топлинна
енергия. Законът не поставя изискване за наличието на формален писмен
договор относно продажбата на топлинна енергия,а е достатъчно доказването
притежавано право на собственост или вещно право на ползване,за да бъде
счетено,че договорното правоотношение е възникнало. Отделно от това,дори
да не бъде възприето,че ответницата е собственик на имота,съдът намира,че е
доказано съществуването на договорно правоотношение между страните при
съобразяване постъпилото заявление от ответницата П. за откриване на
партида,при което ответницата е отправила предложение относно възникване
на договорно правоотношение,което е прието от дружеството ищец. Развитите
съображения мотивираха съда да счете,че договорно правоотношение
съществува. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията между
страните се регламентират според общите условия на дружеството доставчик.
Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,при което
приложими са общите условия. Ответната страна не твърди,нито доказва да е
изпълнила своите договорни задължения относно заплащане стойността на
доставена топлинна енергия,което позволява на съда да счете,че исковата
претенция за главница за топлинна енергия е доказана по основание. От
събраните в хода на производството доказателства се установява,че в имота е
ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване като
определената стойност съответства на нормативната уредба,т.е. цената
съответства на реално доставено количество топлинна енергия,за чието
заплащане ответната страна отговаря. Не може да бъде възприет доводът на
ответницата чрез назначения особен представител,че договорът с „Т С“ЕООД
е с изтекъл срок. В тази насока съдът отчете,че според представения договор и
клаузата на чл.2.4 договорът може да бъде продължен автоматично с още една
година,ако никоя от страните не поиска прекратяването му. С оглед наличието
на изрична уговорка между страните относно възможността за продължаване
действието на договора,съдът счита,че при липса на проведено доказване
някоя от страните да е отправила изявление за прекратяване на договорното
правоотношение,следва да се счете,че договорът е продължил да
действа,съответно в изпълнение на договорните си задължения дружеството
„Т С“ЕООД е реализирало дялово разпределение. Съобразявайки
заключението по съдебно-техническата експертиза,според което дяловото
разпределение е реализирано в съответствие с нормативната уредба,съдът
намира,че исковата претенция в частта за главницата от 30,05 лева подлежи
изцяло на уважаване,тъй като размерът на главницата по съдебно-
техническата експертиза е по-висок спрямо предявения по съдебен ред размер
на главница. Софийският районен съд приема,че и в частта за претендираната
сума за дялово разпределение исковата претенция е доказана по основание и
по размер – съгласно чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството
доставчик сумата за дялово разпределение се заплаща от клиента на топлинна
енергия към продавача,а дружеството продавач изпълнява задължението да
преведе паричната сума,представляваща сума за дялово разпределение на
дружеството,което реализира дялово разпределение. В този смисъл съдът
счита,че отчитайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза,според
което сумата от 33,46 лева за дялово разпределение не е заплатена,искът е
доказан по основание и по размер. Изводът на съда за основателност на
исковата претенция в частта за главницата за топлинна енергия и за сума за
4
дялово разпределение обуславя разглеждането на възражението за
погасителна давност,което е релевирано своевременно в писмения отговор.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на давност,ако в определен период от време кредиторът е бездействал.
Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. В конкретния случай искът се явява предявен на
13.04.2023 г.,което означава,че погасени по давност са вземанията за периода
м.05.2019 г. до м.12.2019 г.,докато другите задължения – за периода м.01.2020
г. до м.04.2021 г. са дължими,в която насока съдът отчете,че съгласно
ЗМДВИП давност не е текла в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,т.е.
неизтеклата част от сроковете,започнали да текат преди 13.03.2020 г. е
изтекла,считано от 21.05.2020 г. При това положение съдът намира,че искът за
главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 27,75 лева,а
за разликата до пълния претендиран размер от 30,05 лева подлежи на
отхвърляне.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена на кредитора,при
което за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане
на лихва. Когато задължението има падеж или срок,считано от деня,следващ
падежната дата или датата,следваща последния ден от срока,длъжникът
изпада в забава,докато ако задължението няма срок,за да бъде поставен в
забава длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана. Съдът
приема,че исковата претенция за заплащане на мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение подлежи на отхвърляне. Общите условия на
дружеството доставчик не уреждат срок за изпълнение на задължението за
заплащане на сумата за дялово разпределение,а същевременно ищецът не
доказва да е канил ответницата,за да я постави в забава,поради което искът за
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение в размер от 5,60 лева
подлежи на отхвърляне. Съдът намира,че исковата претенция за заплащане на
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е доказан по основание,а
по размер – за сумата от 6,22 лева,определена по реда на чл.162 от ГПК.
Задълженията за заплащане на главница за топлинна енергия възникват като
срочни,което означава,че при неизпълнението на тези задължения в срок
възниква вземане за мораторна лихва. С оглед това,че ответницата П. не е
заплатила дължимите парични суми,в която насока са и експертните
заключения,искът за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
подлежи на уважаване за сумата от 6,22 лева,а за разликата до 6,64 лева искът
подлежи на отхвърляне,тъй като при съобразяване отхвърлената част от
главницата поради уважено възражение за давност върху същата част от
главницата се явява недължима и мораторна лихва.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 66,75 лева за заповедното производство и в
размер от 1134,75 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на В.
Б. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М
Ц,в размер от 27,75 лева ( двадесет и седем лева седемдесет и пет стотинки )
главница за топлинна енергия за периода м.01.2020 г. до м.04.2021 г.,6,22 лева
( шест лева двадесет и две стотинки ) мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г.,33,46 лева (
тридесет и три лева четиридесет и шест стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 13.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 19890/2023 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска,предявен от „Т против В. Б. П. в частта за разликата над 27,75
лева до пълния претендиран размер от 30,05 лева главница за топлинна
енергия,в частта за разликата над 6,22 лева до пълния претендиран размер от
6,64 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,както и за
сумата от 5,60 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА В. Б. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,сумите от 66,75 лева (
шестдесет и шест лева седемдесет и пет стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и в
размер от 1134,75 лева ( хиляда сто тридесет и четири лева седемдесет и пет
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т
С“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6