Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………/……..11.2017
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА МЛ.С.
при
участието на секретаря Габриела Д.
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1937 по описа на ВОС
за 2017год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба № 24870/05.09.2017г. на Министерство на
земеделието и храните, чрез пълномощник –адв.С.С., против Решение № 2906/14.07.2017г., постановено по гр.д.
№ 10371/2016г. на ВРС - 21 св., с което е ОТХВЪРЛИЛ
предявения иск от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, с административен
адрес гр. София, бул. „Христо Ботев” №55 срещу К.К.Я. ЕГН **********,***, К.К.Я.
ЕГН **********,***, Л.К.Я. ЕГН **********,***, М.А. Е. ЕГН **********,***35, Р.А.Й.
ЕГН **********,***, З.К.И. ЕГН **********,***, Н.Я.Я.
ЕГН **********,***, В.Д.П. ЕГН ********** *** и Я.Д.Я. ЕГН ********** *** за
приемане за установено в отношенията межда страните, че ответниците не са
собственици на реална част от 460 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
07598.301.319, целият с площ от 1443 кв.м, по КККР на гр.Бяла, одобрена със
Заповед №РД-18-47/18.08.2006г. на Изпълнителният Директор на АГКК, при граници
на реалната част: ПИ 07598.301.10 и от трите страни останалата част от ПИ
07598.301.319, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, противоречащо на събраните доказателства,по подробно изложените в
жалбата съображения, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска
да бъде уважен. Твърди се нарушаване на съдопроизводствените правила, а именно
разминаване между докладваните по чл.140 от ГПК факти и приетите такива в
мотивите на решението,пропуск на съда да приеме всички представени по делото
писмени доказателства, неописване подробно на приетите по дело писмени
документи, както и немотивирано отхвърляне на доказателствено искане на
въззивника, което водело до нарушаване на правото му на защита.
Твърди, че незаконосъобразно съда е отказал и
не е упражнил косвен съдебен контрол по реда на чл.17 ал.2 от ГПК върху Решение
от 09.03.1993г. на ПК –Бяла, протоколно решение № 1067 от 11.07.1994г. на ПК
–Бяла, Решение № 113 от 16.11.1998г. на ПК –Бяла,Решение № 113Ж от 04.04.2001г.
на ПК –Бяла , Решение № 2Б от 03.04.2006г. на ОСЗГ-гр.долни Чифлик, с които
именно се възстановява правото на собственост
върху спорния имот. Оспорва правото на собственост на наследниците на К.А.Я. върху процесния имот, като твърди че е
наличие на хипотезата на чл.10 ал.12 от ЗСПЗЗ, както и на чл.10 б ал.1 от
ЗСПЗЗ, както и осъществени дейности по пар.1в от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че
неправилно първоинстанционния съд е приел, че възстановяването на правото на
собственост върху процесния имот произтича от съдебно решение по гр.дело №
6292/1999г. на ВРС, 21св.,доколкото след
него има постановени административни актове от страна на ПК – Бяла-Решение №
113Ж от 04.04.2001г., Решение №2Б от 03.04.2006г. на ОСЗГ –гр.Долни
Чифлик,върху които съда не е упражнил косвен съдебен контрол по чл.17 ал.2 от ГПК.
В съдебно заседание въззивика,чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираната въззивна жалба ,моли същата
да бъде уважена , да му се присъдят направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемите. Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещните по жалбата страни -
К.К.Я., Л.К.Я., Н.Я.Я., В.Д.П. и Я.Д.Я.,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство
разноски.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, молят жалбата
да бъде отхвърлена,а решението потвърдено.
В
срока по чл.263 ал.2 от ГПК, въззиваемите К.К.Я., М.А. Е., Р.А.Й. и З.К.И. не
са депозирали отговор на въззивната жалба.
В
съдебно заседание, редовно призовани не се явяват и не се представляват.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод
предявен от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, с административен
адрес гр. София, бул. „Христо Ботев” №55 срещу К.К.Я. ЕГН **********, К.К.Я.
Егн **********, Л.К.Я. ЕГН **********, М.А. Е.,ЕГН **********, Р.А.Й. ЕГН **********,
З.К.И. ЕГН **********, Н.Я.Я. ЕГН **********, В.Д.П. ЕГН ********** и Я.Д.Я.
ЕГН ********** иск за приемане за установено в отношенията межда страните, че
ответниците не са
собственици на реална част от 460 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
07598.301.319, целият с площ от 1443 кв.м, по КККР на гр.Бяла, одобрена
със Заповед №РД-18-47/18.08.2006г. на Изпълнителният Директор на АГКК, при
граници на реалната част: ПИ 07598.301.10 и от трите страни останалата част от
ПИ 07598.301.319, на осн. чл.
124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че Държавата
е собственик на процесния имот по силата на закона - §12а, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, като по отношение на този имот е започнала процедура по закупуването му
от третото неучастващо в производството по настоящото дело лице - М.Ж.М.. Ответниците
по настоящото дело са предявили срещу М. ревандикационен иск, по който е
образувано гр. дело № 4343/2005г. на ВРС, по който е постановено позитивно за
тях съдебно решение, което е влязло в законна сила, в което съдебно производство
Държавата не е взела участие. За изпълнение на същото е образувано изп. дело № 20168080400845 по описа на ЧСИ
Захари Д. *** действие ВОС за въвод във владение на ответниците срещу длъжникът
М.. Твърди се, че фактическата власт върху имота се упражнява от М..Излагат се
в исковата молба твърдения, че ответниците са наследници на К.А.Я., на когото с
решение от 10.12.1999г., постановено по гр. дело № 6292/1998г. на ВРС на осн.
чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ се възстановява имот в стари реални граници, представляващ
нива с площ от 2,5 дка., находяща се в м. „Качивелко”, землище на гр. Бяла,
съставляващ имот №4, кв.28 по КП от 1996г.Посочва се, че решението на районния
съд е влязло в законна сила на 10.11.2000г. Излагат се твърдения, че в полза на
наследниците на К.А.Я. не може да бъде възстановена доколкото на налице
хипотезите на чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ, съобразно която разпоредба не се допуска
възстановяване на правата на собственост по реда на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ
върху земи, които са прилежащи площи към сгради в стопански дворове на ТКЗС.
Твърди, че в процесния имот има изградени паркинг, масивна ограда, пътища и
друга техническа инфраструктура.Посочва се, че в полза на наследниците на К.А.Я. е издадена КНА № 170, т.24, рег. №
7993, дело № 571 от 11.04.2006г. за реална част от 460 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 07598.301.319, целият с площ от 1443 кв.м.
Посочва, че решение по гр. дело № 4343/2005г. не се ползва със СПН по отношение
на ищеца. Излага твърдения, че наследодателя на ответниците не е притежавал
собствеността върху имота преди образуването на ТКЗС.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
К.К.Я., Л.К.Я., Н.Я.Я., В.Д.П. и Я.Д.Я., чрез адв. М., с който предявения иск
се оспорва като недопустим, а в условията на евентуалност се сочи, че същия е
неоснователен. Излагат се възражения, че в производството по адм. дело №
6292/1998г. на ВРС Държавата е била представлявана от ОСЗ, поради което е
обвързана в действието не решението. Сочи, се че ответниците са собственици на
процесния имот въз основа на наследствено правоприемство, като имота е бил
възстановен в полза на техния общ наследодател К.А.Я., въз основана
решение по гр. дело № 6292/1998г. на ВРС.Оспорват се
твърденията в исковата молба, че в процесната 460 кв.м. от възстановения имот
попадат съоръжения на техническата инфраструктура и пътища. Сочи, че от записка
на договор за продажба на недвижим имот № 128, т.ХХІІ/21.08.1943г. се
установява, че наследодателя на ответниците е бил собственик на имота преди
внасянето му в ТКЗС. Сочи, че в производството по адм. дело № 9292/1998г. на
ВРС са проведени СТЕ, представени са доказателства, от които се установява, че
в имота с площ от 2,5 дка. има само една самосрутена се сграда, без покрив, със
ЗП от 275 кв.м., за която няма данни за отстъпено право на строеж. Сочи, че към
момента на строителството на същата е липсвало разрешение за строителство.
Посочва, че в процесната част от 460 кв.м. реална част не попадат построени
сгради, което обстоятелство е посочено в решение № 4343/2005г. та ВРС,
съответно решение № 926/2007г. на ВОС.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск за собственост,който е допустим
доколкото между
страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху
имота, т.е. налице е конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху
един и същ обект- процесните 460 кв.м. реална част от поземлен имот с идентификатор 07598.301.319,
целият с площ от 1443 кв.м.находящ се в землището на гр.Бяла.
Спецификата
на предявения установителен иск в качеството му на отрицателен такъв, обуславя
разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса досежно
установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В
качеството му на страна, заявяваща право на собственост върху
имота,единствено ответникът следва да
установи по пътя на главното и пълно доказване съществуването на отричаното от
ищеца право на собственост, т.е. наличието на предпоставките за възникване на
въведеното от него придобивно основание, като обори възраженията на ищеца ,че
такова право не е възниквало/не би могло да възникне, както е в настоящия
случай. Именно установеността на правото на собственост на ответника към
момента на приключване на устните състезания по делото определя изхода от
спорното правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия
на права между страните.
Безспорни
по делото са фактите:
Ответниците К.К.Я., К.К.Я.,
Л.К.Я., М.А. Е., Р.А.Й., З.К.И., Н.Я.Я., В.Д.П. и Я.Д.Я. са наследници на К.А.Я.,поч. на 09.11.1979г.,
Д.К.Я.,поч. на 22.10.2006г. и А.Л.Я.,поч.на
21.09.2014г.
С Акт за частна държавна
собственост №4725/19.09.2003г., УПИ №226, с площ от 1461 кв.м. по РП на гр.
Бяла, кв.28, при граници имоти №227, път, №225 и път е актуван, като частна
държавна собственост.
С Решение от 10.12.1999г.,
постановено по гр. дело № 6292/1998г. на ВРС е отменено решение №
113/16.11.1998г. на ПК-гр.Бяла, издадено по заявление №1318/01.06.1992г. за
възстановяване собствеността на наследниците на К.А.Я., с което е отказано
възстановяване на земеделска земя представляваща нива с площ от 2,5 дка.,
местност „Качивелко”, имот №4, кв.28 по КП от 1996г., като е възстановен на
наследниците К.А.Я. посочения имот. С решение от 10.11.2000г., постановено по
в.гр. дело № 403/2000г. на ВОС е потвърдено решение 10.12.1999г., постановено по
гр. дело № 6292/1998г. на ВРС и същото е влязло в сила.
Издадено е Решение №113Ж/04.04.2001г.
на ПК гр. Бяла,с което е възстановен
имот представляващ нива с площ от 2,5 дка., местност „Качивлко”, имот №4, кв.28
на наследниците на К.А.Я..
С Решение № 1326/09.06.2006г., постановено по
гр. дело № 4343/2005г. на ВРС, М.Ж.М. е осъден да предаде на настоящите
ответници владението на 460 кв.м. реална част
от УПИ № 226 по РП на гр. Бяла, придобит от последните по реституция въз основа на решение от
10.12.1990г. на ВРС, постановено по гр. дело № 6292/1999г., на осн. чл. 108 ЗС.
С решение от 10.06.2009г., постановено по в.гр. дело № 926/2007г. на ВОС е
потвърдено решение № 1326/09.06.2006г., постановено по гр. дело № 4343/2005г.
на ВРС.
По дело е
прието заключение на в.л. Ж. Б.,по СТхЕ,
не оспорено от страните, в което се посочва, че имота посочен в АЧДС №
4725/19.09.2003г. представлява УПИ № 226, целя с площ от 1461 кв.м., посочен на
комбинирана скица №1 към заключението, в границите на който имот попадат процесните
460 кв.м. реални части. Или описания в решението по гр. дело № 4343/2005г. на
ВРС имот с площ 460 кв.м. е идентичен с площта на препокриване между имотите по
решение по гр. дело № 6292/1999г. по описа на ВРС и имота по АЧДС №
4725/19.09.2003г. В обясненията си в
с.з., в което експертизата е приета, вещото лице посочва, че границите на
посочените 460 кв.м. са материализирани на място, като от страната на улицата е
разположена масивна ограда с врата, а от останалите три граници е поставена
ограда от телена мрежа.
Спорно по делото е, предвид възраженията на
въззивника , от кой акт произтича правото на собственост на ответниците и дължи
ли се в настоящото производство осъществяването на косвен съдебен контрол върху
него. Респективно, правомерно ли е възстановено правото на собственост на
наследодателя на ответниците, с оглед наличие на законови пречки визирани в
хипотезите на ЗСПЗЗ.
Правилен и законосъобразен е извода на
първоинстанционния съд, че процесната реална част от 460 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 07598.301.319, целият с площ от 1443 кв.м,
по КККР на гр.Бяла, одобрена със Заповед №РД-18-47/18.08.2006г. на
Изпълнителният Директор на АГКК, при граници на реалната част: ПИ 07598.301.10
и от трите страни останалата част от ПИ 07598.301.319, е придобита от
ответниците по силата на реституция въз основа на Решение от
10.12.1999г., постановено по гр. дело № 6292/1998г. на ВРС, с което е отменено Решение
№ 113/16.11.1998г. на ПК Бяла, издадено по заявление № 1318/01.06.1992г. за
възстановяване собствеността на наследниците на К.А.Я., с което е отказано
възстановяване на земеделска земя представляваща нива с площ от 2,5 дка.,
местност „Качивелко”, имот №4, кв.28 по КП от 1996г., и в полза на ответниците
е възстановен посочения имот. В акта си ПК е отказала възстановяването точно по
аргумент ,че имота е застроен. Този въпрос е обсъден и решен със сила на
присъдено нещо .
Възражението на ищеца, че след постановяване на съдебните актове има
издадени административни такива, а именно : Решение № 113Ж от 04.04.2001г. на ПК гр.Бяла, решение № 2Б от 03.04.2006г.
на ОСЗГ-гр.Долни Чифлик ,върху които не е осъществен съдебен контрол, е
неоснователно.
От приетите по делото писмени доказателства, вкл. и заключението на вещото
лице по СТхЕ се установи, че процесният имот е бил предмет на Решение № 113Ж от
04.04.2001г. на ПК –гр.Бяла , а не на решение № 2Б от 03.04.2006г. на
ОСЗГ-гр.Долни Чифлик.
Както е посочено в мотивите на Решение № 1326/09.06.2006г. по гр.дело
4343/2005г. по описа на ВРС , влязло в сила, Решение № 113Ж от
04.04.2001г. на ПК –гр.Бяла е нищожно т.к. е постановено след като има
влязло в сила съдебно решение.
Съгласно практиката на ВКС /напр.Решение № 67/10.04.2014г. на ВКС по гр.дело № 5615/2013г. ,1во ,г.о., Решение
№ 298/25.03.2014г. на ВКС по гр.дело №
3296/2013г. ,1во ,г.о., / принципът е, че косвен съдебен контрол е изключен,
когато е проведен пряк съдебен контрол,предвид приетата нова уредба на ГПК и
АПК. При преценката дали е допустим
косвен съдебен контрол следва да се държи сметка за предметния обхват на решението на адм.съд -
на кой акт е проведен прекия съдебен контрол-дали това е актът , от който са
възникнали реституционни права или са последващи актове с друг предмет. Съгласно
чл.177 ал.1 изр.2 от АПК, решенията по адм.спор, с които се изменя,или отменя
административен акт имат действие за всички.Те са задължителни за гражданския
съд,съгл.чл.302 от ГПК. Затова в мотивите на ТР № 5/2011г. на ОСГК на ВКС е посочено , че т.4 от ТР № 6/2006г. на ОСТК е изгубило силата си, когато е проведен пряк
съдебен контрол на адвм. акт.
В настоящия случай ищеца е обвързан с решението по гр. дело № 6292/1998г.
на ВРС, по него е осъществен съдебен контрол върху актът ,а именно решение №
113/16.11.1998г. на ПК Бяла, от които са възникнали реституционните права на
ответниците. От събраните по делото писмени доказателства, вкл. и заключението
на вещото лице безспорно установена по делото е идентичността на имота предмет
на реституцията, с тази по настоящото производство.
Процесният имот от 460 кв.м. реална част от имот с идентификатор
07598.301.319 находящ се в землището на гр.Бяла е възстановен с надлежен акт в
полза на наследените на К.А.Я.,поради което същия не би могъл да бъде придобит
на основание на §12а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ от ищеца.Представеният акт за
частна държавна собственост няма правопораждащо действие, а само
удостоверително за обстоятелствата вписани в него за възникване, изменение и
прекратяване на правото на собственост, поради което предявения иск се явява неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Достигайки
до същите правни изводи първоинстационният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от
спора - неоснователност на въззивната жалба и на основание чл.78 от ГПК,
въззивника следва да заплати на
въззиваемите - К.К.Я., Л.К.Я., Н.Я.Я., В.Д.П. и Я.Д.Я.
сторените от тях съдебно-деловодни разноски, които за въззивното
производство възлизат общо на сумата от 500.00
лв. представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция. Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК,съда счита за
неоснователно, с оглед характера и сложността на делото,както и обема на
осъществената защита.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2906/14.07.2017г., постановено по гр.д. № 10371/2016г.
на ВРС- 21 св.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, с административен
адрес гр. София, бул. „Христо Ботев” №55 да заплати на К.К.Я. ЕГН **********,***, Л.К.Я. ЕГН **********,***, Н.Я.Я. ЕГН **********,***,
В.Д.П. ЕГН ********** *** и Я.Д.Я. ЕГН ********** *** сумата от 500.00/петстотин/ лева, представляваща сторени от въззиваемите
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.