О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
170 15.05.2017г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Петнадесети май 2017
на
Година
в закрито заседание в следния
състав:
ДИАНА СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
като разгледа докладваното от
24 съдия
СТАТЕЛОВА 2017
гр.д.№ по описа за година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по смисъла на чл. 439, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба Е.Е.Х.,***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Т.В. от Пазарджишка
адвокатска колегия, срещу «Банка ДСК»ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.Д.М., Д Н Н , В М С , Ю Б Г , М Д П- К, сочи, че ответната банка е образувала срещу ищцата изпълнително дело № 312/2010 г.
по описа на ДСИ при Районен съд – Смолян, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 317/2010 г. по описа на Районен съд – Смолян, за сумата от
1262,96 лв., дължима по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит от 06.03.2016 г., която сума представлява сбор от главница в
размер на 1000,00лв., сумата от 212,59 лв. – лихва за периода 10.07.2009 г. до
24.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2010 г. до окончателно изплащане на
сумата, ведно със сумата от 50,37 лв., представляваща дължими заемни такси.
Ищцата сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение на Районен съд – Смолян
не е депозирала възражение по реда на чл. 414 ГПК и счита, че претендираната
сума не се дължи, поради настъпване на погасителна давност. Твърди също, че
съгласно чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, поради което
единственият процесуален ред за нейната защита в предишния процес е
образуването на настоящото гражданско дело.Според ищцата, въз основа на несъдебно
изпълнително основание – извлечение от сметка по смисъла на чл. 417 от ГПК е
образувано принудително изпълнение, поради което изпълняемото право не е
установено със силата на присъдено нещо. Счита, че може да го оспорва с всички
възражения, които би могла да противопостави на осъдителния иск на ответната
банка. Твърди, че спрямо нея е изтекла предвидената по закон погасителна
давност, по смисъла на чл. 110 и чл. 111, б. „в“, предл. 2 от ЗЗД, тъй като
тази давност е изтекла след образуване на ч.гр.№ 317/2010 г. по описа на Районен
съд – Смолян и издаването на изпълнителен лист. Според Х., съгласно Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г., в т. 14 се сочи, че
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давноста, а същата се прекъсва едва с предявяването на установителен иск по
отношение на вземането, който има обратно действие в случай, че е спазен срока
по чл. 415 ГПК. Ищцата твърди още,че ако искът не е предявен, давността не се
счита за прекъсната, а в нейния случай не е предявен иск за установяване на
вземането и с образуването на ч.гр.д. № 317/2010 г. по описа на Районен съд –
Смолян не е прекъсната давността. Според исковата молба на Х., до момента е
настъпила погасителна давност на вземането по реда на чл. 110 и чл. 111, б.
„в“, предл. 2 от ЗЗД- за главницата и за лихвата, което е видно от издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 317/2010 г. по описа на Районен съд- Смолян,
като до момента е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Твърди, че така
нейните задължения се явяват недължими, като погасени по давност.
Е.Е.Х. моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на „Б.Д.“ ЕАД, че ищцата не дължи сумата от 1 262,96 лв. общо по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 317/2010 г. по описа на Районен съд –
Смолян, която сума представлява задължение по изп. дело № 312/2010 г. по описа
на ДСИ при Районен съд– Смолян, поради погасяването й по давност на основание
чл. 110 и чл.111, б. „в“, предл. 2 от ЗЗД.
Моли да бъде изискано и приложено по делото ч.гр.д. № 317/2010 г. по описа
на Районен съд – Смолян и да бъде изискано и приложено по делото изпълнително
дело № 312/2010 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Смолян.
Претендира сторените съдебно- деловодни разноски.
Представят следните писмени доказателства в копие:
Покана за доброволно изпълнение от 24.09.2010 г. по изп. дело № 312/2010 г.;
Заповед за изпълнение на задължение, въз основа на документ № 735, издадена на
29.03.2010 г. по ч.гр.д. № 317/2010 г. по описа на Районен съд – Смолян; Изпълнителен
лист от 30.03.2010 г., издаден по ч. гр.дело № 317/2010 г. по описа на Районен
съд –Смолян; Удостоверение за настоящ адрес изх. № 294/17.11.2016 г., издадено
от Община Панагюрище.
В законоустановения срок банката -
ответник «Б.Д. ЕАД представят писмен отговор на исковата молба, в който сочат,
че категорично оспорват пасивната легитимация на ответната банка, тъй като понастоящем
те нямат качеството на кредитор на ищцата Е.Е.Х.. Сочат, че по силата на Договор
за покупко- продажба на вземания от 16.08.2012 г., сключен между «Б.Д. ЕАД и
ОТП «Факторинг България» ЕООД, са цедирали по надлежния ред в цялост, ведно с
всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, вземането си от Е.Е.Х., в качеството на кредитополучател по
Договор за кредит от 07.03.2006 г. Твърдят, че във връзка с покупко- продажбата
на вземането е изпратено уведомление от «ОТП Факторинг България» ЕООД още на
03.09.2012 г. на последния адрес на Х.. Макар получаването на съобщението да не
е елемент от фактическия състав на цесията, вземането е преминало върху
цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърлянето на вземането и
дори Х. да твърди, че не е надлежно уведомена за това обстоятелство, не следва
да се отразява на ввалидността на договора за цесия. Молят съда изрично да се
произнесе по допустимостта на депозираната искова молба, както и налице ли е
правен интерес по отношение на ищцата от подаването на този иск, а също и –
налице ли са предпоставките за водене на настоящото производство. В случай, че
се приеме, че са налице процесуални предпоставки за водене на настоящото
производство, „Б.Д.“ ЕАД молят да бъде отхвърлен предявения от Е.Х. иск като
неоснователен, тъй като възраженията на ищцата за настъпила погасителна давност
са несъстоятелни, поради обстоятелството, че след образуване на изпълнителното
производство на длъжницата е наложен запор върху трудовото възнаграждение и по
изпълнителното дело са постъпвали суми от Х., включително и през 2012 г., а
съгласно установената съдебна практика, новата погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано и предприето последното валидно
извършено изпълнително действие. Твърдят, че не е налице изтекла погасителна
давност за вземането и няма как да предоставят доказателства за това, понеже
считано от датата на цесията за «Б.Д. ЕАД не съществува нито право, нито
задължение, да следи за предприемането на изпълнителни действия от страна на
цесионера.
«Б.Д. ЕАД молят съда да остави без
разглеждане, като недопустим, предявеният от Е.Е.Х. установителен иск като
предявен срещу ненадлежна страна.
В случай, че съдът приеме предявеният
установителен иск за допустим, то молят да бъде постановено решение, с което
отрицателният установителен иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
На основание чл. 219 от ГПК, в случай,
че счете иска за допустим, молят съда да конституира като трето лице -помагач
на страната на ответника, «ОТП Факторинг България» ЕООД, тъй като за ответната
банка е налице правен интерес от привличане като трето лице в производството на
това дружество, с цел доказване съществуването на вземането срещу Е.Х..
Представят следните писмени
доказателства в копие: Договор за покупко продажба на вземания (цесия) от
16.08.2012 г. между «Б.Д. ЕАД и «ОТП Факторинг България» ЕООД; Уведомително писмо
към Договор за прехвърляне на вземания; Приложение № 2 към Договор за
прехвърляния на вземания; Уведомително писмо от 03.09.2012 г.; Известие за
доставяне от 16.10.2012 г.на „Български пощи“ ЕАД.
След като се запозна с приложения по
делото Договор за покупко- продажба на вземания (цесия) от 16.08.2012 г. между
«Б.Д. ЕАД и ОТП «Факторинг България» ЕООД, съдът счита за основателно
възражението предявено от «Б.Д. ЕАД за липсата на пасивна легитимация у
ответното дружество, в качеството на кредитор по отношение на вземанията,
свързани с погасяването на Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит от 06.03.2006 г., сключен с кредитополучателя Е.Е.Х..
Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлжености, включително с изтеклите лихви, като предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането. Съгласно ал. 4 на
същия текст от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Ответната банка са приложили
уведомително писмо от 03.09.2012 г., с което цесионерът «ОТП Факторинг
България» ЕООД, в качеството им на пълномощник на «Б.Д. ЕАД са уведомили Е.Х.
за размера на нейното задължение –главница, лихви и разноски, като
уведомителното писмо е изпратено на ищцата по настоящото дело на 25.03.2012 г.,
но Х. не се е явила в съответния клон на «Български пощи» ЕАД – Смолян- 2, за
да получи това уведомително писмо.
Съдът приема, че
за дата на узнаване на извършената цесия от страна на Х. е датата 16.10.2012
г., тъй като същата не е получила уведомителното писмо за извършената цесия по
своя собствена вина.
Не следва да се приема, че Е.Х. не е уведомена за извършаната цесия и към
настоящия момент, тъй като в този случай ищцата по настоящото гражданско дело
ще черпи права от собственото си неправомерно поведение, ако бъде признато, че
предявеният от нея отрицателен установителен иск следва да се води срещу
кредитодателя «Б.Д. ЕАД, а не срещу дружеството- цесионер «ОТП Факторинг България» ЕООД, придобило това
качество със сключването на Договора за покупко- продажба на вземания (цесия)
от 16.08.2012 г.
Положителна процесуална предпоставка от рода на абсолютните процесуални
предпоставки, за които съдът е длъжен да следи служебно относно процесуалната допустимост на предявена
искова молба е процесуалната легитимация на страните в процеса. Това понятие
означава, че страните в един граждански спор, при подаване на исковата молба в съда, трябва да имат качеството на надлежни страни
в процеса. Надлежна активна процесуална легитимация е налице, когато искът е предявен от лице, което не е чуждо на
правния спор, носител е на субективното право, титуляр е на гражданското
правоотношение, а пасивната процесуална
легитимация на ответника по
предявения иск се определя от това,
че той не е лице, което вече е чуждо на правния спор. Липсата на активна или
пасивна процесуална легитимация означава, че искът е ненадлежно предявен.
Ненадлежното предявяване на иска го прави недействителен. Това води до
процесуалната недопустимост на предявения иск, на развилия се исков процес и на постановеното съдебно решение. От
съдържанието на приложения по делото Договор за прехвърляне на вземания се
установява, че от 2012г. „Б.Д.“ЕАД не е надлежна страна в процеса. В полза на
този правен субект липсва процесуална легитимация, което означава, че правото
на иск е ненадлежно упражнено
Така мотивиран, на
основание чл. 26, ал.1, във връзка с чл. 124, ал.1 и чл. 439, ал.1 от ГПК, Панагюрският
районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявеният от Е.Е.Х., с ЕГН- **********,***, със съдебен
адрес:***- чрез адвокат Т.В. от Пазарджишка адвокатска колегия,
срещу «Банка ДСК»ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.Д.М., Д Н Н , В М С , Ю Б Г , М Д П- К, като предявен срещу ненадлежна страна.
ПРЕКРАТЯВА гражданско дело № 24/2017г. по описа на Районен съд Панагюрище, като
водено срещу ненадлежна страна.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Пазарджишкия
оркъжен съд в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му от ищеца и
ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: