Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна, ………….год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ Д.
При участието на секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Таня Д. административно дело № 3175 от 2019 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с § 4к, ал. 8 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалба на Д.А.П. с ЕГН ********** ***, срещу Заповед № 18-10292 от 03.10.2019 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, състоящо се в изменение на КРНИ за поземлен имот (ПИ) 10135.2520.578 с площ 723 кв.м – заличаване на вписаните като собственици на имота Й Д.Й., И.Й.Х. и а Х.Й. и вписване като собственици на имота на Г.М.И., В. И.Д. и Б.И.М..
С жалбата се настоява, че оспорваният акт е неоснователен и се иска неговата отмяна. Сочи се, че представените документи към заявеното изменение формално легитимират посочените лица, но по отношение на вписаните в КР лица, те се явяват ирелевантни – воденото гражданско дело е за съдебна делба и наследниците на бившите собственици не са били страна. На следващо място се поддържа, че приложените нотариални актове от праводателката на заявителите на изменението по никакъв начин не могат да индивидуализират процесния имот, а наличието на идентичност между описания в тях имот и новообразувания, по отношение на който се иска изменението, може да се установи само по пътя на СТЕ в хода на едно производство пред гражданския съд. Оспорващата изтъква, че от 1996 г., когато е приключило делбеното производство са минали повече от 20 години, а от влизане в сила на Плана на новообразуваните имоти (ПНИ) – повече от 10 години и няма логика изменението да не е поискано по-рано, като срокът за това е преклудиран за заявителите. Настоява се, че е налице спор за материално право, предвид постановеното позитивно решение за реституция от Поземлена комисия – Варна (ПК-Варна) в полза на наследниците, сред които е и оспорващата, като с исканото изменение се цели този спор да бъде разрешен по административен път, със заобикаляне на гражданския съд. Твърди се, че оспорваната заповед е постановена в противоречие с чл. 59, ал. 1 от АПК – немотивирана е и по-точно с неправилни и незаконосъобразни мотиви, а именно: липсата на спор за материално право органът обосновава с това, че приложеното от оспорващата решение на ПК Варна от 15.02.1999 г. е издадено след изменението на ЗСПЗЗ, въвеждащо двуфазност на реституционната процедура, а изменението влиза в сила на 30.07.1999 г., поради което следва да се счита, че процедурата по реституция е завършена, като именно поради този факт в регистъра на ПНИ собствеността за имот 578 е вписана в полза на наследодателите на оспорващата. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски. В хода по същество процесуалният представител на оспорващата – адв. Т.У. поддържа доводите и исканията, визирани в жалбата и прави възражение да присъждане на разноски в полза на заинтересованата страна Б.М. с аргумент, че адвокатският хонорар, в размер на 500 лв., надвишава прекомерно размера, определен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а и делото не е с прекомерна сложност и не е осъществено реално представителство от адвоката, вместващо се като мащабност в посочения хонорар.
Ответникът – Началникът на СГКК Варна в писмено становище по жалбата поддържа неоснователност и недоказаност на жалбата, като искането е същата да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия и се иска редуцирането му до посочения минимален размер в Наредба №1/2004г.
Заинтересованата страна – Б.И.М., чрез пълномощника си адв. К.К., с писмена молба (л. 52 от делото) изразява становище за неоснователност на жалбата, прави искане за отхвърлянето й и претендира присъждане на разноски по делото и адвокатски хонорар. Изтъква се, че процесният имот е придобит от В.Х.К.по замяна от ДЗС „Д. К.“ срещу отстъпено от нея лозе в местност „Старо село“, като през 1994 г. с 2/4 от имота е извършена разпоредителна сделка, а през 1996 г. е извършена съдебна делба. Настоява се, че имотът не попада под разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не подлежи на възстановяване на бившите собственици. Оспорва се твърдението, че след като собствениците не са се вписали в регистъра към ПНИ са изгубили собствеността си. Сочи се, че за входирания в Район „Приморски“ проект за изменение на ПНИ оспорващата е била уведомена още на 01.11.2018 година.
Заинтересованите страни – вписаните нови собственици на ПИ с оспореното изменение на КРНИ към КККР - Г.М.И., М.Д.Д. (наследник на В. И.Д., вписана като собственик на ПИ с оспореното изменение на КККР), И.М.Д. (н-к на В. И.Д., вписана като собственик на ПИ с оспореното изменение на КККР) не ангажират писмено становище по жалбата, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание, за което са редовно призовани.
Заинтересованите страни – заличените вписани собственици на ПИ с оспореното изменение на КККР - н-ци на И.Й.Х. - С.Т.Б., В.К.В., Т.К.В., Р.С.И., С.И.С., И.Д.И., С.Д. Б., Я.П.Я., както и наследникът на а Х.Й. - Х.А.Х. и н-ците на Й Д.Й. - Д.Й.Д. и Г.Й.Й., не ангажират писмено становище по жалбата, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание, за което са редовно призовани.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оспорения в настоящото производство административен акт е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г., състоящо се в изменение на КРНИ за ПИ 10135.2520.578 с площ 723 кв. м, във връзка с изменение на ПНИ на с.о. „Траката“, КР 520, землище кв. Виница, общ. Варна на основание § 4к, ал. 8, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като се заличават вписаните собственици на имота Й Д.Й., И.Й.Х. и а Х.Й., с отразяване, че няма документ за собственост, и се вписват като собственици на имота Г.М.И., В. И.Д. и Б.И.М. въз основа на съдебно определение от 28.03.1996 г. на Районен съд – Варна по гр. дело № 377/1995 година.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок с вх. № 06-4557 на 28.10.2019 г. (л. 4 от делото), считано от 18.10.2019 г., когато според приложеното на л. 138 от административната преписка известие за доставяне оспорената заповед е съобщена на оспорващата. Жалбата изхожда от лице с правен интерес от оспорването – наследник според Удостоверение за наследници с изх. № 1583/12.07.2019 г. (л.19 от адм.пр.) на а Х.Й., вписан като собственик в КРНИ за ПИ 10135.2520.578 по КК на гр. Варна.
Съдът намира, че жалбата е основателна и следва да се отмени оспореният акт, с оглед следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че КККР за територията на административен район „Приморски“-Варна, където се намира и ПИ 10135.2520.578, предмет на изменението, са одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, обнародвана в ДВ, бр.100/21.11.2008 г. (л. 1 от адм.пр.)
Със Заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна е одобрен ПНИ на с.о. „Траката“ КР 520, землище кв. Виница, общ. Варна. Няма данни по делото тази заповед да е била обжалвана в частта за имот № 578, КР 520, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила за имота. По одобрения ПНИ, новообразуваният имот (НИ) 578, с площ от 723 кв.м е записан в регистъра на н-ците на Й Д.Й. – за 260 кв.м ид.ч., И.Й.Х. – за 109 кв.м ид.ч. и а Х.Й. – за 353 кв.м ид.ч., с отразяване, че няма документ за собственост.
Със заявление вх. № АУ103830 ПР/22.10.2018 г. (л. 92 от адм.пр.) от Б.И. *** е поискано изменение на ПНИ на с.о. „Траката“ за ПИ 10135.520.578, като за собственици се впишат Г.М.И., В. И.Д. и Б.И.М. за 666 кв.м, съгласно съдебно определение от 28.03.1996 г. по гр. д. № 377/1995 г. на ВРС и се запазят вписаните н-ци на Й Д.Й. за 20 кв.м, н-ци на И.Й.Х. за 9 кв.м и н-ци на а Х.Й. за 28 кв.м (според проекта на л. 95-98 от адм.пр.)
Видно от писмо с рег. № АУ103830ПР_005ВН/21.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ (л. 65-66 от адм. пр.) заявлението, заедно с приложения проект за изменение са разгледани от комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според решението по т. 3 от Протокол № 362/27.03.2019 г. независимо от липсата постъпили възражения след извършеното уведомяване по реда на чл. 26 от АПК, е прието, че искането попада под разпоредбите на § 4к, ал. 8, т. 3 от ПРЗ на ЗСПЗЗ – нарушена е разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като не е отразена собствеността на Г.М.И., В. И.Д. и Б.И.М. за 666 кв.м. съгласно посоченото по-горе съдебно определение на ВРС, но като се съобрази, че имотът не попада под разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, комисията счита, че е недопустимо вписването на н-ци на И.Й.Х. за 9 кв.м. ид.ч., на н-ците на а Х.Й. за 28 кв.м ид.ч. и на н-ците на Й Д.Й. за 20 кв.м ид. ч. от 723 кв.м като съсобственици в регистъра към ПНИ. Комисията приема, че проектът за изменение следва да се върне на заявителя за извършване на корекция относно вписването на собствеността в регистъра, за което Б.И.М. е уведомен на 22.05.2019 г. (известие за доставяне л. 31 от адм.пр.)
В определения от комисията 14-дневен срок, на 04.06.2019 г. Б.И.М. представя преработен проект за изменение относно регистъра на имот 520.578 по ПНИ на с.о. „Траката“, землище с. Виница, община Варна (л. 34 от адм.пр.) Според представения проект за изменение на ПНИ - л. 53-56 от адм.пр. е поискано изменение на ПНИ на с.о. „Траката“ за ПИ 10135.520.578, като за собственици се впишат Г.М.И., В. И.Д. и Б.И.М. за 666 кв.м, съгласно съдебно определение от 28.03.1996 г. по гр. д. № 377/1995 г. на ВРС.
Във връзка с извършено уведомяване на заинтересованите лица по реда на чл. 26 от АПК, е постъпило възражение с рег. № АУ 103830 ПР_008ВН/19.07.2019 г. от Д.А.И. като наследник на а Х.И., с което се настоява, че искането за изменение е неоснователно, твърди се наличие на спор за материално право и се представя Решение № 590/15.02.1999 г. на ПК –Варна, с което е признато правото на собственост на а Х.Й. върху лозе от 3.181 дка, находящо се в терен по § 4 на Виница в местност „Балар Бою“, имот № 3901 по КП от 1956 година.
С решение по т. 3 по Протокол № 382/04.09.2019 г. (л. 7-13 от адм.пр.) комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ приема представения проект за изменение на ПНИ, като е решено в ПНИ да се извършат следните промени: За НИ 578 по ПНИ с площ 723 кв.м в регистъра се заличават „н-ци на И.Й.Х. за 109 кв.м ид.ч. без посочен документ за собственост; н-ци на а Х.Й. за 353 кв.м ид.ч. без посочен документ за собственост и н-ци на Й Д.Й. за 260 кв.м ид.ч. без посочен документ за собственост“ и собствеността се записва на Г.М.И., В. И.Д. и Б.И.М. с документ за собственост съдебно определение от 28.03.1996 г. на Варненски районен съд по гр. дело № 377 по описа за 1995 г. Посочено е, че промените са отразени в Таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците, както и че комисията предлага на Началника на СГКК – Варна да издаде заповед за изменение на КККР на гр. Варна. Комисията приема за неоснователно подаденото възражение от Д.А.П., като посочва, че представеното решение на ПК Варна е постановено след изменението на ЗСПЗЗ, с което се въвежда двуфазност в реституционната процедура и същото не представлява титул за собственост, поради което не е налице спор за материално право.
Със служебно заявление с вх. № 09-86678-02.10.2019 г. (л. 14 от адм.пр.) преписката е изпратена на Началника на СГКК – Варна, който с оспорената Заповед № 18-10292/03.10.2019 г., възприемайки и пресъздавайки изцяло решението т. 3 по Протокол № 382/04.09.2019 г. на комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, одобрява изменението на КККР по заявлението на Б.И.М. по преработения проект, състоящо се в изменение на КРНИ, като се заличават вписаните като собственици на ПИ 10135.2520.578 и се вписват Г.М.И., В. И.Д. и Б.И.М..
Правната уредба за изменение на ПНИ, който е интегриран в кадастралната карта се съдържа в § 4к, ал. 8, ал. 11, ал. 12 и ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в чл. 28в от ППЗСПЗЗ. Съгласно § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се изменя на пет основания, изброени в отделни точки. В процесната заповед и в решението на комисията, обективирано в Протокол № 382/04.09.2019 г., т. 3, е посочено като основание за изменението § 4к, ал. 8, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която хипотеза, ПНИ се изменя, когато планът е изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или планът е приложен. Съгласно § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, измененията в тези случаи се извършват въз основа на решение на комисия, назначена със заповед на кмета на общината, включваща представители на областната администрация, на техническата служба на общината и на СГКК. В § 4к, ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ е разписано, че въз основа на решения на комисията по ал. 12, до одобряването на КК и КР - кметът на общината издава заповед за изменение на ПНИ, а след одобряване на КККР - началникът на СГКК издава заповед за нейното изменение. Съгласно чл. 28в от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се изменя в случаите по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на заинтересованите лица до органа по чл. 28б, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, като в случаите на § 4к, ал. 8, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заинтересованите лица подават искане до кмета на общината за разглеждане от комисията по ал. 12.
При съотнасяне на тази правна уредба към конкретния случай и фактите, които се установяват от доказателствата по делото, се налагат следните изводи:
Оспорената Заповед № 18-10292/03.10.2019 г., издадена от Началника на СГКК Варна е постановена от материално и териториално компетентен орган, предвид § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗСПЗЗ. Именно Началникът на СГКК Варна е компетентен да се произнесе по заявлението на Б.И.М., тъй като за поземлен имот с идентификатор 10135.2520.578 има одобрен и влязъл в сила ПНИ от 2006 г., който е интегриран в одобрена през 2008г. КККР на гр. Варна, район „Приморски“, където се намира имотът.
С оглед посочените в оспорената заповед фактически и правни основания за постановяването й е налице яснота относно юридическите факти, от които административният орган черпи упражненото от него субективно право, поради което следва да се приеме, че при издаването на заповедта е съобразена изискуемата форма. Възраженията на оспорващата за нарушения на формата на акта, състоящи се в неправилни мотиви, са неоснователни - неправилността на мотивите по принцип обосновава материална незаконосъобразност на административния акт.
Установява се съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обосновава отмяна на оспорената заповед.
От приложените към административната преписка доказателства във връзка с уведомяването на основание чл. 26 от АПК за започнатото производство по изменение на ПНИ относно собствеността на имот 578 по ПНИ на местност „Траката“ (л. 70-91 от адм.пр.) се установява, че Г.М.И. и н-ците на В. И.Д. – М.Д.Д. и И.М.Д. (които според изменението на ПНИ и КРНИ се вписва като собственик на ПИ 10135.2520.578) въобще не са били уведомени за започнатото административно производство.
Не са надлежно уведомени за започнатото административно производство и Т.К.В. и С.И.С. (и двамата н-ци на И.Й.Х., заличен като собственик на ПИ 10135.2520.578 с процесната заповед за изменение на КРНИ). Съгласно действащата до 10.10.2019 г. редакция на чл. 26, ал. 2 от АПК, ако адресът или другите възможни начини за уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3. В случая адресите на процесните две заинтересовани лица са известни, а и обстоятелството, че известията за доставяне на уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК са се върнали с отбелязване, че пратката не е потърсена (л. 74 и л. 75 от адм.пр.), не обосновава извод за наличието на основания за съобщаване по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК с поставяне на съобщение на таблото за обявления, както е действано в случая (л. 73 от адм.пр.)
Останалите заинтересованите страни в административното производство са били надлежно уведомени от Община Варна, район Приморски в съответствие с чл. 26, ал. 1 от АПК за постъпилото заявление от Б.И.М. и за отпочването на процедурата по изменение на ПНИ за процесния имот, като им е указана възможността за изразяване на становище.
Съгласно чл. 168, ал. 4 от АПК (в сила от 01.01.2019 г.) съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.
Гореизложеното обосновава извод, че в случая вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване на Г.М.И. и н-ците на В. И.Д. – М.Д.Д. и И.М.Д., както и на Т.К.В. и С.И.С., тези заинтересовани лица са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на оспорената заповед, поради което е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 168, ал. 4, във вр. с чл. 146, т. 3 от АПК, обосноваващо извод за наличие на основания за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна – чл. 168, ал. 5 от АПК.
Независимо, че на основание чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК съдът, с оглед направения по-горе извод, следва да отмени акта и да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5, по отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби и с целта на закона, следва да се съобрази следното:
Разпоредбата
на § 4к от ПЗР
на ЗСПЗЗ и предвидената с нея процедура за изменение на КККР се
явява специална по отношение на нормите на ЗКИР, като същата е приложима при
наличие на някое от основанията, визирани в ал. 8, т. 1-5 за изменение на ПНИ.
Обективираното основание за изменението на ПНИ е § 4к,
ал. 8, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ – при изработване на ПНИ е нарушена разпоредбата на
чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като не е отразена собствеността на Г.М.И., В. И.Д. и
Б.И.М. за 666 кв.м, съгласно съдебно определение от 28.03.1996 г. на Районен
съд – Варна по гр. д. № 377/1995 г.
Решението по
т. 3 от Протокол № 317/05.01.2018 г. на Комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не обвързва
органа (началника на СГКК) при произнасянето му. Началникът на
СГКК-Варна следва да направи
самостоятелна преценка относно наличие на някоя от предпоставките по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на
влязъл в сила ПНИ. (В
този смисъл Решение № 1380/31.01.2014 г., постановено по адм.дело № 9355/2013
г., на ВАС, ІІ отд.;
Решение № 4549/02.04.2014 г., постановено по адм.дело № 640/2014 г., на ВАС, ІІ
отд.) В случая административният орган е приел,
че е налице хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което е
одобрил изменение на КККР.
Както се посочи, разпоредбата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвидената с нея процедура за изменение на КККР се явява специална по отношение на нормите на ЗКИР, като е приложима само при наличие на някое от основанията, визирани в ал. 8, т. 1 - 5 за изменение на ПНИ, а изменението на КККР в хипотезата на § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е само последица от признатата основателност на искането по реда на ал. 12. Това обаче не игнорира задължението на СГКК за всеобхватна преценка на правата на собственост на фигуриращия в регистъра като собственик и претендиращия изменение на ПНИ, т.к. в ал. 8, т. 1 на § 4к е регламентирано, че при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред.
Според посочената от комисията и от ответника в заповедта правна норма на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ПНИ се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена, като данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от ПНИ. Императивните материални изисквания за ПНИ са регламентирани в чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Тези правни норми визират и конкретни технически изисквания, които следва да се съобразяват както при проектиране на имотите в територия по ПНИ, така и при одобряването, съответно и изменението на ПНИ. Тъй като с този план се новообразуват имоти, той е план с конститутивно действие, който е част от сложен фактически състав по определяне на реалните граници на имотите на бившите ползватели, от една страна, и на реституираните собственици – от друга. Целта на ПНИ и необходимостта от изработването и одобряването му е да се новообразуват самостоятелни имоти за различните групи лица.
Съгласно влезлия в сила ПНИ на с.о. „Траката“, КР 520, землището на кв. Виница, в регистъра на имотите НИ 578 с площ 723 кв. м (л. 11 от адм.пр.) е записан на н-ци на И.Й.Х. за 109 кв.м ид.ч., на н-ци на а Х.Й. за 253 кв.м ид.ч. и на н-ци на Й Д.Й. за 260 кв.м ид.ч.
Обстоятелството, че според приключилата съдебна делба със спогодба (протокол от проведено открито съдебно заседание на 28.03.1996 г. по гр. дело № 377/1995 г. на Районен съд – Варна – л. 51-52 от адм.пр.), Г.М.И., В. И.Д. и Б.И.М. се легитимират като собственици на имот в местността „Манастир тепе“ в землището на кв. Виница, гр. Варна целият с площ от 666 кв. м, не обосновава извод за изработване на процесния ПНИ при съществени закононарушения – неотразяване на собствеността на посочените три лица. Нарушенията при изработване на ПНИ, които законодателят сочи като основания за изменението му по § 4к, ал. 8, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ не следва да се приемат за такива във връзка с неправилното отреждане на имота на едни или на други групи лица при наличие дори на противопоставими титули на собственост.
Освен това, в случая не са налице данни в хода на изработване на процесния ПНИ Г.М.И., В. И.Д. и Б.И.М. да са заявили правото си на собственост, което да не е съобразено при изработване на ПНИ, както и да са оспорили заповедта за одобряване на ПНИ.
Данните за собственост на Г.М.И., В. И.Д. и Б.И.М. за имот в местността „Манастир тепе“ в землището на кв. Виница, гр. Варна, целият с площ от 666 кв. м, са отпреди одобряването на процесния ПНИ през 2006 г., т.е. в случая може да става въпрос за непълнота или грешка в плана, но не за изработване на плана при съществени закононарушения – в нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, поради неотразяване на собствеността на Б.И.М., Г.М.И. и В. И.Д..
Изрично в § 23 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68 от 1999 г.) е посочено, че разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 1 , изречение четвърто и на чл. 17, ал. 1 , изречение шесто се прилагат и за влезлите в сила решения на поземлените комисии, придружени със скици, въз основа на които до влизането в сила на този закон не са издадени нотариални актове, освен в случаите по § 21, т.е. представеното в хода на административното производство Решение № 590 от 15.02.1999 г. на ПК Варна (л. 6 от делото), неправилно е ценено от комисията и от началника на СГКК не като документ, установяващ правото на собственост на заинтересованите страни – н-ци на а Х.И.. (Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. четвърто от ЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7 , удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота).
Определението на съда по приключилата съдебна делба със спогодба (протокол от проведено открито съдебно заседание на 28.03.1996 г. по гр. дело № 377/1995 г. на Районен съд – Варна – л. 51-52 от адм.пр.) не може да установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното отразяване на процесния имот в ПНИ и в КК. Действително не е налице необходимата индивидуализация на имота, обосноваваща идентичност на имота с отразения в ПНИ и в КК. (Според решението на ПК Варна възстановеният имот, за който е отреден НИ 578 в ПНИ е в местността „Балар Бою“, а според определението на ВРС по постигната спогодба при делбата на имота – имотът на заявителят Б.М. е в местността „Манастир тепе“)
Спорът за собственост в случая не е разрешен с влязло в сила решение, годно да послужи за изменение на КККР на основание ал. 8, т. 1 или т. 3 на § 4к по конкретно представения от Б.М. проект за изменение на ПНИ, а изводите както на комисията, така и на началника на СГКК за липсата на спор за материално право следва да са съобразени с това обстоятелство. В същия смисъл (за наличие на спор за материално право) са и наведените доводи във възражението на оспорващата в хода на административното производство, което обуславя по принцип наличието на пречка за допускане на изменението на основание ал. 8, т. 3 или т. 1 на § 4к, както от комисията, така и от СГКК.
Следователно оспореният индивидуален административен акт е издаден и при неправилно приложение на материалния закон. Възприемайки изцяло решението по т. 3 от Протокол № 382/04.09.2019 г. на комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният орган неправилно е приел, че е налице основанието за изменение на ПНИ, посочено в § 4к, ал. 8, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което се явява отменително основание по арг. на чл. 146, т. 4 от АПК относно оспорената заповед, като незаконосъобразна.
С постановяването на акт в противоречие с материалноправните разпоредби не би могла да бъде постигната целта на закона, респ. оспореният акт се явява и в несъответствие с целта на закона, т.е. налице е и основанието по чл. 146, ал. 5 от АПК. (В този смисъл решения на ВАС по АД № 2533/2017 г., АД № 3830/2017 г., АД № 8445/2017 г. и др.)
Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия, че е преклудирано правото да се иска изменение на ПНИ в частта за процесния имот, с оглед обстоятелството, че са минали повече от 20 години от приключване на делбеното производство и повече от 10 години от влизане в сила на ПНИ. В ЗСПЗЗ не са посочени преклузивни срокове, след изтичане на които да е невъзможно изменението на ПНИ на основанията по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Следва да се посочи, че административният орган следва да полага дължимите усилия и при произнасянето си да посочва в КР надлежния собственик на имота, а не починали лица. С оспорената заповед в КРНИ е вписана като собственик на ПИ 10135.2520.578 В. И.Д., която е починала на 16.01.2014 г. (справка от НБД – л. 15 от делото), т.е. много преди образуване на административното производство по изменение на ПНИ, респ. КККР. Процесуалното правоотношение с вписаното в КРНИ лице В. И.Д. не е възникнало в хода на административното производство пред органа, докато лицето е било живо, за да се приеме, че същото е валидно, респ. за да се приеме, че продължава в лицето на правоприемниците му като процесуално и материално правоспособни лица. Освен това, както се посочи, нито В. И.Д., нито наследниците й – М.Д.Д. и И.М.Д. са били уведомени съгласно чл. 26 от АПК за образуваното административно производство или за издаване на оспорената заповед.
Предвид изложените съображения следва да се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед, доколкото съдът установява нарушения на изискванията за административните актове, посочени в чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. С оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 5 от АПК следва да се отмени оспорената заповед и да се изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за ново произнасяне по заявлението за изменение на ПНИ.
Изходът на спора обосновава основателността на искането на оспорващия за присъждане на разноски. На оспорващия на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да му се присъдят направените разноски по делото за платена държавна такса – 10 лв., доколкото единствено за плащането на тази такса са представени доказателства.
Искането на заинтересованата страна Б.И.М. за присъждане на адвокатско възнаграждение не следва да се уважава с оглед изхода на спора, тъй като същият счита жалбата за неоснователна, доколкото оспореният акт се явява благоприятен за него.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 168, ал. 5 от АПК, Административен съд-Варна, ХХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 18-10292 от 03.10.2019 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Варна, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, състоящо се в изменение на КРНИ за ПИ 10135.2520.578 с площ 723 кв.м, а именно заличаване на вписаните като собственици на имота Й Д.Й., И.Й.Х. и а Х.Й. и вписване като собственици на Г.М.И., В. И.Д. и Б.И.М..
ИЗПРАЩА преписката на Началника на СГКК – Варна за ново произнасяне по заявлението с вх. № АУ 103830 ПР/22.10.2018 г. на Б.И. *** и постъпило в Община Варна с вх. № АУ103830 ПР_003ВН/11.12.2018 г., след осигуряване уведомяването на всички заинтересовани страни и участието им в производството по издаване на индивидуалния административен акт.
ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър -
Варна да заплати на Д.А.П. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 10 (десет) лева, представляваща направени разноски по
делото за държавна такса.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: