Р Е Ш Е Н И Е
№…………/……………2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛОЗАР Г.
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН
А.
ДИМО Д.
при секретар: Г. И.
и с участието на прокурор:
А. И.
Като разгледа докладваното
от съдията Д.
ВНОХД № 301по описа за
2015г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба
на подсъдимия К.А.И., против Присъда № 68, постановена
на 12.02.2015 год. по НОХД № 3419/2013 г. по описа на РС – гр. Варна, ПЪРВИ
СЪСТАВ.
С атакувания съдебен акт,
жалбоподателят е признат за ВИНОВЕН в това, че на 21.02.2012 год. в гр. Варна,
в Затвора – Варна, при условията на опасен рецидив причинил на Д.Й.Д. средна
телесна повреда изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на
дясната долночелюстна става, което е обусловило трайно затруднение във
функцията на дъвчене и говора за период не по-малко от 4 месеца, поради което и
на основание чл.131а пр.2 вр. чл.129 ал.1 от НК и
чл.54 ал.1 от НК му НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
ГОДИНИ, което на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален СТРОГ режим в условията на Затвор.
На основание чл.45 от ЗЗД
съдът ОСЪДИЛ подсъдимия И. да
заплати на Д.Й.Д. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените в резултат на деянието по чл.131а пр.2 чл.129 ал.1 от НК
неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛИЛ
така предявения граждански иск за разликата до 5000 лв., като неоснователен.
ОСЪДИЛ подсъдимия К.И., да заплати
направените по делото разноски в размер на 250 лева за Държавата, в размер на
440,60 лв. в полза на ВРС, както и държавна такса върху уважената част на
гражданския иск в размер на 80 лв.
ПРИСЪДАТА
се атакува от
подсъдимия К.И., като необоснована и несправедлива. По същество се релевират оплаквания за
необоснованост на наложеното наказание по чл.131а пр.2 вр.
чл.129 ал.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК .
Жалбоподателят
редовно призован за съдебното заседание пред въззивния съд явява се лично
и с редовно упълномощеният защитник.
По същество прави искане за отменяване на присъдата от въззивната инстанция и да бъде оправдан, алтернативно моли съдът да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Прави освен това искане за възобновяване на съдебното следствие с оглед събиране на нови доказателства. При последната дума моли съда за оправдателна присъда.
Пред въззивния съд защитата на подсъдимия поддържа жалбата в частта в
която се иска отменяване на присъдата, като подсъдимият бъде оправдан,
алтернативно моли делото да се върне на първоинстанционния съд за ново
разглеждане.
Излагат се доводи, че присъдата като неправилна и незаконосъобразна следва да бъде отменена, тъй като е постановена при непълно изяснена фактическа обстановка. Сочи се, че по делото са налице противоречиви доказателства с изключение на показанията на двама от свидетелите - гражданският ищец и св. Х., като по делото няма безспорни и категорични доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението за което е обвинен.
В съдебно
заседание представителят на въззивната прокуратура намира
жалбата за неоснователна. Моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и
законосъобразна, тъй като наказанието е правилно определено.
Гражданският ищец подкрепя казаното от прокурора.
След преценка на доводите сочени в жалбата, становището
на защита и на представителя на ВОП, както и след цялостна проверка на
присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен
съд намира и приема за установено следното:
ВЪЗЗИВНАТА
ЖАЛБА
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна
страна. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред Варненски районен съд е било
образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия К.А.И., за
престъпление по чл.131а, пр.2, вр. чл.129 ал.1 от НК,
като е протекло по общия процесуален ред, без използване на диференцирани
процедури./
В хода на производството пред първата инстанция не се
установяват нарушения на процесуалните правила, с оглед реда по който проведено
съдебното производство.
В съответствие с всички събрани по делото доказателства,
относими към предмета на доказване, ВРС е
приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
През 2012г.
св. Д. и подс. И. се намирали в Затвора в гр. Варна, където изтърпявали
наказания "Лишаване от свобода". Между двамата били установени
конфликтни отношения.
На
21.02.2012г., през деня, в присъствието на св. Х., св. Д.. влязъл в помещенията
на 1 - ва група на Затвора - Варна, за да вземе свои
лични вещи.
В същото
време в тези помещения се намирали подс. К.И., както и други временно лишени от
свобода лица, сред които св. А. и
св. Ч..
При това
между подс. И. и св. Д. възникнал словесен конфликт, който впоследствие
прераснал и във физически. Подс. И. се приближил до
св. Д. и му нанесъл силен удар с юмрук в областта на дясната лицева половина.
След
намесата на св. Х. конфликта между двамата бил преустановен, като св. Д. бил
отведен за оказване на медицинска помощ в медицинския център при Затвора -
Варна, тъй като вследствие на удара почувствал силна болка в областта на
долната челюст и дясното ухо.
От
заключението на назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза се
установява, че в резултат на нанесения удар, на 21.02.12г., св. Д.Д. е получил счупване на долната челюст в областта на
дясната долночелюстна става. Това увреждане е обусловило трайно затруднение във
функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 4-месеца.
От
заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че
подс. К.А.И. страда от смесено личностово
разстройство с елементи на емоционална нестабилност- експлозивен вариант и антисоциалност. Разстройство на личността и поведението и
по-точно от вида емоционално нестабилна личност, импулсивен тип. Към момента на
извършване на деянието - 21.02.2012г. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От
изготвената съдебно-психиатрична и психологична експертиза е видно, че към
момента на извършване на деянието – 21.02.2012 г. И. не е бил в състояние на
Физиологичен афект. Неговата личност - емоционално нестабилна обуславяща лесна
раздразнителност, импулсивност и нисък самоконтрол в ежедневието са причината
за неговото поведение.
Видно от
изготвената впоследствие съдебно - психиатрична експертиза подс. И. страда от
смесено личностово разстройство с елементи на диссоциалност и емоционална лабилност, параноидно
личностово разстройство. Към момента на изготвяне на
заключението по експертизата подс. И. може да носи наказателна отговорност.
От
заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза по отношение на Д.Д. се установява, че същият страда от разстройство на
личността и поведението и по-точно от Емоционално нестабилна личност,
импулсивен тип. Към момента на освидетелстването и към момента на деянието
срещу него на 21.02.2012г. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да дава годни свидетелски показания.
От заключението на изготвената
съдебно-психиатрична експертиза по отношение на С.Л.Д. се установява, че при
същия е налично разстройство на личността и поведението, което не е психично
заболяване в тесния смисъл на понятието. Същия е в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си, както и да дава достоверни показания.
Видно
от свидетелството за съдимост на подс. И., той е осъждан многократно за
извършени умишлени престъпления от общ характер.
ПО ЖАЛБАТА ЗА
НЕОБОСНОВАНОСТ:
Жалбата е неоснователна и
следва да остане без уважение. Това е така поради следните съображения:
Фактическата обстановка е правилно установена
от ВРС, а направените правни изводи – законосъобразни.
Посочената фактическа обстановка първостепенният
съд е възприел въз основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като е взел предвид
показанията на свидетелите, приобщени към доказателствения
материал, от заключенията на изготвените съдебно - медицинска и психиатрични
експертизи, както и от другите писмени доказателства. Същата е правилно
установена и се възприема от настоящия състав на въззивния съд.
Заключенията на вещите лица, правилно са били
приети от съда, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с
необходимите познания и опит в съответната област.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от
всички събрани по делото доказателства, които категорично установяват, че на
21.02.2012 год. подс. Кр. И. е нанесъл удар с юмрук
на гр. ищец Д. Д. в областта на дясна лицева половина. В резултат на това
последният е получил счупване на долната челюст, което увреждане е обусловило
трайно затруднение на дъвченето и говора за период не по- малък от четири
месеца, и което представлява средна телесна повреда по смисъла на НК.
По искане на подсъдимия К.И. съставът на ВОС възобнови
съдебното следствие с оглед събиране на нови доказателства. Беше извършен
разпит на свидетелите Ч., Х., З., А., Д. и Кр. И..
Изводите на първоинстанционният съд досежно
приетото не бяха разколебани въпреки проведените разпити на свидетелите от
състава на ВОС. От същите по категоричен начин се потвърждава установената пред
състава на ВРС фактическа обстановка.
В показанията на част от тези свидетели бяха
констатирани противоречия, но съдът кредитира тези от тях депозирани пред
въззивния състав, тъй като прие, че се дължат на обстоятелството, че
подсъдимият им е оказвал въздействие, чрез отправяне на заплахи лично на тях
или на близките им. Въпреки това след констатиране на противоречията им
разпитаните свидетели категорично заявяват, че са били очевидци на възникналия
инцидент и потвърждават фактическата обстановка, която е установена и от
първоинстанционния съд.
Всички тези доказателства в своята съвкупност
очертават фактическата обстановка и сочат, че има извършено престъпление и
негов автор е именно подсъдимият К.И..
При така установената фактическа обстановка,
доводите на защитата, че обвинението не е доказано по категоричен и безспорен
начин се явява неоснователно.
Вината на подсъдимия се доказва по несъмнен
начин както беше посочено малко по- горе от показанията на разпитаните по
делото свидетели, съдебно - медицинска и психиатрични експертизи, както и от
другите писмени доказателства.
Въззивният съд споделя изцяло съображенията на
първостепенния съд досежно кредитираните показания на свидетелите, както
заключенията на вещите лица, така и писмените доказателства по делото.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал
гласните доказателства – показанията на свидетелите Ч., А., Х., З., Д., Д. и Г..
Чрез показанията на тези свидетели по
категоричен начин са установени фактическите положения свързани с времето,
начина и мястото на извършване на деянието, очертаващи фактическия състав на
престъплението, което съдът е приел за извършено.
Неоснователно е възражението на подсъдимия,
което е било направено пред ВРС и се поддържа и пред състава на ВОС,че не той,
а св. Д. е причинил телесното увреждане на гр. ищец Д. Д..
Правилно първоинстанционният съд при обсъждане
на обясненията на подсъдимия не ги е кредитирал в тази им част, като е изложил
подробни мотиви, които се възприемат и от състава на ВОС. Настоящият въззивен
състав намери, че обясненията на подсъдимия К.И. в настоящия случай са израз не
на доказателствено средство, а са средство за защита,
с което цели да избегне наказателната отговорност. Това е така, тъй като са в
пълно противоречие с показанията на св. Д., с показанията на другите свидетели
– очевидци на инкриминирания случай, както и със съдебно – медицинската и
психиатрични експертизи и другите писмени доказателства по делото.
Относно механизма на причиняване на телесната
повреда в съдебно заседание пред състава на ВОС отново беше разпитано вещото
лице изготвило СМЕ, като експертът по
категоричен начин потвърди заключението, което е направил. За установяване
инкриминираната дата на причиняване на увреждането са и приложените копия от
медицински журнал, от които е видно, че на 21.02.2012 год. пострадалият – св. Д.
е посетил медицинската служба като освен другите оплаквания е отбелязано и
оплакване от болки в долната челюст в дясно.
От представените пред първоинстанционния съд
справки от МБАЛ „Св. Анна – гр. Варна“ АД и Затвора – Варна, както и от
представените пред ВОС преписки от ВРП и ВОП, касаещи времето на причиняване на
телесната повреда се установява, че за периода от 01.06.2011 год. до 31.12.2012
год. не е било регистрирано такова увреждане на св. Д. и съответно не е била
подавана жалба от същия срещу други лица, освен жалбата инициирала настоящото
наказателно производство.
Поради
тези съображения съставът на въззивния съд намери, че правните изводи, които е извел първостепенният съд при така
установените факти, че подсъдимият е осъществил с действията си от обективна и
субективна страна състава на престъпление по
чл.131а пр.2 вр. чл.129 ал.1 от НК, са правилни и законосъобразни. Той е причинил
при условията на опасен рецидив средна телесна повреда на св.Д. Д., изразяваща
се в счупване на долната челюст в областта на дясната долночелюстна става,
което е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене и говора за
период не по – малко от 4 месеца.
Правилно
съдът е приел, че от субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, а от
обективна страна, че е осъществено с действия, и, че квалификацията по чл.131а,
пр.2 от НК, вр. чл.129 от НК се определя от
предходната съдимост на подсъдимия.
При определяне
на вида и размера на наложеното наказание
решаващият съд е приел, че смекчаващи отговорността
обстоятелства липсват.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства е отчел лошите характеристични данни установени от
свидетелските показания.
Съдът е определил наказание ШЕСТ години ЛС, като в мотивите е приел, че е наложено при наличие, /т. е. при превес/ на отегчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в условията на затвор.
По отношение на
предявения от пострадалото лице граждански иск в
размер от 5000.00 лева за причинените от деянието неимуществени вреди съдът го
е уважил за сумата от 2000.00лв., като го отхвърлил в останалата му част. При
определянето на размера на обезщетението съдът правилно е приел, че пострадалото лице следва
да бъде обезщетено за това, че действително е претърпяло в значителна по степен
болки и страдания от причиненото му увреждане
На основание чл.189 ал. 3 от НПК, съдът е възложил на подсъдимия направените по делото разноски и държавна такса върху уважения граждански иск.
При цялостната
служебна проверка на обжалваната присъда въззивния съд установи противоречие в мотивите на присъдата
относно определянето на наказанието при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, както е описано и действителния
размер от ШЕСТ години ЛС, което реално се явява под средния размер предвиден в
чл. 131ал.1 от НК и което го прави
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. При тази
обществена опасност на извършителя - осъждан тринадасет
пъти за престъпления от общ характер, решаващият съд е проявил в достатъчна
степен снизходителност.
Поради липса на
протест обаче въззивният съд не може да коригира присъдата с оглед забраната да
се утежнява положението на подсъдимия.
Пред
настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което и не се дължат.
Въззивният
съд, след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, не намери основания за изменяване или
отмяна на обжалваната присъда.
По
изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Присъда № 68, постановена на 12.02.2015 год. по НОХД № 3419/2013 г. по описа на
РС – гр. Варна, ПЪРВИ СЪСТАВ.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1./
ЧЛЕНОВЕ:
2./