РЕШЕНИЕ
№ 1014
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева - Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско
дело № 20225330113896 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Сити Кеш” ООД против П. В. В. се твърди, че ответникът е отправил
искане за сключване на договор за заем с ищеца, като договорът е сключен съобразно
законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. На посочената от заемателя електронна поща ищцовото дружество
изпратило Общи условия, както и проект на договор за заем, съдържащ цялата необходима
преддоговорна информация. С натискане на бутон „Изпрати“ заемателят приел така
предоставените му условия, а заемодателят потвърдил сключването на договора за заем чрез
изпращане на ел.поща на договор за паричен заем № ***, заедно с погасителен план към
него и Общите условия. Договорът влизал в сила от датата на изпращането му – 21.09.2019г.
Длъжникът не изпълнявал редовно задълженията си, като общо платеното към момента било
в размер на 165 лв., която сума не била достатъчна за покриване на задълженията по
договора. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по ч.гр.дело №
7428 по описа на ПРС за 2022г., като срещу заповедта за изпълнение било подадено
възражение от длъжника, поради което се и предявявали настоящите искове. Заемната сума
била в размер на 900 лв., получена от клиента на каса на „Изи Пей“ срещу предоставена от
него лична карта. Направено е искане за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 735 лв. главница по договор № *** от 21.09.2019г., ведно със
1
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на сумата.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, със становище за
неоснователност на предявения иск. Ответникът не бил сключвал с ищцовото дружество
договор за кредит № *** от 21.09.2019г., не бил усвоявал суми по този договор. Не ставало
ясно откога ищецът считал, че договорът е предсрочно изискуем, нито имало данни за
обявяване на предсрочната изискуемост. Договорът бил недействителен, като общите
условия не били подписани на всяка страница от страните, в нарушение на чл.11, ал.2 ЗПК.
Не били спазени и разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11, 12 ЗПК. Нарушено било
правилото на чл.19, ал.4 ЗПК. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 7428 по описа на ПРС за 2022г. се установява, че е издадена
заповед № 5088 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.07.2022г., по
силата на която е разпоредено П. В. В. да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 735 лв. –
главница, ведно със законна лихва за период от 25.05.2022г. до изплащане на вземането,
както и държавна такса в размер на 1.52 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лв.
По делото е представен договор за паричен заем Кредирект № ***, сключен на 21.09.2019г.
между страните по делото, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 900 лв., при
годишен процент на разходите: 47.99 % и фиксиран годишен лихвен процент 40.05 %.
Представени са искане за сключване на договор за кредит, Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Към приложеното ч.гр.дело са приложени Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми
„Кредирект“, в сила от 08.03.2019г., Тарифа за таксите и разходите, събирани от
дружеството във връзка с предоставяните от дружеството заеми „Кредирект“ чрез Интернет.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 7428 по
описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че срещу издадената заповед за изпълнение в
срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда
едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално
допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Ищцовото дружество основава вземането си на сключен между страните договор за паричен
заем № *** от 21.09.2019г. С отговора по исковата молба ответникът е оспорил така
предявения иск като неоснователен, като основното му възражение е, че никога не е
сключвал договор за кредит с посочения номер, не е усвоявал суми по него, страна е по
други договори с ищеца, задълженията по които погасявал винаги изцяло и предсрочно.
Задължение за плащане по договор от 21.09.2019г. не съществувало. С проекта на доклад по
2
делото, впоследствие обявен за окончателен, съдът е указал на ищцовата страна, че не сочи
доказателства между страните да е сключен договор за паричен заем № *** от 21.09.2019г.
Във връзка с даденото на страната указание, доказателства от ищцовата страна не са
ангажирани. При събрания по делото доказателствен материал съдът намира за недоказан
предявения иск по основание с оглед изричното оспорване на ответника, че твърденият от
ищеца договор е сключен между страните. Действително няма спор между страните, че по
така заявения договор с посоченото съдържание ищецът като физическо лице би се явил
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК , а ищецът - кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
В Глава ІІІ. „Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“, с разпоредбата на
чл.10 ЗПК е въведено изискването за сключване на договора за потребителски кредит в
писмена форма, на хартиен или друг носител. В случая според твърденията в исковата
молба договорът за паричен заем е сключен по електронен път, с подаване на искане за
сключване на договор от П. В. В. през сайта на заемодателя, изпращане от страна на
заемодателя на Общи условия и проект на договор за заем, а впоследствие и на договор за
заем, който влизал в сила от датата на изпращането му на заемателя. Доказателства за
сключване на договора за заем по електронен път по делото не са ангажирани. В същото
време представените към исковата молба документи – искане за сключване на договор за
кредит, договор в писмена форма, Стандартен европейски формуляр не са подписани,
поради което съдът намира за основателно направеното с отговора на исковата молба
възражение. На следващо място, договорът за заем е реален, поради което елемент от
фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата, а
съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Не се установява реалното получаване на заемната
сума. Ищецът твърди, че сумата е получена от клиента на каса на „Изи Пей“ срещу
предоставена от него лична карта, но доказателства за това по делото няма. По приложеното
ч.гр.дело заявителят е представил доказателство с твърдение, че представлява частично
плащане на една вноска с падеж 21.10.2019г., но от една страна, не може да се направи
категоричен извод, че плащането касае процесния договор за заем № *** от 21.09.2019г., а
от друга не променя горните изводи относно липсата на доказателства за сключване на
договора между страните по делото. Следователно при прилагане на правилото на чл.154,
ал.1 ГПК относно задължението на всяка от страните в гражданския процес да установи
фактите, от които черпи благоприятни правни последици, в настоящия случай с оглед
характера на заявения договор за потребителски кредит като вид договор за заем като реален
договор съществен елемент от фактическия му състав е действителното предаване на
сумата, каквото в настоящия казус не се установи по делото. Поради това съдът намира, че
предявеният иск за признаване за установено съществуването на вземане за главница по
договора е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Поради това съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител *** срещу П. В. В.,
ЕГН ********** от *** иск за признаване за установено, че П. В. В. дължи на „Сити Кеш“
ООД сумата от 735 лв. /седемстотин тридесет и пет лева/ главница по договор за паричен
заем кредирект № *** от 21.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 25.05.2022г. до окончателното
й изплащане, за която сума е издадена заповед № 5088 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК на 12.07.2022г. по ч.гр.дело № 7428 по описа на ПРС за 2022г.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.
„Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител *** да заплати на П. В. В., ЕГН
********** от *** сумата от 300 лв. /триста лева/ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4