№ 907
гр. Кюстендил, 13.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500665 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба с вх. № 265032/18.10.2022 г. от главен
юрисконсулт Диана Мицова, в качеството й на процесуален представител на
директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за
кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „Лозенски път“ № 1, насочена против
Решение № 260097 от 25.05.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.
№ 593/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд осъжда Главна
Дирекция "Гранична полиция" при МВР, със седалище и адрес на управление
– гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на П. Н. Л. сумите,
както следва: 1553,34 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия
период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., от която за периода от 01.01.2017 г.
до 31.12.2017 г. в размер на 462,40 лева, за календарната 2018 г. в размер на
536,06 лева и за календарната 2019 г. в размер на 554,90 лева, ведно със
законна лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба
(16.03.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и
обезщетение за забавено плащане върху горните суми по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в
общ размер на 232.23 лева. Ответникът Главна Дирекция "Гранична полиция"
при МВР е осъден да заплати на ищеца и сумата от 500 лева, представляваща
сторените от ищеца съдебно- деловодни разноски, както и е осъден да заплати
по сметка на Районен съд Кюстендил сумата от 295,13 лева, от която
съобразно уважената част от исковата претенция държавна такса в размер
112,13 лева, формирана като сбора на държавните такси по двата обективно
съединени иска, а именно: 62,13 лв. по иска за главницата и 50 лв. по този за
мораторната лихва, и 183 лева, представляваща платеното за сметка на
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с доводи за
1
неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и
необоснованост.
Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове, както и изменение на решението в частта за присъдените
в полза на ищеца разноски за адвокатски хонорар, като прекомерни, с оглед
направеното своевременно възражение за прекомерност и съобразно правната
и фактическа сложност на делото. Алтернативно се прави искане за
изменение на решението и постановяване на друго, с което главният иск бъде
уважен до размер от 1276.93 лв. за извънреден труд, получен чрез
приравняване на нощния труд към дневен съобразно отработените
тримесечни норми на ищеца, и акцесорен иск за лихва за забава в размер на
181.62 лв. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК и разноски съобразно отхвърлената част от иска
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Алтернативно при неоснователност на
въззивната жалба, се прави възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на насрещната страна с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна П. Н. Л. чрез пълномощника му адв. Д.З., в който се
изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба,
оспорват се изложените в нея твърдения. Иска се оставянето й без уважение и
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
обосновано.
Въззивният съд счита, че в подадената въззивна жалба се съдържа искане
за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските,
които въззивникът е осъден да заплати. Компетентен за произнасяне в случая
е районният съд, постановил обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата
на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното производството пред ОС – Кюстендил следва да
бъде прекратено и делото да бъде изпратено по компетентност на РС –
Кюстендил, за преценка относно провеждането на производство по чл. 248
ГПК. Едва след постановяване на акт по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК от
първоинстанционния съд, същият може да бъде обект на въззивен контрол
пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 665/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Кюстендил.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за преценка относно
провеждането на производство по чл. 248 ГПК съгласно мотивите на
настоящото определение и произнасяне по съдържащото се искане във
въззивна жалба вх. № 265032/18.10.2022 г.
След произнасяне на Районен съд - Кюстендил, делото да се изпрати на
Окръжен съд - Кюстендил за произнасяне по въззивната жалба, по която е
2
образувано настоящото производство
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3