Р Е Ш Е Н И Е
№77
гр.Ботевград, 03.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на втори април две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №122 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д.Т.З. с ЕГН**********,***, е обжалвал в законния
срок наказателно постановление №**-****-******
от 12.11.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР – С., сектор пътна
полиция ОДМВР - С., упълномощен със заповед № *****-*** от 14.05.2018г. на МВР,
с което за нарушение на чл.58, т.3 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 1000лева както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3месеца. В жалбата си З. излага съображения
за незаконосъобразност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните
последици.
В хода на
разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се явява лично и с упълномощения от него адв.К. А. от
САК, като поддържат жалбата срещу горепосоченото наказателно
постановление и молят да бъде уважена,
съобразно изложените доводи в същата.
Въззивната страна – ОДМВР - С.,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №******/09.09.2018г., НП №**-****-******/12.11.2018г.,
заповед № *****-***/14.05.2018г.
на Министъра на МВР, справка за нарушител/водач Д.Т.З. – заверени копия и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите: Н.И.С. – актосъставител, на
длъжност “мл. автоконтрольор” в сектор Пътна полиция при ОДМВР-С., Д.Т.Д., А.
Д. З. и Д. Р. С. се установява:
На 09.09.2018г.
около 19.40ч. на АМ „Хемус” в участъка
на 38.800 км. жалбоподателят Д.Т.З.
управлявал лек автомобил м.”О. Ф.” с рег.№********, като се движел в аварийната
лента на платното за движение в посока
гр.С.. По това време свидетелите Н.И.С.
и Д.Т.Д. – полицейски служители при ОДМВР - С. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Х.” именно в същия пътен участък. Тогава св.С. и св.Д. видели, че З. управлява
горецитирания автомобил в аварийната
лента, при което бил спрян за проверка. С оглед на констатираното нарушение на ЗДвП, на място, св.С. съставил АУАН №№******
от 09.09.2018г. на жалбоподателя в присъствието на
св.Д., който му бил предявен за запознаване със съдържанието и същият го подписал без възражения. Актосъставителят квалифицирал
деянието на жалбоподателя като нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП. Въз основа на
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №**-****-******
от 12.11.2018г. на Началник група към
ОДМВР – С., сектор пътна полиция ОДМВР - С..
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена от показанията на свидетелите С. и Д., от съставения АУАН.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана от легитимирано лице в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за
това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед,
приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е
съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното
производство.
Съдът счита, че от събраните по
делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите С. и Д., и от съставения АУАН, се доказа, че З. е осъществил посоченото по-горе нарушение на ЗДвП. Съдът възприема
показанията на св.С. и св.Д. като категорични,
последователни и логични, кореспондиращи с
изготвените от тях докладни записки по случая. На следващо място съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които
да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е
редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в
него.
Съдът
не кредитира показанията на поисканите за разпит от страна на
жалбоподателя свидетели – А. Д. З. и Д.
Р. С., тъй
като на първия от тях му е син, а втория е в близки приятелски отношения с
жалбоподателя и същите не се подкрепят от други доказателства. В
показанията си св.З. и св.С. излагат твърдения, че на процесната дата са
пътували, заедно с жалбподателя с управлявания от него автомобил и малко преди
да бъдат спрени на АМ „Х.” от полицейските служители, жалбоподателят е спрял в аварийната лента, тъй
като двигателя на МПС е бил прегрял, като след това
са продължили движението си по същата лента, тъй като е било невъзможно
престрояването в съседната лента за движение. С оглед на това, съдът намира,
че не следва да кредитира показанията на
свидетелите З. и С., като такива с които се установява, че е било налице основателна причина /повреда в МПС/ на процесната дата З. да
управлява автомобила в лентата за принудително спиране. От друга страна следва да се отбележи, че в
случая на З. е вменено, че като водач на МПС се е движел в лентата за
принудително спиране, а не че е бил спрял в същата, без да са налице
обстоятелствата/изключенията по чл.58
т.3 от ЗДвП.
Правилно административно-наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.58, т.3 от Закона за движение по пътищата, тъй като
на посочените в НП дата и място, е
управлявал автомобила по автомагистрала, като се е движел в лентата за
принудително спиране /аварийната лента/
без да е било налице повреда на пътното превозно средство и без да има здравословни проблеми или такива да са налице
за пътниците в превозното средство.
Правилно
за гореописаното нарушение, на основание
чл.178ж, ал.1 пр.1 от ЗДвП, АНО е наложил на З. наказанията „глоба” в размер на 1000лева както и наказание
„лишаване от право да управялва МПС” за срок от 3месеца, които са и фиксирани
като вид и размер за същото.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП
следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63
ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №**-****-****** от 12.11.2018г., издадено от
Началник група към ОДМВР – С., сектор пътна полиция ОДМВР - С., упълномощен със
заповед № *****-*** от 14.05.2018г. на МВР против Д.Т.З. с ЕГН**********,***, като законосъобразно и
правилно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: