ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
18.02.2016г. град Перник
Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 18.02. 2016г. като
разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев гражданско дело № 85 по описа за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното :
В Софийски окръжен съд е постъпила искова молба от К.И.Б.
срещу Софийска адвокатска колегия за обезщетяване на претърпени от ищеца
имуществени и неимуществени вреди от неизпълнение от страна на адвокат Е. М. Г.,
определена от С. адвокатска колегия по реда на закона за правната помощ за
служебен адвокат на ищеца К.Б. по гр.д. 6506/2012г на С. градски съд,
прекратено с влязло в сила определение.
Ищецът твърди, че посоченото дело на С. градски съд е
прекратено с влязъл в сила акт единствено по вина на служебния адвокат Е. Г.,
която не е изпълнила дадени от съда указания за отстраняване на недостатъци на
депозирана срещу друг акт на съда касационна частна жалба. Твърди, че от
прекратяване на делото пред С. градски съд за него са произтекли метариални
вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 250000 лева и нематериални
вреди в размер 500000 лева.
С разпореждане на съдията докладчик от 09.06.2015г.
исковата молба е оставена без движение за заплащане на държавна такса в размер
на 30000 лева.
С молба от 07.07.2015г. ( в срока за изпълнение на
указанията за внасяне на таксата) ищецът е поискал от С. окръжен съд
освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. По съществото
на подадената молба няма произнасяне от С. окръжен съд.
Поради
отводи на всички съдии от състава на СОС с определение 3829/30.12.2016г. на С.
апелативен съд по ч.гр.д. 185/2015г. по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК исковата молба
е изпратена за разглеждане от П. окръжен съд, поради което е образувано и
настоящото гр.д. 85/2016г. на Окръжен съд П..
Както бе посочено по-горе във връзка с указанията
дадени от СОС е депозирана молба от ищеца с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Предвид обстоятелството, че по тази молба няма
произнасяне по същество от С. окръжен съд тя следва да бъде разгледана от
настоящият състав като съдебен състав разглеждащ иска по смисъла на т.13 от ТР
7/2012 г. на ОСГТК на ВСК.
П. окръжен съд счита молбата за основателна. Видно от
представената декларация по образец, ищецът е безработен и е във възраст
пределно близка до пенсионната, при което намирането на работа е проблематично.
Няма недвижими имоти, моторни превозни средства и банкови влогове, разведен е и
единствения му доход е получаван от неговия син на когото помага за отглеждане
на дете като размерът от 80 евро на този доход е очевидно недостатъчен за
покриване на държавните такси и евентуални разноски по настоящият процес. Ето
защо молбата е основателна и ще следва да се уважи.
Освен констатираната от С. окръжен съд нередовност
поради невнесена такса, за която не следва да се дават указания предвид
изложеното по горе във връзка с молбата на ищеца по чл. 83, ал. 2 ГПК Пернишки
окръжен съд при проверка за редовност на исковата молба по чл. 129 от ГПК във
връзка с чл. 127 и чл. 128 от ГПК констатира, че съществуват и други
недостатъци на исковата молба и същата ще следва да се остави без движение, а
на ищеца да се укаже отстраняване на недостатъците на исковата молба, а именно:
1.
Ищецът не конкретизирал твърденията си за пропуснати
ползи- не е посочил какви благоприятни
за него имуществени последици са щели да настъпят от продължаването на
действията по делото на С. градски съд.
2.
Налице са фактически твърдения в обстоятелствената
част на исковата молба, които сочат на извод, че иска е предявен срещу ненадлежен
ответник, което съобразно ТР 1/2013г.
на ОСГТК на ВКС, т. 5 е нередовност на исковата молба.
Искът е насочен срещу Софийска адвокатска колегия като
възложител на работата (работата се състояла в оказване на правна помощ) на
адвокат Евгения Григорова, която е била определена според ищеца от САК за
осъществяване на правна помощ на ищеца по дело пред С. апелативен съд.
Съобразно чл. 25 Закона за правната помощ решението за
предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи съответните
процесуални действия, а съобразно чл. 26, ал. 2 от същият закон този орган
назначава служебния адвокат. Видно е от правната уредба на правната помощ, че
водещият орган който взима решенията за предоставяне на такава помощ и
назначава съответния адвокат не е адвокатската колегия. Този извод се налага и
от разпоредбите на чл.94 и следващите от ГПК, уреждащи предоставяне на правна
помощ. Следователно адвокатска колегия
не може да има качеството на възложител на работата по смисъла на чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите, когато определя по искане на съответен
орган адвокат който да бъде назначен по реда на закона за правната помощ. Отговорността
следва да е на органа по назначаването, който има и правомощието да назначава и
иска замяна на назначените адвокати (при това ЗПП не изисква обосноваване на
искането за замяна) Правомощията на адвокатската колегия в лицето не нейните
органи се изчерпват с евентуална реализация на дисциплинарна отговорност на
съответния адвокат при нарушения по закона за правната помощ или закона за
адвокатурата, но тя не можи да носи имуществена отговорност за вреди произтекли
от техните действия или бездействия при работата им по конкретно дело. Този
извод се налага и от задължителната практика на върховен касационен съд,
обективирана в Определение № 600 от
28.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4890/2015 г., III г. о., ГК, в
което е посочено и кой носи отговорност за реално и ефективно оказване на
правна помощ.
Според посоченото определение Закона за правната помощ е средството,
чрез което държавата изпълнява задължението си да гарантира ефективно
упражняване на конституционното право на защита и следователно върху нейните органи тежи отговорността да
предприемат всички необходими действия, така че предоставеното право да бъде
реално реализирано и определеният по реда на закона защитник ефективно да
съдейства за реализацията на законните права и интереси на нуждаещото се от
правна помощ лице. В същото
определение е посочено, че правната помощ,
изразяваща се в процесуално представителство
(какъвто е бил случая по гр.д. 2808/2012г. на САС-видно от приложеното към
исковата молба определение на ВКС, постановено по жалба депозирана по
посоченото дело на САС) възниква по силата на акта за назначаване на служебен
адвокат- този акт не е издаден от
Софийска адвокатска колегия.
От изложеното е видно, че в конкретния случай за ищеца
липвса право на иск срещу С. адвокатска колегия за вреди от действията на
служебния адвокат Евгения Григорова.
На ищецът следва да се даде възможност да насочи иска
срещу надлежно легитимирана страна доколкото се касае не за изначално
недопустим иск (поради липса на съответно право което да бъде защитавано) а за
неправилно определена процесуална легитимация, която е абсолютна процесуална
предпоставка за правото на иск.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА К.И.Б.
с ЕГН ********** от заплащане на държавни такси и разноски за производството по
гр.д. 85/2016г. на П. окръжен съд
Оставя производството по гр.д. 85/2016г. без движение.
Указва на ищеца с писмена молба с препис за ответника
в едноседмичен срок от връчването на настоящото разпореждане да отстрани подробно
изложените по горе в т. 1 и т. 2 от мотивите на настоящото определение недостатъци
на исковата молба като насочи същата срещу надлежен ответник и конкретизира
какви са пропуснатите ползи, чието обезщетяване се търси.
При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде
върната, а делото прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис да се връчи на ищеца на адреса посочен в
исковата молба.
Съдия: