Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….гр. Варна, ………….2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Варна, XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова,
разгледа докладваното от съдия Н. Дичева административно дело № 136/2019 г. по описа на XXIII-ти състав на
Административен съд – Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП).
Делото е образувано по жалба на Й.Л.Й. ***,
против Уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/2433/12.11.2018г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“
по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания 2016г., издадено
от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че пчелинът отговаря
изцяло на заложените критерии и на Държавен фонд Земеделие. Твърди, че базовото
изискване е неприложимо за пчелинът му, тъй като е постоянен. Оспорва се таблица
към писмото. В уведомителното писмо не са отразени резултатите проверки, които
да опровергават или обосновават друг извод т.е. налице е пълна допустимост при
покрити (изпълнени в обем и вид) условия. Липсват пропуски и непълноти, което
обосновава, че заявените 113 бр. пчелни семейства са допустими за участие по
мярката съгласно Наредба №4 от 24.02.2015г. Оспорва Методиката за намаляване и отказване на
плащания по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014 – 2020 като заявява,
че същата е в противоречие със ЗНА.
Моли съдът да приеме за незаконосъобразно, съгласно чл. 146, ал. 3 и
ал. 4 от АПК, Уведомително писмо с изх. N: 02-030-6500/2433 от 12.11.2018г. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 ’’Биологично
земеделие” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. и
разпореди на ДФЗ да извърши оторизация и да се изплати дължимото му се финансово подпомагане
по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016 г.,
поради липса на нарушения от страна на жалбоподателя. Претендират се разноски.
Ответникът – Зам.-изпълнителният директор
на ДФ “Земеделие”, Разплащателна агенция, заявява чрез процесуалния си
представител становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, като
остави в сила уведомителното писмо. Претендира за присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със събраните
по делото доказателства и със становищата на страните, намира от фактическа
страна следното:
Оспорващият Й.Л.Й. е подал заявление за
подпомагане с УИН: 03/230616/70192, с което кандидатства за втора поредна
година по направление „Биологично пчеларство” от мярка 11 „Биологично
земеделие” от ПРСР 2014 - 2020 г. като по направлението е заявил 113 бр. пчелни
семейства с код БПП6 - биологично
пчеларство в преход, съгласно Приложение № 1 от НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР
2014-2020. На заявление за подпомагане с УИН: 03/230616/70192 е извършена
административна проверка на основание чл. 37 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП), като резултатите са представени в
изпратеното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие ” от ПРСР 2014-2020 г. за
кампания 2016 с изх. №02-030- 6500/2433 от 12.11.2018г.
Съгласно таблицата в уведомителното писмо
се сочи, че на жалбоподателят се налага санкция за неспазени базови изисквания,
съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление на
направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 б“б“ „биологично пчеларство“ от
„Методиката за намаляване и отказване на плащанията по м.11“БЗ“ от ПРСР
2014-2020“, утвърдена със заповед на Министъра на земеделието и храните. Според
колона 8 се налага санкция за неспазени изисквания по управление, наложена
съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по
управление на направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 б. “б“ „биологично
пчеларство“. Сочи се, че неспазените изисквания за управление на заявената от
кандидата дейност са установени чрез извършени административни проверки,
проверки въз основа на предоставена информация на ДФЗ-РА съгл. Чл.49 от Наредба
№4 от 24.02.2015г. чрез проверка на място от Технически инспекторат към
Разплащателната агенция. В контролния лист от извършената на място проверка са
посочени конкретните неспазени изисквания за управление. За резултатите от
проверката на място и за изисквания за управление, които не са спазени,
жалбоподателят е уведомен с уведомително писмо. Общият размер на наложената
санкция и редукции – колона 14 е 7735,19лв.
По делото е представена Методика за
намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
за периода 2014 – 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г.
на Министъра на земеделието и храните. Заповедта е издадена на основание чл. 13
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. В заповедта е разпоредено
Методиката да се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г.
В Методиката – раздел V, б. b. Направление
„Биологично пчеларство“– А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване
на базови изисквания, намалението се прилага към установения брой пчелни
семейства; когато е установено неспазване на поне едно базово изискване за
пчелин, установеният брой пчелни семейства в него се считат за неизбираеми за
подпомагане, за които земеделският стопанин /ЗС/ не е спазил ангажимент,
свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат
декларирания брой пчелни семейства; когато информацията от съответното
контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от ЗС за този пчелин
/кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице
предостави информация, че е биологичен или в обратния случай/, ДФЗ намалява
размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни
семейства в пчелина.
Въз основа на така описаната фактическа
обстановка съдът приема от правна страна:
По делото не е спорно, че липсва
доказателство за датата на връчване на обжалвания административен акт- л.22 от
делото. Жалбата е депозирана на 21.12.2018г. чрез куриерска служба „Еконт“.
Съдът приема, че с оглед липсата на доказателства за датата и начина на
връчване на оспореното уведомително писмо на жалбоподателя, то срокът за
обжалване посочен в разпоредбата на чл. 149 ал.1 АПК, е спазен.
Жалбата е подадена от лице, което има
правен интерес от оспорването, в предвидения от закона срок и следователно се
явява допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна. Това е така, поради следните
съображения:
Оспореното писмо е валидно, като издадено
от компетентен орган, в кръга на компетенциите му, и е съобразено с целта на
закона. Съгласно чл. 20 и чл. 20 а от ЗПЗП, и чл. 10 и чл. 11, ал. 2 от
Устройствения правилник на ДФЗ, в правомощията на ИД на ДФЗ е да представлява
Фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции.
Съгласно т. 7 от Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г., изпълнителният директор
на ДФЗ е предоставил на заместник-изпълнителния директор правомощията да издава
и подписва уведомителни писма за схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Предвид на това следва
да се приеме, ме оспореното писмо е издадено от зам.-изпълнителния директор на
Фонда, на когото надлежно са делегирани правомощия и в съответния закон е
изрично предвидена такава възможност. Не на последно място, обжалваното УП е
обективирано и в законната писмена форма.
Оспореният акт е издаден от Заместник
изпълнителен директор на ДФЗ при наличие на компетентност. В разпоредбата на
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ
е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв
организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4
от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на
заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В
разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от
ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/715
от 27.06.2017 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор
правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1
от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания. Следователно административният акт е
издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Оспореният акт е издаден в писмена форма,
но е немотивиран,
което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146,
т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В разглеждания случай административният
орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта. В
уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания
за отказ от финансово подпомагане. Не е изложено въз основа на какви
обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови изисквания. Не са
посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени от кандидата.
Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от цитираната в
акта Методика. Извършеното позоваване на раздел V, б. b. Направление
„Биологично пчеларство“ от Методиката, не може да преодолее липсата на
фактически основания. В тази част от Методиката се съдържа посочване на
правилото, че пчелните семейства се считат за неизбираеми за подпомагане при
установено неспазване на базово изискване, както и указание за начина на
прилагане на намаляване на плащане при различие между информацията от
съответното контролиращо лице за пчелин и заявената от ЗС за този пчелин. Дори
и при внимателен прочит на цитираната част от Методиката, не може да се направи
извод за конкретните базови изисквания, които кандидатът не е спазил и заради
които му е отказано финансово подпомагане. Не представлява изложение на
фактически мотиви по смисъла на закона и извършеното в акта бланкетно
посочване, че пчелните семейства са недопустими за подпомагане „след извършени
проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за
допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“. В
цитираната Наредба са регламентирани различни изисквания спрямо кандидатите за
подпомагане по мярката, посочени са подпомаганите дейности, изброени са
условия, при които плащанията се отказват или намаляват. В тази връзка административният
орган е следвало да конкретизира кои условия за допустимост за участие по
мярката не са спазени от кандидата. Не са изложени и правни основания за
издаване на акта. Посочените в акта разпоредби на чл. 30 от ЗПЗП, чл. 37 от
ЗПЗП и чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.,
регламентират съответно: създаването и съдържанието на ИСАК, и създаването и
поддържането на електронна система с данни за извършени през текущата година
проверки. Не би могло да се приеме, че мотивите към акта се съдържат в
представената по делото административна преписка, тъй като в преписката липсват
документи с такова съдържание. Посочването на фактическите обстоятелства,
обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за
законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение
води до немотивираност на оспореното уведомително писмо. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е
немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и е
самостоятелно основание за
отмяна на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл.
146, т. 2 от АПК.
Оспореният административен акт е издаден и
в противоречие с материалния закон. От административния орган е прието, че
броят на пчелните семейства, които са регистрирани в БАБХ и са установени от
контролиращото лице, е равен на броя, деклариран от земеделския стопанин – 113броя,
но след проверка за базови изисквания, са установени 0 броя пчелни семейства.
За тази своя констатация – неспазване на базови изисквания, административният
орган се е позовал на раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания
по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. „b“
Направление „Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на
плащания по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144
от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание
чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В цитираната Методика– раздел V, б. b.
Направление „Биологично пчеларство“– А) „Базови изисквания“, липсва изброяване
на базови изисквания. Тази Методика е утвърдена със заповед, издадена на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. В чл. 13 от
Наредбата е предвидено, че когато при проверка на място или административни
проверки се установи, че за съответните пчелни семейства не са спазени базовите
изисквания съгласно Приложение № 2, плащанията за биологичните дейности се
отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на
земеделието, храните и горите. Повече от очевидно е, че според цитираната
разпоредба, базовите изисквания, които следва да бъдат спазени за пчелните
семейства, се съдържат в Приложение № 2 към Наредбата, а не в утвърдената
Методика. Както вече бе изложено, такива базови изисквания не се и съдържат в
Методиката. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от цитираната
Наредба, съгласно която земеделските стопани, подпомагани по Наредбата, трябва
да спазват базовите изисквания по съответното направление, посочени в
приложение № 2. В Приложение № 2, т. 2 „Биологично пчеларство“ /направлението,
по което е кандидатствал оспорващият/ към Наредба № 4 от 24.02.2015 г. се
съдържат следните базови изисквания: Постоянни и временни пчелини не се
устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни
пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини;
разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за
производство на племенни пчелни майки; Временни пчелини се настаняват на места,
отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от
републиканската пътна мрежа. По делото липсват доказателства за неизпълнение на
някое от гореизброените базови изисквания. Липсват и констатации в този смисъл
от административния орган. По делото не е спорно, че жалбоподателят отговаря на
чл.13 и чл.19 ал.2 от Наредба №4 от 24.02.2015г. относно отстоянието на
пчелините.
На следващо място по делото бе установено,
че няма извършвана административна проверка, въз основа на предоставена
информация от ДФЗ-РА съгл. чл.49 от Наредба №4 от 24.02.2015г. и/или чрез
проверка на място от Технически инспекторат към РА. Липсва попълнен контролен
лист от проверката, респ. кандидатът не е уведомяван с уведомително писмо за
констатациите.
Липсата на доказателства за неспазване на
базови изисквания, регламентирани в Приложение № 2, т. 2 към Наредба № 4 от
24.02.2015 г., води до незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и
представлява самостоятелно основание за отмяна, поради нарушение на материалния
закон.
За пълнота съдът намира за необходимо да
посочи, че волята на административния орган следва да бъде ясно изразена в
административния акт или в други документи, съдържащи се в преписката, към
които актът препраща. Становището на административния орган не следва да бъде
изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез
въвеждане на нови фактически и правни основания – такива, които не са включени
нито в акта, нито в преписката по издаването му. В тази връзка не се споделя
тезата на административния орган, заявена чрез процесуалния му представител в
съдебно заседание, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като не е спазено
базово изискване за преминаване на пчеларството към биологично такова. В
оспореното уведомително писмо липсва констатация за неспазване на такова
изискване. Не се съдържа такава констатация и в документите по административната
преписка. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК ограничава съдебното
установяване само относно онези факти, които са обективирани във фактическото
основание на оспорения акт. Действително мотивите към издадения адм. акт могат
да се съдържат и в адм. преписка по силата на ТР № 16/ 31.03.1975 г. на ОСГК на
ВС, но в представената адм. преписка документ, от който да е видно, че
жалбоподателят не може да бъде втора година в преход към биологично пчеларство,
няма наличен. Напротив от прочита на процесното УП се извежда извод, че
жалбоподателят не отговаря на базовите изисквания на Приложение № 2 към чл. 13
от Наредба № 4/ 24.02.2015г. Административният орган следва да посочи всички
фактически и правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия
акт или в друг документ, към който актът препраща и който се намира се в
административната преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие
със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от
административната преписка, към които актът препраща.
По изложените съображения, оспореният акт е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение
указания по прилагането на закона.
С оглед изхода на делото съдът намира, че
ДФЗ, РА следва да бъде осъден да заплати направените разноски по производството
от жалбоподателя в размер на 590 лева, от които 10 лева – платена ДТ и 580лева
– адвокатски хонорар.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Варна, 23-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. №
02-030-6500/2433/ 12.11.2018г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ по Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020г. за кампания 2016г., издадено от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката на зам.-изпълнителния директор
на ДФЗ за ново произнасяне в отменената част от уведомителното писмо със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, РА, да заплати от бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ на Й.Л.Й. с
ЕГН ********** ***, сумата от 590(петстотин и деветдесет) лева, представляваща
разноски по производството.
Решението ПОДЛЕЖИ на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:……….