Р Е Ш Е Н И Е № 564
гр. Видин, 25.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският
районен съд, VI състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието
на секретаря Мила Петрова, като
разгледа докладваното от съдията Герасимова гр. дело № 712 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 128 от КТ,
чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД от страна на ищеца Б.Е.А. от гр. Видин против „Научно –
производствен център” ДП с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Суходолска” № 30.
Ищецът иска ответника да бъде осъден да му
заплати на основание чл. 128 от КТ сумата от 4 361,15 лв. /четири хиляди триста шестдесет и един лева и
петнадесет стотинки/, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. януари 2017г. и за периода от м. март 2017г. до м.
февруари 2018г. включително, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Претендира се и заплащане на
дължимата лихва за забава върху неплатените трудови възнаграждения в размер на 200,00 /двеста/ лева за периода от
падежа на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба.
Иска се и осъждането на
ответника на основание чл. 224 от КТ да заплати на ищеца сумата в размер на 100,00 лв. - обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 8 дни за 2017г. и 2018г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Претендира се и заплащане на
лихва за забава върху неплатеното обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 10,00 лева за периода от 20.02.2018г. до датата на подаване на
исковата молба.
Претендират се направените по
делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил по трудово
правоотношение в Държавно предприятие "ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО
ЗЕМЕДЕЛИЕ-ВИДИН" ДП с ЕИК *********, при условията на сключен между
страните трудов договор от 15.11.2016г., съгласно който изпълнявал длъжността
„работник, отглеждащ селскостопански животни ерд – пастир и сменник“ до
20.02.2018г., когато трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №
1-П/20.02.2018г. на работодателя.
Твърди се, че на ищеца не са били заплатени дължимите му трудови
възнаграждения за м. януари 2017г. и за периода от м. март.2017г. до м.
февруари.2018г. включително. Неизплатените суми за работна заплата били в общ
размер на: 4 361,15 лв. или
съответно по месеци, както следва: за м.01.2017г. – 384,51 лв.; за м. 03.2017г.
- 327.59 лв.; за м. 04.2017г. - 400.19 лв.; за м. 05.2017г. - 348.58 лв.; за
м. 06.2017г. – 232,55 лв.; за м. 07.2017г. – 319,15 лв.; за м. 08.2017г. –
423,35 лв.; за м. 09.2017г. - 354,94
лв.; за м. 10.2017г. - 349,35 лв.; за м. 11.2017 г. – 382,62лв.; за м.
12.2017г. – 366,38 лв.; за м. 01.2018г. - 320,52 лв.; за м. 02.2018г. – 151,42
лв.
Ищецът претендира заплащане на сумата от 200,00 лв., представляваща дължимото обезщетение за забавено
плащане на горепосочените трудови възнаграждения, което обезщетение претендира
за периода от датата на настъпване на изискуемостта за плащане на всяко от тях
до датата на подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение работодателят бил предвидил обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за осем дни за 2017г. и 2018г. в размер на 200 лева, както и
мораторна лихва в размер на 10 лева, които не бил заплатил.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че трудовият договор е бил прекратен по заявление на ищеца Б.Е.А.
с вх. № 5/19.02.2018 г. C това заявление работникът бил
заявил пред работодателя, че считано от 20.02.2018 г. освобождава заеманата
длъжност. С достигане на заявлението от работника до работодателя трудовият
договор се считал за прекратен на основание чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, в която
хипотеза работникът дължал на работодателя обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие (в случая 30 дневен),
на основание чл. 220 от КТ.
По отношение на претенцията за неизплатени трудови възнаграждения се
оспорва дължимостта за м. 08.2017 г., тъй като за този месец на работника било
изплатено възнаграждение, което било видно от оформени РКО № 226/07.08.2017 г.
- 20 лева аванс, № 245/30.08.2017 г. - 20 лева аванс; № 240/28.08.2017 г. - 30
лв. аванс, № 232/15.08.17 г. - 20 лева аванс. Твърди се, че работниците в „ОСЗ
- Видин" ДП получавали мляко, което не заплащали, като сумата била
удържана от заплатите им с тяхно съгласие. През месец август 2017 г. ищецът
получил мляко на стойност 42 лева. Сумата, която ответникът дължал на работника
след отразяване на получените аванси била в размер на 284,15 лева.
Оспорва се и претенцията за дължимост на трудово възнаграждение за м.
02.2018 г, тъй като на ищеца било начислено обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 8 дни, в размер на 246,92 лева, както и начислено обезщетение
за неспазено предизвестие, в размер на 616,59 лв., което било видно от
извлечението от ведомости за заплати на работника. След направените удръжки
работникът дължал на работодателя сумата от 151,42 лева.
Оспорва се и претенцията за неизплатено трудово възнаграждение за всеки
месец, в който според представените от ищеца ведомости за заплата било
начислено възнаграждение за извънреден труд, тъй като такъв не бил полаган.
Оспорват се представените ведомости за заплати, тъй като не отговаряли на
действителното фактическо положение. Работникът не бил полагал извънреден труд,
поради което не се дължало и изплащането му.
Оспорва се дължимостта за извънреден труд за м. 01.17 г. - 25,85 лева,
м. 03.17 г. - 24,67 лв., м.04.17 г. - 60,32 лева, м.05.17 г. - 54,28 лв.,
м.09.17 г. - 28,57 лв., м.12.17 г. - 60,82 лв.
Не се оспорва претенцията от 200 лева - лихва за забавено плащане върху
неизплатените трудови възнаграждения.
Оспорва се претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 8 дни за 2017 г. и 2018 г. в размер на 100
лева. Твърди се, че обезщетението е било начислено и включено във ведомостта за
заплата за м. 02.2018 г. От приложеното извлечение от ведомости било видно, че
то е било прихванато с дължимото от ищеца обезщетение за неспазено
предизвестие, което е било начислено във ведомостта от същия месец.
Ответникът прави възражение за прихващане на дължимите суми със сумата
от 151,42 лева, дължима от ищеца според фиш за заплата за м. февруари 2018 г.
Ответникът прави възражение за прихващане на дължимите суми и със сумата
от 616,59 лева, дължимо от ищеца обезщетение за неспазено предизвестие по чл.
220 от КТ.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
С протоколно определение от 23.10.2019г. съдът е допуснал на основание
чл. 214 от ГПК изменение на иска с правно основание чл. 128 от КТ, който се
счита предявен вместо за сумата от 4361,15 лв., за сумата от 4100,24 лева. С
влязло в сила определение от същата дата съдът е допуснал, на основание чл. 233
от ГПК, отказ от иска с правно основание чл. 128 от КТ за сумата над 4100,24
лв. до първоначално предявения размер от 4361,15 лв.
С протоколно определение от 23.10.2019г. съдът е допуснал на основание
чл. 214 от ГПК изменение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане
на лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, който се счита
предявен вместо за сумата от 200,00 лв., за сумата от 706,11 лева.
С протоколно определение от 23.10.2019г. съдът е допуснал на основание
чл. 214 от ГПК изменение на иска с правно основание чл. 224 от КТ, който се
счита предявен вместо за сумата от 100,00 лв., за сумата от 222,23 лева.
С влязло
в сила определение от 23.10.2019г. съдът е допуснал, на основание чл. 233 от ГПК, отказ от иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за
забава върху обезщетението по чл. 224 от КТ.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно – икономическа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 8 от 15.11.2016г., съгласно който ищецът е изпълнявал длъжността „Изпълнител – работник отглеждащ селскостопански животни ерд – пастир и сменник” с място на работа: Опитна станция по земеделие - Видин. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 1-П/20.02.2018г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ по молба на лицето.
Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема като обективно и компетентно изготвена, дава заключение за размера на неизплатените трудови възнаграждения за процесния период, за размера на лихвата за забава върху всяко едно месечно задължение на ответника, както и за размер на обезщетението по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.
По делото е представено писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин изх. № 19064012/05.07.2019г., от което се установява, че за периода 2017 г. и 2018г. за ДП „Опитна станция по земеделие“ с ЕИК ********* не са подавани заявления за вписване в регистъра на извънредно положен труд.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съдът намира предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за частично основателни и доказани.
Съгласно чл. 124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл. 128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл. 242 от КТ, според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил претендираните от ищеца трудови възнаграждения в установените срокове. Размерът на дължимите суми се установява от заключението на вещото лице. Според т. 1 от експертизата и съобразно направеното уточнение от вещото лице в проведеното на 23.10.2019г. открито съдебно заседание, размерът на неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.01.2017г. до 28.02.2018г. е 4100,24 лв. В тази сума е включено възнаграждението за м. февруари 2017г. в размер на 403,35 лв., което е изплатено на ищеца според твърденията в исковата молба и не е част от исковата претенция.
При това
положение, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3696,89
лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м. януари 2017г. и за периода от м. март 2017г. до м. февруари 2018г.
включително. Предявеният иск за сумата над уважения размер
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид уважаване на главния иск, основателен и доказан се явява и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 13.03.2019г. до окончателното издължаване.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за неположен извънреден труд. За установяване на претенцията си ищецът се е позовал на издадени от работодателя документи, като е поискал назначаването на съдебно – икономическа експертиза. Въз основа на извършена проверка по счетоводните документи на ответника, вещото лице е изготвило заключение, което като компетентно и обективно съдът е възприел и въз основа на него е определил размера на дължимите трудови възнаграждения.
С оглед уважаване на исковете за неплатени трудови възнаграждения, основателна се явява и претенцията за лихва за забава върху тези суми от падежа на задължението до подаване на исковата молба. Според заключението на вещото лице, лихвата за забава възлиза на сумата от 706,11 лева. От тази сума следва да бъде извадена сумата от 80,46 лева, посочена от вещото лице като лихва за забава върху трудовото възнаграждение за м. февруари 2017г., което не се дължи.
При това
положение, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 625,65 лв. - лихва за
забава върху неизплатените трудови възнаграждения. Предявеният
иск за сумата над уважения размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По отношение на иска за обезщетение по чл. 224, ал.
1 от КТ съдът намира същия за основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. Критерий за определяне размера на
това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл.177 КТ към деня
на прекратяване на трудовото правоотношение. От заключението на вещото лице се
установява, че на ищеца е начислено дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ
във ведомостта за изплащане на трудовите възнаграждения за м. февруари 2018г. –
за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017г. и 2018г. в размер на
222,23 лева.
При това положение, ответното дружество ще следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 222,23 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван
платен годишен отпуск.
Предвид уважаване на главния иск, основателен и доказан се явява и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 13.03.2019г. до окончателното издължаване.
По възражението за прихващане, съдът намира следното:
Не се спори между страните относно дължимостта от работника и размера на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие. Възражението се явява основателно. Същото е начислено във ведомостта за м. февруари 2018г. в полза на работодателя и е взето предвид от вещото лице при определяне размера на дължимите трудови възнаграждения, съответно от съда при постановяване на настоящото решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по настоящото производство. Ищецът претендира разноски в размер на 800 лева за платено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие от 11.03.2019г. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно.
По делото са предявени четири обективно съединени иска. С договор за правна защита и съдействие от 11.03.2019г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. без конкретизация каква сума ищецът е заплатил за защита по всеки един от исковете. При това положение съдът приема, че за защита по всеки един от обективно предявените искове ищецът е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лв., което е в размер под нормативно установения минимум съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не са налице предпоставки за намаляване на адвокатския хонорар.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 557,54 лева, както следва: в размер на 180,32 лв. съобразно уважената част от иска по чл. 128, т. 2 от КТ /90,16 %/; в размер на 177,22 лв. съобразно уважената част от иска по чл. 86 от ЗЗД /88,61 %/ и в размер на 200,00 лева съобразно уважената част от иска по чл. 224 от КТ /100 %/.
На ищеца не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл. 224 от КТ, поради отказ от иска.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Видин държавна такса по производството в общ размер на 247,88 лева /147,88 лв. за иска по чл. 128 от КТ, 50 лв. за иска по чл. 86 от ЗЗД и 50 лв. за иска по чл. 224, ал. 1 от КТ/.
Ответникът ще следва да понесе разноските за изготвяне на съдебно – икономическа експертиза съобразно уважената част на исковете. Искът по чл. 128 от КТ е уважен на 90,16 %, искът по чл. 86 ЗЗД на 88,61 %, а искът по чл. 224 от КТ на 100 %. Сумата, заплатена от бюджета на съда, за възнаграждение на вещо лице - икономист е в размер на 75 лв. Ответникът е внесъл депозит в размер на 75 лв. При това положение съдът намира, че ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Видин сумата в размер на 64,39 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска” № 30, да заплати на Б.Е.А.
с ЕГН ********** от гр. Видин сумата в размер на 3696,89 /три хиляди
шестстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за м.
януари 2017г. и за периода от м. март 2017г. до м. февруари 2018г. включително,
която сума е формирана след извършено прихващане с дължимото от ищеца на
ответника обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 616,59 лева, ведно
със законната лихва, считано от
предявяване на иска в съда – 13.03.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 4100,24 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска” № 30, да заплати на Б.Е.А.
с ЕГН ********** от гр. Видин сумата в размер на 625,65 /шестстотин двадесет
и пет лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху неизплатените
трудови възнаграждения за периода от падежа на
всяко вземане до датата на подаване на исковата молба,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 706,11 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска” № 30, да заплати на Б.Е.А.
с ЕГН ********** от гр. Видин сумата в размер на 222,23 /двеста двадесет и два лева и двадесет
и три стотинки/ лева,
представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1
от КТ за неползван платен годишен отпуск за осем дни за 2017г. и 2018г., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 13.03.2019г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска” № 30, да заплати на Б.Е.А. с ЕГН ********** от гр. Видин сумата от 557,54 /петстотин петдесет и седем лева и петдесет и четири ст./ лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска” № 30, да заплати по сметка на Районен съд - Видин сумата от 247,88 /двеста четиридесет и седем лева и осемдесет и осем ст./ лева - държавна такса по производството и сумата в размер на 64,39 /шестдесет и четири лева и тридесет и девет ст./ лева – разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска” № 30, да заплати по сметка на Районен съд - Видин сумата в размер на 5,00 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените трудово възнаграждение и обезщетение за работа.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от съобщаване на страните за неговото изготвяне.
Решението,
в частта му досежно допускането на предварително изпълнение, имащо характер на
определение, на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 244 от ГПК, може да се
обжалва от ответника с частна жалба пред Окръжен съд - Видин в едноседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :