Присъда по дело №1455/2021 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 30/09.06.2022г., постановена по нохд
№1455/2021г. по описа на РС-Благоевград

Производството по делото е образувано по обвинителен кат на РП -
Благоевград против Г. ВЛ. М., с който на същият е вменено престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на дата .11.2020г., около 17, 50 часа, в град
Благоевград, по бул.““, с посока на движение от улица „“ към в град
Благоевград, е управлявал моторно превозно средство /лек автомобил марка
„“, модел “”, с рег.№ Е ВТ/, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда / 2, 40 промила на хиляда/, установена по надлежния ред /с тройна
съдебна химико – токсилогична /токсикохимична/ експертиза, съгласно член
1, ал.3 и член 15, ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози /обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г./чл.
1, ал.3 от Наредбата „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания” и съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата
„При медицинското изследване се вземат проби за химическо или химико-
токсикологично лабораторно изследване.“/
В съдебно заседание представителят на РП-Благоевград поддържа
обвинението .
Подсъдимият лично и чрез своят защитник оспорва обвинението. Застъпва
се позицията, че не е доказано извършването на вмененото на подсъдимия
престъпление и се апелира за неговото оправдаване. Алтернативно се
застъпва позицията, при признаване на подсъдимото лице за виновен в
извършването на вмененото му престъпление, да му се наложи минимално
наказание.
Районният съд в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК,след
като отчете становищата на страните, анализира събраните по делото
доказателства и приложимото право, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между страните не е спорно, че подсъдимият Г.М. е роден на г. в град
Благоевград, както и, че същият е български гражданин, безработен, с висше
образование и с постоянен адрес в Благоевград. Видно от свидетелството му
за съдимост, той е неосъждан .
Страните не спорят също така, че към 11.2020г., подсъдимият бил
правоспособен водач на моторно превозно средство и притежавал СУМПС
№*********, издадено от ОД на МВР – Благоевград.
При разпита на свидетелите К., У., Н., К. и св.М., се установи, че около
17, 50 часа на 11.2020г., подсъдимият управлявал собствения си лек
автомобил с марка „“, модел “” и с рег.№ Е ВТ, в Благоевград по бул.““, с
1

посока на движение от улица „“ към в град Благоевград, като навлязъл с него
в кръговото кръстовище, свързващо улица „“ и бул.““ и предприел маневра
„завой на дясно“ за да излезе от кръговото движение и да се включи в
движението на бул.““. При извършването на тази маневра обаче в този
момент по пешеходна пътека преминавал св.Г.К., който пресичал тази пътека
от ляво на дясно по посока на движение на автомобила на М.. Подсъдимият не
спрял автомобила си и не пропуснал преминаващият по пешеходна пътека
пешеходец, който вече бил стигнал на средата на пътеката в придвижването
си по нея, като автомобила на М. го ударил с предницата лява част и така
било реализирано пътно-транспортно произшествие. При този удар,
пострадалият се качил на капака на автомобила на подсъдимото лице от
силата му, след което паднал на земята. В този момент неидентифицирана
жена била на мястото на инцидента и помогнала на пострадалия да стане като
извикала и бърза помощ. След настъпилото ПТП, подсъдимият изтеглил
автомобила си в страни на платното и в близост до мястото на инцидента,
слязъл от управлявания от него лек автомобил и попитал пострадалия К. дали
е добре, след което заявил, че ще премести колата си и напуснал
местопроизшествието преди да пристигнат органите на полицията, но не
направил това, а избягал с автомобил и повече не се завърнал на това място.
Очевидци на този инцидент и на поведението на подсъдимият спрямо
пострадалия станали намиращите се в този момент и в близост до
въпросното кръстовище в автомобил свидетели- У., Н., М. и св.К. . Те
подали сигнал за инцидента на телефон 112 по отделно и независимо едни от
други, като първите двама се движели в един автомобил към този момент и в
близост до мястото на случая, а вторите в друг автомобил, от които
автомобили възприели настъпилото ПТП. Свидетелите при подаването на
сигнала изрично посочили и номера на автомобила на подсъдимото лице като
номер на извършителя на ПТП. Св.К. е категоричен, че подсъдимият с нищо
не му помогнал след инцидента, а заради последният, пострадалият бил в
дълъг отпуск по болест , след което го и съкратили от работа. Всички
свидетели-очевидци установяват, че водача, причинил описаното ПТП с
пострадалия К. бил на възраст около 50-60 години, със средно телосложение
и с бяла коса, като същият видимо се държал неадекватно и избягал от
местопроизшествието преди идването на полицейските органи.
Не е спорно за страните, че след подадения сигнал на национален оператор
112, на място и след идентифициране на собственика на автомобила, с
посочен от свидетелите У. и Н., К. и М., регистрационен номер като
извършител на ПТП, подсъдимият бил идентифициран от полицейските
органи и на адреса му по местоживеене / в Благоевград, ж.к.““, блок вх.““,
ет., ап./, били изпратени свидетелите В., М., Х. и Д., които с два патрулни
автомобила пристигнали за в близост до дома на подсъдимото лице. Там
възприели и процесният автомобил, посочен с регистрационен номер от
подателите на сигнала за ПТП, като по предното му стъкло имало следи от
произшествието. Свидетелите се срещнали с подсъдимия , който открили в
2

дома му, разговаряли с него, след което той сам предал автомобила си с
нарочен Протокол от 17.11.2020г. и бил придружен от тях до сградата на 02
РУ- Благоевград за изясняване на случая. В сградата на 02 РУ- Благоевград,
подсъдимият бил тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с
фабричен номер 0185, собственост на ОДМВР - Благоевград с проба № 2613
от 17.11.2020г., което отчело положителен резултат за употреба на алкохол
от Г. ВЛ. М., а именно 2, 80 % /две и осемдесет на хиляда/ промила
концентрация на алкохол в издишваният от него въздух. За страните не е
спорно, че това използвано техническо средство е било проверено на
27.05.2020г. и технически изправно при употребата му на 11.2020г. След този
резултат на теста, св. в /младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Благоевград/, съставил на подсъдимото лице АУАН
№49649 по чл.5, ал.31 т.1 от ЗДвП, издал талон за медицинско изследване с
№0057436, както и Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №335/11.2020г. за временно отнемане на СУМПС на подсъдимото
лице. Подсъдимият се подписал на талона за получаването му на 11.2020г. в
21.40 часа. В талона му било указано, че на същата дата до 22.25 часа следва
да се яви в ЦСМП за предоставяне на кръвна проба, след като посочил в
талона, че избира да бъде тестван отново чрез химическо и химико-
токсологично изследване на кръв и урина. Заедно с талона за изследване, на
подсъдимото лице са били предоставени и и 6 бр. стикери с №057436.
Заради оспорването на направеният тест, подсъдимият бил придружен от
свидетелите В. СТ. В. и Л. Б. М. в МБАЛ - Благоевград, където в
присъствието на медицинско лице, предоставил кръвна проба за медицинско
и химическо лабораторно изследване. Преди предоставянето на кръвна проба,
подсъдимият е прегледан от Д-р Г. при МБАЛ“Пулс“АД на 11.2020г. в 22.00
часа, за който преглед същата е изготвила и нарочен Протокол . В този
протокол е посочено, че по данни на подсъдимият, той е употребил алкохол
/около 2 литра вино около 17-18.00 часа/, както и, че е констатиран от него
мирис на алкохол, нарушена координация и затруднен и ограничен словесен
контакт, имал психомоторно подтиснато поведение и е заявил, че не е
употребявал лекарства и няма заболявания .
Въз основа на предоставената кръвна проба от подсъдимото лице била
назначена химическа експертиза и с Протокол №362/23.11.2020г., е
материализирано заключението по нея. От последното се констатира, че
след прилагане на газхроматографски метод на изследване на кръвта на
подсъдимото лице, е констатирано наличие на етилов алкохол от 1.77%о.
Вещото лице е посочило в заключението си, че кръвната проба е придружена
именно с талон №0057436, съхранявана в хладилник при температура то -4 С
до +8С, като при отварянето на вакуумната епруветка за съхранение на
кръвната проба, не е възприета миризма на разложителен процес .
Към ДП е приложен и втори протокол от медицинско изследване на
пострадалото лице Г.К. от 11.2020г., изготвен от Д-р в. При прегледа на
3

св.К. не е констатирано, че е употребил алкохол осезаемо и по негови
проверени реакции, като след извършено химическо изследване и на
предоставена то него кръвна проба, с нарочен Протокол №361/23.11.2020г.,
експерта не е установил в неговата кръв наличие на етилов алкохол .
На подсъдимото лице е изготвен и втори АУАН от страна на св.в, във
връзка с нарушение по чл. 119, ал.1 и чл.123, ал.1, т.2 , б.“б“ от ЗДвП заради
процесният случай и настъпилото ПТП с пострадалото лице К.. Бил съставен
и нарочен Протокол за ПТП от страна на св.Райчев на 11.2020г.
Поради оспорване на резултата от химическата експертиза за наличие на
алкохол в кръвта на подсъдимото лице, в досъдебното производство е
допусната и назначена съдебна химико–токсилогична /токсикохимична/
експертиза. След изпълнението на тази експертиза и извършено изследване
както на кръвна пробва на подсъдимото лице, експертите са констатирали, че
в тази проба се съдържа алкохол-2.00%о при ползване на среден
коефициент за елиминиране на алкохола от 0.15г/литър за час към 19.35 часа
на 11.2020г. Заради оспорване и на този резултат от страна на подсъдимото
лице, в досъдебна фаза е допусната и назначена и тройна съдебно химико-
токсикологична /токсикохимична/ експертиза. Експертите в свое заключение
по тази експертиза установяват, че към момента на вземане на кръвната
проба от подсъдимото лице /11.2020г. в 20.00часа/ , алкохолът в кръвта на М.
е бил в токсикокинетична фаза на елиминиране. Заради последното и данните
от другите тествания и изследвания на подсъдимия за употреба на алкохол, са
приели, че към момента на ПТП /17.50 часа на 11.2020г./, количеството
алкохол в кръвта на подсъдимото лице е било от порядъка на 2.4-3 %о.
Експертите сочат също така, че ако алкохолът е употребен в кратък период
преди ПТП, а именно до 10 минути преди него, то алкохолната
концентрация би била от порядъка на 1.9.-2.4%о . В тази връзка и при
отчитане на алкохолната концентрация в организма на М. при тестването му с
алкотест дрегер, отчел 2.80%о към 19.50 часа, според експертите е малко
вероятно , употребата на алкохол от подсъдимия да е била след, а не преди
настъпилото ПТП, още повече, че доказателства за употребата на алкохол от
М. след ПТП не са събрани в ДП. Ето защо при отчитане на всички тези
обстоятелства и процеси на елиминиране на алкохола от организма на
подсъдимото лице на процесната дата във времето, експертите приемат, че
към момента на ПТП, концентрацията на алкохол в кръвта на М. е била от
2.4%о. В съдебното производство експертите допълват, че в казуса предвид
на обстоятелството, че липсват данни за генетичен проблем и раса различна
от европоидната за подсъдимото лице, не може да се направи извод, че
организма му не може нормално да абсорбира и елиминира поет алкохол. При
приемане на алкохол около 10 минути след инцидента, то концентрацията в
издишан въздух при тестване с техническо средство според тези вещи лица,
би била по-висока то установената такава за М. в конкретният случай и на
инкриминираната дата. Експертите са категорични също, че не може и
поемането на 50мл алкохол да доведе до алкохолна концентрация в организма
4

на човек от 1.8 %о.
В резултат на настъпилото ПТП, на пострадалия Г. М. К. били
причинени травматични увреждания, материализирани в представени от него
медицински документи. Последните са били анализирани и в рамките на
извършена в ДП съдебно-медицинска експертиза от вещото лице Д-р Х.,
който е констатирал на база тази документация, че на пострадалия Г.К. в
следствие на настъпилото с него ПТП на 11.2020г., е причинена контузия в
областта на двете раменни стави, контузия и хематом на лявата мишница,
контузия на тялото, контузия на гръдния кош, контузия на поясната област,
контузия на седалищната област и контузия на дясната тазобедрена става,
които наранявания по своята медикобиологична характеристика
представляват лека телесна повреда – временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Тези травми според вещото лице са получени от
действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат именно в
условията на ПТП. Тези травми експерта установява, че са причинили на
пострадалото лице, временно разстройство на здравето му неопасно за
живота.
При разпита на св.Д-р Г., същата потвърждава, че при медицинският
преглед на подсъдимото лице на процесната дата, именно то й е съобщило, че
е употребило алкохол на тази дата – около 2 литра вино. Тя констатирала и
мирис на алкохол при прегледа, което също отразила в процесният протокол
за прегледа. В тази насока са и показанията на полицейският служител св.С.,
който е снел първите обяснения то подсъдимото лице след идентифицирането
му във връзка с настъпилото ПТП. Пред този свидетел, М. също заявил, че
употребил голямо количество алкохол /около 2 литра вино/, след което на
процесната дата решил да отиде до магазин с автомобила си , но при
пресичане на ул.““, не успял да спре докато лице пресичало пешеходна пътека
и го блъснал с автомобила. След това спрял и отбил с автомобила в страни,
но видял, че пострадалия се изправил след удара, а на място дошли много
хора, това го изплашили и напуснал местопроизшествието. В тази насока са и
показанията на св. К..
В хода на ДП е направен оглед на веществено доказателство /предаденото
доброволно собствено МПС на подсъдимото лице, а именно лек автомобил с
марка „“ и с рег.№Е ВТ/ , за който е изготвен нарочен протокол от
18.11.2020г. От него е видно, че предния панорамен прозорец на автомобила
от лявата му страна е спукан, като напукването е от преден капак до тавана,
като най-силно спукването е в долната част на стъклото от страната на
преден капак и се разпространява нагоре и в страни. Констатирано е също
така, по преден капак на автомобила в областта над фара и до мястото на
спукването на стъклото има леко протъркване на боята, което е в частта на
прозореца, където е по-широко, а на фара-по тясно.
Видно от декларацията за материално и имотно състояние на
подсъдимото лице, същият няма декларирано движимо и недвижимо
5

имущество, няма постоянни трудови доходи и източник на такива.
Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните гласни и
писмени доказателства, събрани в досъдебна и съдебна фаза на делото, а
именно : показания на свидетелите Г. М. К., В. В. М., К. Г. К., КР. ПЛ. УШ.,
Б. Д. Н., М. ИЛ. Х., И.Д.,П. В. СТ., П. СТ. ГР., СТ. АНГ. К., В. СТ. В. , Л. Б.
М., справка от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Благоевград,
протокол за доброволно предаване от дата 11.2020г., протокол за оглед на
местопроизшествие /ТОМ Първи, лист 26 по ДП/, Акт за установяване на
административно нарушение по ЗДвП серия GА с № 49649 , Акт за
установяване на административно нарушение по ЗДвП серия GА с № 49648,
Талон за изследване №0057436 , Талон за изследване №0057435, заключение
по химическа експертиза №362, заключение по химическа експертиза №361,
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози на Г. ВЛ.
М., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози на Г. М.
К., свидетелство за съдимост на Г. ВЛ. М., извлечение от проба №2613 от
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер 0185,
собственост на ОДМВР-Благоевград, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №335/17.11.2021г., Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №336/17.11.2021г., заключение по
съдебно–медицинска експертиза, заключение по съдебно
химикотоксикологична експертиза, медицински документи за св.К., справка
телефон „112“ , заключение по тройна съдебна химико – токсилогична
/токсикохимична/ експертиза, запис от подавани сигнали за процесното ПТП
на 17.11.2020г. на национален телефонен оператор 112 и декларация за
материално и имотно състояние на подсъдимото лице.
При тези фактически дадености, съдът приема за доказано по несъмнен
и категоричен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и
субективна страна вмененото му престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК.
От обективна страна, на процесната дата / 17.11.2020г., около 17, 50
часа/, на процесното място /в град Благоевград, по бул.““, с посока на
движение от улица „“ към в град Благоевград/, подсъдимият е управлявал
моторно превозно средство /лек автомобил марка „“, модел “”, с рег.№ Е ВТ/,
с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда /2. 40 промила на
хиляда/, установена по надлежния ред / с тройна съдебна химико –
токсилогична /токсикохимична/ експертиза, съгласно чл.1, ал.3 и чл.15, ал.1
от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози /обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., заг. изм. ДВ
Брой 81 от 2018г./
При така установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимото
лице, за него е била налице емоционална нестабилност, загуба на критична
6

преценка, повлияване на възприятието, паметта и разбирането, повишен
сензорен отговор, повишено реакционно време, намалена зрителна острата и
периферно зрение и други, както сочат експертите по тройната съдебна
химична-токсикологична експертиза и Д-р Г. при прегледа на М. след
инцидента , което несъмнено е дало отражение и на реакциите на водача и
предпоставило настъпилото и реализирано от подсъдимия ПТП. Последното,
ведно с установеното количество на алкохол в кръвта му от 2.4 %о, е създало
неспособност в подсъдимото лице да управлява МПС, при създаден висок
риск и от възникване на пътнотранспортни произшествия, реализирал се в
конкретният казус/Постановление №1/17.01.1983г. по н.д. №8/1982г. на
Пленума на ВС/.
Измерената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимото лице и
приета като такова с процесното обвинение, а именно химическо-
токсикологично изследване е изрично предвиден способ за изследване на
алкохол кръвта на водач на МПС по смисъла на чл. 15, ал.1 вр. с чл. 1, ал.3 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози /обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г./ Допълнителни доказателства, с които
се потвърждава употребата на алкохол от страна на подсъдимото лице на
инкриминираната дата и място са и техническото средство Алкотест Дрегер,
което е било и в срока си на техническа изправност и с него е отчетена
алкохолна концентрация за М. също над 1.2 %о/ 2.8%о, както и с
първоначалната химическа експертиза, отчела 1.77%о алкохол в кръвта на
подсъдимото лице. Доказателство за това че подсъдимото лице е употребило
алкохол на процесната дата и то преди реализираното ПТП на процесното
място са и показанията на свидетелите полицейски служители, които са
комуникирали с М. и снели от него първите обяснения по случая-св.С., както
и медицинските лица прегледали го преди взимане на кръвна проба-св.Д-р Г..
/Пред тези двама свидетели подсъдимият сам споделил, че употребил около 2
литра вино преди настъпилото ПТП , което като количество според вещите
лица по тройната химическа-токсикологична експертиза, напълно
кореспондира на установената и то тях негова алкохолна концентрация в
кръвна проба от 2.4 %о непосредствено преди процесното ПТП, и респ. с
алкохолната концентрация в издишан въздух от подсъдимия, установена чрез
Алкотест Дрегер.2.8.%о./ Част от очевидците на инцидента са констатирали и,
че поведението на подсъдимия след извършеното то него ПТП било
„неадекватно“, включително и изявлението му, че ще премести автомобила
си, а след това напуснал и на практика избягал от местопрестъплението, без
да се поинтересува дали е добре блъснатият от него св.К. . Ето защо съдът
приема този елемент от фактическият състав на процесното престъпление
/алкохолна концентрация над 1.2 %о в кръвта на подсъдимото лице, която да
е и повлияла на реакциите му на водач на МПС, за напълно доказана и то по
един категоричен начин в настоящият казус и възражението на защитата в
обратна насока, съдът приема за неоснователно.
7

Неоснователно според съда е и възражението на защитата, че не е доказан
момента на приетият от подсъдимият алкохол на инкриминираната дата и
респ. че приемането му е било преди, а не след процесното ПТП, след като
вещите лица по извършената тройна химико-токсикологична експертиза са
категорични, че времевият отрязък за приемане на алкохол от М. на
процесната дата, не може да е било след настъпилото ПТП и преди взетата
му кръвна проба, а именно преди този инцидент, защото тогава съгласно
техните научни познания, теория и практика и предвид конкретните данни за
отчетения етилов алкохол, установен за подсъдимия с Алкотест Дрегер в деня
на деянието и срока за елиминиране на алкохол от организма на човек,
алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимият при изследването на
кръвната му проба чрез експертизите , не би била такава каквато е
установена /2.4 %о/, а далеч по-висока.
По отношение на твърдението за предаване, а не изземване на процесният
управляван от М. автомобил по ДП, съдът намира, че това по никакъв начин
не влияе на основния извод за доказване на извършеното деяние, но
доколкото предоставянето на собствения на подсъдимия автомобил е
оформено с протокол за доброволно предаване, очевидно в крайна сметка
подсъдимият не се е съпротивлявал да се вземе това негово моторно превозно
средство и го е предал доброволно за нуждите на процесното разследване .
От всички тези доказателства ,събрани в досъдебна и съдебна фаза на
делото, съдът приема, че се доказа по несъмнен и категоричен начин именно
тезата на обвинението за извършено от подсъдимото лице престъпление и се
опроверга тезата на защитата в обратна насока, в подкрепа на която теза на
практика не се събраха никакви доказателства в това наказателно
производство. В тази връзка съдът отчете, че всички свидетели –очевидци на
ПТП са възприели именно автомобила, собственост на подсъдимото лице да
се управлява от водач, който причинил процесното ПТП и той е посочен като
марка и с рег.№ и при подадените сигнали на телефон 112. От своя страна
подсъдимият не твърди и в тази насока не се събраха доказателства, че на
инкриминираната дата не той, а друго лице е уравнявало автомобила му,
включително и при причиняването на ПТП. Наред с това, след причиненото
ПТП и от удара на автомобила в св.К. на процесното място и дата, по
автомобила на М. са останали следи, възприети от полицейските служители-
свидетелите С., К., В. и М., когато посетили адреса му веднага след
инцидента и приели предаденият доброволно от него лек автомобил като
веществено доказателство. Тези следи от удара на автомобила на М. са и
подробно описани в нарочен Протокол от ДП за оглед на веществено
доказателство по делото /спукано предно стъкло, изтрита боя по предна част
на капака на автомобила /.
От субективна страна, престъплението е извършено при условията на
евентуален умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, допускал е настъпването на общественоопасните
8

последици от него и се е съгласил с тях. В съзнанието му е било отразено,че
на инкриминираната дата е употребил голямо количество алкохол /2 литра
вино по негови твърдения пред Д-р Г. и св.С./, но въпреки това е предприел
управлението на лекия си автомобил за да се придвижи до магазин.
Съзнавал е, че такова деяние е наказуемо по НК и престъпление, допускал е,
че при такова управление може да създаде опасност за други участници в
движението или пешеходци и да се повлияе от алкохола в реакциите си при
управление на МПС, в това число и да създаде риск и застраши и живота и
здравето на други хора и водачи, но се е съгласил с тези последици и именно
за това извършил умишлено и виновно процесното престъпление.
При преценката за вида и размера на наказанията, които следва да се
наложат на този деец, съдът счете, че е налице едно безспорно смекчаващо
вината отговорност обстоятелство и това е неговото чисто съдебно минало.
От друга страна обаче отчете като отегчаващо обстоятелство и в този смисъл
не споделя възражението на защитата, че нямало никакво значение за
определяне и начина на извършване на деянието от страна на подсъдимия, а
именно -начина на извършване на процесното престъпление /след употребата
на алкохол, с причинено ПТП и няколко леки телесни повреди на свидетеля
К., високата концентрация на алкохол, която е близо два пъти над
криминализирания минимум от 1.2 ‰, включително, както и с напускане на
местопроизшествието. / При тези две индивидуализиращи деяния и дееца
обстоятелства, съдебният състав счита, че санкцията като вид е определена от
законодателя, но като размер и за санкцията „Глоба“ и за санкцията
„Лишаване от свобода“, следва да се наложи размер за дееца около средния
по закон, поради което и приема за адекватно и справедливо наказание
„Лишаване от свобода“ за период от 1 година и 10 месеца . С оглед видът и
размерът на това наказание и чистото съдебно минало на дееца, съдът не
счита, че за неговата превенция се налага ефективно изтърпяване на това
наказание и следва да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, поради
което изпълнението на това наказание следва да се отложи за изпитателен
срок от 3 години.
По аналогичен начин съда подходи, отчитайки и материалното положение
на дееца, при определянето на санкцията „Глоба“, което наказание също
следва да се фиксира под средния размер и за справедливо и адекватно
такова за конкретният случай и деец съдебният състав прие сумата от
800.00лв.
При същите индивидуализиращи деянието действия и обстоятелства,
съдебният състав при прилагането на нормата на чл. 343г, вр. с чл.343б от
НК счете, че адекватно и справедливо кумулативно наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за подсъдимият в този случай е такова отново
около средния размер, предвиден от законодателя, а именно за срок от 1
година и 10 месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК, от времето за
изпълнените на това кумулативно наказание, следва да се приспадне периода,
9

през който подсъдимият М. е бил лишен от същото право по
административен ред /чрез ПАМ/, информацията за който период следва да се
генерира и съхранява именно при органа по изпълнение на тази санкция и
респ. принудителна административна мярка.
По изложените мотиви, съдебният състав постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

10

Номер на акта:	30
Дата:	9 юни 2022 г. (в сила от 25 юни 2022 г.)
Съдия:	Екатерина Петрова Николова

Дело:	20211210201455
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 октомври 2021 г.

Присъда по дело №1455/2021 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите