Номер ІV-49 Година 2019, 10 май гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на
двадесет и втори април година
две хиляди и деветнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА
МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
секретар
Ваня Д.
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 386 описа за 2019 година
Производството
е по реда на чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на А.А.К. ***
против решение № 408/21.02.2019 г. по гр.д.4978/2018 г.
на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът на въззивницата за осъждане на
въззиваемия-ответник А.П.К., да й заплаща издръжка над присъдената сума от 200
лв месечно, до претендирания
размер от 250 лв месечно. Въззивницата
твърди, че присъденият й от БРС размер на издръжката е
крайно недостатъчен, за да покрие ежедневните й нужди, тъй като не би стигнал
дори за храна, още повече, че тя е болно дете, за което са необходими специални
грижи, топлина, хубава храна, топли дрехи и лекарства. Сочи се, че освен за
задоволяване на ежедневните си нужди, въззивницата се нуждае от средства за
заплащане на посещаваните от нея курсове за подготовка за кандидатстването й
във ВУЗ, а и от средства за предстоящия й абитуриентски бал. Претендира се
отмяна на решението на БРС в обжалваната част и постановяване на решение, с
което издръжката се увеличава на 250 лв месечно. В съдебно заседание въззивната
жалба се поддържа от процесуалния й представител – нейната майка, която
представя нови доказателства.
Въззиваемият
А.П.К. оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана с писмен
отговор в срока по чл.263 от ГПК, както и в съдебно заседание. Твърди се, че
обжалваното решение е правилно и съобразено както с нуждите на
въззивницата-ищца (такива, каквито тя е доказала по делото), така и с
възможностите на въззиваемия-ответник, предвид получаваното от него трудово
възнаграждение, в размер под минималния размер на работната заплата за
страната, и наличието на алиментни задължения за ответника и към дъщеря му от
втория му брак. Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната
част. Претендират се разноски. Не се ангажират нови доказателства.
Въззивната жалба е
подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в
законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията
на страните и ангажираните от тях доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивницата К. за
осъждане на въззиваемия-ответник, неин баща, да й заплаща издръжка в размер на
400 лв месечно (а след намаление на иска с молба от 23.08.2018 г. – в размер на
250 лв месечно), тъй като е навършила пълнолетие на 23.06.2018 г., но
продължава обучението си в АЕГ „Гео Милев“ гр.Бургас. Твърди, че финансовите
средства, с които разполага майка й не й стигат дори за храна, а освен това е с
влошено здравословно състояние, което изисква изследвания, лечение и
рехабилитация. Претендира съдът да постанови допълнително решение, с което
ответникът да бъде осъден да й заплати всички курсове, които е посещавала.
Предявеният иск е с правно основание
чл.144 от СК.
Ответникът е оспорил иска като
неоснователен с писмен отговор на исковата молба. Твърди на първо място, че към
датата на представяне на отговор не е налице постановено влязло в сила решение
за изменение на издръжката на ищцата, дължима й до навършване на пълнолетие, но
въпреки това заплаща на това основание издръжка в размер на 200 лв месечно,
съобразно решението на първоинстанционния съд. Сочи се още, че за последните
дванадесет месеца ответникът е с нетно трудово възнаграждение в размер на около
451,48 лв, а има семейство и друго (малолетно) дете, към което също има
задължение за издръжка. Посочва още, че майката също следва да поеме част от издръжката
на детето. Твърди, че ищцата разполага с имущество, от което да се издържа.
Твърди още, че издръжката на пълнолетно лице не е безусловна и се дължи само
ако не представлява особено затруднение за родителя. Заявява, че издръжка в
минимален размер (1/4 от минималната за страната работна заплата) или по 130 лв
месечно до навършване на деветнадесетгодишна възраст от ищцата, е обоснована и
адекватна в конкретния случай, но сочи също, че даваната до момента издръжка
(съобразно невлязлото в сила към този
момент съдебно решение на БРС) в размер на 200 лв е съответна на неговите
възможности и нуждите на ищцата.
С обжалваното решение БРС
е приел предявения иск за основателен и доказан до размера от 200 лв месечно считано от
датата на навършване на пълнолетие на 23.06.2018 г. до завършване на средно
образование, но не повече от навършване на двадесетгодишна възраст или до
настъпване на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й
плащане. В останалата част – до предявения размер от
250 лв месечно, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Решението на БРС е
обжалвано само от ищцата и само в отхвърлителната част, поради което спорът е
висящ пред настоящата инстанция само в тази си част, а в останалата
(осъдителната) част, първоинстанционното решение е влязло в сила.
При извършената проверка
по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По наведените оплаквания
за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът
намира следното:
Както правилно е посочил и
първоинстанционният съд, съгласно чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при
обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше
учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си, и родителите могат да я дават без особени затруднения.
В настоящия случай по
делото не е спорно, а е установено и от представените доказателства, че ищцата
е дъщеря на ответника; ищцата е навършила пълнолетие непосредствено преди
завеждане на настоящия иск; през учебната 2018/2019 г. ищцата продължава обучението
си в ХІІ клас в АЕГ „Гео Милев гр.Бургас“, т.е.след навършване на пълнолетие
продължава средното си образование. Видно от представените многобройни писмени
доказателства, ищцата посещава множество курсове - по
английски език, немски език, български език, по математика и химия.
От представената по делото обилна медицинска
документация се установява, че въззивницата е с влошено здравословно състояние,
което налага често медикаментозна терапия, изследвания и престой в болнично
заведение. Представени са доказателства за различни поставени на ищцата
диагнози: увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия; неинфекциозен гастроентерит и колит,
неуточнен; себороичен дерматит; данни за сакроилиит; ентензопатия на гръбначен
стълб – гръден отдел; както и доказателства за оплаквания на ищцата, изразяващи
се в наддаване на тегло, промени в менструалния цикъл, безсилие, безсъние,
болки в таза и главоболие, за които е посочено, че се налага ЯМР, за което е
издадена молба за разрешение до РЗОК Бургас. Влошеното здравословно състояние
на ищцата е наложило извършване на допълнителни разходи за изследвания, лечение
и рехабилитация, за които по делото са представени доказателства.
Установява се, че ищцата
притежава недвижим имот – апартамент в гр.Бургас, съгласно нот.акт № 77, т.ІІІ,
рег.№ 1785, дело № 424/2005 г., който имот й е дарен от нейната майка. Видно от
посочения в нотариалния акт административен адрес на имота и от адреса на
ищцата в исковата й молба, ищцата живее в посочения имот, върху който нейната
майка има запазено право на ползване, т.е.по делото не е установено ищцата да
има имущество, от което да се издържа.
Доходите на майката на
ищцата са в размер на 1 146,83 лв среден месечен брутен доход пред
последната година, предхождаща завеждането на иска, съгласно представената
сл.бележка (л.4).
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 и чл.144 от СК,
при определяне дали се дължи издръжка следва да бъдат съобразени
правнорелевантните факти относно семейното положение на ответника и месечния му
доход, както и възможностите му да дава издръжка на пълнолетното си дете, без
особени затруднения.
По делото е установено, че ответникът реализира доходи
от трудово правоотношение, в размер на 579,25 лв средномесечно брутно
възнаграждение, съответно 451,48 лв средномесечно нетно възнаграждение. Този
размер на дохода на ответника е оспорен от ищцата и в първата инстанция, и във
въззивната инстанция, поради което съдът е изискал справка от НАП ТД – Бургас,
от която се установява средномесечен начислен облагаем доход по трудово
правоотношение на ответника от 522,83 лв
за периода от м.юни 2017 г. до м.юни 2018 г. Настоящият състав споделя
становището на първоинстанционния съд, че представената от НАП ТД – Бургас справка
е официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила и въз основа на него може да бъде направена преценка за
доходите на ответника, още повече, че по делото не са представени никакви
доказателства, които да го оборват, като следва да се отбележи, че съгласно
чл.164, ал.1, т.2 от ГПК, това не би могло да стане и с поискания от
процесуалния представител на ищцата свидетел.
Установено е по делото, обстоятелство, което не е
спорно между страните, че ответникът отдава под наем собствен недвижим имот –
апартамент. Спорно между страните е какъв е размерът на месечния наем на този
имот. Ответникът признава, че реализираният от него на това основание доход е в
размер на 200 лв месечно, което признание не е опровергано от събраните по
делото доказателства.
Установено е по делото, и не е спорно между страните,
че от втория си брак ответникът има и друго дете – Марина, родена на ***
година, ученичка в първи клас през учебната 2018/2019 година.
При така установените доходи на ответника – общо
средномесечно бруто – 723 лв, и наличието на алиментни задължения на ответника
към второто му дете, съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че сумата
от 200 лв месечно е достатъчна за задоволяване нуждите на ищцата, без това да
съставлява особено затруднение за ответника. При определяне размера на
месечната издръжка съдът съобразява прагът за бедност за област Бургас,
съобразно публикуваните от НСИ Индикатори за бедност и социално включване по
области, 4475 лв годишно за едно лице,
съотв.372,92 лв месечен доход за 2017 г.
С така изложените съображения, съдът намира предявения
иск за основателен и доказан до размера от 200 лв месечно.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции,
решението на БРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част при споделяне на
мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на
основание чл.272 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на страните не се дължат разноски – поради липсата
на доказателства за сторени такива, а на въззивницата – и поради потвърждаване
на обжалваното от нея първоинстанционно решение.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 408/21.02.2019 г. по гр.д.4978/2018 г.
на Бургаски районен съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен искът на А.А.К. за осъждане
на А.П.К., да й заплаща издръжка над присъдената сума от 200 лв месечно, до
претендирания размер от 250 лв месечно.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.