№ 6287
гр. София, 11.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.
при участието на секретаря Д.
като разгледа докладваното от В. Гражданско дело № 20221110102723 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Образувано е по предявен с искова молба с вх. на СРС № 9794/19.01.2022 г. от В. Г. К..,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.П., чрез пълномощника си адв. Я. от САК, срещу
С., с адрес в гр. С., осъдителен иск за заплащане на сумата от 210.00 лв. – неоснователно
удържана от работодателя от трудовото възнаграждение на ищеца за м. окто.и 2021 г. сума
за еднократна помощ за ползване на туристически услуги за вътрешен туризъм, ведно със
законната лихва от датата на предявяването на иска – 19.01.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е служител в системата на ., заемащ длъжността „п.. Твърди, че със
Заповед рег.№ ./20.07.2021 г. на директора на ., издадена на основание чл. 43, ал. 3, т. 2 и ал.
4 З., във вр. със Заповед с рег. № ./07.08.2020 г. на министъра на вътрешните работи, е
определен да получи еднократна помощ за ползване на основни туристически услуги за
вътрешен туризъм в размер на 210.00 лв., която помощ му била преведена авансово по
банков път. Твърди, че е изпълнил всички изисквания, посочени в цитираната заповед на
министъра на вътрешните работи, вкл. избирайки обект, включен в списъка на обектите по
чл. 27, ал. 2 ЗМДВИП. Поддържа, че на 03.08.2021 г. бил настанен със семейството си в
хотел „Созопол-МО“ и получил съответната карта за почивка. Твърди, че след като се
върнал на работа след почивката, изпратил всички изискуеми документи по горецитираната
заповед на директора на . от деловодството на 06 РУ-. по служебната поща в сектор
„Финансово осигуряване при .. През началото на м. окто.и 2021 г. бил уведомен от
служители в сектор „Финансово осигуряване“, че отпусната му еднократна помощ ще бъде
удържана от възнаграждението му, тъй като не отговарял на изискванията за получаването
. След получаване на фиш за заплата за м. окто.и 2021 г. установил, че сумата от 210.00 лв.
била удържана от възнаграждението му, без да са налице предпоставките за това. Ето защо,
моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. /./ чрез пълномощника си юрк. В.
предявения иск по основание и размер. Поддържа, че ищецът не бил изпълнил
задълженията си по Заповед с рег.№ ./07.08.2020г. на министъра на вътрешните работи, във
вр. с Решение №./21.07.2020г. на Министерски съвет за определяне на реда за ползване на
помощ за основни туристически услуги за вътрешен туризъм. Твърди, че изискванията за
отпускане на еднократната помощ са нарушени, тъй като резервацията не е направена от
ищеца, а от съпругата му в качеството на служител на М., като същата била посочена и
като титуляр на картата за почивка. Поддържа, че ищецът не бил спазил и други свои
задължения, вменени с решението на МС, като не бил представил заверена, подпечатана и
датирана заповед от служебно лице в обекта, съответно от служебното лице в мястото на
настаняване. Не бил представен и разходооправдателен документ за извършено плащане,
доколкото представеният такъв е изхождал от съпругата на ищеца. Не бил спазен и
предвиденият срок за представяне на нужните документи пред работодателя. Ето защо и
сумата от 210 лв. била удържана от възнаграждението на ищеца за м. окто.и 2021 г. Релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 27 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците вр. чл. 176 З..
В тежест на ищеца е да установи фактите, на които се позовава, включително
наличието на следните предпоставки: 1) валидно възникнало и съществуващо
служебно/трудово правоотношение между ищеца и ответника; 2) факта на удържането и
размера на удържаната сума от трудовото му възнаграждение; 3) обстоятелството, че
ищецът отговаря на изискванията за получаване на еднократна помощ за ползване на
основни туристически услуги за вътрешен туризъм и че е спазил предвидените предпоставки
за получаване на еднократната помощ.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които се позовава, включително, че са
били налице предпоставките за удържане на сумата от 210.00 лв. от трудовото
възнаграждение на ищеца за м. окто.и 2021 г.
Поначало работодателят не може да прави удръжки от трудовото възнаграждение на
работника или служителя без негово съгласие освен в изрично предвидените в закона
случаи – чл. 272, ал. 1 КТ, чл. 72 ЗДСл. Удръжката представлява приспадане от дължимото
от работодателя трудово възнаграждение за задължения на работника. Спорът относно
неправилното удържане на суми от трудовото възнаграждение на работника/служителя е с
правно основание чл. 128, ал. 2 КТ, респ. чл. 176 З. и чл. 67 ЗДСл – Решение № 364 от
03.05.2010 г. по гр. д. № 894/2009 г. на ВКС, III г.о. Забраната за извършването на
извънсъдебното прихващане от страна на работодателя с вземания на служителя за трудови
възнаграждения е императивна, като цели закрила на работника при изплащането на
трудовото възнаграждение и препятстване лишаването на служителя от основното му
средство за издръжка при неоснователна претенция на работодателя за несъществуващо или
неизискуемо негово вземане. Ето защо, по принцип всяко такова прихващане не поражда
правни последици, освен при дадено съгласие от служителя или при изрично предвидена в
закона хипотеза.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е определил като безспорни и ненуждаещи се доказване между
страните следните обстоятелства: 1) че страните са обвързани от валидно съществуващо
служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „п.; 2) авансовото
изплащане на сумата от 210,00 лв. по банковата сметка на ищеца на 02.08.2021 г.; 3)
удържането на сумата от 210,00 лв. от трудовото възнаграждение на ищеца за м. окто.и 2021
2
г.
Спорният между страните въпрос е налице ли са предпоставките за удържане на сумата
от 210.00 лв. от страна на ответника от дължимото се на ищеца възнаграждение за м.окто.и
2021 г. и законосъобразно ли е извършено то.
В чл. 27 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците /ЗМДВИП/ са описани условията и редът на получаването на предвидената в
закона помощ. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗМДВИП на лекари, медицински и немедицински
специалисти, специализанти и други лица, извършващи помощни дейности в лечебните
заведения за болнична помощ, на служители на регионалните здравни инспекции,
центровете за спешна медицинска помощ и Националния център по заразни и паразитни
болести, на служители на районните здравноосигурителни каси, командировани в
регионалните здравни инспекции, на служители от системата на М. и от системата на М. и
на служители от Националното тол управление, които пряко са осъществявали или
осъществяват дейности, свързани с лечението, предотвратяване на разпространението и/или
преодоляване на последиците от COVID – 19, се предоставя помощ за ползване на основни
туристически услуги за вътрешен туризъм на стойност 210 лв.
Съгласно чл. 27, ал. 2, изр. 1 ЗМДВИП помощта по ал. 1 се ползва еднократно в срок
до 30 ное.и 2021 г. през времето на отпуск на лицето за не по-малко от 7 нощувки в обекти
или категоризирани или регистрирани места за настаняване, като с предимство са обектите
на дружествата, в които едноличен собственик на капитала е Националният осигурителен
институт, болници за рехабилитация и балнеолечебни центрове, собственост на държавата,
и почивните станции на министерствата и ведомствата – по списък, приет от М.
Помощта по ал. 1 се изплаща чрез бюджетите на М., М., М., Министерството на
регионалното развитие и благоустройството и М.. Помощта за правоимащите лица от
районните здравноосигурителни каси се изплаща от Националната здравноосигурителна
каса за сметка на средства, предоставени чрез бюджета на М.. Помощта не се включва в
облагаемия доход на лицето и за нея не се дължат данъци и задължителни осигурителни
вноски /чл. 27, ал. 3 ЗМДВИП/.
М. или оправомощени от тях длъжностни лица писмено определят кръга на
правоимащите лица по ал. 1 и издават заповеди на всяко правоимащо лице за еднократно
изплащане на помощта /чл. 27, ал. 4 ЗМДВИП/.
В чл. 27, ал. 6 ЗМДВИП е предвидено, че работодателят, съответно органът по
назначаването изплаща авансово помощта по ал. 1 в 14-дневен срок преди ползването въз
основа на издадената заповед.
В чл. 27, ал. 7 ЗМДВИП е посочено, че след ползване на помощта заповедите по ал. 4 и
5 се заверяват, подпечатват и датират от служебно лице в обектите или местата за
настаняване по ал. 2. На правоимащото лице се издава разходооправдателен документ за
извършеното плащане и заверено извлечение от регистъра за настаняване. Правоимащото
лице предоставя на органа, изплатил помощта по ал. 6, документите по изречение първо и
второ в 7-дневен срок от завръщането, но не по-късно от един месец от ползването на
помощта.
Съгласно чл. 27, ал. 8 ЗМДВИП при нарушение на ал. 2 и 7 помощта се възстановява
от лицето, включително чрез удържане от възнаграждението му.
По делото е безспорно, че ищецът е назначен на работа в системата на М. на 01.03.2003
г., като същият е държавен служител – полицейски орган, служител в . със статут по З., т.е.
той е лице, което е легитимирано да получи предвидената в чл. 27, ал. 1 ЗМДВИП
еднократна помощ.
Представена е на л. 9-10 от делото Заповед рег. № ./20.07.2021 г. на ВПД директор
старши комисар, видно от която В.К. е поименно определен като лице, което има право да
получи еднократно изплащане на помощта за ползване на основни туристически услуги за
3
вътрешен туризъм в съответствие с изискването на чл. 27, ал. 4 ЗМДВИП.
Според т. 2 от посочената Заповед рег. № ./20.07.2021 г. на ВПД директор старши
комисар помощта следва да бъде ползвана по време на отпуск на служителя, за период от
03.08.2021 г. до 10.08.2021 г. в хотел „С., което отговаря на предвиденото в закона
изискване за срок и период на ползване, а от представения на л. 11 от делото списък на
обектите, се установява, че хотелът, в който ще бъде настанен ищецът, е част от хотелите,
посочени в списъка на обектите по чл. 27, ал. 2 ЗМДВИП, като той е причислен към М.,
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“.
В т. 4 от Заповед рег.№ ./20.07.2021 г. е възпроизведено изискването на чл. 27, ал. 7
ЗМДВИП, че ползвалият помощта (служителят) е длъжен в 7- дневен срок от завръщането,
но не по-късно от един месец да представи заверена, подпечатана и датирана заповед от
хотел „С., разходооправдателен документ за извършеното плащане и заверено извлечение от
регистъра за настаняване или друг документ, с който да се удостовери настаняването. При
неспазване на сроковете и условията по т. 4 от заповедта, служителят е длъжен да
възстанови получената помощ (т. 5 от заповедта).
По делото няма спор, че помощта от 210 лв. е била изплатена на ищеца авансово по
банков път в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗМДВИП.
По делото /л. 13/ е представено преводно нареждане за сумата от 833,42 лв. от
28.04.2021 г. за резервация ., в която като задължено лице е посочена съпругата на ищеца –
М. е карта за почивка /л. 14 от делото/, издадена от И.“, в която като титуляр е посочена
отново М..а, като в картата е записано, че почиващи лица са М..а ще бъдат настанени в хотел
„С. за периода от 03.08.2021 г. до 10.08.2021 г. Представена е карта за адресна регистрация
от 03.08. 2021 г. до 10.08.2021 г. в ст./вила 119 от хотел „С. – л. 15 от делото. Същата е
издадена от ИА „В. Представена е сметка № 2494 от 03.08.2021 г. във връзка с престоя им в
хотела – л.16 от делото. Представена е и служебна бележка, издадена от хотел „С. – л. 18 от
делото, от която е видно, че същата е била настанена в хотел „С. в смяната от 03.08.2021 г.
до 10.08.2021 г.
От изложеното ясно може да се направи извод, че ищецът не е изпълнил надлежно
изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 27, ал. 7 ЗМДВИП, а именно – че на
правоимащото лице се издава разходооправдателен документ за извършеното плащане и
заверено извлечение от регистъра за настаняване. Разпоредбата на закона е ясна и при
буквалното тълкуване се достига до несъмнения извод, че документите от мястото за
настаняване е следвало да бъдат издадени именно на ищеца като правоимащо лице. В случ.
документите, които е представил ищецът, кас.т резервация за почивка, направена още през
м.април 2021 г. от неговата съпруга – М. К.а, която е заплатила и сумата за почивката
/833.42 лв./. Именно заради това и на нейно име са издадени картата за почивка, картата за
адресна регистрация и служебната бележка. Целта на предвиденото в закона изискване е да
може да се установи, че предоставената в закона помощ е използвана именно във връзка с
предвидените в закона цели. Ако не биха била предвидени изисквания за предоставяне на
документация след кр. на почивката, би могло да се счете, че за законодателя е било без
значение за какво ще бъде използвана предоставената еднократна помощ. Идеята на
предоставената еднократна помощ е лицата, които са били най-ангажирани и най-
застрашени по време на „КОВИД-19“ пандемията да могат да отпочинат и да се възстановят
през летния сезон.
Ищецът не е изпълнил и второто изискване на чл. 27, ал. 7 ЗМДВИП, а именно –
документите по изречение първо и второ да бъдат предоставени в 7-дневен срок от
завръщането, но не по-късно от един месец от ползването на помощта. По делото се
установява от представения на л. 37 от делото опис, че ищецът е представил на работодателя
предвидените в закона документи, издадени не на негово име, а на името на М..а, едва на
15.10.2021 г. При всички случаи и доколкото издадената от „Созопол – МО“ служебна
бележка е с дата 06.10.2021 г., т.е. същата е издадена след повече от месец от кр. на
почивката, то на практика е невъзможно ищецът да е предоставил нужната документация
преди тази дата в предвидения от закона срок.
4
Съгласно императивната разпоредба на чл. 27, ал. 8 ЗМДВИП при нарушение на ал. 2
и 7 помощта се възстановява от лицето, включително чрез удържане от възнаграждението
му. Посочената разпоредба е в унисон с разпоредбата на чл. 272, т. 1 КТ, която гласи, че без
съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му
възнаграждение освен за получени аванси /аналогична на разпоредбата на чл. 72, ал. 1
ЗДСл/. Не е спорно между страните, а и от представения фиш на служителя за месец окто.и е
видно, че предоставената сума за еднократна помощ е удържана от възнаграждението на В.
Г. К.. за месец окто.и. Съдът счита, че извършеното удържане от възнаграждението на
ищеца за месец окто.и е законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 8
ЗМДВИП, с оглед на което предявеният от ищеца иск се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът
претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 78, ал. 8
ГПК се определя от съда в размер на 100.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. К.., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П.
срещу С., с адрес в С., иск за осъждане на С. да заплати на В. Г. К.. сумата от 210.00 лв.
/двеста и десет лева/, представляваща неоснователно удържана от работодателя от
трудовото възнаграждение на ищеца за м. окто.и 2021 г. сума за еднократна помощ за
ползване на туристически услуги за вътрешен туризъм.
ОСЪЖДА В. Г. К.., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П. да заплати на С., с
адрес в С., на основание чл. 78, ал. 3 вр, ал. 8 ГПК, разноски за производството в общ размер
на 100.00 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5