ПРОТОКОЛ
№ 3163
гр. София, 17.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И. ИВ. И.
Сложи за разглеждане докладваното от И.Г.М. Гражданско дело №
20211110150694 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:57 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ /ФИРМА/ – уведомен от предходното открито
съдебно заседание, представлява се от адв. Д., с представено по делото
пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ /ФИРМА/ – уведомен от предходното открито
съдебно заседание, представлява се от адв. Б., с представено по делото
пълномощно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. К. Д. – уведомен от предходното открито
съдебно заседание, явява се лично.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
ПОСТАВЯ на разглеждане заключението на съдебна
автотехническа експертиза, депозирано в Софийски районен съд по
делото на 29.12.2022 г.
СНЕМА самоличността на вещото лице:
В. К. Д. – 57 години, неосъждан, без дела и без родство със
страните по делото.
СЪДЪТ, на основание чл. 200, ал. 1 от ГПК ПРЕДУПРЕДИ
вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291, ал. 1 от НК.
Вещото лице В. Д.: Наясно съм с наказателната отговорност по
чл. 291, ал. 1 НК. Представил съм по делото писмено заключение.
Заключението е изготвено вярно и безпристрастно и го поддържам
изцяло.
Вещото лице В. Д. по въпроси на адв. Д.: На стр. 7 при отговора
на въпрос 2.1 е посочена друга хипотеза, различна от хипотезата на
свидетеля, разпитан по делото, която друга хипотеза е с движение
равноускорително за автомобила. Другата Хипотезата, която е
разгледана на по – късен етап в заключението и двете хипотези са
почерпени от свидетелските показания, тъй като не разполагаме с
обективни находки. В тази посока са и указанията на съда по
допълнителната задача на ищеца да бъдат разгледани, като отделни
хипотези. Хипотезата за употребата на спирачки от водача на лек
автомобил „Тойота“ е разгледана отделно, тъй като са налице
противоречиви показания на свидетелите. Краткия отговор дали при
скорост от 22 км./ч. може да се постигне оставяне на спирачни следи,
достатъчно условие е при рязка употреба на спирачката да се блокират
автомобилните колела. За съжаление ние не разполагаме с находки от
2
мястото на пътния инцидент, които по категоричен начин да
потвърждават тази хипотеза. Рязката употреба на спирачки може да се
случи и без оставяне на спирачни следи по различни причини. Става
въпрос за лек пътен инцидент, при който не се извършват обичайните
огледи и съставяне на скици на местопроизшествието, което се прави
при по-тежки пътнотранспортни произшествия. В случая скици няма и
използваме една хипотеза, която е много правдоподобна от
техническа гледна точка. Не може да се изключи възможност при
скорост от 0 км./ч. до 22 км./ч. на разстояние 10 метра да се оставят
спирачни следи, но е малко вероятно именно заради ниската скорост.
Дори да са оставени спирачни следи не е гаранция, че такива са
забелязани, тъй като не се установява да е правен оглед на мястото на
инцидента. Използваната в заключението скорост от 22 км./ч., аз
приемам за базова, като неговата скорост може да бъде по – ниска от
тази и от това вече да се правят съответните изводи. Автомобилът
тръгва от 0 км./ч. и предполагаме някакво нормално ускорение, което
като приложим тази физична зависимост достигаме до скоростта 22
км./ч., именно защото е изминато разстояние от порядъка на 9 м. – 10
м. Ако приемем вероятно по – висока скорост от 22 км./ч. трябва или
да приемем, че водачът е вече навлязъл в кръстовището при вече
набрана по – висока скорост или че е ускорявал по – бързо от
очакваното от нас. Ако приемем тази хипотеза, това автоматично
означава, че сблъсъкът се е състоял за по – малко от тези 3 секунди.
На базата на тези изчисления правим заключение, че от навлизането в
кръстовището до момента на сблъсъка са изминали 3 секунди. Ако
приемем по – висока скорост означава, че сблъсъкът се е установил за
по – кратко време. На стр. 11, въпрос 7, абзац 2 става въпрос за ремонт
на един брой калник. В калкулацията по щетата е записан калник
– преден ляв, което считам, че е техническа грешка, съобразно
механизма на пътния инцидент, който е детайлно изяснен. На стр.
11, въпрос 9 от заключението при така направените изчисления, би
трябвало първи да е навлязъл в кръстовището лек автомобил
3
„Тойота“, тъй като е изминал по – късо разстояние. От тази гледна
точка възникването на опасна ситуация трябва да се счита – самото
навлизане в кръстовището на първия автомобил. От тук нататък, след
като е възникнала опасната ситуация, евентуалното избягване на
пътнотранспортното произшествие се свежда до това, дали някой от
водачите заедно или поотделно чрез прилагане на аварийно спиране
или друга маневра могат да го избегнат. Ако приемем, че наистина
водачът на автомобил „Тойота“ е употребил спирачки от това
автоматично следва, че той няма какво повече друго да направи. Не се
вижда каква друга маневра трябва да извърши. На базата на
изчисленията остава известно схващане, че другият водач на лек
автомобил „Опел“ при своевременна реакция, евентуално би могъл да
избегне сблъсъка. Тук най – същественото в целия пътен инцидент е
момента на навлизането на автомобилите в кръстовището, съобразно
състоянието към момента на сигналите на светофарната уредба.
Буфера между зеления сигнал на двата автомобила е доста голям.
Това означава, че или единия автомобил е навлязъл по – рано в
кръстовището от колкото му позволява зеления сигнал или другия е
навлязъл по – късно. Напълно е възможно и двата автомобила да са
навлезли в кръстовището на сигнал, различен от зелен. В тази
светлина избягването на пътния инцидент е възможно със строго
спазване на правилата за безопасно движение. Когато са навлезли в
кръстовището каквито и изчисления да направим, нещата се случват
много бързо и едно малко поколебаване е достатъчно, за да се стигне
до сблъсък, тъй като габаритите на кръстовището са съизмерими с
опасните зони за спиране на автомобилите. Със сигурност може да се
счита, че до навлизане в кръстовището, възможност за избягване на
сблъсъка съществуват, а след това остават под въпрос. Така, както аз
съм разчел наличните данни, „Тойотата“ би следвало да се движи
направо, а другият автомобил „Опел“ е осъществил ляв завой. На
базата на всички направени изчисления, предвид и тези хипотези за
4
скоростите, водачът на лек автомобил „Опел“ от момента на
възникване на опасната ситуация, е имал по – дълга траектория в
кръстовището. Ако вземем самото навлизане в кръстовището на
автомобила, дистанциите са сходни и на базата на мащабната мярка
върху самата скица можем да кажем колко метра е изминал единия
водач и колко метра другия автомобил от навлизането в
кръстовището. Като построим траекторията им за движение, макар и
да кажем, че на „Опела“ е по – дълга траекторията, тя е от същия
порядък. Въпреки, че ако вземем цялото движение на „Опела“, още
преди навлизането в кръстовището към момента на възникване на
опасната ситуация, тогава вече разликата в изминатите пътища става
впечатляваща – „Опелът“ е изминал по – голямо разстояние от
момента на възникване на опасната ситуация до сблъсъка за разлика
от „Тойотата“. На „Тойотата“ така или иначе вече измерихме, около 9
метра. За „Опела“ също сме направили изчисления и сме стигнали до
извода, че той е имал 16 – 17 метра дистанция до мястото на сблъсъка
още преди да навлезе в кръстовището към момента на възникналата
опасна ситуация. По моя груба преценка автомобил „Опел“ от
навлизане в кръстовището до момента на сблъсъка е изминал от
порядъка на 12 – 13 метра. Другият автомобил от навлизане в
кръстовището до момента на сблъсъка е изминал 9 – 10 метра.
Изчисленията показват, че дори „Тойотата“ да е тръгнала по – рано
преди зеления сигнал, на него му трябва известно време, за да
достигне точката на сблъсъка. Когато това се съобрази със скоростта
на другия автомобил и върнем назад със същото време, установяваме
къде се е намирал другия автомобил към момента на възникване на
опасната ситуация. Ако приемем друга хипотеза – че автомобил
„Тойота“ се е движел с по – висока скорост и е навлязъл в
кръстовището с такава, тогава, тъй като буквално ще му отнеме по –
малко време да измине същата тази дистанция и ако върнем назад
движението на другия автомобил за това по – кратко време ще се
окаже, че той вече е бил в кръстовището. При хипотезата за по –
5
висока скорост на „Тойота“ можем да считаме, че другият автомобил
„Опел“ е навлязъл първи в кръстовището. Това не противоречи на
действието на светофарната уредба. При тази хипотеза „Опелът“ е
закъснял малко след зеления сигнал с навлизане в кръстовището или
евентуално „Тойота“ е малко избързал с навлизането в кръстовището
преди зеления сигнал. Липсата на обективни находки затруднява
изследването в случая. Базира се само на свидетелските показания при
това противоречиви.
адв. Д.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Не възразявам
да се приеме заключението, като по същество ще изразя становище
как да бъде кредитирано заключението.
Вещото лице В. Д. по въпроси на адв. Б.: Със средствата на
настоящата експертиза не може да се каже кой от двамата водачи не се
е съобразил с показанията на светофарната уредба, дори е възможно и
двамата водачи да са нарушили правилата за безопасно навлизане в
кръстовището. Доколкото могат да се ценят тук, най – добре могат да
помогнат свидетелските показания макар, че те са противоречиви.
Скоростта от 22 км./ч., като скорост към момента на сблъсъка я
приемаме при положение, че автомобилът е тръгнал от спряло
положение на кръстовището на зелен сигнал, но този автомобил е
могъл да навлезе в кръстовището с набрана вече скорост
преценявайки, че има зелен сигнал. Факт е, че лек автомобил „Опел“
не е бил първа кола, а пред него е имало друг автомобил. Това
ограничава неговите възможности за ускоряване скоростта на
автомобила, но прави доста правдоподобна другата теза, че е напълно
възможно „Опелът“ да е навлязъл по – късно в кръстовището след
зеления сигнал. Това е целия проблем. Категорично е, че „Опела“
дори да е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, това е било в края
на фазата, в която има зелен сигнал. Както е категорично, че за другия
6
автомобил „Тойота“ това се е случило в началото на неговия зелен
сигнал, дори да е навлязъл преди него. Преходния период между
сигналите е около 6 секунди, като забранителната част е 4 секунди.
Това е сравнително не голямо като габарити кръстовище със
сравнително голям буфер на светофарната уредба, което е направено
единствено с цел безопасност, за да се избягват такива сблъсъци.
адв. Б.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля да се
приеме заключението.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на извършената по делото съдебна
автотехническа експертиза, депозирана в Софийски районен съд по
делото на 29.12.2022 г., заедно с направените по – горе от вещото
лице разсъждения и конкретизации.
На вещото лице ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в общ размер
на 900 лв., от които 400 лв. – внесения от ищеца депозит и 500 лв. –
от внесения от ответника депозит.
Издадоха се 2 бр. РКО.
адв. Д.: Няма да ангажирам други доказателства.
адв. Б.: С оглед издаденото съдебно удостоверение, представям и
моля да приемете писмо от 16.02.2023 г., което съм получила на
електронната поща от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР В., в
заверен от мен препис. Няма да ангажирам други доказателства.
7
адв. Д.: Не възразявам да се приеме днес представения от другата
страна документ. Считам, че той е в подкрепа на изложеното в
исковата молба конкретно кръстовище.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 148 ГПК И 157 ГПК,
ПРИЕМА като писмено доказателство днес представеното от
ответника чрез адв. Б. писмо от началник сектор „ПП“ при ОД на
МВР В. от 16.02.2023 г., в заверен от страната препис
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149, АЛ. 1 ГПК,
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
адв. Д.: Моля да постановите решение, с което да уважите изцяло
предявените искове. Моля да присъдите на ищеца направените по
делото разноски, съобразно списък, който Ви представям днес, заедно
с доказателства за реалното им извършване. Моля при постановяване
на решението да обсъдите изводите на автотехническата експертиза в
съвкупност с гласните и писмени доказателства и кредитирате само
тези изводи, които са в съответствие с останалите доказателства. В
тази връзка считам, че вината на водача на лек автомобил „Тойота“ се
установява по две линии. От една страна този водач твърди, че е
навлязъл в кръстовището 9 – 10 метра и е оставил спирачни следи,
което съгласно днес дадените обяснения от вещото лице е малко
вероятно да се случи при нулева скорост в началото на кръстовището,
т. е. водачът или е тръгнал преди зелената светлина на светофара, но
по-вероятно е да не е намалил изобщо преди навлизане в
кръстовището и да е навлязъл в кръстовището с по – висока от 22
км./ч. скорост, която се явява несъобразена за конкретната ситуация и
от друга страна водачът на автомобил „Тойота“ е предприел
8
навлизане в кръстовището при наличие на два автомобила –
процесния „Опел“ и движещия се пред него автомобил, с което е
нарушен чл. 50 А ЗДвП.
адв. Б.: Моля да отхвърлите предявените искове, като
неоснователни и недоказани по размер, по съображения изложени в
отговора на исковата молба. Моля да имате предвид, че в съдебната
автотехническа експертиза са разгледани много на брой хипотези, но
изводът е, че не може със сигурност да се посочи на какъв сигнал на
светофара са навлезли двата автомобила. Считам, че не следва да се
приема за основателно становището, че е нарушен чл. 50 А ЗДВП от
водача на „Тойотата“ и че същият се е движел с ускорена скорост. Ако
това беше така щеше да бъде осъществен удар с предходно движещия
се пред „Опела“ лек автомобил, извършващ маневра ляв завой. С
оглед на изложеното считам, че водачът на автомобил „Тойота“ е
потеглил от спряло състояние след започване на зелен сигнал на
светофарната уредба и след като автомобилът, който е бил пред
„Опела“ е завършвал своята маневра и се е изтеглил от кръстовището.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмена защита.
Моля да присъдите на ответника направените по делото разноски,
съобразно списък, който Ви представям днес, заедно с доказателства
за реалното им извършване.
адв. Д.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна. В случай на присъждане на такова,
моля размерът му да бъде съобразен с минималния според наредбата
на МРАВ.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149, АЛ. 3 ГПК,
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответника в двуседмичен срок,
считано от днес да депозира по делото писмена защита с препис за
другата страна.
9
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149, АЛ. 2 ГПК,
ОБЯВЯВА устните състезание за приключени и уведоми
страните, че ще се произнесе с решение.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 16:05 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10