О
П Р Е
Д Е Л Е Н
И Е
№ 272/ 21.04.2020год.
град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд – в закрито заседание на 21.04.2020год. / двадесет
и четвърти април през две хиляди и двадесета година / в следния състав:
Председател:
Рени Ковачка
Като
разгледа докладваното от съдия Ковачка гр.дело №29 по
описа за 2020год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К.П.К. против А.И.М.
и Г.П.К.. Ищецът е предявил против ответниците установителни искове
с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД
и чл.17, ал.1 от ЗЗД като е поискал да бъде прогласена нищожността поради
привидност на два договора за продажба на недвижими имоти, както и да бъде
признато, че прикритото с договора за продажба съглашение е действителен
договор за дарение. Касае се за сключен на 23.04.2013год. договор, по силата
на който П. К. М. и А.И.М. са продали на К.П.К. самостоятелен обект в сграда /жилище-апартамент/
с идентификатор 55871.502.271.1.2 по КККР, находящ се
в ***, заемащ целия втори етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор на
същата 55871.502.271.1, построена в ПИ с идентификатор 55871.502.271, оформен с
Нотариален акт № 78, том- I, рег.№ 462, дело № 72/2013год., както и за сключен на 23.04.2013год.
договор, по силата А. М. е продала на К.К. цялото си
наследство /права и задължения/, останало от починалите й родители-майка Г.М. и
баща И.М., с нотариална заверка на подписите от 23.04.2013год.
Ищецът твърди, че част
от придобитото с договора от
23.04.2013год. наследство е и апартамент № ** находящ
се в ***, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.515.129.1.23 по КККР на гр.Перник. Поддържа, че целта на извършените
сделки в негова полза е била да бъде имотно обезпечен като син на прехвърлителите, както и да бъде извършено „разпределение“
на притежаваното от тях имущество, за да се избегнат бъдещи конфликти между децата
им. Твърди също така, че действителната воля на родителите му била да бъде надарен
и това било така, тъй като никога не били договаряли цена и не било извършвано разплащане
между тях. Индиция за това било и обстоятелството, че
родителите му си били запазили правото на ползване върху имота, предмет на
сделката.
Но
28.02.2020год. е изпратен препис от исковата молба на ответниците.
На 13.03.2020год. по делото е постъпила молба вх.№ 1547 от адв. К.Б. като пълномощник на Г.В.К. /И/, в която е
направено искане за конституирането й като страна по делото и са изложени
възражения за недопустимост. Към молбата са представени заверено ксерокопие на
Удостоверение за сключен гр.брак, заверено ксерокопие на влязло в сила на
29.07.2016год. Решение № 325/29.03.2016год., постановено по гр.дело №
09304/2015год. на ПРС, Заверено ксерокопие на Решение № 58/05.02.2018год., постановено
по гр.дело № 01710/2017год. на ПРС, 18.07.2019год. и решение №
426/20.02.2020год., постановено по гр.дело № 01710/2017год. на ПРС, което не е влязло
в сила.
С
оглед произнасяне по искането за конституиране на Г.В.К. / И. / като страна в настоящото
производство, съдът се запозна с представените с молба вх.№ 1547/13.03.2020год.
документи и установи следното:
Ищецът и молителката Г. К. / И. / са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с влязло в сила на 29.04.2016год. съдебно решение.
С влязло в сила на 18.07.2019год.
Решение № 58/ 05.02.2018год., постановено по гр.дело № 01710/2017год. на
ПРС и поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 514/04.06.2018год., е
допусната делба на Апартамент № **, находящ се в ***
при делбени части както следва: 1 / 2 за К. К.К. и по 1 / 4 за Г.В.К. и К.П.К., както и на самостоятелен
обект в сграда, а именно втори етаж от масивна жилищна сграда, навираща се в
гр.перник, ***, заедно с целия тавански етаж от
жилищната сграда, както и с 1 / 2 ид.част от общите
части на сградата и 1 /4 ид.част от поземления имот, върху
който е построена сградата. Със същото решение е отхвърлен и предявен от К.К. против Г.В.К. насрещен иск с правно основание чл.23,
ал.2 от СК.
С решение № 426/20.02.2020год., постановено по гр.дело № 01710/2017год.
на ПРС е извършена делба на съсобствените между Г. К. / И./, К. К.К.
и К.П.К. недвижими имоти, като решение не е влязло в сила.
Гореизложеното налага извод ,че имотите
предмет на иска по чл. 26, ал.2,предл. 5 от ЗЗД и
чл.17, ал.1 от ЗЗД, въз основа на който е образувано настоящото дело са идентични
с имотите, предмет на делба по гр.дело № 01710/2017год. по описа на ПРС, по
което е налице влязло в сила решение за допускане на делбата им.
В константната съдебна
практика е възприето виждането, че според разпоредбата на чл.342 от ГПК в
първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой да участва в делбата, против размера
на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената
маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения
съд преюдициалните спорове между съделителите,
но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал да направи
възраженията си в този срок, да предяви
иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството
по допускане на делбата.
В конкретния случай, ищецът в
настоящото производство и съделител в делбеното производство е имал възможност да предяви
исковете за нищожност на сключените на 23.04.2013год. договори за продажба в делбеното производство или да иницира
отделно исково производство, преди приключване на устните състезания по делбеното производство, от която не се е възползвал. Предявил е исковете за нищожност на двата
договора за продажба на 15.01.2020год, след влизане в сила на решението по
допускане на делбата /18.07.2019год./, поради което спорът за действителност на
тези договори, като преюдициален за изхода от
спора по делото в първата фаза на
делбата, е преклудиран с влизането в сила на
решението по чл.346 от ГПК, с което се допуска делбата /в този смисъл Решение № 66/16.06.2014год. по дело № 5605/2013год. на ВКС/. Решението по
допускане на делбата има установително действие, тъй като с него се установява кои
имоти от тези, на които е поискана делба са съсобствени,
между кои лица от страните в производството и при какви квоти.
Предвид на горното, съдът намира, че
предявените от К. К. искове по чл.26 от ЗЗД и чл. 17 от ЗЗД са недопустими, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено. В този смисъл и на
основание чл.130 от ГПК, Пернишкият окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 29/2020год. по описа на Окръжен
съд-Перник.
ОПЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: