РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Велико Търново, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм.д. № 576 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /.
Образувано е по жалба, подадена от ***И.Т.М.
от ВТАК, като пълномощник на С.Т.П. с
ЕГН **********, с посочен постоянен адрес ***, срещу отказ за
издаване/подмяна на свидетелство за управление на МПС, обективиран
в Писмо рег. № 127500-15683/ 03.09.2019 г. на началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, извършен във връзка със Заявление вх.
№ 2515726 от 22.08.2019 г., подадено от С.П.. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения отказ,
като издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Обосновава оплакванията си като сочи, че с подаването на заявлението е
попълнила съответната декларация по чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, в която е посочила, че мястото на
обичайното й пребиваване не е в друга държава, а в България. Счита, че
административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК за
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не е дадена
възможност на заявителката да изрази становището си по случая, въпреки
извършените от нея общо 7 на брой посещения във връзка със заявлението за
подновяване на СУМПС. Изтъква, че при подаването на заявлението от служителите
не е спазена разпоредбата на чл. 49 от Инструкция № 1з- 417/ 10.03.2010 г. за
организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на български
лични документи и не й е указано кои изискуеми документи не са приложени към
заявлението с предоставяне на срок за отстраняване на нередовностите.
Сочи, че Конфедерация Швейцария се състои от 26 федерални единици, не е ясно
към властите на коя от тези единици е отправено запитването от МВР и защо. По
същество развива подробни доводи, че обичайното й пребиваване във връзка с
изискванията на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и чл. 7, § 1, б. „д“ от Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20.12.2006 г., е в България. Твърди, че
макар и да е пътувала до и работила в Швейцария, посещенията й в тази държава
са по-скоро епизодични и не изпълват дефиницията на „обичайно пребиваване“ по
чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО, респ. по §6, т. 46 от ДР на ЗДвП. Счита, че
заявяването на настоящ адрес в Швейцария през 2006 г. при едно от тези
посещения не обосновава други изводи, като се аргументира и с представени в
хода на съдебното дирене документи, удостоверяващи разрешаването на
краткосрочното й пребиваване в Швейцария през април 2019 година. Изтъква, че
личните й връзки, вкл. живият родител, са в България, а компетентния административен орган не е установил друго, вкл. че заявителят е с
обичайно пребиваване в друга държава. С тези доводи от съда се иска да отмени оспорения отказ началника
на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, претендира присъждане на разноски. В хода на делото жалбоподателката, чрез пълномощника си по делото, поддържа
оспорването с направените искания, по доводите развити в жалбата и допълнителни
аргументи, изложени в хода на устните състезания и в писмена защита.
Ответникът – началникът на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител в съдебно заседание. В придружителното
писмо, с което изпраща преписката излага и подробни доводи за неоснователност
на жалбата, тъй като към момента на подаване на заявлението и до 26.08.2019 г. С.П.
не е имала въведен настоящ адрес ***, а независимо от вписването на такъв на
посочената по-горе дата, по преписката има достатъчно данни, че лицето не
отговаря на условието за обичайно пребиваване в България най-малко 185 дни през
последните 12 календарни месеца.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от съдържащите се в делото документи се установява, че на дата 16.07.2009 г. в Република България, на С.Т.П. е било издадено СУМПС № ********* от ОДМВР – Велико Търново, със срок на валидност до 16.07.2019 година. В преписката не се съдържа самото искане, но от писмо peг. № 366р-13207/ 18.07.2019 г. на директора на ОД на МВР – В. Търново до директора на ГД „Национална полиция“ се установява, че С.П. е направила такова за подмяна на българското й СУМПС, поради изтекъл срок на валидност на същото. По този повод е отправено цитираното писмо с искане за запитване до властите на Конфедерация Швейцария, дали П. има адрес на пребиваване на конфедерацията към дата 17.07.2019 г. и ако да, получавала ли е отказ за издаване на швейцарско СУМПС. Съгласно отразеното в същото писмо, при извършена в АИС - БДС справка е установено, че П. няма въведен настоящ адрес ***, тъй като считано от 30.08.2006 г. има адрес в чужбина, на територията на Конфедерация Швейцария. От ответника е представено писмо рег. № А-22293/ 09.08.2019 г. от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ /ДМОС/ до ГДНП, съгласно което до ИНТЕРПОЛ Берн е отправено запитване за предоставяне на информация за С.Т.П.. Получен е отговор, в който швейцарските власти са отказали да предоставят информация за лицето и за евентуален отказ за издаването на СУМПС, поради липсата на криминален характер на отправеното до тях запитване. Според същото писмо, швейцарските власти са посочили, че СУМПС издавано на тяхна територия е съобразен с изискванията на ЕС, както и че при съмнения относно валидността на документ издаден от техните компетентни органи, се извършва проверка и при нередности се информират властите, изпратили този документ. Предоставен е и електронния адрес на Федералния Пътен офис, който работи по такива сигнали с власти извън Швейцария. Последвало е отправянето на писмо с рег. № 3286р-38757/ 28.08.2019 г. от ГДНП до директора на ОД на МВР – В. Търново, в което е посочено, че след запитване с рег. номер от 26.08.2019 г., от швейцарските власти е получен отговор, от който е видно, че няма пречка на С.П. да бъде издадено швейцарско СУМПС, за което е необходимо да подаде заявление за подмяна в посочен кантон и представи валиден документ за самоличност. В писмото е посочено и че на швейцарските власти е изпратена информация относно валидността на българското СУМПС и придобитите от водача категории. Към цитираното писмо са приложени документи на чужд език, без превод на български, представляващи разпечатки от разменени писма по електронна поща и копие от разрешение за краткосрочно пребиваване в Швейцария на С.Т.П. от 20.04.2019 г. до 17.04.2020 г. /л. 22 – л. 27/. Междувременно от П. са подадени два броя заявления от 15.07.2019 г. и от 20.08.2019 г., за издаване на удостоверение за правата и наложените й наказания, които да послужат пред швейцарските власти в кантон Солотурн, във връзка с което от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново са издадени издадени Удостоверение рег. № 127500-13145/ 17.07.2019 г. и Удостоверение рег. № 127500-15035/ 20.08.2019 г. за права и наказания като водач, които да послужат пред швейцарските власти за издаване на швейцарско СУМПС /л. 16 – л. 19 от делото/. В крайна сметка от С.П. в сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново е било подадено Заявление вх. № 1-2948/ 23.08.2019 г. за издаване на СУМПС, с приложени декларация за обстоятелствата по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, удостоверение за здравословното състояние на водач и документ за платена такса /л. 34 – л. 38 от делото/. Последвало е извършване на проверка на адреса на П. в гр. В. Търново и на справка за задграничните пътувания на същата. Съгласно докладна записка от 05.09.2019 г. на полицейски инспектор в РУ – В. Търново /л. 33/, при извършени посещения на 02.09.2019 г. и на 03.09.2019 г. С.П. не е била установена на посочения адрес на обичайно пребиваване - гр. Велико Търново, ул. “*****” № 2, вх. „А“, ет. 2, ап. 5, полицейският служител не е успял да влезе в контакт и с баща й Т.П./роден през 1931 година/. По сведения от съсед на 01.01.2019 г. П. била заминала за Швейцария, където живее и работиц По сведения от същия съсед през последната година С.П. се прибирала по-често в България заради влошеното здравословно състояние на баща си , като предходното й идване е било преди около 3 месеца. Съгласно представената справка за задграничните пътувания на лицето, за периода от 2011 г. до 02.09.2019 г., С.П. 4 пъти е излизала и 5 пъти влизала в страната, всички регистрирани напускания и влизания са след 01.01.2016 година. Съгласно справката Последно П. е напуснала България на 09.01.2019 г. и е влязла на територията на страната на 11.07.2019 година. Производството по подаденото заявление е приключило с издаването на Писмо рег. № 127500-15683/ 03.09.2019 г. на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, обективиращо оспорения в настоящото производство отказ за подновяване на СУМПС. В самото писмо е посочено, че отказът е извършен във връзка със Заявление вх. № 2515726/ 22.08.2019 г., подадено от С.П., каквото не се съдържа в преписката. Като правно основание за постановяването му е посочено, че издаване на СУМПС на заявителката би било в противоречие с разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от ЗДвП и Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства. От фактическа страна издателят му се е позовал на получени при извършена проверка данни, че адресът на обичайно пребиваване на заявителката по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП, не е в Република България, а в Конфедерация Швейцария, също подчинена на действието на Директива 2006/126/ЕО, като част от Европейското икономическо пространство. В тази връзка органът се е позовал на извършената справка в информационната система на МВР, съгласно която С.П. към момента на отказа няма настоящ адрес ***, а считано от 30.08.2006 г. има такъв в Швейцария, както и на отговор на швейцарските власти, посочен в писмото от 28.08.2019 г. на ГДНП. Във връзка с изрично искане от съда, от ответника е заявено, че той не разполага с безспорни доказателства за момента на връчване на оспорения отказ на С.Т.П.. Жалбата срещу него е подадена чрез органа, който го е издал, по пощата /съгласно придружителното писмо/, на дата 20.09.2019 година.
В съдебната фаза на производството от ответника се представиха документите от административната преписка, цитирани по-горе, молба с входящ намер от 30.08.2019 г. от С.П. до сектор „ПП“ с посочен адрес за връчване на книжа и съобщения и приемо-предавателен протокол опис № 4 за изпратената на 04.09.2019 г. явна кореспонденция от Сектор „Пътна полиция” – ОД МВР гр. Велико Търново. Извън тези документи от жалбоподателя се представиха удостоверение за настоящ адрес на С.Т.П. с изх. № 2247/ 26.08.2019 г. на Община Велико Търново, талон с вх. номер на заявление за издаване на СУМПС. От жалбоподателя и два броя документи на немски език в превод на български език – документ за самоличност на чужденец, съдържащ разрешение за краткосрочно пребиваване, издаден от миграционната служба в Швейцарска Конфедерация с № 015.877.941-1/ 16.05.2019 г. и Удостоверение за местожителство от 25.06.2019 г., издадено от Община Бонинген. В разрешението за краткосрочно пребиваване е отбелязана дата на влизане в чуждата държава 20.04.2019 г. и валидност до 17.04.2019 г., в удостоверението за местожителство също е отбелязана „дата, на която се преселва“ 20.04.2019 г., а „място, от което се преселва“ – България.
При така
установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата, е
подадена срещу подлежащ на оспорване акт, като оспореното писмо освен
уведомителен характер, съдържа изричен отказ във връзка с отправено искане за
издаване на свидетелство за управление на МПС. С това си съдържание писмото обективира издаването на индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и като такова подлежи на съдебен контрол.
При липсата на данни за датата на връчване на ИАА, жалбата следва да се счита
за подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, а освен това в акта липсва указание пред кой орган и в какъв
срок може да бъде оспорен. Оспорването
е извършено от надлежна страна, и съобразно изложеното по-горе, е процесуално
допустимо, а разгледана по същество е основателно.
След
извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че
оспореният отказ е издаден от компетентен орган – началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, в кръга на нормативно установените с чл.
4, ал. 1 от
Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР
функции. Отказът е издаден в предвидената писмена форма, като независимо
от наименованието на документа в който е обективиран,
същият на практика съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. изложение
на фактическите и правни основания за издаването му. Липсва ясно отграничена разпоредителна част, но фразата „поради което
не следва да Ви се издава българско СУПМПС, тъй като горното би било в нарушение на
чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и Директива 2006/126/ЕО“, съдържаща се в
последния абзац от писмото, достатъчно ясно изразява волята на административния
орган да бъде отказано признаването на заявеното право. В акта липсва указание
пред кой орган и в какъв срок може да бъде оспорен, но това в случая е без
значение, доколкото жалбата срещу него е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, условията и редът за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство се определят от министъра на вътрешните работи.
С Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., министърът на вътрешните работи е определил условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, като в чл. 12, ал. 1, т. 5 от горната наредба е предвидено СУМПС да се издава и при подмяна поради изтичане срока на валидност. В случая е безспорно, че срокът на валидност на СУМПС № ********* от 16.07.2009 г., издадено на С.Т.П. ***, е изтекъл на 16.07.2019 година. В тази връзка жалбоподателката е заявила издаването на СУМПС в посочената по-горе хипотеза, като съдът приема за установено от съдържанието на писмо peг. № 366р-13207/ 18.07.2019 г. на директора на ОД на МВР – В. Търново до директора на ГДНП, че първоначално постъпки за подаване на такова заявление са направени най-късно на датата на цитираното писмо. Аргумент за този извод се съдържа и в придружителното писмо на ответника, с което жалбата е изпратена в съда и в което се сочи, че на заявителката е предложено, в случай, че към момента живее на територията на България, но не е актуализирала настоящият си адрес, да стори това с оглед изискването на настоящо и обичайно пребиваване при издаване на СУМПС, на което същата многократно в присъствието на няколко служители от сектор „ПП“ категорично е отказвала, заявявайки че към момента живее и работи в Швейцария. Всъщност в писмото от 18.07.2019 г. се упоменава „постъпило искане“, което при липсата на данни за произнасяне от компетентния орган и съобразно разпоредбата на чл. 12, ал. 3, т. 1 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР, сочи на формиран мълчалив отказ по това първоначално заявление. Наличието или липсата на такъв мълчалив отказ в случая е без съществено значение, доколкото е последвала повторна процедура с подаване от С.П. на заявление вх. № 1-2948/ 23.08.2019 г. за издаване на СУМПС и приключила с оспорения изричен отказ, който независимо от посоченото в него, очевидно касае именно заявлението от 23.08.2019 година. Първоначално проведената процедура се обсъжда доколкото голяма част от обстоятелствата на които се позовава административният орган в оспорения изричен отказ, са били предмет на изясняване именно в тази първоначална процедура.
Към заявлението от 23.08.2019 г., П. е приложила документите, изискуеми съгласно чл. 15, ал. 2, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР, като в декларацията по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредбата е посочила като свой постоянен адрес и адрес на който е установила обичайното си пребиваване гр. Велико Търново, ул. “*****” № 2, вх. „А“, ет. 2, ап. 5, както и че не притежава СУМПС, издадено от държава-членка на ЕС. Установяването на обичайното пребиваване на заявителя е въведено като необходимо с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, съгласно която СУМПС да се издава на лица, които са установили обичайното си пребиване в Република България, за което обстоятелство те подписват декларация. Изискването СУМПС да се издава и подновява от държавата-членка по обичайното пребиване на лицата се съдържа и в чл. 7, § 1, б. „д“ от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. Съобразно данните, събрани в коментираната по-горе процедура, чието начало е поставено през месец 07.2019 г. и допълнително установените такива в производството по повторното заявление, административният орган е счел, че именно това изискване не изпълнено по отношение на С.П.. За обосноваване на този си извод той се е позовал на първо място на обстоятелството, че съгласно справка в АИС – БДС, същата няма въведен настоящ адрес ***, тъй като считано от 30.08.2006 г. има адрес в чужбина - на територията на Конфедерация Швейцария. Независимо от неколкократното позававане на тази справка в различни документи, изготвяни в хода на административното производство, както и в самия обжалван отказ, въпросната справка не се съдържа в представената административна преписка. Както се отбеляза, ответникът сочи и че на няколко пъти въпреки дадените й разяснения, С.П. е отказала да актуализира адресната си регистрация в гр. В. Търново, с аргумента, че към момента живее и работи в Швейцария. Тези твърдения на ответната страна също останаха недоказани в хода на съдебното производство, доколкото не бе ангажирано изслушването на свидетелските показания на служителите, пред които се твърди да са направени въпросните изявления.
При постановяването на отказа си, административният орган се е позовал и на изготвената справка за задграничните пътувания на лицето, и писмо с рег. № 3286р-38757/ 28.08.2019 г. на ГДНП. Справката за задгранични пътувания обаче не може да претендира за пълнота, доколкото касае пътувания в ЕС, при които както напускането така и завръщането на територията на България, не подлежат на задължителна регистрация. Впрочем следва да се отбележи, че ответникът твърди наличието на адрес в чужбина на П. от 30.08.2006 г., като същевременно представя справка, според която това лице не е напускало България в периода 01.01.2011 г. – 24.01.2016 г. /т.е. повече от пет години/, което също е индикация за непълнота на данните в коментираната справка.
Що се отнася до писмо с рег. № 3286р-38757/ 28.08.2019 г. на ГДНП, в същото безспорно е отбелязано, че от швейцарските власти е „получен отговор, от който е видно, че няма пречка на С.П. да бъде издадено швейцарско СУМПС, за което е необходимо да подаде заявление за подмяна в Кантон Ааргу и представи валиден документ за самоличност“. От това писмо ответникът е направил извод, че швейцарските власти не биха разрешили издаването на тяхно СУМПС, ако П. не отговаря на изискването за обичайно пребиваване на тяхна територия - повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, съответно на това по чл. 7, § 1, б. „д“ от Директива 2006/126/ЕО. Този извод е логичен, но не държи сметка за съдържанието на самите приложени към писмото на ГДНП документи /разпечатки от електронна кореспонденция/, които се съдържат в преписката на чужд език. Без да претендира за високо ниво на владеене на немски език, настоящият намира, че отговорът на запитването от 26.08.20019 г. /л. 24/, не съдържа цитираното в писмото на ГДНП изявление, а от ответника този документ не е представен и в превод на български език, съгласно изискването на чл. 185 от ГПК. По същество въпросният отговор е по-скоро в смисъл, че подмяна на СУМПС може да се осъществи само ако бъде представено потвърждение от България, че шофьорската книжка е подновена и лицето продължава да пребивава в България, както и сведение кога този нов документ за самоличност ще бъде валиден. В противен случай тя /българското СУМПС, бел. моя/ не може да бъде подменена с швейцарска шофьорска книжка. Според съда е налице некоректно пресъздаване в писмото на ГДНП на изявлението на компетентните швейцарски длъжностни лица /няма приложен друг отговор, касаещ СУМПС на П./, което е въвело в заблуждение ответника, а самото цитирано волеизявление не сочи на съгласие за издаване на швейцарско СУМПС, без преди това да бъде представено валидно българско такова, т.е. без предварително да бъде подновено българското СУМПС. При това съдържание на документа от швейцарските власти, същият не обосновава извод за установено от тях обичайно пребиваване на С.П. в конфедерацията, а по-скоро обратното. На различни от горните изводи не сочи и обстоятелството, че в заявлението за издаване на удостоверение за права и наказания на водач от 20.08.2019 г.,заявителката е записала като настоящ адрес такъв, на който живее в Швейцария. В нито един момент от производството не е било спорно, че от 20.04.2019 г. на П. е пребивавала на територията на Швейцария, а най-късно от 25.06.2019 г. до завръщането си в България, е живяла на посочения в заявленията адрес в Община Бонинген, тези обстоятелства се доказват и от представените от самата жалбоподателка документ за самоличност на чужденец с разрешение за краткосрочно пребиваване /представен и пред ГДНП/, и удостоверение за местожителство. Ако се приеме, че от 20.04.2019 г. до 11.07.2019 г. /съгласно справката за задгранични пътувания/, С.П. действително е пребивавала непрекъснато в Швейцария, този период не е с продължителност 185 дни от последните 12 месеца, съгласно дефинициите за обичайно пребиваване, дадени в § 6, т. 46 от ЗДвП и чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО.
На последно място, в придружителното си писмо ответникът се позовава и на данните от извършената проверка на 02 и 03.09.2019 г. на адреса на П. в гр. В. Търново, където тя не е била намерена, а по данни от съсед обичайно пребивавала на територията на Швейцария, за където отново заминала на дата 01.09.2019 година. Неоткриването на лицето при две посещения на адреса в последователни дни, все още не означава, че то е напуснало България или дори, че през тези два дни не е било на същия адрес. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно докладната записка от 05.09.2019 г. на полицейски инспектор в РУ – В. Търново /официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК/, при същите посещения на адреса не е бил установен и близо 90-годишния Т.П.- баща на жалбоподателката, без това да породи съмнение, че същият е на територията на България. Макар и направени пред длъжностно лице, цитираните в същата докладна записка сведения от съсед нямат съответната доказателствена стойност, доколкото са в пряко противоречие с обстоятелството, че на 26.08.2019 г. С.П. е извършила регистрация на този адрес като настоящ такъв, съгласно представеното удостоверение от Община Велико Търново, а съгласно чл. 194, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Отделно от това не се установява въпросният съсед да е очевидец на напускането от П. на страната, същият е отказал да даде писмени сведения по случая, а макар и с установена самоличност и адрес /л. 33 от делото/, от съда не бе поискан негов разпит като свидетел. На последно място, дори да се кредитират изцяло така дадените сведения, те не променят съществено значимите за спора обстоятелства, а именно продължителността на пребиваването на жалбоподателката в и извън територията на България през последните 12 месеца преди подаване на заявлението за подмяна на СУМПС.
Жалбоподателката представя два броя документи оформени според изискванията на чл. 185 от ГПК и за които няма съмнение, че изхождат от съответните служби в Конфедерация Швейцария. От въпросните документи /документ за самоличност на чужденец с № 015.877.941-1 от 16.05.2019 г. и удостоверение за местожителство от 25.06.2019 г./, се установява, че пребиваването на С.Т.П. на територията на Швейцария е започнало на 20.04.2019 г., като същата има разрешението за краткосрочно пребиваване в конфедерацията до 17.04.2019 година. Съобразно това съдът намира за неправилни изводите на административния орган относно продължителността на периода в последните 12 последователни месеца, през който жалбоподателката е пребивавала в Швейцария, а като цяло - за недоказано обстоятелството, че същата през тези 12 месеца не е пребивавала повече от 185 дни в България.
В този смисъл е и подадената от П. декларация по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР, в която като адрес на обичайно пребиваване е посочен този в гр. Велико Търново. Вярно е, че това съдържание на декларацията имплицитно се оспорва от ответника, предвид мотивите му в обжалвания акт /изрично оспорване не е заявено по реда на чл. 193 от ГПК/, но предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че то не бе оборено в настоящото производство. Обратно, наличния по делото доказателствен материал сочи за вярност на декларираните от С.П. данни, а редица от заявените в оспорения отказ обстоятелства останаха изцяло недоказани в настоящото производство. Безспорно налице са доказателства, че жалбоподателката е имала намерение да осъществи по-продължителен престой в Швейцария, считано от 20.04.2019 г. насетне. Това обстоятелство обаче, съобразно момента на подаване на заявлението, е ирелевантно към правото й да получи ново свидетелство за управление на МПС, при това издадено в Република България. На последно място, административният орган изцяло е пренебрегнал втората част от дефиницията на чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която независимо от мястото на местоживеене и трудови връзки, при определяне на мястото на обичайното пребиваване отдава приоритет на мястото на личните връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. В случая са налице данни за редовно връщане през последните 12 последователни месеца на жалбоподателката в България, индикация че това е мястото на личните й връзки, представлява и извършената на 26.08.2019 г., регистрация на настоящ адрес ***.
Като краен извод от изложеното по-горе,
съдът намира, че в процедурите при първоначално подаденото заявление през месец
07.2019 г. и по това с вх. № 1-2948 от 23.08.2019 г., административният орган
не е събрал годни доказателства, че обичайното
пребиваване на С.П. е извън Република България. Не е налице надлежно
установяване че заявилото исканата административна услуга лице, е с обичайно пребиваване извън България и
по-конкретно в Конфедерация Швейцария, т.е. че не е изпълнено изискването на
чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, респ. на чл. 7, § 1, б. „д“ от Директива
2006/126/ЕО. При това положение настоящият състав намира, че в хода на
административното производство от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Велико Търново е допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила, като не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Въпросното
нарушение в случая е съществено, доколкото недопускането му е могло да повлияе
върху съдържанието на акта и да доведе издателя му до изводи, различни от формираните.
Същото е обусловило и постановяването на обжалвания административен акт в
нарушение на материалния закон.
Не са установени по безспорен начин обстоятелства, различни от декларираните от жалбоподателката пред началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, вкл. относно мястото на обичайно пребиваване. При подаването на Заявление вх. № 1-2948/ 23.08.2019 г. С.П. е представила документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6 от Наредба № I-157/ 01.10.2002 г. на МВР, изискуеми и при подмяната на СУМПС, по силата на чл. 15, ал. 2 от същата наредба. По този начин от заявителката са били изпълнени всички нормативно установени материалноправни предпоставки за исканата от него подмяна на СУМПС, което прави незаконосъобразен постановения отказ от ответника в настоящото производство. Същият следва да бъде отменен и тъй като естеството на спора не позволява решаването му по същество, преписката следва да се изпрати на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, който да се произнесе по заявление вх. № 1-2948/ 23.08.2019 г. подадено от С.Т.П., като се съобрази и с тълкуването на закона, дадено в мотивите на настоящото решение.
При този изход на
спора и своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, административният
орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподатеката
направените разноски по делото, в размер общо на 410,00 лв., от които 10,00 лв.
внесена държавна такса и 400,00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.08.2019 година.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя
по
жалба на С.Т.П. с ЕГН **********, адрес
***, изричен отказ за издаване/подмяна на свидетелство за управление на
МПС, обективиран в Писмо рег. № 127500-15683/
03.09.2019 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико
Търново.
Изпраща делото като преписка на началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, за произнасяне по
Заявление вх. № 1-2948/ 23.08.2019 г. подадено от С.Т.П., при спазване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадено в мотивите на настоящото
решение
Осъжда Областна
дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на С.Т.П. с ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото в размер на 410,00
/четиристотин и десет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: