РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. Пловдив, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в
открито съдебно заседание на дванадесети март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 259 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Ж.Г.М., ЕГН **********, чрез адв. Г.К. -
особен представител, срещу решение № 4946 от 20.12.2019 г., постановено по гр.
дело № 17902 от 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 10 гр. с.
С обжалваното решение е било признато за установено,
на осн.чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
съществуването на вземането на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД
гр. Пазарджик ЕИК ********** /правоприемник на „Водоснабдяване и канализация –
в ликвидация“ ЕООД гр. Пазарджик/ против Ж.Г.М., за сумите: 173,86 лв.–
главница, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за имот находящ
се на адрес гр.Пазарджик ул. Болнична № 32, ет.8, ап.22 за времето от
25.05.2015г. до 15.05.2018г.; сумата 23,50лв. представляваща обезщетение за
забава върху главницата за времето от 25.05.2015г. до 15.05.2018г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 04.06.2018г. до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед № 5816/26.06.2018 г. по
ч.гр.дело № 10441/2018 г. на Пловдивски районен съд, като са били отхвърлени
исковете в останалата им част както следва: до размера на претендираните 490,58
лева, представляващи главница и до размера на претендираните 110,47 лева, лихва
за забава върху главницата, като погасени по давност.
Решението се обжалва единствено в частта, с която е
било било признато за установено съществуването на вземането на „Водоснабдяване
и канализационни услуги“ ЕООД гр. Пазарджик против Ж.Г.М., за сумите: 173,86
лв.– главница, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за имот, находящ се на адрес гр.Пазарджик
ул. ** ап.* за времето от 25.05.2015г. до 15.05.2018г.; сумата 23,50лв.
представляваща обезщетение за забава върху главницата за времето от
25.05.2015г. до 15.05.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 04.06.2018г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед
№ 5816/26.06.2018 г. по ч.гр.дело № 10441/2018 г. на Пловдивски районен съд.
Счита се, че решението е неправилно, издадено в
противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила, както и че същото е необосновано. Намира се, че в нарушение на процесуалните правила – чл. 164, ал.1 във
връзка с чл. 62 от КТ, районният съдия
приел, че Л. Й. е представител на „ВиК услуги“ ЕООД, на която са делегирани
правомощия на В и К оператора, и в това си качество е извършвала отчитане на
индивидуалния водомер № *********.
Сочи се, че е била оспорена доказателствената сила
на Предписанието на потребителя от 02.02.2016 г., което също представлява
частен свидетелски документ, който има материална доказателствена сила,
единствено когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, като
представеното от „В и К“ оператора Предписание не би могло да послужи като
годно доказателство, а ищецът не е доказал наличие на основание за периодична
проверка на водомера. Твърди се, че ищецът не е доказал, че законосъобразно е
направил също предписание на потребителя като негов представител, въпреки
направеното оспорване, като видно от свидетелските показания същото е било
направено на неопределена „**“, като не
се е доказало същата да е дъщеря на потребителя. Сочи се, че по делото не
са представени данни за отчетено
количество потребена вода от общия водомер на сградата, като видно от разпита
на вещото лице същото е изготвило своето заключение, без да е ползвало такива.
С оглед на изложеното се счита, че първоинстанционният съд е стигнал до
неправилно установяване на фактическата обстановка, поради което и правните
мотиви са незаконосъобразни. Моли се да бъде отменено решението в посочените
части, като се постанови ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените
искове за посочените суми.
По делото е постъпил отговор на въззивна жалба, от
въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализациаонни услуги“ ЕООД гр.
Пазарджик, чрез пълномощник адв. С., в
която се сочи, че обжалваното решение е правилно, а въззивната жалба е
неоснователна, като се излагат аргументи по съществото на спора. Моли се да
бъде постановен съдебен акт, с който да бъде потвърдено изцяло обжалваното
решение. Претендират се разноски.
Въззивната инстанция констатира, че жалбата е депозирана в
законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуална
допустима. По същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт , първоинстанционният съд е
приел следното:
„На 04.06.2018г. дружеството ищец е подало против Ж.Г.М. заявление
за издаване заповед за изпълнение за следните суми: 490,58 лв., представляваща
потребена за периода от 01.04.2012г. – 15.05.2018г. вода и 110,47 лв. законова
лихва за периода от 31.05.2017г. – 31.08.2017г. В заявлението се твърди, че
потреблението е осъществено в имот на ответника, намиращ се в гр.П** ул. **. По заявлението било образувано приложеното
дело № 10441/2018г. и издадена заповед за изпълнение относно горните суми,
както и за разноски в заповедното производство.
Установява се от нот. акт № 17, дело 1272/1988г. на Нотариуса при
Пазарджишкия районен съд, че по силата на договор за дарение ответникът е
собственик на недвижим имот, относно който е сключен договор за предоставяне на
ВиК услуги № *********/08.091996г. /лист 41 и 176/. Страна потребител по
договора е Ж.М., като договорът е сключен за обект в гр. П*, ул. ***. На името
на ответника при ищеца е открита партида на потребител с № 1106** /лист 43/.
Договорът е сключен от праводателя на ищеца - „Водоснабдяване и канализация – в
ликвидация“ ЕООД гр. Пазарджик, като правоприемството се установява от
представения договор за прехвърляне на търговско предприятие от 01.11.2018г. /
лист 95/.
От показанията на свидетелката Л. Й. е видно, че същата е
извършвала отчитане на водомера в жилището на ответника. Апартаментът се
обитавал от млада жена, която била обяснила, че е дъщеря на М.. Тя осигурявала
достъпа до имота и полагала подписи в карнетите. Отчетите били осъществявани до
месец ноември на 2016г., като след тази датата жилището било останало
необитаемо. Преди това от месец февруари 2016г. отчетите били осъществявани на
база, тъй като периода на метрологична годност на водомера бил изтекъл и той не
бил сменен, въпреки връченото предписание. Наличието на такова предписание, се
потвърждава от приложено на лист 47 от делото копието от съобщение.
Съгласно заключението на експертизата за процесния период –
01.04.2012г. до 15.05.2018г. размерът на задължението на ответника е 490,58
лева като е начислено по фактури, които са надлежно осчетоводени при ищеца и по
които липсват плащания. Размерът на обезщетението за забава за времето от
31.05.2017г. – 31.08.2017г. е 110,50 лв. /лист 175/.“
Въз основа на тези фактически констатации, съдът достигнал до
следните правни изводи:
„Безспорно е по делото, че ищецът е „ВиК“оператор, а ответникът е
негов абонат за посочения жилищен обект в гр. Пазарджик. Това означава, че той
има качеството на ползувател на „ВиК“ услуги по смисъла на чл.3, ал.1 т.1 от
Наредба №4 от 14.09.2004г. От това
обстоятелство произтича задължението му да заплаща в установените срокове
ползваната в имота питейна и отведена канална вода. За ответника съществува и
задължение за своя сметка да монтира, поддържа и ремонтира индивидуалния си
водомер – чл.11, ал.5 от Наредба № 4. Водомерното устройство следва да отговаря
на изискванията на Закона за измерванията – чл.1, ал.1 от Общите условия на
дружеството /лист 33/. То подлежи на последващи проверки, съобразно чл. 242 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
/обн. ДВ, бр. 98 от 7.11.2003 г./.
Неизпълнението на предписанието на оператора да бъде извършена
последваща проверка на водомера, поради изтичане на десетгодишния срок, има за
последица възникване на правото на оператора да изчислява количествата
потребена вода, съобразно чл. 25, ал.8 и ал. 10 от Общите условия, на
определена база.
От горното следва, че начисленията по партидата на ответника са
правомерно осъществени, въз основа на данните от отчетите на водомера, а
впоследствие и съобразно общите условия на дружеството. Предвид това и с оглед
заключението на експертизата съдът намира, че за ответника е възникнало
задължение да заплати начислените суми. Като не е сторил това той е изпаднал в
забава и дължи заплащане и на обезщетение в размер на законната лихва върху
сумата, съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предвид това претенциите за главница от
490,58 лева и обезщетение за забава от 110,47 лв. за периода от 31.05.2012г. –
15.05.2018г. се явяват основателни.“
Настоящият
състав намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка и направените правни изводи също са правилни. Действително съгласно
показанията на свид. Й., отчитането на водомера се е осъществявало в жилището
на ответника, като жената, живееща в жилището, и посочена от съсед на
процесното жилище като дъщеря на жалбоподателя, осигурявала достъп до имота и е
подписвала карнетите. Представените карнети също са били редовно водени, като
срещу посоченото предписание за водоотчета в карнетите се е полагал подпис на
клиента, предоставил достъп до жилището, когато е бил заварен там. Съгласно чл.
23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета, поради което отчитането е било редовно. Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е било налице
процесуално нарушение от страна на съда, който е приел, че свидетелката е
представител на дружеството-ищец. Правилата на чл. 164 от ГПК се отнасят за
доказването на факти, които са релевантните в производството и се обхващат от
предмета на спора. В тази връзка съдът е длъжен да посочи кои са релевантните
факти при всеки спор с доклада си по делото и да предостави възможност на
страните да представят допустими доказателства за доказването на тези факти, съгласно
чл. 146 от ГПК. В случая първоинстанционният съд в доклада си по делото е
указал на ищеца, че следва да докаже сключването на договор за предоставяне на
„В и К” услуги, че ответникът е ползвател на услугите, които са му били
предоставяни в процесния период, както и
размерът на вземането. Представителното качество на свидетеля не е предмет на
спора, още повече и че съгласно ТЗ съществуват институти, чрез които за
определено лице може да възникне представителна власт спрямо търговско
дружество и без да е необходимо същото да произтича непременно от сключен между
страните писмен договор или чрез едностранно писмено упълномощаване за
учредяване на представителна власт. В тази връзка правилно съдът е допуснал
въпроса, посочвайки че по делото не се претендират последици от трудово
правоотношеие, и впоследствие правилно е анализирал отговора на свидетелката.
По отношение на
отчитането на количеството вода, видно от представените писмени доказателства –
карнетите и предписанието от л. 47 и приетата по делото ССчЕ, за периода от
01.04.2012г.-02.02.2016г. начисляването на разходеното количество вода е
извършвано съгласно показанията на монтиран индивидуален водомер с прибавяне на
разпределение от общ водомер, в съответствие с чл. 25, ал. 1, 2 и 3 от ОУ за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В и К услуги”
ЕООД – гр. Пазарджик (представени по делото), а за периода след 02.02.2016г.
отчитането се е осъществявало на основание чл. 25, ал. 10 от ОУ. Правомерното
извършване на отчитането се доказва както от показанията на свид. Й., така и от
представените и подписани карнети.
По отношение на
възражението, че ищецът не е доказал конкретно по какъв начин е начислявал
количеството потребена вода от общия водомер, действително по начало отчитането
се извършва от представител на водоснабдителното дружество. Това отчитане обаче
не е едностранно, а съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на
потребителите. Нещо повече, съгласно чл. 4, т. 7 от ОУ, потребителят има
право да присъства лично и чрез упълномощен представител при отчитането на общия
водомер на водопроводното отклонение. Също така, съгласно чл. 23, ал. 2 от ОУ
отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява
най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер. В
тази връзка потребителят има възможност да присъства (лично или чрез свой
представител) при отчитането на общия водомер, респ. да оспори констатациите на
представителя на дружеството при извършеното отчитане. Правото му е гарантирано
от краткия срок, в който трябва да се извърши отчитането на индивидуалния
водомер след отчитането на общия, така че да има възможност да оспори
предписаното от инкасатора по отношение на дължимото при условията на чл. 25,
ал. 2 от ОУ количество вода.
Касателно
предписанието по чл. 34а от Наредба № 4
от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (л. 47 от
първоинстанционното производство), задължение на В и К оператора съгласно чл.
34а, ал. 5 от Наредбата е при установяването на потребител с непроверени
индивидуални водомери съгласно ал. 1 от чл. 34а на Наредбата, да направи
предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за
изпълнение три месеца. Това задължение е регламентирано и в чл. 21 от ОУ. Видно
от показанията на свид. Й. предписанието е било връчено, защото е била изтекла
метрологичната годност на индивидуалния водомер. Предписанието има характер на
частен диспозитивен документ, тъй като създава задължение за потребителя – да
предостави на ВиК дружеството документ за изправността на измервателното
устройство, издаден от оторозирана за това лаборатория или да закупи и монтира
нов водомер в срок от 3 месеца. Санкцията за неизпълнение на това задължение,
респ. право на въззиваемото дружество, е преминаванетио към отчитане на такса
за ВиК услуги при условията на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ. Предписанието
действително е издадено от ищцовото дружество, но в графата „клиент” фигурира
името на жалбоподателя, като същата съдържа и подпис на клиента. В тази връзка, документът се ползва с
формална доказателствена сила съгласно чл. 180 от ГПК. Неоснователно се явява
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че тежестта за
доказване на неистинността пада върху страната, която го е представила. Напротив
– съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 1 от ГПК при положение, че се открие
производство по оспорване на частен документ, в случаите когато документът носи
подпис на страната, тежестта за доказване пада върху оспорващата го страна – в
случая жалбоподателят. Такъв би бил и настоящият случай, ако бе поискано и
проведено производство по оспорване на частния документ, каквото не е било
проведено нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство.
С оглед на изложеното, въззивната жалба се явява
неоснователна, поради което и първоинстанционното решение следва да се потвърди
в обжалваните му части.
По разноските:
С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати сторените от въззиваемия разноски в размер на 360 лв. за
адвокатски хонорар и 300 лв. за заплатено възнаграждение за особен
представител, или общо сумата от 660 лв., за които са представени документи за
заплащането им. Жалбоподателят следва да бъде осъден на основание т. 7 от ТР №
6/2012 от 06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС да заплати и дължимата
във въззивното производство държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на
съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 4946 от 20.12.2019 г., постановено по гр. дело № 17902 от 2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 10 гр. с. в частта му, в която е било признато за
установено, на осн.чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
съществуването на вземането на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД
гр. Пазарджик ЕИК ********** /правоприемник на „Водоснабдяване и канализация –
в ликвидация“ ЕООД гр. Пазарджик/ против Ж.Г.М., за сумите: 173,86 лв.–
главница, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за имот находящ
се на адрес гр.П* ул. ** за времето от 25.05.2015г. до 15.05.2018г.; сумата
23,50лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за времето от
25.05.2015г. до 15.05.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 04.06.2018г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед
№ 5816/26.06.2018 г. по ч.гр.дело № 10441/2018 г. на Пловдивски районен съд.
В останалата част на решението, в която са били
отхвърлени исковете в останалата им част както следва: до размера на
претендираните 490,58 лева, представляващи главница и до размера на
претендираните 110,47 лева, лихва за забава върху главницата, като погасени по
давност, решението не е било обжалвано, поради което е влязло в сила.
ОСЪЖДА
Ж.Г.М., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“
ЕООД, гр. Пазарджик, ЕИК *********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 660 лв., представляващи сторени
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
Ж.Г.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сума
в размер на 50 лв. дължима държавна
такса за въззивното производство по
сметка на ОС-Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.