Определение по дело №2607/2017 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              Номер   3080             Година   05.12.2017                Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети декември                                                                                                   Година 2017 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р.гражданско дело номер 2607 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

 

На 20.11.2017 г. по делото е постъпила молба от пълномощника на ищеца „А.“ ЕАД, с която иска измение на постановеното по делото решение № 1145/30.10.2017 г. в частта му за разноските, като се намалят на 370 лева присъдените със същото на ответницата съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, поради прекомерност, в минималния размер от 500 лева, разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл. 240 ГПК по в.т.д. № 1062/2017 г. на Старозагорския окръжен съд, защото пълномощникът й коригирал размера на същото възнаграждение с изрично свое волеизявление в съдебното заседание на 04.04.2017 г. по посоченото дело и представил в същото списък с разноските, с който поискал присъждането на адвокатски хонорар за същото в размер на 370 лева.

 

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ответницата Н.Й.Б..

 

Съдът, след като разгледа молбата в съвкупност с данните по делото, намери за установено следното:

 

С постановеното по делото решение № 1145/30.10.2017 г. съдът е отхвърлил изцяло предявените от ищеца искове по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу ответницата (л. 38). Поради това е приел, че следва съгласно даденото в т. 4 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ВКС разрешение, да й бъдат присъдени и сторените от нея разноски в производството по чл. 240 ГПК по т.д. № 1062/2017 г. на СтОС, в което е отменено постановеното срещу нея неприсъствено решение и делото е върнато за настоящото му ново разглеждане. В тази насока обаче, съдът е намерил за основателно възражението на пълномощника на ищеца в становището му от 27.02.2017 г. в производството по т.д. № 1062/2017 г. на СтОС, за прекомерност на заплатеното от ответницата за защитата й в същото адвокатско възнаграждение от 810 лева, защото същото производство не се отличава с някаква конкретна фактическа или правна сложност в сравнение с други такива производства и заплатеното от нея за защитата й по него адвокатско възнаграждение от 810 лева, се явява прекомерно и следва да се намали съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния му размер от 500 лева по чл. 9, ал. 4, изр. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това е присъдил за това производство на ответницата по-нисък размер на разноските в тази им част или на същата са присъдени поради това съгласно чл. 78 ГПК разноски за същото производство в размер на общо 525 лева (от които 25 лева платена за същото д.т. и 500 лева адвокатски хонорар), които с оглед изхода на настоящото дело е възложил в тежест на ищеца (т. 4 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

 

При тези данни, молба на пълномощника му по чл. 248 ГПК за изменение на това решение в частта му за разноските е неоснователна и следва да се отхвърли. Вярно е, че пълномощникът на ответницата е заявил в с.з. на 04.04.2017 г. по т.д. № 1062/2017 г. на СтОС, че „…представям списък на разноските, допуснал съм грешка хонорарът е по-малък, извинявам се за това…“, а в представения списък на разноските е вписал само 370 лева адвокатски хонорар от платеното му от ответницата по-голямо адвокатско възнаграждение от 810 лева (л. 4, 22 и 25 от т.д. № 1062/2017 г. на СтОС). Но също така е вярно от една страна, че това му неясно изявление, нито може да се приеме за негово признание, че ответницата му е платила само 370 лева от уговореното в договора им за правна защита и съдействие по-голямо адвокатско възнаграждение от 810 лева, та да й се присъди на това основание само платеното от нея възнаграждение (чл. 78, ал. 3 ГПК). Нито пък представлява негово искане за присъждане на същата само на 370 лева от платеното иначе от нея по-голямо адвокатско възнаграждение от 810 лева, видно от същия договор, който поради това има характер на разписка, която доказва, че ответницата му е платила изцяло уговореното в него адвокатско възнаграждение от 810 лева (т. 1 от ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. на ВКС). Такова искане, въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника на ищеца, не представлява и представеният от пълномощника на ответницата списък на разноските, защото такъв страната представя когато вече е поискала присъждането на разноски, а не иска с него присъждането им (чл. 80 ГПК). От друга страна, само поради прекомерност, но не и поради посочените от пълномощника на ищеца други причини, съдът може да присъди по-нисък размер на сторените от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение и то не по-малко от минимално определения им размер, който в случая е 500 лева (чл. 9, ал. 4, изр. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). До същия съдът е намалил платеното от ответницата горепосочено адвокатско възнаграждение от 810 лева за защитата й в производството по чл. 240 ГПК, а под този му минимален размер то не може да бъде повече намалявано съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, а и намаляването му именно до минималния размер е поискал и самият пълномощник на ищеца в становището му в същото производство (л. 16 от прил. т.д. № 1062/2017 г. на Старозагорския окръжен съд). Искането му сега за намаляването му под този минимум, до посочения от пълномощника на ответницата в списъка на разноските му размер от 370 лева, е неоснователно и защото е преклудирано, тъй като не е неправено от ищеца/пълномощника му до приключване на устните състезания по делото, а за пръв път с молбата му по чл. 248 ГПК. А доколкото ВКС приема, че когато възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК се прави за пръв път с искането по чл. 248 ГПК, то е преклудирано и съдът не може да го разгледа по същество, същото следва да бъде разрешението и в случая, за направеното от пълномощника на ищеца за пръв път с молбата му по чл. 248 ГПК възражение за намаляване до посочения в списъка на разноските на ответницата размер от 370 лева на присъденото й с решението по делото, след намалението му по чл. 78, ал. 5 ГПК, минимално адвокатско възнаграждение от 500 лева, което поради това възражение се явява неоснователно и на това основание (Опр. 36-2015-I г.о., Опр. 205-2014-II т.о., Опр. 372-2012-IV г.о. и Опр. 22-2012-I т.о. на ВКС).   

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата от 20.11.2017 г. на пълномощника на ищеца „А.” ЕАД, за изменение на постановеното по делото решение № 1145/30.10.2017 г. в частта му за разноските.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: