РЕШЕНИЕ
№ 2365
гр. Бургас, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120100529 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ №3, представлявано от
изпълнителния директор Г.Й.Т. против Община Бургас, ЕИК *********, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета Д.Н., с
която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 2 007,89 лева - главница за доставена,
отведена и пречистена вода за абонатен номер № *** по издадени фактури за
периода от 25.02.2019г. до 27.09.2021г., с отчетен период по фактури от
22.01.2019г. до 21.09.2021г., сумата от 173,74 лева - мораторна лихва,
дължима за периода от 28.03.2019г. до 16.11.2021г., както и лихва за забава от
дата на подаване на заявлението по чл. 410 - 18.11.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. 8071/2021 г. по описа на БРС. Претендира
направените разноски по настоящото дело и в заповедното производство.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е собственик на общински
терен и страна по валидно възникнало правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги по отношения на водоснабден обект с
административен адрес гр. Б., ***, с абонатен № ***, с титуляр на партидата
З.Б.К.. Твърди се още, че качеството потребител на ВиК услуги възникнало за
ответника с придобиването на собствеността на посочения водоснабден обект
съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи. Предоставянето на услугите се извършвало по
силата на публично известни общи условия, като отчитането се
осъществявало по електронен път посредством мобилно устройство (чл. 23,
ал. 4 и чл. 32, ал. 4 от Общите условия). За задълженията ищецът издавал
1
фактури за абонатния номер, подробно описани в исковата молба, които
следвало да бъдат заплатени в 30-дневен срок (чл. 33, ал. 2 от Общите
условия), след изтичането на който длъжникът автоматично се поставял в
забава. Бездействието на потребителя пораждало правото на ищеца да
предяви вземанията си, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на изтичане на 30-дневния срок за плащане, без да е
необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник. Ангажират
се доказателства.
БРС е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. чл. 79 и 86 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорва иска като неоснователен. Излагат се твърдения, че ответната
община не е страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги за посочения в исковата молба обект.
Счита, че за Общината не е възникнало качеството потребител съгласно
Наредба № 4, тъй като в случая е приложима дефиницията на разпоредба от
по-висок ранг, а именно: пар.1, ал. 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
съгласно която потребители са собственици или ползватели на съответните
имоти. Твърди, че Община Бургас не е подписвала декларация-съгласие за
солидарна отговорност с посоченото в исковата молба лице, като титуляр на
процесната партида. Сочи, че фактурите са били издавани именно на това
лице, а не на Общината, нито е отправяна покана до ответника. Ответната
община не е ползвала услуги за процесните имоти, предвид което не дължи
процесните суми.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на
страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 8071/2021 г. по описа на РС-
Бургас, с издадената по това дело Заповед № 3336/22.11.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено Община Бургас да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 2 007,89 лева -
главница за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер № ***
по издадени фактури за периода от 25.02.2019г. до 27.09.2021г., с отчетен
период по фактури от 22.01.2019г. до 21.09.2021г., сумата от 173,74 лева -
мораторна лихва, дължима за периода от 28.03.2019г. до 16.11.2021г., както и
лихва за забава от дата на подаване на заявлението по чл. 410 - 18.11.2021г. до
окончателното й изплащане. Длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок, поради което на заявителя е било указано да предяви
установителен иск.
По делото е представена справка-извлечение за показанията на
водомера, отчитащ потребеното количество вода на адрес гр. Б., ***, в която
като титуляр на откритата при ищеца партида е вписано "наследници на
З.Б.К.".
Приложени са и копия на издадените от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД фактури за процесните главници, като същите отново са
издадени на наследници на абоната З.Б.К..
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа
експертиза, изготвено след оглед на имота и съответните справки, се
установява, че в наличната документация във В и К – Бургас липсват
документи за откриване на партидата, както и няма данни за лицето на което е
предоставяна В и К услуга с аб. № ***. Вещото лице сочи, че няма каквато и
2
да е документация за лицето З.Б.К., като няма и документи, от които да е
видно, че Община Бургас е поискала по надлежния ред да ползва В и К
услуги. Услугата по партида с аб. № *** е предоставена за имот с
идентификатор 07079.828.39 и с административен адрес ***. Услуга по
партида с аб. № *** е предоставена в поземления имот, а не в сграда. Имотът
е водоснабден преди 2000г., но не се съхранява документация кой е поискал
това. Няма данни за потребителя. Собственик на терена е Община Бургас.
Има водомер, по който е отчитана партидата с аб. № ***, но от 19.03.2021г.
водомерът е развален и показва отчет 494. Водомерът се намира в една шахта
под издълбана плоча. Отчитането през процесния период е по електронен път
и няма възможност да се поставя подпис. Потребителят по партида с аб. №
*** е битов по смисъла на чл.3, т. 1 от Общите условия, във връзка с чл. 2,
ал.1, т. 1 от Общите условия.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението по която се установява, че представените с исковата молба
фактури са издадени на З.Б.К., а на Община Бургас не са издавани фактури за
този абонатен номер, нито са изпращани такива. В издадените фактури
Община Бургас не фигурира като потребител, клиент, абонат и титуляр на
партидата, но в базата данни съществува запис, че имотът е общински.
Плащанията са извършвани на каса и не се съдържат данни за платеца. Не са
образувани граждански и изпълнителни дела срещу З.Б.К..
По делото е представен акт за частна общинска собственост №
1651/07.12.1999г. за дворно място с площ от 485 кв.м. в гр. Б., ***, п-л IV.
Видно от извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти имотът е с
идентификатор 07079.828.39 по КККР.
При така събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан по следните съображения:
Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по
смисъла на този закон са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а
съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 14/04.09.2004 г. потребители на услугите В
и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, 2.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост, и 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогична е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите
условия на ищцовото дружество (която е относимата към спора по
настоящото дело), съгласно която потребители на В и К услуги са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги. С оглед на тези норми съдът намира, че
лицата-потребители на ВиК услуги, които са задължени да плащат тяхната
стойност, са собствениците на водоснабдените имоти или носителите на
ограничени вещни права върху тях.
В настоящия случай се установи, че ВиК услугите, чиято стойност е
предмет на делото, са били доставени в поземлен имот с идентификатор
07079.828.39 и с административен адрес *** – собственост на Община Бургас.
Община Бургас притежава качеството на потребител, като собственик на
водоснабдявания имот по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Месечните задължения за главници са описани в приложените към исковата
3
молба фактури, издадени през периода 25.02.2019г. до 27.09.2021 год.
Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. ВиК операторът
няма задължение да уведомява потребителя за просрочени задължения.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения главен положителен установителен иск за доказан по основание и
размер. Качеството си на длъжник на ищеца ответникът е придобил въз
основа легитимацията на собственик на водоснабдения обект - чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2004 год. По делото не се спори относно правилното и
законосъобразно определяне размера на процесните парични вземания,
поради което съдът намира главния и акцесорните искове за основателни.
Уважаването на предявените искове налага, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в настоящия процес
деловодни разноски в общ размер от 261.67 лева (сбор от 86.67 лева - платена
държавна такса, 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, 5 лева – такса за
съдебно удостоверение и 70 лева - депозит за експертиза). Ищцовото
дружество е представлявано от юрисконсулт, изготвил исковата молба и се
дължи възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата инстанция,
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК и изхода от спора. Това е
минималният размер по чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ
към която препраща чл.78, ал.8 ГПК.
В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски
от 93.63 лева, направени в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.
422 от ГПК, че ответникът Община Бургас, ЕИК *********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана от кмета Д.Н., дължи на
ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3,
представлявано от Г.Й.Т., следните суми: сумата 2 007,89 лева (две хиляди и
седем лева и осемдесет и девет стотинки) - главница за доставена, отведена и
пречистена вода за абонатен номер № *** по издадени фактури за периода от
25.02.2019г. до 27.09.2021г., с отчетен период по фактури от 22.01.2019г. до
21.09.2021г., сумата от 173,74 лева (сто седемдесет и три лева и 74 стотинки) -
мораторна лихва, дължима за периода от 28.03.2019г. до 16.11.2021г., както и
лихва за забава, начиная от 18.11.2021 год. до окончателното й изплащане,
които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение №
3336/22.11.2021 год. по ч. гр. д. № 8071/2021 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК *********, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 26, представлявана от кмета Д.Н., да заплати на
’’Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, кв.”Победа”, ул. ”Генерал Владимир Вазов” № 3,
представлявано от Г.Й.Т., сумата от 261.67 лева (двеста шестдесет и един
лева и шестдесет и седем стотинки) деловодни разноски, направени по гр. д.
№ 529/2022 год. на БсРС, както сумата от 93.63 лева (деветдесет и три лева и
шестдесет и три стотинки) разноски, направени по ч.гр.д. № 8071/2021 год. на
БсРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5