О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 18.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 12568 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника И.Д.И. срещу изпълнителни действия по извършване на
07.11.2020 г. на опис и оценка на движими вещи, намиращи се на адрес: гр.
София, ул. Акад. *********по изп. дело № 248/2018 г. по описа на ЧСИ У.Д.с рег.
№ 858 и район на действие СГС.
Жалбоподателят
поддържа, че предприетите от съдебния изпълнител действия по принудително
изпълнение са незаконосъобразни поради ненадлежното й връчване на поканата за
доброволно изпълнение, принадлежността на жилището и намиращите се в него
движими вещи на трето на изпълнителното производство лице, насрочването на
описа в неработен ден и настъпило по право прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Иска отмяна предприетите
изпълнителни действия.
Ответникът по
жалбите – взискателят Топлофикация София ЕАД, не е подал писмени възражения, а
в мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител заявява становище за
недопустимост, съответно за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12
от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и
мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Производството
по изп. дело № 248/2018 г. по описа на ЧСИ У.Д.с рег. № 858 и район на действие
СГС е образувано по молба от 14.05.2018 г. на взискателя Топлофикация София ЕАД
въз основа на изпълнителен лист от 26.02.2018 г., издаден на основание чл. 416 от ГПК по подлежаща на принудително изпълнение заповед за изпълнение по гр. дело №
3731/2012 г. по описа на СРС против длъжника И.И., като на основание чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено определяне на начина на
принудително изпълнение.
Въз основа на
така подадената молба на 27.06.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил покана
за доброволно изпълнение до длъжника, за връчването на която е извършено
залепване на уведомление на 22.08.2018 г. и 03.11.2018 г. на двата известни по
изпълнителното производство адреса (гр. София, ул. *******и гр. София, ул. *******),
като друг адрес не е посочен от длъжника в подадената от него молба на
19.07.2018 г. Едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение
до длъжника съдебният изпълнител е изпратил и запорно съобщение за вземания на
длъжника от банкови сметки в СиБанк ЕАД, връчено на третото лице на 03.06.2018
г.
На 20.07.2020 г.
взискателят е поискал да се пристъпи към опис и оценка на движими вещи на
длъжника И.И., в случай че не бъдат установени нейни вземания от банкови сметки
в търговски банки и за трудови възнаграждения. Във връзка с искането на взискателя
на 07.10.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил призовка до длъжника И.И. за
пристъпване към изпълнение на 07.11.2020 г. чрез опис, оценка и изземване на собствените
й движими вещи, находящи се на адрес: гр. София, ул. Акад. *********които
действия не са извършени от съдебния изпълнител (видно от мотивите му,
приложени към жалбата).
Съдът намира, че
жалбата е процесуално недопустима.
С разпоредбата
на чл. 435, ал. 2 от ГПК законодателят изчерпателно е посочил длъжникът кои
конкретно и изрично изброени действия на съдебния изпълнител може да обжалва.
Доколкото в случая се обжалват действия на съдебния изпълнител по осъществяване
на изпълнение чрез опис и оценка на движими вещи, които длъжникът смята за
собственост на трето лице, и които действия не попадат в обхвата на чл. 435,
ал. 2 от ГПК за подлежащите на съдебен контрол действия чрез обжалването им от
длъжника по изпълнението, жалбата на длъжника И.И. се явява процесуално
недопустима, тъй като липсва признато от закона процесуално право на жалба на
длъжника срещу атакуваните действия на съдебния изпълнител. Допустимостта на жалбата
не може да бъде обоснована и с изложените в същата твърдения за притежанието на
движимите вещи от трето на процесното принудително изпълнение лице.
Несеквестируемостта е забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени
права, включително и такива върху вещите по чл. 444 от ГПК, на длъжника по
изпълнението, а не на трето лице (изпълнението върху които при липса на
учредено обезпечение от трето лице също би било незаконосъобразно), и именно доводите
за наличието й за длъжника (каквито в случая жалбата на И.И. не се навеждат
като фактически твърдения) може да предпостави обжалваемост на насочването на
изпълнението върху имущество на длъжника, което същият смята за несеквестируемо
- чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.
С оглед на
горното съдът намира, че жалбата се явява процесуално недопустима, поради което
следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея
производство - прекратено.
Недопустимостта
на жалбата в води до неоснователност и на искането по чл. 438 от ГПК за спиране
на действията по изпълнението, насочено към осигуряване на целената с жалбата
защита.
По изложените
съображения Софийски градски съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба на И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу изпълнителни действия по
извършване на 07.11.2020 г. на опис и оценка на движими вещи, намиращи се на
адрес: гр. София, ул. Акад. *********по изп. дело № 248/2018 г. по описа на ЧСИ
У.Д.с рег. № 858 и район на действие СГС, за които е изготвена призовка изх. №
27722 от 22.07.2020 г., и ПРЕКРАТЯВА
производството по в.ч.гр.д. № 12568/2020 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, по чл. 438 от ГПК за спиране
на действията по изпълнението по изп. дело № 248/2018 г. по описа на ЧСИ У.Д.с
рег. № 858 и район на действие СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването на съобщението на страните, към което да се приложи препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.