РЕШЕНИЕ
№ 621
гр. Варна, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Н.ай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.ова
като разгледа докладваното от Н.ай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20243100500510 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. В. Ф., ЕГН **********, срещу
Решение №****/10.11.2023г. по гр. дело №****/2022г. на ВРС, 40-ти състав,
в частите с което:
1/е прието,че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака между А. Н. Ф., ЕГН ********** и Д. В. Ф., ЕГН **********, сключен
на *********г. и прекратен с развод от ВРС, е и на двамата съпрузи, на осн.
чл.49, ал.3 от СК;
2/ е осъден Д. В. Ф., ЕГН **********, да заплаща на детето В. Д.ов Ф.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. Н. Ф.,
издръжка, но само за разликата над 250.00лв. до 350.00лв. месечно, а на
детето Н. Д.ова Ф., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител А. Н. Ф., издръжка, но само за разликата над 250.00лв. до
300.00лв. месечно, платими до пето число на месеца, за който се отнасят, по
банкова сметка с титуляр А. Н. Ф., IBAN: ***********************, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на
иска – 17.03.2022г., до настъпване на основание за изменение или
прекратяване, на осн. чл.143 от СК.
1
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в остА.лите му части – по
развода и фамилното име, както и по предоставянето на родителските права
на майката, режима на лични срещи на бащата с децата и отхвърлената
издръжка.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изводът, че за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат вина и двамата съпрузи, е формиран
при неправилен А.лиз на събраните доказателства. Фактическата раздяла е
настъпила през януари-февруари 2021г. без скандали и заплахи, но причината
за нея била поддържА.та от години комуникация на съпругата с мъж на име Р.
от П., когото тя била посетила тайно преди време, като твърдяла, че е на
командировка в А.. През този период Д. Ф. гледал децата, обгрижвал ги
изцяло и осигурявал тяхната и на семейството издръжка. Скоро след
раздялата с Ф. А. Ф. дори заживяла на семейни начала с Р., който дошъл в
България за това. Това морално укоримо поведение на съпругата по време на
брака всъщност причинило разстройството му, поради което се претендира
прекратяването на брака да бъде по вина само на А. Ф.. По отношение на
издръжките се поддържа, че присъденият от ВРС техен размер е прекомерен,
тъй като децата нямат повишени разходи и нужди; тъй като майката
реализира високи доходи, а бащата получава само малко над минималната
работна заплата. Освен това последният редовно се грижи за децата, помага
при отглеждането им, води ги на училище и на други занимания. Поради
всичко това моли за отмяна на решението в частта за над признатите по
250лв. на дете до определените от ВРС 300лв., респ. 350лв., със съответно
разпределение на разноските. В о.с.з. поддържа позицията и исканията си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Не оспорва, че
напуснала семейното жилище през м.02.2021г., както и че е пътувала до П.,
но твърди това да се е случило през м.08.2021г., т.е. много след раздялата. Не
оспорва и че от м.08.2021г. имала връзка с мъж на име Р. от П., с когото
заживяла на семейни начала, но връзката с него започнала след раздялата, а и
от 10 години съпрузите нямали нито интимни, нито други близки отношения.
Ето защо счита, че всеки от съпрузите е допринесъл за отчуждаването им. По
иска по чл.143 от СК поддържа за доказани нуждите на децата от издръжа в
размер на определения от ВРС, както и възможностите на бащата да я
заплаща, при отчитане, че регистрираните от него доходи са занижени от
реалните. Оспорва и бащата да съдейства редовно при воденето на децата на
училище или на други занимания. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваните му части, както и за разноски пред ВОС, като в о.с.з. поддържа
позицията си.
Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява становище по жалбата.
2
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По остА.лите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание
чл.49, ал.1 и ал.3 от СК, чл.59 от СК и чл.143 от СК, предявени от А. Н. Ф.,
ЕГН **********, срещу Д. В. Ф., ЕГН**********: за прекратяване на
сключения между тях на *********г. граждански брак поради дълбоко и
непоправимо разстройство; за предоставяне на упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетните деца В. Д.ов Ф.,
ЕГН**********, и Н. Д.ова Ф., ЕГН**********, и за определяне на
местоживеенето им при нея; като на бащата бъде определен режим на лични
отношения и да бъде осъден ответникът за месечна издръжка за всяко едно от
децата в размер на по 350лв., с падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
подаване на исковата молба в съда – 17.03.2022г. до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване.
В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове на Д. В. Ф.,
срещу А. Н. Ф.: за прекратяване на сключения между страните граждански
брак поради дълбоко и непоправимо разстройство, поради вина на
съпругата; за предоставяне упражняването на родителските права спрямо
непълнолетните деца В. и Н. Ф.и, за определяне на местоживеенето им при
него; и за осъждане на съпругата за издръжка от по 250.00лв. на дете, с падеж
5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от подаване на исковата молба по насрещния иск до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Ищцата твърди, че страните по делото са сключили брак на
*********г., като по време на брака си имат родени две деца - В. Ф., роден на
25.07.2009г., и Н. Д.ова Ф., родена на *******г. От няколко години съпрузите
имат различни виждания за семейния живот и несходство в характерите,
което е довело до невъзможност да продължат живота си заедно. Поради това
от месец февруари 2021г. съпрузите живеят отделно, а брачната връзка
помежду им е окончателно прекъсната, бракът е лишен от съдържание и
съществува само формално.
Твърди още, че от момента на фактическата раздяла основно майката
гледа и обгрижва децата, които живеят с нея, а ответникът я подпомага чрез
финансови средства, като заплаща издръжка за всяко едно от децата в размер
на по 200-250лв. месечно. Поради това счита, че ищцата следва да упражнява
родителските права и че възрастта и нуждите на децата предполагат издръжка
в предявения размер, която другият родител може да поеме.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като
в о.с.з. поддържа исканията си.
3
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва сключения брак между страните и неговото състояние; не оспорва
и че от брака съпрузите имат две деца; не оспора и че след фактическата
раздяла те живеят приемуществено с майка си. В отговора и в насрещните
искове обаче сочи, че изчерпването на брака е изцяло по вина на ищцата,
която сама се отчуждила от мъжа си и започнала извънбрачна връзка с мъж от
П., с когото по-късно заживяла и на съпружески начала. Оспорва и началната
дата на раздялата, с твърдения да е настъпила през месец януари 2021г.
Изразява притеснение от факта, че децата обитават едно жилище с лице от
дуга държава и със съмнителни лични качества. Бащата счита, че той следва
да упражнява родителските права и децата да живеят при него. Моли за
прекратяване на брака по вина на съпругата, за предоставяне правата над
децата и определяне на местоживеенео им при него, за осъждане на съпругата
за издръжка на децата.
В срока по чл.131 от ГПК съпругата признава като момент на
фактическа раздяла „месец януари – февруари“ 2021г., но оспорва да е имала
извънбрачна връзка по време на съжителството си Д. Ф.. Връзката й с друг
мъж (от П.) е започнала след раздялата с ответника и много време след като
взаимоотношенията им са били прекъснати и брачната им връзка е била само
формална. Посочва отново, че тя се е грижила приоритетно за децата, че
бащата не ги е търсил от месеци и не е плащал издръжка, както и че той
работи извън Варна и често отсъства от града.
Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява конкретно становище
по предмета на делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за граждански брак с №
*****, въз основа на акт №***/*********г., че на тази дата Д. Ф. и А. Ф. са
сключили граждански брак.
Няма спор и е видно от приложените удостоверения за раждане, че през
време на брака съпрузите са стА.ли родители на две деца - В. Ф., роден на
25.07.2009г., и Н. Ф., родена на 24.07.2012г.
С необжалваните и следователно влезли в сила части от постановеното
от ВРС решение по настоящото дело: е прекратен бракът между съпрузите;
родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, при
която е определено те да живеят; на бащата е нормиран РЛО с децата; осъден
е бащата за издръжка на децата от по 250лв. от подаване на исковата молба.
От представените трудов договор от 16.06.2023г. и удостоверение от ТД
на НАП-Варна от 26.06.2023г. се установява, че Д. В. Ф. работи по постоянен
трудов договор на длъжност „строител, алпинист“ срещу основно
възнаграждение от 1200лв. и допълнително такова от 0.6% за всяка година
4
трудов стаж, а А. Ф. работи по трудов договор при БТВ в периода от
м.01.2023г. до м.05.2023г., в размер от 2540лв. до 3184лв.
Приети по делото са фискални бонове и фактури за закупувани стоки от
ищцата по делото, някои от които са за „детски“ такива.
По делото са приложени нотариални актове за придобити или
отчуждени имоти, свидетелства за регистрация на МПС и за
застрахователната стойност на същите, както и справка от АВп, които са без
занчение за делото, с оглед на твърденията на страните пред РС относно
брака и вината, още с оглед исковия характер на производството по развод,
както и с оглед признатото напускане на семейното жилище и от двамата
съпрузи.
В депозирания социален доклад на ДСП са застъпени констатациите на
компетентните длъжностни лица на оргА. по закрила, че: към момента на
изготвянето му децата В. и Н. Ф.и се отглеждат от своята майка А. Ф. в
обитаваното от нея жилище в гр. Варна. Бащата участва активно в
ежедневието на децата, като често ги взема при него с преспИ.е. В интерес на
децата е да бъде запазено актуалното отглеждане на децата, като бъде дадена
възможност за разширен РЛО на бащата с децата.
Показанията на св. П.Х. съдът цени като обективни и като
неопровергани от други доказателства по делото. От тях се изяснява, че още
от 2013г. тя познава съпрузите. По време на брака им Х. не е виждала или
чувала съпрузите да имат сериозни спорове, да правят скандали, взаимно да
се обиждат или заплашват. Преди около две години свидетелката разбрала от
ищцата, че Ф.и са се разделили, без не знае конкретната призина за това. Не
знае да е било замесено трето лице в раздялата. Сега Х. се вижда почти всеки
ден с А.. Тя познава и децата. Към момента на разпита те са ученици в пети и
в осми клас и посещават извънкласни дейности – плуване и баскетбол.
Бащата помагал понакога финансово само за плуването, а в другите случаи
„А. го плащаше много пъти“. Децата имат контакт с баща си събота и неделя.
Д. Ф. има магазин, в който си продава стоката, занимава се и с алпинизъм, а
към момента работи на кораб в чужбина. Децата са казвали, че са го виждали
с друга жена. Преди около година и половина – две, но със сигурност след
раздялата със съпруга си, А. Ф. е започнала връзка и е заживяла с мъж от П.
на име Р., но към момента на разпита вече се е разделила с него. Преди това
двамата са общували само по „Фейсбук“ и не са имали връзка, тъй като не са
се виждали.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Както вече се посочи с необжалваните и следователно с влезлите в сила
части от решението на ВРС по настоящото дело: е прекратен бракът между
съпрузите; родителските права по отношение на децата са предоставени на
майката, при която е определено те да живеят; на бащата е предоставен РЛО с
децата; и е осъден бащата за издръжка на децата по 250лв. Възведените пред
въззивната инстанция спорни въпроси са относно вината за изчерпването на
5
брачната връзка и относно издръжките на децата над неоспорените размери,
като по тях съдът намира следното за случая:
По вината: Брачното правоотношение включва сложен коплекс от
много по вид и характер права и задължения, някои от които между самите
съпрузи, друга част – насочени към грижата и защитата на децата, а трета
част касаят отношения с външни за семейството лица. Поради това с нормите
на чл.13-17 от СК са регламентирани най-важните принципи на дължимо
поведение от всеки съпруг, като техните конкретни във времето проявни
форми са различни и многообразни и следва да се преценяват съобразно
принципите. Поради това за да бъде прието от съда, че само единият от
съпрузите е предизвикал разрушаването на брачната връзка, е необходимо да
бъде установено негово трайно и системно поведение, в грубо и драстично
отклонение от изискванията на чл.13-17 от СК, както спрямо другия съпруг,
така и спрямо децата, като се съобразява, че конкретно брачно провинение
или група провинения на единия съпруг не освобождава другия от брачните
му задължения, нито може да обоснове само по себе си вина за състоянието
на брачните отношения, и като заедно с това се докаже, че през време на
брака другият съпруг е изпълнявал стриктно и цялостно нормативите на
чл.13-17 от СК спрямо всички членове на семейството (така ППВС
№10/1971г. и трайната практика на съдилищата). При всички случаи е нужно
да бъдат доказани не само сочените брачни нарушения, но и връзката и
значението им за крайното състояние на брака (така Решение
№44/26.03.2015г. по гр.д. №3828/2014г. на 3-то ГО на ВКС и много други).
В настоящия случай се изясни и е безспорно между страните, че тяхната
фактическа раздяла е настъпила през „месец януари – февруари“ 2021г. Няма
спор и че съпругата е започнала връзка и е заживяла на семейни начал с мъж
от П. на име Р.. От показанията на единствения свидетел по делото обаче,
кредитирани като обективни и неопровегани, се установи, че тази връзка е
била започната от А. Ф. след раздялата със съпруга си, като преди това тя не
се е виждала лично с Р.. При тези данни и липсата на каквито и да било други
ангажирани от ответника не може да се приеме за доказано поддържане на
извънбрачна връзка от съпругата по време на ефективното съществуване на
брачната връзка. Признатата от двамата съпрузи фактическа раздяла внася
важни промени в брачното правоотношение и прави обективно невъзможно
спазването на немалка част от предвидените в чл.13-17 от СК задължения.
Поради това нова връзка след безспорната раздяла, макар може би донякъде
морално укорима, не съставлява същинско брачно провинение по смисъла на
ППВС №10/1971г. Отделно от това дори съпругата да бе допуснала соченото
нарушение, по делото няма нито едно доказателство, че именно то е
допринесло за раздялата и за изчерпването на брака. По-вероятно е, както се
сочи в самата искова молба, причините да включват съвкупност от фактори, и
то взаимно натрупвани от съпрузите във времето.
В заключение по въпроса съдът приема, че причините за състоянието на
брака са както обективни, така и субективни, поради което и двамата съпрузи
в известна степен, са допринесли за изчерпването му.
6
По издръжката: Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител има
безусловно задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете.
За размера й следва да бъдат взети предвид общите и особените за детето
потребности, възможностите на призования родител (ответника), кой от
родителите полага непосредствена грижа за детето и други конкретни за
случая особености. При присъждане на дължимата издръжка следва да бъде
определен общ размер, съответен на конкретните нужди, който да се
разпредели между родителите според техните възможности, според
упражняването на родителските права и други конкретни обстоятелства, като
във всички случаи се вземат предвид (приспадат) грижите и давА.та в натура
издръжка от родителя, упражняващ родителските права. С оглед на това
съотношението на паричното задължение е различно за двамата родители,
съобразно обстоятелствата и при отчитане на личното отглеждане от единия
от тях. В изложения смисъл е задължителната и казуалната съдебна практика
(ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.; Решение №152/22.12.2020г. по гр.д.
№4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и други).
Съгласно чл.142, ал.2 от СК размерът на издръжката за едно дете е
равен най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, определена с
действащото към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС
№193/12.10.2023г. от 01.01.2024г. минималната работна заплата в България е
в размер 933.00лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на
233.25лв. Такава се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви
особени нужди. На общо основание същата е явно недостатъчна за дете в
ученическа възраст.
В настоящия случай се установи, че към устните състезания пред ВОС
детето Н. е на 11 години, а детето В. е на 14 години, като съобразно приетите
доказателства са ученици съответно в пети и в осми клас. Обичайна е за
всички ученици на подобна възраст нуждата от предварително и след това
периодично закупуване на дрехи, обувки, тетрадки и допълнителни помагала
извън базовия пакет учебници, за които несъмнено се отделят финансови
средства, данни за каквито се съдържат в някои от приетите фискални бонове
и фактури. Еднократно за годината се закупуват обичайно и училищни
униформи. Освен това от свидетелските показания се изясни и че двете деца
посещават извънкласни дейности – плуване и баскетбол. Всяко образователно
и/или спортно мероприятие, както и занимание с изкуство, отделно от
училищните, са полезни за развитието и за оформянето на децата като
личности, но изискват допълнителни разходи, също относими към размера на
дължимата издръжка.
Отделно от горното, тъй като в периода на изпълнение на настоящото
съдебно решение е вероятно да възникнат и бъдещи нужди на децата, за всяка
от които е необосновано сезирането на съда, те също следва да отчетат при
формирането на крайната издръжка (мотиви за това в Определение №629 от
14.05.2015г. по гр.д. №1197/2015г. на 4-то ГО на ВКС; и в други).
На последно място като коректив следва да се съобразят и официалните
данни от НСИ, че на база общия разход за издръжката на лице от
домакинство за третото тримесечие на 2023г., от който след изключване на
7
разходи, които обичайно не касаят малолетни лица (алкохолни напитки и
тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци,
социални осигуровки, изплщане парични задължения към трети лица и други)
размерът на средния месечен разход за едно дете възлиза на около 600лв.
С оглед на всички тези данни, на възрастта и нуждите на децата (общи и
допълнителни), на обществено – икономическата обстановка в страната и на
презумптивното увеличение на нуждите за следващите една-две години,
съдът намира за адекватен в случая общ размер на издръжката, осреднено от
около 550лв. за детето Н. и 600лв. за детето В.. И доколкото майката ще
продължи да полага непосредствените ежедневни грижи за децата, а бащата
има съдебно определен режим на лични контакти с тях, последният следва да
поеме 2/3 части от нужната издръжка, т.е. суми, които не надвишават
(попадат в рамките на) присъдените от първоинстанционния съд.
Относно втората изискуема предпоставка (възможностите на
призования родител да заплаща издръжката) се изясни от приетите писмени
доказателства официално регистрирани доход от над 1200лв. на месец, като
релевантният, съобразно практиката на съдилищата и ППВС, е брутният му
размер. Отделно е видно от приложения трудов договор, че ответникът
работи на длъжност „строител, алпинист“, която житейски предполага по-
високо възнаграждение. В допълнение от показанията на разпитания по
делото свидетел се установи, че към момента на разпита ответникът работи
на кораб в чужбина, логично срещу по-голямо възнаграждение. Към това той
е в изцяло трудоспособна възраст и без никакви здравни противопоказания,
поради което е във възможност да реализира доходи от труд, с които да
издържа децата си според нуждите им.
При А.лиза на всички тези обстоятелства въззивният съд преценява, че
определеното по размер задължение за издръжката на децата не съставлява
непреодолима пречка за ответника, с което и тази предпоставка е налице, като
предявеният иск се явява доказан и в този смисъл подлежащ на уважаване до
разглеждания от ВОС размер от 300лв., респ. от 350лв. на месец.
В заключение по изложените подробни съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
решението на последния, в обжалваните му части, следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред
ВРС не следва да бъдат ревизирани.
Разноски в полза на въззиваемата страна не се претендират пред ВОС.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №****/10.11.2023г. по гр. д. №****/2022г.
на ВРС, 40-ти състав, в частите с което:
1/е прието,че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака между А. Н. Ф., ЕГН ********** и Д. В. Ф., ЕГН **********, сключен
8
на *********г. и прекратен с развод от ВРС, е и на двамата съпрузи, на осн.
чл.49, ал.3 от СК;
2/ е осъден Д. В. Ф., ЕГН **********, да заплаща на детето В. Д.ов Ф.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. Н. Ф.,
издръжка, но само за разликата над 250.00лв. до 350.00лв. месечно, а на
детето Н. Д.ова Ф., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител А. Н. Ф., издръжка, но само за разликата над 250.00лв. до
300.00лв. месечно, платими до пето число на месеца, за който се отнасят, по
банкова сметка с титуляр А. Н. Ф., IBAN: ***********************, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на
иска – 17.03.2022г., до настъпване на основание за изменение или
прекратяване, на осн. чл.143 от СК.
Решението е влязло в сила в остА.лите му необжалвани части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2, пр.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9