№ 170
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
М. Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500374 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 374/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“, подадена чрез адв. З.Х.,
против решение № 64/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 368/2024 г. по
описа на Силистренския окръжен съд, с което „Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на М. Д. Г.
сумата от 87 073.95лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 02.10.2020г., ведно със
законната лихва считано от предявяване на исковата молба /02.08.2024г./ до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.511, ал.1, т.3 от КЗ и е
осъдено да заплати разноски по делото.
Въззивникът е настоявал е, че осъдителното решение на окръжния съд е
неправилно - постановено при съществени процесуални нарушения, в
нарушения на материалния закон и при несъобразяване на задължителна
съдебна практика, като е молил за отмяната му и за отхвърляне на иска с
присъждане на разноските. Сочил е, че съдът постановил решението си при
непълен и неправилен анализ на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, което довело и до неправилни изводи и в
противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД определил обезщетение
несъразмерно и надвишаващо многократно действително претърпените и
доказани по делото вреди. В тази връзка съдът не анализирал правилно
1
интензитета на болките и страданията на ищцата, получени вследствие на
процесното ПТП и не съобразил обезщетението с присъжданото от
съдилищата в подобни случаи. Окръжният съд основал решението си изцяло
на заключението по назначената повторна СМЕ, но само избирателно се е
съобразил с него, като не взел предвид казаното от вещото лица, че
извършената на 03.11.2020 г. оперативна интервенция в УМБАЛ „Св. М.“ -
Варна е непоказана и излишна, че възстановителният период при ищцата е
приключил, че уврежданията й не предполагат постелен режим, че гърчове тя
не е имала (във връзка с трептенето на очите), че конкретният удар не може да
отключва такива психични проблеми. Освен това, окръжният съд постановил
решението си в нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и приел липса на
съпричиняване на вредите от пострадалата (едностранчиво анализирал
приетата по делото САТЕ - не взел предвид казаното от експерта, че ищцата е
могла да предотврати сблъсъка ако управляваният от нея автомобил е останал
в покой до след преминаването на автомобила Мерцедес през кръстовището)
и не съобразил влязлата в сила присъда - постановена при условия на
независимо съпричиняване от страна на ищцата М. Г..
М. Д. Г., чрез адв. Г., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорила същата и по съображения за неоснователност на
оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение, е молила за
потвърждаване на последното и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемата, чрез
адв. Г., е поддържала отговора и е настоявала за присъждане на разноските по
приложен списък. Възивникът, чрез адв. Х., е подал молба преди заседанието,
с която е поддържал въззивната си жалба и е молил за присъждане на
разноските по приложен списък.
Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение
за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед наведените оплаквания
и като съобрази събраните доказателства, намира следното:
Предявеният пред окръжния съд от М. Д. Г. срещу Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ)
осъдителен иск е по чл.511, ал.1, т.3 от КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД и е за осъждане
на ответното сдружение да заплати на ищзцата сумата от 87 073,95лв,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП от 02.10.2020 г.,
настъпило в Р.България, причинено от водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. №
NRO4* с обичайно местопребиваване във В. - М. В. Н., ведно със законната
лихва считано от предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищцата е твърдяла в исковата си молба и уточняващите такива, че на
02.10.2020 г. е настъпило ПТП между управлявания от нея автомобил и този
на неправоспособния водач М. В. Н., при условия на независимо
2
съпричиняване, като неправоспособният водач не съобразил избраната от него
скорост от 68 кв./ч. с конкретните пътни условия и не намалил скоростта при
преминаване през кръстовище, за да бъде в състояние да спре при
необходимост при всяко възникнало препятствие. С влязла в сила присъда
№55/06.12.2022г. по НОХД №833/2021 г. по описа на РС- Силистра, М. В. Н.
бил признат за виновен в това, че на 02.10.2020 г. като неправоспособен водач
е причинил средна телесна повреда на ищцата, с конкретни увреди: контузия
на главата, контузия на мозъка, субарахноидален кръвоизлив, субдурален
хигром, вдясно, челно, разкъсно-контузна рана на главата вдясно, слепоочно-
теменно и разкъсно контузна рана на лявата ушна мида, което обуславя
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Пострадалата била
хоспитализирана за периода 02.10.2020г. до 22.10.2020 г., била в кома до
05.10.2020г., а предвид установен в болницата субдурален хематом в мозъка се
наложило да бъде оперирана по спешност с цел евакуацията му. Поради
настъпило усложнение се наложила втора операция по спешност на 02.11.2020
г. за евакуация на хематома и мозъчна декомпресия. След изписването й на
07.11.2020г. била на домашно лечение. Травмата била съпроводена с много
болки и страдания, включително и по време на сън, като понастоящем
продължавала да търпи болки в областта на главата, което затруднявало бита и
ежедневието й. След инцидента изпитвала силен страх да пътува и
преживяното се отразило и на психиката й като и до момента изпитвала
тревожност, напрежение, липсвал й пълноценен сън, страдала от умора и
липса на концентрация. Насочила е претенцията си към ответника, предвид
това, че е налице застрахователно събитие с автомобил, регистриран във В., а
гарантиращото бюро на В. било страна по споразумението и членувало в
Съвета на Бюрата. След завеждане на извънсъдебната претенция за
обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв., ответникът й изплатил
само 12 926,05 лв. от определеното от него обезщетение, тъй като приел
наличие на съпричиняване от 80%, като с предявения иск претендира
разликата до пълния и неизплатен й размер от 87073,95лв.
Ответникът НББАЗ е оспорил иска, като е молил за отхвърлянето му.
Навел е възражения, че ищцата е съпричинила процесното ПТП в по-голяма
степен, като не е спряла на знак „Стоп” и била без поставен обезопасителен
колан, поради което и заплатеното й по извънсъдебната претенция
обезщетение е в справедлив размер. В тази връзка е оспорил изключителната
отговорност за произшествието на водача на л.а. марка „Мерцедес”,
механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния
инцидент.
Установена със събраните по делото доказателства (протокол за оглед на
ПТП от 02.10.2020 г.; констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
05.10.2020 г.; заключението на вещото лице инж. Е. И. по приетата комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза; присъда № 55/06.12.2022 г.
по н.д. № 833/2021 г. на РС -Силистра и решение № 175/29.12.2023 г. по в.н.д.
№ 299/223 г. по описа на ОС -Силистра) е следната фактическа обстановка, а и
3
по същата страните нямат спор понастоящем: На 02.10.2020 г. в гр.Силистра,
около 21,45 ч. на кръстовището между бул. „Велико Търново“ настъпило ПТП
с участието на управлявания от М. В. Н. л.а. „Мерцедес“ с рег. № * с обичайно
местопребиваване във В. и управлявания от ищцата лек автомобил
„Фолксваген” с рег. № *. Според вещото лице по техническата част на
КСМАТЕ, произшествието е реализирано като лекият автомобил „Мерцедес”
с рег. № ** при движение направо по бул. „Н.Вапцаров” в посока към
с.Калипетрово, блъска пресичащия по бул. „Велико Търново” и навлязъл в
кръстовището, автомобил „Фолксваген” с рег. № *. Траекториите на движение
на двата автомобила се пресекли под ъгъл близо до перпендикуляра. След
първоначалния удар посоката на движение на автомобил „Мерцедес“ се
отклонила надясно, вследствие на което този автомолил се възкачил на десния
за неговото движение тротоар, от което последвал вторичен удар с предната
част на автомобила, в стълб от светофарната уредба. След първоначалния удар
се променила и посоката на движение на автомобила „Фолкваген”. Той се
отклонил с ротация против часовника, като този автомобил вече с
променената посока на движение, пресякъл тревния остров на бул. „Вапцаров”
след кръстовището, продължил движението в насрещното пътно платно на
бул. „Вапцаров”, а впоследствие от насрещния наклон на пътното платно, се
върнал назад и преустановил движението в мястото, където бил намерен.
Първоначалният контакт между автомобилите се осъществил между предна
лява част на л.а. „Мерцедес” и предна дясна странична част на автомобил
„Фолксваген” в областта на предно дясно колело. От последвалото съюзяване
и ротация против часовника на автомобила Фолксваген се получил вторичен
контакт между предна дясна врата и заден десен калник на автомобила
Фолксваген с леви задна врата и калник на автомобила „Мерцедес”.
Произшествието настъпило в тъмната част на денонощието, при работещо
улично осветление. При произшествието, ищцата пострадала и незабавно била
откарана в спешния център на „МБАЛ-Силистра“ АД. Според наказателния
съд, виновен за произшествието е М. В. Н. – водачът на лекия автомобил
„Мерцедес“. С влязлата в сила присъда № 55/06.12.2022 г. по н.д. № 833/2021
г. на РС -Силистра, той е признат за виновен за това, че като се движел със
скорост 68,73 км./ч. и не се съобразил с конкретните условия на видимост в
тъмната част на денонощието, не е намалил скоростта на движение при
приближаване на кръстовище, чиито светофари работели в режим на жълта
светлина, за да бъде в състояние да спре в случай на необходимост пред всяко
предвидимо препятствие и не се съобразил с максимално допустимата скорост
на движение в границите на населеното място, като нарушил правилата за
движение по пътищата чл.20, ал.2, чл.21, ал.1, чл.150а от ЗДвП, при което
допуснал пътно-транспорто произшествие в условията на независимо
съпричиняване с М. Д. Г. от гр.С. и по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, контузия на мозъка,
субарахноидален кръвоизлив, субдурален хигром вдясно челно, разкъсно
контузна рана на лявата ушна мида, които представляват закрита черепно-
4
мозъчна трамна и обуславят наличие на разстройство на здравето временно
опасно за живота, като е избягал от местопрестъплението.
На 18.01.2024 г., пострадалата завела пред ответника претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като от
претендираните 100 000 лв. - за неимуществени вреди, ответникът уважил и й
платил на 16.05.2024г. само 12 926,05 лв. като приел наличие на
съпричиняване от 80%, тъй като тя не е спряла на знак „стоп“ и не пропуснала
движещото се на път с предимство МПС и освен това била без поставен
обезопасителен колан.
По вредите и размера на обезщетението:
Към датата на произшествието, пострадалата е била на * години.
Установено със събраната по делото медицинска документация и
кореспондиращите в тази част заключения на двете вещи лица по
съдебномедицинските експертизи е, че след инцидента ищцата е била
приведена в спешното отделение на МБАЛ „С.”, където са й направени
необходимите образни и лабораторни изследвания и консулти. При
приемането й, тя е била в кома, с плаващи очни булбуси, повръщала е
многократна и обилно, имала е тонични гърчове, по-изразени за десните ръка
и крак. След хирургично обработване на раните на главата в дясно темпорално
и на дясното ухо, тя е е била настанена в отделението за интензивно лечение.
На следващия ден 03.10.2020 г. болната е била консултирана от неврохирург
проф. д-р Св. К. (настоящия експерт по ДСМЕ), като прегледът е отразен в
епикризата (там е посочено: Болната е дълбоко сомнолентна, диша
самостоятелно, стабилна хемодинамично. На болеви раздрази реагира с
насочени движения на ръцете и краката, които движи с еднаква сила и обем.
Зеници умерено широки еднакви с мудна реакция на светлина.
Квадрихипорефлексия. Бабински двустранно. ГКС - 9-10 т. Локален статус:
Разк. контузна рана на дясно ухо и дясна темпорална област, обработени
хирургично. КТ главен мозък - вентрикулна система по средна линия без
дислокации и деформации.Травматична субарахноидална хеморагия. Мозъчен
оток. Не се нуждае от оперативно лечение. Диагноза: Разк. конт. рана в дясна
темпорална област. Шев на раната. Контузия на мозъка средна степен. Терапия
уточнена. След 24 часа контролна КТ на главен мозък.”). Проведено е лечение
и състоянието на ищцата се подобрило, като на 22.10 2020 г. тя е изписана в
ясно съзнание. На 21.10.2020 г., след направена контролна КТ на главен мозък,
рентгенологът установил субдурален хидром в дясна фронто-темпорална
област и на 02.11.2020 г. жената е била приета в Клиника по неврохирургия
при УМБАЛ „Св. М.” ЕАД, гр. Варна, където на 03.11.2020 г. е оперирана от
хроничен субдурален хематом. Изписана е на 07.11.2020 г. Вещите лица и по
двете експертизи дават еднозначно заключение, че уврежданията на
пострадалата имат пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
процесната дата ПТП (като разногласия има само по въпросите дали тя е
имала субдурален хигром, дали той е бил следствие на произшестието и дали
е била наложителна операцията); че ищцата е била в коматозно
5
състояние/кома при приемането й и на следващия ден вече е започнала да
излиза от него, да „изплува“; че състоянието й е било временно опасно за
живота; че раните са заздравели в период около 25 дни. По отношение на
цялостния период на възстановяване, съдът кредитира даденото заключение
от вещото лице д-р К., тъй като той е утвърден специалист в изследваната
област и заключението му е пълно, ясно и обосновано и допълнително
пояснено в съдебно заседание. Според това вещо лице, болната се е
възстановила за максимален период от около шест месеца за всички други
травми от произшествието, с изключение на развилия се при нея
церебрастенен синдром, представляващ слабост на мозъка и изразяващ се в
променливо главоболие, световъртеж и разсеяност, който ще остане завинаги
(така поясненията на вещото лице в съдебно заседание). Различното виждане
на експертите - медици относно това дали ищцата е претърпяла точно
субдурален хигром и дали това е следствие на произшествието е без значение,
предвид задължителното за настоящия съд съгл. чл. 300 ГПК установяване на
конкретното увреждане с присъдата на наказателния съд. По отношение на
извършената операция (на субдурален хематом и извършена операция за
евакуация на хематома), същата следва да бъде отчетена, защото е във връзка
с травмите от произшествието и е била назначена от специалистите при
лечението на ищцата именно от тях. Затова и становището на вещото лице К.,
че тази операция не е била необходима, не обосновава обратния извод и
оплакванията на възивника, че операцията не следва да бъде съобразявана при
вредите, са неоснователни. Според експертното решение от 18.01.2022г., на
ищцата е определена 50% ТНР за срок от три години поради прекарана ЧМТ
със субдурален хематом и извършена операция за евакуация на хематома с
остатъчния дискоординационен синдром - 50% и органично емоционално
лабилно /астенично/ разстройство - 20% (диагноза - поставена от специалист –
психиатър). При прегледите, вещите лица са установили белези от
проведеното оперативно лечение и раната в областта на дясната ушна мида,
които според тях не създават асиметрия в нормалния човешки облик.
Установено със съдебно-психологичната експертиза на вещото лице М.
е, че инцидентът се отразил отрицателно на психологичното състояние на
ищцата и я е променил в значителна степен. При нея било налице ПТСР
(посттравматично стресово разстройство) от детството вследствие
неблагоприятна семейна атмосфера с баща насилник, а претърпяното ПТП
създало допълнително неблагоприятен органично увреден терен, на който
протичала психичната дейност. Ищцата Г. имала органично личностово
разстройство, вследствие претърпяното ПТП – диагноза F07, съгласно
решението на ТЕЛК. Имала множество нарушения, симптоми и увреждания,
които са засегнали когнитивната, емоционално-волевата сфера, цялостното й
функциониране като личност в ежедневието и това било с характер на
постоянни симптоми и промени, които ще останат доживот. Имала
когнитивно увреждане: много тежко нарушена ретенционна памет;
фиксационната памет била под нормата; интелектът бил на границата между
6
норма и патология; имала психиатрична симптоматика, тежка депресия,
суицидни намерения. Според експерта, понастоящем също се откривала тежка
депресивна симптоматика, без обаче суицидните намерения. Жената била
лабилна, нестабилна като личност в момента и не можело да се предскаже
дали отново ще се появят тези симптоми. Тя имала трайни мозъчни и телесни
увреждания, които се отразявали на ежедневното й функциониране, умствена
работоспособност и на трудоспособността й, и било възможно наблюдаваните
последици, да са трайни и така да останат за в бъдеще. Вещото лице е
пояснило в заседанието, че преди инцидента ищцата е била адекватна,
функционирала е нормално и че сегашното й състояние е свързано с
произшествието. Фактът, че живяла в неблагоприятна семейна среда нямал
общо със състоянието й понастоящем, но се получавал кумулиращ ефект,
защото се наслагвал върху един сензитивен терен и то с органично увреждане.
Според експерта, при интервюто на ищцата не е установен опит за
манипулирането му от нея. Понастоящем тя живеела с приятеля си и била
бременна.
Свидетелите С. Д. (сестра на ищцата) и К. Б. (съпруг на майката, който
отгледал ищцата от *-*-годишна) и чиито показания съдът съобразява с оглед
разпоредбата на чл.172 ГПК, са изнесли данни за състоянието и
преживяванията на ищцата след инцидента. Няма основание съдът да се
съмнява в достоверността на казаното от двамата свидетели, тъй като те са
близки на жената, били са до нея в този период, очевидци са на фактите, за
които свидетелстват, логични и последователни са и житейски обосновани и
освен това изнесеното от тях кореспондира на останалите доказателства за
състоянието на пострадалата, включително на заключенията на медицинските
експертизи. Свидетелката Д. била придружител на сестра си в отделението
след около десетия ден. Била неподготвена за това, което видяла, защото
сестра й била „луда” - крещяла, говорела глупости и искала да скача от
прозореца, да се самоубива. Тогава болната била с памперси, не можела да
върви, пренасяли я с инвалидна количка. Свидетелката издържала само две
денонощия, като след това за около още десет дена я сменил като
придружител съпругът на майка им. След изписването й от болницата нещата
продължили по същия начин, а скоро последвала и операцията на главата през
месец ноември. След операцията, за сестра й се грижел предимно мъжът на
майка им, но за къпането помагала свидетелката, тъй като М. била нестабилна
и падала. Вечер крещяла, изписали й успокоителни, за да спи, наели
рехабилитатор да възстанови мускулите от залежаването. Докъм началото на
декември, преди и след операцията сестра й не можела да се движи сама,
защото губела равновесие и падала. Слагали я в инвалидна количка, за да я
придвижат до банята, грижили изцяло за хигиената й. С времето сестра й
изпаднала в много тежка депресия, постоянно плачела, започнала да посещава
психиатър, пиела антидепресанти и това продължило почти две години. Около
два месеца сестра й предимно лежала, не можела да се обслужва сама, а месец
след операцията започнала да излиза на разходки, но само с придружител, тъй
7
като й причернявало и се притеснявали да не падне. През пролетта вече
излизала сама, започнала да се възстановява, но имала сериозна промяна –
била доста агресивна и раздразнителна, често й причернявало и я боляло
глава. Почти година сестра й била в болнични, върнала се за кратко на работа
и после пак излязла в болнични. Започнала да контактува с много по-малко
хора, а две години не искала да се качва в автомобил от страх. Понастоящем
вече отново шофирала. Още се оплаквала от треперене на ръце, изтръпване на
крака, главоболие, причерняване при рязко ставане, но се справяла с
домакинството - готвела, чистела, ходела на работа и вече не вземала
лекарства. Свидетелят К. Б. бил придружител на болната в отделението за
около десет дни. Ищцата била неподвижна, имала неадекватно поведение, той
вършел всичко, успокоявал я. Преди изписването й установили вътрешен
хематом, консултирали я с невролог и я насочили за операция във Варна.
Когато я прибрали от болницата в гр. С., за около седем-десет дни тя лежала,
не можела да става, а когато опитвала – падала и се удряла. След това
постъпила за операцията във Варна и пет-шест дни била там. След
изписването й около месец, два, три се учила да върви и още не можела да
пази равновесие. Общо пет месеца имала нужда някой да й помага при
придвижване, след което започнала самостоятелно да се обслужва. Пиела
хапчета за депресия и ако пропуснела прием започвала да буйства. Две
години, докато живеела при тях, се била затворила, никой не искала да вижда,
постоянно се оплаквала от главоболие, лошо й било. Започнала да излиза едва
като й взели куче. Все още не се била възстановила, винаги била мрачна. Сега
живеела с приятеля си. Преди инцидента била управител на супермаркет, след
ПТП знае, че не ходила на работа две години.
Предявеният иск е по чл. 511, ал. 1, т.3 от КЗ, като всички предпоставки
за отговорността на ответника са доказани по делото и са налице
(включително и със задължителната, съгл. чл.300 ГПК за гражданския съд
присъда на наказателния съд, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца): - установено е
противоправното деяние на М. Н., осъществяващо състав на престъпление;
вината – доказана с присъдата; настъпилите конкретни неимуществени вреди
за ищцата, причинени й от деликвента; причинната връзка между деянието и
неимуществените вреди; липсата на валидно застрахователно правоотношение
и МПС, което обичайно се намира в държава членка или в трета държава,
чието национално бюро е страна по Многостранното споразумение.
По размера на обезщетението:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.
При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
8
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също от обичайните размери на
обезщетенията, платими в подобни случаи и от икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, което се влияе от минималната работна
заплата, инфлационните процеси, нарастването на цените и др.
При определяне на обезщетението, съдът отчита, че към датата на
произшествието, жената е била на * години, здрава и в активна възраст.
Непосредствено след катастрофата състоянието й е било животозастрашаващо
и критично, била е в кома при приемането й в спешния център. Съдът отчита
също множеството увреждания, представляващи контузия на главата,
контузия на мозъка, субарахноидален кръвоизлив, субдурален хигром, вдясно,
челно, разкъсно-контузна рана на главата вдясно, слепоочно-теменно и
разкъсно контузна рана на лявата ушна мида, както и че те са обусловили
разстройство на здравето й, временно опасно за живота. Съобразява също
болките и страданията, непосредствено след произшествието и неговото
лечение в болницата, болките при лечението на раните, силното главоболие,
безсънието, както и притесненията и тревогите и болките, свързани с травмата
на главата при извършената операция за отстраняване на хематома в главата,
както и тези в периода след това и проведеното лечение и рехабилитация.
Отчита също неудобствата от обездвижването и пълната зависимост от
грижите на близките й за период от около 2 месеца и необходимостта от
помощта им за период от около 5-6 месеца. Съдът съобразява също промяната
в начина на живот на ищцата, социалната й изолация, страхът от шофиране,
преобладаващото й мрачно настроение в период от около две години. Взема
предвид също, че раните са заздравели за около 20-25 дни, че ищцата няма
загрозяващи белези, както и че целият възстановителен период е протекъл в
период от около 5-6 месеца (с изключение на развилия се церебрастенен
синдром). По-голям размер на обезщетението, обаче следва да се присъди
заради развилия се, вследствие на травмата на главата церебрастенен синдром
(така ДСМЕ), представляващ слабост на мозъка и изразяващ се в променливо
главоболие, световъртеж и разсеяност, който ще остане завинаги и
поставената й диагноза на органично личностово разстройство (СПЕ и ТЕЛК),
което се отразява значително на нормалното й съществуване, с посочените по-
горе в решението ограничения на възможностите й, необратимо и пожизнено.
От друга страна съдът отчита и обстоятелствата, че към момента ищцата
отново работи, справя се сама с домакинството, шофира, има приятел и
очаква дете. При това положение и с оглед обществено-икономическите
условия в страната, стандарта на живот и предвид съдебната практика за
подобни случаи, съдът намира, че справедливо е обезщетение в размер на 100
000 лв. за претърпените от пострадалата неимуществени вреди.
По съпричиняването:
Според вещото лице по техническата част на КСМАТЕ, в резултат на
удара тялото на ищцата се е отклонило надясно, под въздействие на
9
възникналите инерционни сили. Последвал е удар на главата в детайли от
интериора, разположени в дясната част на салона. Възможно е при
установения вид на удара и скорости на движение тялото на ищцата да
достигне до части от купето и интериора на автомобила, включително
странични колони, стъкла, врати, дори и ако същата е с технически изправен и
правилно поставен колан. В съдебно заседание експертът е пояснил, че според
него ищцата е била с поставен колан, защото ако е нямала, то цялото й тяло
щяло да се премести на съседната седалка. Счита, че при такава скорост, при
такива деформации на купето никакъв колан не би я спасил. Ако е била без
предпазен колан уврежданията биха могли да бъдат същите. Вещите лица,
изготвили медицинската част на КСМАТЕ и повторната СМЕ, включително и
с поясненията си в съдебно заседание, са дали категорично заключение, че и
без поставен предпазен колан уврежданията на ищцата биха били същите като
тези при поставен предпазен колан. Затова, съпричиняване от пострадалата,
поради липса на поставен предпазен колан няма доказано по делото.
Съпричиняване, поради нарушения на правилата за движение по
пътищата от пострадала, обаче е налице, тъй като поведението й е
противоправно и то стои в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Установено по делото (с комплексната експертиза в техническата й част), че
произшествието е станало в района на кръстовище в гр.Силистра, при сух и
гладък асфалт, без неравности, в тъмната част на денонощието, при работещо
улично осветление и режим на движение в кръстовището чрез пътни знаци,
пешеходни пътеки и светофарна уредба, работеща в този момент в режим на
жълта мигаща светлина. Кръстовището е било стандартно, с разделителни
затревени острови между светофарите. Ищцата е управлявала автомобил
„Фолксваген” с рег. № *, а деликвентът М. Н. - лек автомобил „Мерцедес” с
рег. № **. Процесното пътнотранспортно произшествие е реализирано като
лекият автомобил „Мерцедес” при движение направо по бул. „Н.Вапцаров” в
посока към с.Калипетрово е блъснал пресичащия по бул. „Велико Търново” и
навлязъл в кръстовището, автомобил „Фолксваген”. Деликвентът се е движил
по път с поставен знак Б3 „Път с предимство”, а пострадата е навлязла в
кръстовището от път, регулиран с пътен знак Б2 „Спри. Пропусни движещите
се по пътя с предимство”. Според вещото лице няма данни за обстоятелства,
ограничаващи видимостта на водачите един към друг от разстояние
104.25метра. Според влязлата в сила присъда, М. В. Н. е неправоспособен
водач, който не съобразил избраната от него скорост от 68 кв./ч. с конкретните
пътни условия и не намалил скоростта при преминаване през кръстовище, за
да бъде в състояние да спре при необходимост при всяко възникнало
препятствие. След направени изчисления, вещото лице по техническата част
на комплексната експертиза е приело, че ищцата е предприела навлизане в
кръстовището след като е преценила, че автомобилът „Мерцедес“ е на
достатъчно отстояние - 104.25метра. До този момент тя е била спряла и е
допуснала преминаване на други два автомобила през кръстовището, но не е
могла да предположи движение на следващия трети автомобил „Мерцедес“ с
10
висока скорост. При вариант на движение на автомобил „Мерцедес“ със
скорост от 50 км/ч произшествието е могло да бъде предотвратено, а
автомобилът „Фолксваген“ е могъл да мине с цялата си дължина през
кръстовището, без да се реализира контакт. От друга страна, ищцата като
водач на автомобил „Фолксваген“ е могла да предотврати сблъсъка при
вариант ако управлявания от нея автомобил е бил останал в покой до след
преминаването на л.а. „Мерцедес“ през кръстовището. Вещото лице е
пояснило в съдебно заседание, че ищцата е видяла идващия „Мерцедес“ като
преди това е пропуснала два или три автомобила, но когато изчаквала не
можела да изработи пряко възприятие за отдалечеността на автомобила при
нощен план, тъй като виждала едни светлини и не можела да направи
преценка с каква скорост е бил автомобила, като така решила, че може да
пресече.
Изложеното сочи, че ищцата е нарушила правилата за движение по
пътищата, тъй като е навлязла в кръстовището от път, регулиран с пътен знак
Б2 „Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство”, а виновният водач
се е движил по път с предимство. Пострадалата е действала в разрез с
правилото на чл. 50, ал.1 ЗДвП, който гласи, че на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство и не се е съобразила
с пътния знак „Б2“ изрично предвиждащ това. Поведението й е
противоправно и е в пряка връзка с произшествието, защото ако беше
изчакала преминаването на автомобила по пътя с предимство,
произшествието е щяло да бъде избегнато. Налице е хипотезата на чл. 51, ал.2
ЗЗД, поради което следва да бъде отчетен приносът й при форма на
независимо съпричиняване и при обстоятелството, че двамата водачи са
извършили по едно нарушение в пряка връзка с деликта (неправоспособността
на водача има отношение към нарушението при определяне на подходящата
скорост за преминаване през кръстовището). В същото време, обаче следва да
бъде отчетен по-малък принос на пострадалата от този на деликвента, предвид
поясненото от вещото лице, че тя е била спряла и неправилната й преценка, че
ще може да премине безопасно през кръстовището е била обусловена от
движението с висока скорост на деликвента и невъзможността й само по
светлините на фаровете да прецени скоростта му. Затова и съдът намира, че
приносът на същата е в размер на 20%.
При това положение, отчитайки съпричиняването на пострадалата, на
същата следва да бъде определено обезщетение в размер на 80 000 лв. (20% от
100 000 лв.). След приспадане на платената от НББАЗ сума от 12 926,05 лв.,
дължимото обезщетение от ответника се равнява на 67 073,95 лв. До този
размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до
претендираните 87 073,95 лв. той следва да бъде отхвърлен. Като
постановяващо отчасти различен резултат, решението на окръжния съд следва
да бъде частично отменено в осъдителната му част и искът за частта над
11
67 073,95 лв. да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора, разноските за първоинстанционното
производство се редуцират, като ответникът НББАЗ следва да заплати на
адвокат Г. адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната правна защита
на ищцата в размер на сумата от 5 859,70 лв. (съразмерна на уважената част от
иска, част от 7 610 лв.), както и да плати в полза на бюджета на съдебната
власт 3 236,28 лв. - съразмерна част от авансираните от бюджета на съда
държавна такса и разноски за вещи лица. Ищцата също дължи съразмерна с
отхвърлената част на иска, част от сторените от ответника разноски в
първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение и за вещи
лица (по списъка по чл. 80 ГПК са претендирани в размери съответно от 7 620
лв. и 350 лв.), а именно сумата от 1 752,60 лв. за адвокатско възнаграждение и
сумата от 80 лв. за вещи лица. За въззивното производство страните също си
дължат разноски съразмерно с резултата, като ответникът следва да заплати
на адв. Г. на осн. чл. 38, ал.2, вр. с чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. сумата от 5 859,70 лв.
(от пълен размер от 7610 лв.), а ищцата да заплати на ответника сумата от
2 103,12 лв. разноски за адвокатско възнаграждение (от пълен размер от 9144
лв.) и сумата от 400,54 лв. за държавна такса (от пълен размер от 1 741,48 лв.).
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 64/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 368/2024
г. по описа на Силистренския окръжен съд, в частта с която Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да
заплати на М. Д. Г. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 02.10.2020г., на основание чл.511, ал.1, т.3 от
КЗ, за горницата над сумата от 67 073,95 лв. до размер на сумата от
87 073,95лв., ведно със законната лихва върху разликата, считано от исковата
молба /02.08.2024г./ до окончателното й изплащане, както и в частта на
разноските, с която Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на адвокат Т. В. Г.
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА за горницата над 5 859,70
лв. до 7610лв., както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд - Силистра държавна такса и депозит, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, за горницата над 3 236,28 лв. до размер на 4 202,96лв., като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от М. Д. Г. срещу Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“, иск по чл.511, ал.1, т.3 от
КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от М. Д. Г. неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП от 02.10.2020г., за горницата над сумата
от 67 073,95 лв. до размер на сумата от 87 073,95лв.
12
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/23.04.2025 г., постановено по гр.д. №
368/2024 г. по описа на Силистренския окръжен съд, в частта с която
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е
осъдено да заплати на М. Д. Г. обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 02.10.2020г., на
основание чл.511, ал.1, т.3 от КЗ в размер на сумата от 67 073,95 лв., ведно със
законните лихви, считано от датата на исковата молба 02.08.2024г. до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да
заплати на адв. Т. В. Г., на основание чл.38 ЗА, адвокатско възнаграждение в
размер от 5 859,70 лв., както и в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – Силистра, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК , държавна
такса и депозит от 3 236,28 лв.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, със седалище гр.София, да заплати на адв.
Г., на осн. чл. 38, ал.2 вр. с чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв., сумата от 5 859,70 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна защита на ищцата
във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Д. Г. с ЕГН ********** да заплати на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК
*********, със седалище гр.София, сторените от ответника разноски по
делото: сумите от 1 752,60 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение и от
80 лв. - разноски за вещи лица, сторени в първоинстанционното производство;
както и сумите от 2 103,12 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение и от
400,54 лв. - за държавна такса, сторени във възивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13