№ 407
гр. Варна, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20243110204708 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от А. С. А. от гр.Долни чифлик, обл.Варна, срещу
Наказателно постановление № 23-0003080/04.07.2024г. на началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което на лицето било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000,00 лева, на
основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. Заявява, че ще изложи подробни доводи в подкрепа на позицията си в
първото съдебно заседание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Депозира писмено становище, в което привежда
подробни доводи за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира
присъждане на Ю.сконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
1
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят работел за „ЗИБ Строй Груп” ЕООД-гр.Варна като
водач на товарен автомобил. На 07.06.2024г., в изпълнение на служебните си
задължения, той управлявал в обл.Варна, на автомагистрала „Хемус“, пътен
възел „Летище Варна“, южна дъга, в посока гр.Аксаково, товарен автомобил
марка „МАН ТГС“ с рег. №СВ 8416 ТА от категория N3. Превозното средство
било с четири оси, като първа и втора ос бил управляеми, а трета и четвърта
ос-задвижващи. Около 14,35ч. той бил спрян за проверка от свидетеля Ю. Н. Р.
–инспектор в ОО „АА“ -Варна. След запознаване с представените му от
водача превозни документи- кантарна бележка и товарителница, свидетелят
установил, че А. превозва асфалт с тегло 32900 кг., като общата маса на
превозното средство и товара е 48820 кг. Водачът обяснил, че след
натоварването не е спирал и не е разтоварвал части от товара. Доколкото
допустимата максимална маса на превозното средство била 32 т.,
проверяващият констатирал, че е налице превишение с 16820 кг., поради което
на същата дата съставил акт за установяване на административно нарушение
на жалбоподателя за това, че извършва обществен превоз на товар с
посоченото превозно средство, с маса, превишаваща нормите за допустима
максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и
подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 04.07.2024г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на А. А. била наложена глоба
в размер на 3000,00 лв., за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от
ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Ю. Н.
Р., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено
наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено
значение за изясняването на делото са: Кантарна бележка
№*********/07.06.2024г., Товарителница №********** и др. Съдържащата се
в посочените документи информация кореспондира изцяло на показанията на
свидетеля и подкрепя извода за тяхната достоверност.
2
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-
107/29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията и Заповед
№138/28.02.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Макар и в
жалбата да се твърди, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на процесуалните правила, конкретни пороци не се сочат, а и не се
констатират от съда.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Според разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Съответните норми са
установени с Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства. В случая жалбоподателят е управлявал
товарен автомобил от категория N3, с четири оси с две управляеми оси (видно
и от показанията на св.Р.). За такава композиция според чл.6, ал.1, т.3, б.“в“
допустимата максимална маса за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, е 32 тона. От приложените по делото писмени
3
доказателства съдът приема за безспорно установено, че превозното средство,
управлявано от жалбоподателя, е било с общо тегло 48820 кг. При това
положение съдът намира, че А. действително е извършил нарушение на
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“в“ от Наредба №11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, тъй като е управлявал товарна композиция с общо тегло,
превишаващо с 16820 кг. установените в тази насока норми.
Действително, разпоредбата на чл.8 от Наредбата предвижда
възможност за движение по пътищата и на ППС с по-голямо тегло от
допустимото, но само при определени условия, след заплащане на съответна
такса и след издаване на надлежно разрешително, което следва да придружава
товара и да бъде представяно при проверка. В случая няма данни нарушителят
да е представил такова разрешително, а и подобни твърдения не са наведени с
жалбата, при което няма основания за отпадане на
административнонаказателната му отговорност.
Съдът намира извършването на нарушението за безспорно
установено. От приложените като писмени доказателства по делото кантарна
бележка и товарителница се установява, че теглото на превозвания асфалт е
било 32900 кг., а на товарния автомобил-15920кг., т.е. общото тегло е
възлизало на 48820 кг. Доколкото това обстоятелство е било установено по
несъмнен начин от превозните документи, отделна проверка на теглото не е
била необходима. Контролните органи на РД „АА“, при осъществяване на
служебните си функции, могат да използват технически средства за измерване
на натоварването на превозните средства, но това свое право те упражняват по
своя преценка и в случаите, когато такова измерване е необходимо за целите
на доказването. В случая такава необходимост не е била налице, тъй като
общата маса на натоварване е установена въз основа на документи,
представени от самия жалбоподател. По време на проверката А. е представил
документи, удостоверяващи сключването на договор за продажба,
количеството и вида на товара, както и обстоятелството, че стоката е
предадена на водача. От своя страна водачът се е задължил да предаде именно
това количество асфалт на получателя и не би могъл да оспорва масата на
превозвания от него товар. Същият освен това не е вписал възражения при
съставянето на акта в тази насока и не е оспорил отразената от
актосъставителя обща маса на превозното средство, а напротив- заявил е, че
не е спирал и не е разтоварвал части от товара. Следователно обстоятелствата
относно масата на управляваното от нарушителя пътно превозно средство
правилно са счетени за установени по несъмнен начин, поради което и не е
била необходима отделна проверка на неговото тегло. (Този извод се споделя в
практиката на ВАдмС- в този смисъл изрично е напр. Решение № 1944 от
23.12.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2614/2020 г.).
Нарушението е извършено виновно, тъй като в представените от
4
нарушителя документи са били отразени съответно масата на автомобила,
тази на превозвания товар и общата маса, с които стойности водачът е бил
запознат, като е положил и подпис в товарителницата. От показанията на
свидетеля също е видно, че водачът е бил наясно с претоварването. При това
положение не би могло да се счете, че са били налице условията на чл.25 от
ЗАНН, тъй като нарушението е било очевидно за жалбоподателя.
С оглед забраната по чл.189з от ЗДвП, не следва да се обсъжда
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съдът констатира и че санкционната разпоредба е определена правилно.
Разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП предвижда специално
наказание за водач, който управлява пътно превозно средство с размери, маса
или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие, без да спазва установения за това ред, какъвто е и
процесният случай.
В същото време съдът счита, че административно-наказващият орган не
е индивидуализирал правилно наказанието. Действително, превозното
средство е било значително претоварено- максимално допустимата маса е
надхвърлена с повече от 20 %, което основателно е изтъкнато в наказателното
постановление като отегчаващо обстоятелство. По делото обаче липсват
данни за други подобни нарушения и за настъпили конкретни вредни
последици. От особено съществено значение е и обстоятелството, че
жалбоподателят не е собственик на превозното средство, а е работник,
извършващ превоза във връзка със служебните си задължения. Макар и да е
бил длъжен да откаже да извърши превоза при подобно претоварване, същият
би могъл да понесе негативни последици в тази връзка от страна на
работодателя си. При това положение съдът намира за законосъобразно и
справедливо санкцията да е в минимален размер, а имено-глоба в размер на
500 лева.
С оглед изхода на делото и предвид искането, съдържащо се в
изготвеното от пълномощника на въззиваемата страна писмено становище, на
основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144
от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Областен отдел „Автомобилна
администрация“-Варна следва да се присъди Ю.сконсултско възнаграждение,
в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
Ю.сконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава
с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да
се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80
5
лева. Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (500
лв., доколкото това е размерът на потвърдената санкция), съдът намира, че на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено Ю.сконсултско
възнаграждение в размер на 13,34 лв.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да
са били направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0003080/04.07.2024г. на
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, като
намалява размера на наложеното на А. С. А. от гр.Долни чифлик, обл.Варна,
ЕГН:**********, на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП,
административно наказание “глоба” от 3000.00 лева на 500,00 лева.
ОСЪЖДА А. С. А. от гр.Долни чифлик, обл.Варна, ЕГН:********** да
заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна
сумата от 13,34 лева /тринадесет лева и тридесет и четири ст./,
представляваща Ю.сконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6